Д-р Васил Берон
се установява в Търново като лекар през 1856 г. и се захваща със
завидно усърдие да изучава миналото на града. След Освобождението издава
книгата „Археологически и исторически изследвания“ през 1887 г., в
която намират място всички негови изследвания.
Част I. Знаменитостта на град Търново
А) В археологическо отношение
Като вета и най-последня столнина на българските царе градът Търново е най-много знаменит със своите вети и до днес завардени археологически паметници, които свидетелствоват за славното преминало положение на тоя град и за историческите събития, които се в него или окол’ него извършили. Най-знаменитите от тях се следующите:
1) ТРАПЕЗИЦА - бившата резиденция на българските царие.
2) МИТРОПОЛИЯТА или бившата резиденция на българските патриарси и най-последнята българска патриаршия.
3) ЦЕРКВАТА „СВ. 40 МЪЧЕНИКОВ“.
4) ЦЕРКВАТА „СВ. ДИМИТРИЯ“, в която се е венчал Ив. Асен I за цар български както и много други по-подирни царие.
5) ЦЕРКВАТА „СВ. ПЕТКА“ (Параскева), преобърната от турците в джамия, що се намира на Хисаря.
6) ХИСАРЯТ или ветата Търновска крепост, обградена с дебели каменни зидни стени (дувари), укрепена с големи кули, и която беше завардена с големи железни порти и с един двигателен мост.
7) ЦЕРКВАТА „УСПЕНИЯ ПРЕСВЕТ. БОГОРОДИЦИ“, в Долня махала, бившата вероятно Велика лавра.
8) ЦЕРКВАТА „СВ. ПЕТКА“ в Долня махала.
9) ЦЕРКВАТА „СВ. ГЕОРГИЯ“ в Долня махала.
10) МОНАСТИРЪТ „СВ. ТРОИЦИ“ при Търново, съзиден от цар Ив. Шишмана III, знаменит в много отношения, при който се намира малката развалена церквица „Св. Николая“.
11) МОНАСТИРЪТ „СВ. АПОСТОЛОВ ПЕТРА И ПАВЛА“ при Лясковица.
12) ЖИДОВ ГРОБ, що се намира на един дял близо до Търново; там е бил според една легенда закопан евреинът или жидът, който е предал крепостта на града Търново на турците.
Б) В историческо отношение
Общ изглед за побудителните и влиятелни причини на пропадването на Българското царство с престолния му град Търново и за жалостните от това последствия.
1. Славното положение на града Търново преди превземането и разорението му от султан Баязида и сина му Солимана.
2. Главните влиятелни причини, които са подействовали, за да се завладее и разори градът Търново и след него и цяла България.
3. Жалостните обстоятелствени случки след превземането на града Търново от султан Баязида и сина му Челеби Солимана в 1393 година.
4. Кратко историческо обозрение на най-важните събития и най-знаменитите действующи личности от възобновлението на Българското царство с престолния му град Търново, до пропадването и завладението му от султан Баязида, т.е. от 1186 до 1393 година.
5. За народните домогвания за освобождението на поробеното ни отечество в 1393 година от турците и за надеждите, които народът вардяше по предание към Търново - старата столица на Българското царство, за сполуката и сбъдването им.
Част II. За народните въстания на нашите съотечественици от превземването на България от турците в 1393 година до освобождението ѝ от владичеството им преимуществено же що са ставали в Търново и в околните му градове и села в XIX век.
- Общ изглед за тия въстания.
- Еничарите (а не яничарите). Кърджалиите.
- За Гръцкото въстание или за гръцката Завера в 1820-21 година.
- Двигателните причини, които пробудиха съотечествениците ни в политическия им живот.
- За въстанието в 1835 година или за Велчовата завера.
- За проектираното въстание на Сава С. Раковски 1844 година.
- За подбудителните двигателни причини, които предизвикаха Кримската война и за съдействието в нея на българите.
- За въстанието, проектирано и приготвено от Дяда Никола в Търново и в околностите му в 1856 година.
- За въстанието против турското владичество, повдигнато в Търново в 1862 година.
- За проектирания Български легион в Букурещ на Раковски и за походите на Филип Тотева и Панайот Хитова в 1867 година.
- За похода на X. Димитра Ясенов в 1868 г. и за устрояването по него време на български дружини в Букурещ и на Български легион в Белград.
- За учреждението и организацията на Българския централен и частните революционни комитети от Василя Левски през 1869 година.
- Исторически документи и взаимни переписки на Българския централен и частните революционни комитети.
- За Старозагорското проектирано въстание в 1857 г.
- За въстанията в разни градове и села в околностите на Търново: г. Ряховица, Бяла черква, Златарица, Михалци и проч. и за бомбардирането и разоряването на Дряновския монастир „Св. Архангела Михаила“ в 1876 година.
- За въстанието в Габрово и в околните му местности в 1876 година.
- За образуването на дружината от Христа Ботева в Букурещ и за походите му в България в 1876 год.
- За образуването, действията и жалостните сетнини на Българския легион в Сърбия в 1876 година.
- Руско-турската война в 1877 и 1878 години и освобождението на Търново.
ЧАСТ III.
Общ изглед за побудителните и влиятелни причини на пропадването на Българското царство с престолния му град Търново и за жалостните от това последствия.
1. Славното положение на града Търново преди превземането и разорението му от султан Баязида и сина му Солимана.
2. Главните влиятелни причини, които са подействовали, за да се завладее и разори градът Търново и след него и цяла България.
3. Жалостните обстоятелствени случки след превземането на града Търново от султан Баязида и сина му Челеби Солимана в 1393 година.
4. Кратко историческо обозрение на най-важните събития и най-знаменитите действующи личности от възобновлението на Българското царство с престолния му град Търново, до пропадването и завладението му от султан Баязида, т.е. от 1186 до 1393 година.
5. За народните домогвания за освобождението на поробеното ни отечество в 1393 година от турците и за надеждите, които народът вардяше по предание към Търново - старата столица на Българското царство, за сполуката и сбъдването им.
Част II. За народните въстания на нашите съотечественици от превземването на България от турците в 1393 година до освобождението ѝ от владичеството им преимуществено же що са ставали в Търново и в околните му градове и села в XIX век.
- Общ изглед за тия въстания.
- Еничарите (а не яничарите). Кърджалиите.
- За Гръцкото въстание или за гръцката Завера в 1820-21 година.
- Двигателните причини, които пробудиха съотечествениците ни в политическия им живот.
- За въстанието в 1835 година или за Велчовата завера.
- За проектираното въстание на Сава С. Раковски 1844 година.
- За подбудителните двигателни причини, които предизвикаха Кримската война и за съдействието в нея на българите.
- За въстанието, проектирано и приготвено от Дяда Никола в Търново и в околностите му в 1856 година.
- За въстанието против турското владичество, повдигнато в Търново в 1862 година.
- За проектирания Български легион в Букурещ на Раковски и за походите на Филип Тотева и Панайот Хитова в 1867 година.
- За похода на X. Димитра Ясенов в 1868 г. и за устрояването по него време на български дружини в Букурещ и на Български легион в Белград.
- За учреждението и организацията на Българския централен и частните революционни комитети от Василя Левски през 1869 година.
- Исторически документи и взаимни переписки на Българския централен и частните революционни комитети.
- За Старозагорското проектирано въстание в 1857 г.
- За въстанията в разни градове и села в околностите на Търново: г. Ряховица, Бяла черква, Златарица, Михалци и проч. и за бомбардирането и разоряването на Дряновския монастир „Св. Архангела Михаила“ в 1876 година.
- За въстанието в Габрово и в околните му местности в 1876 година.
- За образуването на дружината от Христа Ботева в Букурещ и за походите му в България в 1876 год.
- За образуването, действията и жалостните сетнини на Българския легион в Сърбия в 1876 година.
- Руско-турската война в 1877 и 1878 години и освобождението на Търново.
ЧАСТ III.
- За духовната борба на българите в черковноуправително (не догматическо) отношение и за въстанията им по тая борба или въобще - за черковния въпрос, възбуден и подигнат в Търново с съдействието на цялата му епархия в XIX век
- Явна и открита борба срещу местния гръцки владика и въобще срещу гръцк. патриаршия, начената в Търново към края на 1856 год.
След като изложихме разглеждането и описанието на черковите в Търново и на двата монастиря, длъжни сме да споменем и за едни глинени, въобще зелени приборчета, що се намират поставени над прозорците и вратите на ветите церкви, но въобще над ония, що има над тях извитости или кевгировидни образци. Те са едни мънички кръгли приборчета и приличат на мънички панички; Иречек ги називава петурки. Той казва при това, че те са се поставели за украшение, но като ги разгледахме внимателно, ние се убедихме, че те не са били поставени само за украшение, но за друга една по-важна и полезна цел и в това ние се убедихме, след като се уверихме, че всичките имат по един куф масуровиден канал, запушен и от отпред и отзад. Тоя канал е у някои до една педя дълъг. Такивато глиняни приборчета се намират над прозорците и над вратите по 2 и по 3 реда, наредени в полукруг във вид на дъга или кавгир. Като размислихме за тяхното предназначение, предполагаме, че те са поставени над прозорците не за украшение, но с цел, за да се облекчи тежестта на отгорните каменни постройки, що се намират над прозорципе и над вратите. В това ние се уверихме, основани на законите на физиката, според които въздухът е най-еластическото и най-леко тяло в сравнение с другите строителни вещества. На тие закони основани, вижда се, има няколко години, откогато са почнали във Франца и другаде да приготовляват и правят тухли с по 2-3 прави кръгли масуровидни куфи каналчета и със същата цел, за да се облекчи тежестта, що тежи връх основите на едно здание. За тая съща цел, вижда се, и в Тракия (може и другаде) се ставят празни стомни с отчупено гърло измежду камъните на кевгирите. За тая цел пак, вижда се, са се ставяли и до скоро се ставяха същи такива глиняни зелени приборчета с цел, за да се облекчи тежестта на кирпичите, с които се правяха по-отпреди печките (собите). Привличаме следователно най-сериозно внимание връх оние, към които принадлежи, за да изследват практическата полза на тия приборчета и на гореупоменутите куфи тухли. Г. Каниц же казва, че тия приборчета се били ставили, за да съдействоват на звънтенето на гласа и според това той ги и називава тромпетни. Съобразно с гореизложеное впрочем нам не ни се вижда това справедливо.
- Явна и открита борба срещу местния гръцки владика и въобще срещу гръцк. патриаршия, начената в Търново към края на 1856 год.
След като изложихме разглеждането и описанието на черковите в Търново и на двата монастиря, длъжни сме да споменем и за едни глинени, въобще зелени приборчета, що се намират поставени над прозорците и вратите на ветите церкви, но въобще над ония, що има над тях извитости или кевгировидни образци. Те са едни мънички кръгли приборчета и приличат на мънички панички; Иречек ги називава петурки. Той казва при това, че те са се поставели за украшение, но като ги разгледахме внимателно, ние се убедихме, че те не са били поставени само за украшение, но за друга една по-важна и полезна цел и в това ние се убедихме, след като се уверихме, че всичките имат по един куф масуровиден канал, запушен и от отпред и отзад. Тоя канал е у някои до една педя дълъг. Такивато глиняни приборчета се намират над прозорците и над вратите по 2 и по 3 реда, наредени в полукруг във вид на дъга или кавгир. Като размислихме за тяхното предназначение, предполагаме, че те са поставени над прозорците не за украшение, но с цел, за да се облекчи тежестта на отгорните каменни постройки, що се намират над прозорципе и над вратите. В това ние се уверихме, основани на законите на физиката, според които въздухът е най-еластическото и най-леко тяло в сравнение с другите строителни вещества. На тие закони основани, вижда се, има няколко години, откогато са почнали във Франца и другаде да приготовляват и правят тухли с по 2-3 прави кръгли масуровидни куфи каналчета и със същата цел, за да се облекчи тежестта, що тежи връх основите на едно здание. За тая съща цел, вижда се, и в Тракия (може и другаде) се ставят празни стомни с отчупено гърло измежду камъните на кевгирите. За тая цел пак, вижда се, са се ставяли и до скоро се ставяха същи такива глиняни зелени приборчета с цел, за да се облекчи тежестта на кирпичите, с които се правяха по-отпреди печките (собите). Привличаме следователно най-сериозно внимание връх оние, към които принадлежи, за да изследват практическата полза на тия приборчета и на гореупоменутите куфи тухли. Г. Каниц же казва, че тия приборчета се били ставили, за да съдействоват на звънтенето на гласа и според това той ги и називава тромпетни. Съобразно с гореизложеное впрочем нам не ни се вижда това справедливо.
