Из „Археологически и исторически изследвания“ през 1887 г.- Васил Берон
Церквата „Светаго Димитрия“
Тая церква е тоже много знаменита и много драгоценна за нашата народна вета история в многовидни отношения. Със съзиждането на тая достопаметна церква е тясно свързано възпоменанието на възобновлението на Българското царство след поробощението му от гърците, които бяха ни владели цели 170 години. Освен това трябва особено да се забележи, че за първи път градът Велико Търново става престолен град на нововъзобновеното Българско царство...
Гръцкото царство впрочем почнало след 150 години да отслабва, а преимуществено около 1180 година, когато латините, маджарите и пр. почнали да победяват това царство. В 1185 се възцарил Исаак II Ангел за гръцки цар, но той намерил правителственото сокровище толкова празно, щото се видял принуден да наложи на своите поданици особено на оние, които не били честити да са гръцки, много тежки данъци. Той се оказал следователно в самото начало на царуването си като един горделив и безкрайно лаком человек. В такивато едни тежки обстоятелства Исаак се решил да се ожени за дъщерята на маджарския цар Бела III - Маргарита, но като се убедил, че в касата му нямало пари, за да си направи сватбата, той намислил да прибегне до най-тягостната и унизителна за поданиците му, ако и не благородна, крайност. Той заповядал, сиреч с помощта на някои свои изверги, да се отсекат и направят официално калпави златни и сребърни монети и да се отпуснат в обръщение, а най-много в промяна между поданиците му. При това, ако и областите му да бяха още отдавна изсмукани от правителствените чиновници, но за да могат да се събират достатъчно пари за сватбата на цар Исаака II, дало се заповед на всичките управители, особено на оние, които управлявали Балканския полуостров, да наложат на жителите още по-тежки данъци и тая заповед се е извършвала с най-голямата строгост и жестокост. Тогава веч дотолкова е дотегнало на българите, щото по-отличните от тях, болярите, се решили да възбудят народа на въстание против гръцкото правителство и да се избавят от гръцкото владичество, но трудното и най-мъчното е било как и по кой начин да се образува и почени въстанието. За да имат причина двамата братия Петър и Асен, които живеели по-отпреди във Влашко, и вижда се, за тая цел са били нарочно оттам повикани, (понеже те били от царско произхождение като потомци Гавриилови), отишли в гръцкия царски стан и са молили: 1) да им се даде една правителствена служба и 2) да им се отстъпи земя нейде в Балканът. Тия им две молби впрочем не били приети, а отказани; даже се разказва, че Иван Севастократ ударил една плесница на Асеня. Като се върнали тогава Петър и брат му Асен в Търново, ядосани до висша степен от безчестието, което претърпели в гръцкия стан, правили тайни совети с болярите с цел да намислят по-добре и по-изходно как трябва да се постъпи, за да се подигне, образува и поддържи въстанието. Петър и Асен поставили себе си начело и се заклели да действоват разумно и неустрашимо, да жертвоват мило и драго за освобождението на поробеното си отечество. В тие совети земали участие най-влиятелните между народа боляри не само от Търново, но и от другите околни места. Най-сетне се решило тъй - да се убеди народът, че Св. Великомъченик Димитрий, който се по него време вярвало, че защищава и закриля гърците, преимуществено же Тесалоник (Солун), ги е веч напуснал според техните беззакония и е възприел занапред за закриля българите и да им помогне по Божие повеление, за да се избавят от гръцкото иго. За достижението на тая цел се решило да се съзиди и въздигне в Търново една черкова „Св. Великомъченика Димитрия“, а иждивението за построяването ѝ възприели върху си двамата братия Петър и Асен. След като се съзидала и изкарала черковата, намислили да приготвят народа за събитието, което те си веч били предначертали заедно с болярите - да се провъзгласи Петър или Асен в тая черкова за български цар. За тая цел Петър и Асен действовали между болярите, а болярите - между народа, за да се разпространи и узнае от всички Божието благоволение и Божията милост към угнетения от гръцкия хомот български народ и ето съдържането на Божието помилование към българския народ, изложено в Раковск. съчинение за Асеновци (стран. 95): „В тия времена беше в Търново потриарх Йоан Светий, който като гледаше многое озлобление болгарское от греков, много слези проливаше и моляше се пред Бога, за да ги избави от това порабощение греческо“. По-надолу следва: „В един же ден като плачаше, яви му се Св. Великомъченик Димитрий, когото всичките благочистиви царие български почитаха и славяха в Търново, и му рече: Помяну Бог дом и род царей болгарских и ме посла на помощ и обновление Царство болгарское. Темже да поставиш Асеня царя болгаром и Бог ще буде сос него, и ще въздигне скиптер болгарский“. А за да се разпространи между народът тайно това Божие предопределение, съобщено тайнствено по Божие въздъхновение патриарху Йоану Светому чрез Светаго Великомученика Димитрия, съставила се е следующата народна песен във вид на едно божествено откровение и се е предала на изкусни народни певци, въобще слепи, които да ходят и да я пеят из къщята на българите, най-напред - тук в Търново и отсетне - из цяла България, и да я придружават с един старовременен български музикален инструмент. По него време тие народни певци се називавали гуслари, а музикалният им инструмент се називавал гусля. Тая песен е следующата:
Бог изволи да изпрати
от висшето сине небе
Светий Мъченик Димитрия
с добри вести за наш народ,
за наш народ в тежко робство-
как настава веч време
да отмахне чуждо бреме,
всяк с оръжие да с’обръжва,
за волност и Царство - става.
Светий Димитрий е с нази,
той ще да ни пак поможе.
При това тие слепи певци уверявали народа, че Светий Димитрий, който по-отпреди е бил помагал на гърците во времето на война, бил ги напуснал и е бил покровител на българите, и му разправяли за божественото гореупоменуто откровение. Чрез това и се образувало действително едно общо мнение, даже и уверение между българите, че действително времето е веч дошло по Божие провидение, за да се възстанови Българското царство... В съображение на това и тогавашните наши прадеди са се намирали в едно сладостно очакване за великото събитие, което наскоро щяло да се извърши. И разумява се, че се е преминало може доволно време, дор се вдъхне измежду народът това свято чувство за волност и дор се народът въобще добре приготви, за да посрещне това велико събитие и да бъде кадърен да осъществи напълно предначертаната велика идея за освобождението на тогавашното ни поробено от гърците отечество, а според таковото настроение на духовете измежду българите въстанието се веч готвяло в сърцето на всекиго. След малко време се е разнесъл радостният слух навсякъде, издаден от Търново, че за възпоменание на народното въстание и народното съзнание за освобождението на България от гръцкия хомот съзидел се е храм в името Светаго Великомъченика Димитрия, за освещение на който се призовават всички български епископи и свещеници, заедно с верните им духовни чада.
В денят на освещението на речения храм градът Търново се попълнил с множество народ, който с разпалено любопитство се втичаше в новосъзидания дом Божий. След като се свърши обрядът на освещението, народний патриарх Св. Иван, качен на владишкия престол, отправя се към еднородния си в Христа народ и велегласно му казал: “Благочестиви мои чада! Преблагия Бог се смили за нашето тегло и помена род и дом царей болгарских. Неговата пресвета воля е благоволила за възобновление на нашето царство и неговата небесна заповед ми е повеляла чрез Св. Великомъченика Димитрия да венчая княз Асеня за ваш цар, Бог ще да бъде с него и ще въздиге скиптърът на Българското царство. Княз Асен е - прибавил патриархът - от царско коляно, той е внук на Гавриила, сина Самуилова, царя на последното Българско западно царство с престолния му град Охрида, завладяно и поробено от гърците“. След това патриархът Св. Иван зема венец и багреница царска (и червени ботуши) и венчава княза Асеня на Царство българско, и казал народу, защо му е повелено от Бога чрез Св. Димитрия да го венчай на царство. Едва щом благочестивий патриарх изрекъл тия думи, изведнъж всичкия народ, възхищен от голяма радост, извикнал велегласно: “Да живей Асен цар на многая лета, Асеню, царю балгарскому — многая лета!!! И Йоану, блаженейшему патриарху Терновскому, и всея Балгарии — многая лета.!!!“
Тая церква е тоже много знаменита и много драгоценна за нашата народна вета история в многовидни отношения. Със съзиждането на тая достопаметна церква е тясно свързано възпоменанието на възобновлението на Българското царство след поробощението му от гърците, които бяха ни владели цели 170 години. Освен това трябва особено да се забележи, че за първи път градът Велико Търново става престолен град на нововъзобновеното Българско царство...
Гръцкото царство впрочем почнало след 150 години да отслабва, а преимуществено около 1180 година, когато латините, маджарите и пр. почнали да победяват това царство. В 1185 се възцарил Исаак II Ангел за гръцки цар, но той намерил правителственото сокровище толкова празно, щото се видял принуден да наложи на своите поданици особено на оние, които не били честити да са гръцки, много тежки данъци. Той се оказал следователно в самото начало на царуването си като един горделив и безкрайно лаком человек. В такивато едни тежки обстоятелства Исаак се решил да се ожени за дъщерята на маджарския цар Бела III - Маргарита, но като се убедил, че в касата му нямало пари, за да си направи сватбата, той намислил да прибегне до най-тягостната и унизителна за поданиците му, ако и не благородна, крайност. Той заповядал, сиреч с помощта на някои свои изверги, да се отсекат и направят официално калпави златни и сребърни монети и да се отпуснат в обръщение, а най-много в промяна между поданиците му. При това, ако и областите му да бяха още отдавна изсмукани от правителствените чиновници, но за да могат да се събират достатъчно пари за сватбата на цар Исаака II, дало се заповед на всичките управители, особено на оние, които управлявали Балканския полуостров, да наложат на жителите още по-тежки данъци и тая заповед се е извършвала с най-голямата строгост и жестокост. Тогава веч дотолкова е дотегнало на българите, щото по-отличните от тях, болярите, се решили да възбудят народа на въстание против гръцкото правителство и да се избавят от гръцкото владичество, но трудното и най-мъчното е било как и по кой начин да се образува и почени въстанието. За да имат причина двамата братия Петър и Асен, които живеели по-отпреди във Влашко, и вижда се, за тая цел са били нарочно оттам повикани, (понеже те били от царско произхождение като потомци Гавриилови), отишли в гръцкия царски стан и са молили: 1) да им се даде една правителствена служба и 2) да им се отстъпи земя нейде в Балканът. Тия им две молби впрочем не били приети, а отказани; даже се разказва, че Иван Севастократ ударил една плесница на Асеня. Като се върнали тогава Петър и брат му Асен в Търново, ядосани до висша степен от безчестието, което претърпели в гръцкия стан, правили тайни совети с болярите с цел да намислят по-добре и по-изходно как трябва да се постъпи, за да се подигне, образува и поддържи въстанието. Петър и Асен поставили себе си начело и се заклели да действоват разумно и неустрашимо, да жертвоват мило и драго за освобождението на поробеното си отечество. В тие совети земали участие най-влиятелните между народа боляри не само от Търново, но и от другите околни места. Най-сетне се решило тъй - да се убеди народът, че Св. Великомъченик Димитрий, който се по него време вярвало, че защищава и закриля гърците, преимуществено же Тесалоник (Солун), ги е веч напуснал според техните беззакония и е възприел занапред за закриля българите и да им помогне по Божие повеление, за да се избавят от гръцкото иго. За достижението на тая цел се решило да се съзиди и въздигне в Търново една черкова „Св. Великомъченика Димитрия“, а иждивението за построяването ѝ възприели върху си двамата братия Петър и Асен. След като се съзидала и изкарала черковата, намислили да приготвят народа за събитието, което те си веч били предначертали заедно с болярите - да се провъзгласи Петър или Асен в тая черкова за български цар. За тая цел Петър и Асен действовали между болярите, а болярите - между народа, за да се разпространи и узнае от всички Божието благоволение и Божията милост към угнетения от гръцкия хомот български народ и ето съдържането на Божието помилование към българския народ, изложено в Раковск. съчинение за Асеновци (стран. 95): „В тия времена беше в Търново потриарх Йоан Светий, който като гледаше многое озлобление болгарское от греков, много слези проливаше и моляше се пред Бога, за да ги избави от това порабощение греческо“. По-надолу следва: „В един же ден като плачаше, яви му се Св. Великомъченик Димитрий, когото всичките благочистиви царие български почитаха и славяха в Търново, и му рече: Помяну Бог дом и род царей болгарских и ме посла на помощ и обновление Царство болгарское. Темже да поставиш Асеня царя болгаром и Бог ще буде сос него, и ще въздигне скиптер болгарский“. А за да се разпространи между народът тайно това Божие предопределение, съобщено тайнствено по Божие въздъхновение патриарху Йоану Светому чрез Светаго Великомученика Димитрия, съставила се е следующата народна песен във вид на едно божествено откровение и се е предала на изкусни народни певци, въобще слепи, които да ходят и да я пеят из къщята на българите, най-напред - тук в Търново и отсетне - из цяла България, и да я придружават с един старовременен български музикален инструмент. По него време тие народни певци се називавали гуслари, а музикалният им инструмент се називавал гусля. Тая песен е следующата:
Бог изволи да изпрати
от висшето сине небе
Светий Мъченик Димитрия
с добри вести за наш народ,
за наш народ в тежко робство-
как настава веч време
да отмахне чуждо бреме,
всяк с оръжие да с’обръжва,
за волност и Царство - става.
Светий Димитрий е с нази,
той ще да ни пак поможе.
При това тие слепи певци уверявали народа, че Светий Димитрий, който по-отпреди е бил помагал на гърците во времето на война, бил ги напуснал и е бил покровител на българите, и му разправяли за божественото гореупоменуто откровение. Чрез това и се образувало действително едно общо мнение, даже и уверение между българите, че действително времето е веч дошло по Божие провидение, за да се възстанови Българското царство... В съображение на това и тогавашните наши прадеди са се намирали в едно сладостно очакване за великото събитие, което наскоро щяло да се извърши. И разумява се, че се е преминало може доволно време, дор се вдъхне измежду народът това свято чувство за волност и дор се народът въобще добре приготви, за да посрещне това велико събитие и да бъде кадърен да осъществи напълно предначертаната велика идея за освобождението на тогавашното ни поробено от гърците отечество, а според таковото настроение на духовете измежду българите въстанието се веч готвяло в сърцето на всекиго. След малко време се е разнесъл радостният слух навсякъде, издаден от Търново, че за възпоменание на народното въстание и народното съзнание за освобождението на България от гръцкия хомот съзидел се е храм в името Светаго Великомъченика Димитрия, за освещение на който се призовават всички български епископи и свещеници, заедно с верните им духовни чада.
В денят на освещението на речения храм градът Търново се попълнил с множество народ, който с разпалено любопитство се втичаше в новосъзидания дом Божий. След като се свърши обрядът на освещението, народний патриарх Св. Иван, качен на владишкия престол, отправя се към еднородния си в Христа народ и велегласно му казал: “Благочестиви мои чада! Преблагия Бог се смили за нашето тегло и помена род и дом царей болгарских. Неговата пресвета воля е благоволила за възобновление на нашето царство и неговата небесна заповед ми е повеляла чрез Св. Великомъченика Димитрия да венчая княз Асеня за ваш цар, Бог ще да бъде с него и ще въздиге скиптърът на Българското царство. Княз Асен е - прибавил патриархът - от царско коляно, той е внук на Гавриила, сина Самуилова, царя на последното Българско западно царство с престолния му град Охрида, завладяно и поробено от гърците“. След това патриархът Св. Иван зема венец и багреница царска (и червени ботуши) и венчава княза Асеня на Царство българско, и казал народу, защо му е повелено от Бога чрез Св. Димитрия да го венчай на царство. Едва щом благочестивий патриарх изрекъл тия думи, изведнъж всичкия народ, възхищен от голяма радост, извикнал велегласно: “Да живей Асен цар на многая лета, Асеню, царю балгарскому — многая лета!!! И Йоану, блаженейшему патриарху Терновскому, и всея Балгарии — многая лета.!!!“
Ожидаемия с нетърпение час за въстанието пристигнал; нововенчаният цар видял изведнъж множество от народно чувство, разпалени юнаци, събрани под народния пряпорец, които с възхищение поздравили новия си господар цар Асеня I и се подложили усердно под негово предводителство. Нововенчаният же цар Асен I-й и брат му Петър, които произхождаха от коляното на Радомира, (някои уверяват впрочем, че се е називавал тоя цар Гавриил, както и ние по-горе споменахме за него), сина Самуилова, туриха се на челото на събраната българска войска и незабавно бунтът е избухнал с голяма разпаленост тук в града Търново, дето гръцкият тогавашен управител, както и другите гръцки чиновници, са се видели изведнъж нападнати и принудени на бяг. Тогавашнята гръцка войска в Търново, ако и да се е помъчила да се възпротиви на въстаническото това движение, но не е можела да се опре на сулиците (маждраците) на българските юнашки войници. Всичкияj град Търново станал на оръжие и в тоя си въодушевен възторг търновци са успели да принудят и гръцките чиновници на разните учреждения, и други гърци, що живеели в Търново, да избягат. Тогава всичко се паднало в ръцете им: палати, съдилища, укрепления, стражарници и всички други обществени здания са минали в ръцете на търновците. Също и гръцкият митрополит, що е бил по него време в Търново, принудил се е да избяга и той със своите гръцки дякони и протосингели. С една дума, търновските тогавашни граждани заедно с приготвените български войници като с един силен гръм поразили и изчистили от Търново всичко, що е било гръцко!... Градът Търново, освободен е насърчил и другите околни градове и села да въстанат срещу гръцкото владение; всичкият следователно български народ се е бърже стреснал, въодушевил се е от святото чувство за народна свобода и като един разярен лев е скочил и навсаде из българско, поразил е всички гръци, що са се по него време намирали в България - или като правителствени гръцки чиновници, или като гръцки калугери и попове, или като търговци - и ги е принудил всички да избягат из България и да си отидат у тях си. Но тук трябва да забележим, че това не стана тъй лесно и българите не можеха тъй скоро да изпъдят гърците отвред из България; най-напред те са изпъдили всички гърци из търновската област и то е станало в 1186 година, а оттогава и в продължението на цели 2 години, сиреч до 1188,се е открила и се е водила страшна кръвопролитна война между българите и гърците, додето най-сетне България се свършено освободи в 1188 год. и се основа цялото Българско царство, което след време се дотолкова усили, щото достигна да бъде една от най-силните держави в Европа.
От всичко гореизложеное и от великия юнашки подвиг на нашите прадеди преимуществено же на търновчаните от 1186 година се ясно вижда и уразумява, че българският народ в старо време всякога се е показвал достоен за своята независимост и за своята свобода, но това е ставало до онова време, докогато е владяло в него народно чувство, което съединява сърцата на кой да е народ в единство и братство. Щом обаче това народно в него чувство е оставало под властта на пристрастното несъгласие и се е потъпквало от него, междуособните раздори са всякога подкоповали основите на Българското царство и державната власт е минувала в ръцете на неприятеля. Такива жалостни примери имаме много в нашата вета и нова народна история.
На друго място же се разказва, че Асен отпосле призвал от Охрида Светаго отца Теофилакта и го поставил за патриарх в Търново и че тоя Теофилакт Светия просветил и очистил всичката България от ереси, които в тия времена бяха много в България. Раковски казва още в същата 95 страница на сочинения си „За Асеновци“, че у него се находила ръкопис от една друга българска кратка история, в която се разказвало следующето важно историческо събитие: „Болгари не могоша терпяти великое насилие от греков, но пояша вси, избиша всю греческую войску, що бе у Болгарию“ и проч. След гореизложения исторически разказ трябва да се прибави, че (както и по-горе мимоходом споменахме), според уверението на Иречека (стр. 225 - 226), когато се завърнали Петър и Асен от царския стан, церквата „Св. Димитрия“ в Търново е била по-отпреди от тях построена. Че уж условени, т.е. подкупени мъже и жени (прости, разумява се), били обявили, че те са били надарени с пророческо вдъхновение, уж че била Божия воля да отхвърлят българите многогодишния хомот и да си завладеят пак свободата; и че Св. Димитрий бил изоставил гърците и разорената им от норманите церква в Солун, и че бил дошъл към българите, носещ им помощ. Това чудо (Мirакеl) увлякло след себе си всичките духове. Българите и селяните взели се за оружието. Петър се увенчал за цар на българите и гърците, современно бил поставен в Търново един нов митрополит Васил в пълна независимост от цариградския патриарх. Тъй разказва в историята си К. Иречек, но като се земне в съображение по-горе изложеното, що разказва Раковски, то всеки ще съгледа важни противоречия; вижда се впрочем, че Иречек не се е ръководил от доброжелателни и благоволни към българите историци в тоя си разказ за коронясването на Асеня в церквата „Св. Димитрия“; защото, като оставим другото настрана, ние не можем да си представим и да повярваме, че „условени, т.е. подкупени мъже и жени са могли без висшето предварително предначинание на влиятелните боляри и на самите братя Петра и Асеня, както и на черковната глава (бил патриарх или митрополит), са могли да издействоват, за да се превъзгласи, бил кой бил цар на българите; че действително такивато мъже и жени са могли да съдействоват на предварителното начинание на казаните висши учреждения и лица, може да се вярва, но сами от себе си „да сполучат, за да се превъзгласи цар български, и то под тежкото гръцко иго“ - това не можем да повярваме, понеже мислим, че това не е било играчка. Освен това, ако се приемне разказът на Иречека за достоверен, тогава трябва да се приемне, че по него време не е имало в Търново и в околностите му никакви политически и малко-много хора с по-възвишени патриотически чувства освен гореупоменутите „условени“, т.е. подкупени человеци. Това, мислим, не може никак да се приемне за справедливо.
При това има и друга неразбория - Иречек казва, че съвременно с коронясването на българския цар „бил поставен нов митрополит в Търново, който се називавал Васил и който е бил превъзгласен за независим български патриарх“. По-горе же се упомена, че Раковски, основан на исторически стари летописни документи, уверява, „че в Търново е бил по него време патриарх Св. Йоан“, който е взел най-живо участие в образуването и приготовлението на въстанието, че той е венчал Асеня за цар български. Има още една неразбория - Иречек уверява, „че за цар български е бил превъзгласен в церквата „Св. Димитрия“ Тодор, по-стария брат Асенев, който отпосле бил приел името Петър; и че отсетне се явява (?!) брат му Асен и то с царска титла, и че е бил приет да царствова и да управлява заедно с брата си Тодора или Петра“. Тъй разказва Иречек, но по-отпреди в историята си, той нищо не споменува за цар Тодора, но само за Петра. Непонятно е следователно как тъй лесно и без никакви граждански и черковни формалности и обреди може някой, „само да се яви“ изведнъж като „цар“, като Асеня? Ние не можем никак да проумеем легкостта и малозачитането на Иречека към нашия първи български цар след освобождението ни от гърците, венчан в церквата „Св. Димитрия“, а не брат му Асен. Раковски же, основан на казаните си документи, уверява, че е бил Асен; същото уверява и Нескович, ръководим от историята на Раича - че е бил Асен провъзгласен за цар, но той прибавя, „че брата му Петра заедно с него царствовати приели“. Нам се вижда уверението на Несковича за най-точно и най-справедливо. Колкото же за митрополита или патриарха Василия, от една страна, и Св. Йоана, от друга, нам се види за по-достоверен разказът на Раковски; Нескович же не споменува нищо за патриарха или митрополита, който е венчал Асеня; но и той, като разказва за същите неточни и невероятни сведения, черпани, види се, тоже от гръцки източници, казва, че „за да могат Петър и Асен да привлекат хората, които се плашили от гръцкия император, по-лесно на своя страна, дали се да построят със свое иждивение храмът „Св. Великомъченика Димитрия“, в който се мнозина и от двата пола „бесновати“ (?!) събрали, между които се и подкупени намирали, проглашавали, че се Богу съизволило да би болгарския род отложил греческия хомот и своята волност. получил и че затуй Св. Димитрий е към тях дошел, за да им помогне. Тази хитрост приели са българите за истина и на тез двама братя са поверили. На Асеня червени ботуши и царски венец дарили, а Петра с него царствовати приели“. От това се ясно вижда, че Иречек се е ръководил от Несковича, или все едно от източника му - Историята на Раича, относително за коронясването на българския цар в церквата „Св. Димитрия“; не можем впрочем да разберем защо Иречек уверява, че е Петър, а не Асен венчан за цар? Това е отистина за чудене. Ние не щем да се прострем според предположеното си предначертание по-надълго в историческия разказ и да излагаме и разясняваме, що се е по-отсетне случило със заягчаването на българското царство в Търново, за славните подвизи на Асеня I и II, както и на другите български царие, що са царували в Търново; това е предмет на историята. Ние се впуснахме малко в исторически разкази, както и по-горе споменахме, само и само да осветлим читателите и да им разясним вкратце за „побудителната причина, по която е съзидена церквата „Св. Димитрия“, както и за първоначалното основание на Българското в Търново царство след пропадването на онова в Преслав и в Охрида“.
След това, да додем сега на главния си предмет - разглеждането и описанието на тая церква. Тя е построена на десния бряг на река Янтра в долня махала, почти срещу митрополията и близо до Трапезица, откъм югоизточната ѝ страна. Тя е надясно от пътя, що води към Арбанаси, Ряховица и проч. Когато ние я за пръв път разгледахме в 1856 година, тя беше отгоре разкрита, зидните ѝ стени (дуварите) бяха донейде порутени и стърчаха нагоре; наоколо впрочем тя бе обградена с един каменен як и доволно висок зид. Когато най-напред я разгледахме, съгледахме, че вътрешната повърхност на зидните ѝ стени беше описана с изображения на светии; но понеже мазанката им беше се доволно повредила, вижда се от дъждът, ние с голямо учудване съзряхме много ясно, че на много места по вътрешната повърхност на зидните ѝ стени се виждаха не една, но три реда от мазанки (суви), от които най-отдолнята беше бяла, която непосредствено закриваше повърхността на зиднята стена. Над тая мазанка се виждаше друга една с изображения на светии и с чисто български надписи; над нея беше най-отгорнята мазанка, тоже изписана с изображения, но с гръцки надписи. Всичко това се виждаше и съгледваше много ясно по онова време, но сега не е веч възможно това да се съгледа и издири; виждат се действително останки от изображенията на светиите по някои места, но надписи няма - те са се дотолкова изтрили, вижда се от влиянието на времето, щото веч не е възможно да се разпознаят. За удостоверение же, че действително буквите и езикът са чисто български, служи следующето извлечение от един надпис, що съгледахме ние още в 1856 год. Тоя надпис се съгледа впрочем, и намери, след като се отмахна най-отгорнята мазанка (субата) на зида, връх която буквите и езикът бяха чисто гръцки. Казаното извлечение от българския надпис гласи тъй: “Господи Боже наш, прилежна сия милости Твоя приими от своих раб ...и проч.".
Тая церква е 13 метра дълга и 6 1/2 метра широка; височината ѝ не може да се премери и определи понеже, както и по-горе споменахме, зидните ѝ стени (дуварите) са донейде срутени. Друго нищо забележително сега не съществува в тая черкова. Но колко сладки и приятни възпоминания и какви важни исторически събития можеха негли да ни разкажат тия срутени и неми зидни стени, ако можеха те да хортуват!.. Те щяха да ни разкажат как е станало онова достопаметно и славно тържество - коронясването на първия български цар след 170-годишно робство под гръцкия хомот, извършено в същата тая церква... Те щяха най-вярно да ни разкажат кой се е коронясал за цар Петър ли, както уверява Иречек, или Асен; те щяха да ни разкажат кой е бил патриарх или митрополит търновски, кой е коронясал българския цар - Свети Йоан ли, както разказват някои стари летописи, или Василий? Те щяха да ни разкажат за оная душевна радост и народна гордост, които трябва да са били изображени на лицата, що са присътствовали и са гледали великолепното тържество - коронясването на първия български цар в Търново - тържество, извършено в същата тая церква... Но за жалост тия зидни стени на церквата не могат да хортуват и стоят половин срутени, неми и безмолвни... Жално е това отистина, много е жално, но... добре е, че поне те съществуват, ако и да са порутени.
В тях може догадливият и чувствителният изследовател да прочете приятните и сладки възпоменания за гореказаното тържество, но от друга страна, и горестните и прискръбни случки, според които са били те срутени и според които първобитната им мазанка (сува), на която са били изображени светии с български надписи, още във времето на царя Асеня I, е била закрита отгоре с друга мазанка, с изображения на светии с гръцки надписи; при това и разорителното опустошение на тая церква от турците.
В двора на церквата има до 10 - 15 доволно големи и дебели плочи, но без никакви дири от писма, според това и не е известно, ако те са били служили като надгробни накривки или за постилане на вътрешната земна повърхност на черквата.
Забележка: След като се свърши разказът и описанието на исторически толкова знаменитата церква „Св. Димитрия“, ние считаме за свой свещен дълг да възразим г. Ф. Каницу за неговите неверни и съвсем неоснователни предубеждения и доказателства, „че уж церквата „Св. Димитрия“ не е била построена във ветите времена на българското царство, а най-паче в 1186 год. и че следователно не е вярно и справедливо уверяването, останало по предание, че в тая церква се е венчал Ив. Асен I, но че тая церква трябва да е била построена в последнето десетилетие на 14-я век“. Тъй разказва и настойчиво иска да увери г. Ф. Каниц в книжката си на немски, издадена под название: „Търновските вети български постройни паметници. (Tirnovo’s Altbulgarische Baudenkmale) от 1876 год. При това г. Каниц по някои свои съображения иска да докаже, „че постройката на церквата „Св. Димитрия“ може да е била направена още във времето на последния български цар, но оживописването ѝ е станало и се е извършило без друго във времето на турск. владичество“. От това настойчиво, ако и заблудено, уверяване на г. Ф. Каница се явно вижда и уразумява, че той се е ръководил от недоброжелателни и неблаговолни предубеждения към българския народ при съставянето на своето упоменуто съчинение. За по-голямо же доказателство на таковото му предубеждение, служи и следующето му оценение на историческата важност и знаменитост на Трапезица, изложено в същото му съчинение, и именно той казва, че „церквата „Св. Димитрия“ се опира о полите на баиря „Трапезица“, и че по преданията са били стояли на някогашнята тая Трапезица, много бляскави палати и черкови“. На това противоречи впрочем малкия обем на равнището на Трапезица, ако и да се разказва от българските хронисти, че цар Асен I съзидел на Трапезица церква „Св. Ив. Рилского“ и че на Трапезица била стояла и церквата (капелата? пита г. Каниц), в която били почивали останките Св. Гаврила Лесновского. Най-сетне г. Каниц прави заключението си, „че на Трапезица се виждат само основните следи вероятно на един вет „кастел (крепост); виждат се при това да пасат там кози и овци по малките полянки между сухите трънаци“. Това май фанатическо уверение на г. Ф. Каница, основано на недоброжелателно вижда се, предубеждение е действително за учудване!...
От всичко гореизложеное и от великия юнашки подвиг на нашите прадеди преимуществено же на търновчаните от 1186 година се ясно вижда и уразумява, че българският народ в старо време всякога се е показвал достоен за своята независимост и за своята свобода, но това е ставало до онова време, докогато е владяло в него народно чувство, което съединява сърцата на кой да е народ в единство и братство. Щом обаче това народно в него чувство е оставало под властта на пристрастното несъгласие и се е потъпквало от него, междуособните раздори са всякога подкоповали основите на Българското царство и державната власт е минувала в ръцете на неприятеля. Такива жалостни примери имаме много в нашата вета и нова народна история.
На друго място же се разказва, че Асен отпосле призвал от Охрида Светаго отца Теофилакта и го поставил за патриарх в Търново и че тоя Теофилакт Светия просветил и очистил всичката България от ереси, които в тия времена бяха много в България. Раковски казва още в същата 95 страница на сочинения си „За Асеновци“, че у него се находила ръкопис от една друга българска кратка история, в която се разказвало следующето важно историческо събитие: „Болгари не могоша терпяти великое насилие от греков, но пояша вси, избиша всю греческую войску, що бе у Болгарию“ и проч. След гореизложения исторически разказ трябва да се прибави, че (както и по-горе мимоходом споменахме), според уверението на Иречека (стр. 225 - 226), когато се завърнали Петър и Асен от царския стан, церквата „Св. Димитрия“ в Търново е била по-отпреди от тях построена. Че уж условени, т.е. подкупени мъже и жени (прости, разумява се), били обявили, че те са били надарени с пророческо вдъхновение, уж че била Божия воля да отхвърлят българите многогодишния хомот и да си завладеят пак свободата; и че Св. Димитрий бил изоставил гърците и разорената им от норманите церква в Солун, и че бил дошъл към българите, носещ им помощ. Това чудо (Мirакеl) увлякло след себе си всичките духове. Българите и селяните взели се за оружието. Петър се увенчал за цар на българите и гърците, современно бил поставен в Търново един нов митрополит Васил в пълна независимост от цариградския патриарх. Тъй разказва в историята си К. Иречек, но като се земне в съображение по-горе изложеното, що разказва Раковски, то всеки ще съгледа важни противоречия; вижда се впрочем, че Иречек не се е ръководил от доброжелателни и благоволни към българите историци в тоя си разказ за коронясването на Асеня в церквата „Св. Димитрия“; защото, като оставим другото настрана, ние не можем да си представим и да повярваме, че „условени, т.е. подкупени мъже и жени са могли без висшето предварително предначинание на влиятелните боляри и на самите братя Петра и Асеня, както и на черковната глава (бил патриарх или митрополит), са могли да издействоват, за да се превъзгласи, бил кой бил цар на българите; че действително такивато мъже и жени са могли да съдействоват на предварителното начинание на казаните висши учреждения и лица, може да се вярва, но сами от себе си „да сполучат, за да се превъзгласи цар български, и то под тежкото гръцко иго“ - това не можем да повярваме, понеже мислим, че това не е било играчка. Освен това, ако се приемне разказът на Иречека за достоверен, тогава трябва да се приемне, че по него време не е имало в Търново и в околностите му никакви политически и малко-много хора с по-възвишени патриотически чувства освен гореупоменутите „условени“, т.е. подкупени человеци. Това, мислим, не може никак да се приемне за справедливо.
При това има и друга неразбория - Иречек казва, че съвременно с коронясването на българския цар „бил поставен нов митрополит в Търново, който се називавал Васил и който е бил превъзгласен за независим български патриарх“. По-горе же се упомена, че Раковски, основан на исторически стари летописни документи, уверява, „че в Търново е бил по него време патриарх Св. Йоан“, който е взел най-живо участие в образуването и приготовлението на въстанието, че той е венчал Асеня за цар български. Има още една неразбория - Иречек уверява, „че за цар български е бил превъзгласен в церквата „Св. Димитрия“ Тодор, по-стария брат Асенев, който отпосле бил приел името Петър; и че отсетне се явява (?!) брат му Асен и то с царска титла, и че е бил приет да царствова и да управлява заедно с брата си Тодора или Петра“. Тъй разказва Иречек, но по-отпреди в историята си, той нищо не споменува за цар Тодора, но само за Петра. Непонятно е следователно как тъй лесно и без никакви граждански и черковни формалности и обреди може някой, „само да се яви“ изведнъж като „цар“, като Асеня? Ние не можем никак да проумеем легкостта и малозачитането на Иречека към нашия първи български цар след освобождението ни от гърците, венчан в церквата „Св. Димитрия“, а не брат му Асен. Раковски же, основан на казаните си документи, уверява, че е бил Асен; същото уверява и Нескович, ръководим от историята на Раича - че е бил Асен провъзгласен за цар, но той прибавя, „че брата му Петра заедно с него царствовати приели“. Нам се вижда уверението на Несковича за най-точно и най-справедливо. Колкото же за митрополита или патриарха Василия, от една страна, и Св. Йоана, от друга, нам се види за по-достоверен разказът на Раковски; Нескович же не споменува нищо за патриарха или митрополита, който е венчал Асеня; но и той, като разказва за същите неточни и невероятни сведения, черпани, види се, тоже от гръцки източници, казва, че „за да могат Петър и Асен да привлекат хората, които се плашили от гръцкия император, по-лесно на своя страна, дали се да построят със свое иждивение храмът „Св. Великомъченика Димитрия“, в който се мнозина и от двата пола „бесновати“ (?!) събрали, между които се и подкупени намирали, проглашавали, че се Богу съизволило да би болгарския род отложил греческия хомот и своята волност. получил и че затуй Св. Димитрий е към тях дошел, за да им помогне. Тази хитрост приели са българите за истина и на тез двама братя са поверили. На Асеня червени ботуши и царски венец дарили, а Петра с него царствовати приели“. От това се ясно вижда, че Иречек се е ръководил от Несковича, или все едно от източника му - Историята на Раича, относително за коронясването на българския цар в церквата „Св. Димитрия“; не можем впрочем да разберем защо Иречек уверява, че е Петър, а не Асен венчан за цар? Това е отистина за чудене. Ние не щем да се прострем според предположеното си предначертание по-надълго в историческия разказ и да излагаме и разясняваме, що се е по-отсетне случило със заягчаването на българското царство в Търново, за славните подвизи на Асеня I и II, както и на другите български царие, що са царували в Търново; това е предмет на историята. Ние се впуснахме малко в исторически разкази, както и по-горе споменахме, само и само да осветлим читателите и да им разясним вкратце за „побудителната причина, по която е съзидена церквата „Св. Димитрия“, както и за първоначалното основание на Българското в Търново царство след пропадването на онова в Преслав и в Охрида“.
След това, да додем сега на главния си предмет - разглеждането и описанието на тая церква. Тя е построена на десния бряг на река Янтра в долня махала, почти срещу митрополията и близо до Трапезица, откъм югоизточната ѝ страна. Тя е надясно от пътя, що води към Арбанаси, Ряховица и проч. Когато ние я за пръв път разгледахме в 1856 година, тя беше отгоре разкрита, зидните ѝ стени (дуварите) бяха донейде порутени и стърчаха нагоре; наоколо впрочем тя бе обградена с един каменен як и доволно висок зид. Когато най-напред я разгледахме, съгледахме, че вътрешната повърхност на зидните ѝ стени беше описана с изображения на светии; но понеже мазанката им беше се доволно повредила, вижда се от дъждът, ние с голямо учудване съзряхме много ясно, че на много места по вътрешната повърхност на зидните ѝ стени се виждаха не една, но три реда от мазанки (суви), от които най-отдолнята беше бяла, която непосредствено закриваше повърхността на зиднята стена. Над тая мазанка се виждаше друга една с изображения на светии и с чисто български надписи; над нея беше най-отгорнята мазанка, тоже изписана с изображения, но с гръцки надписи. Всичко това се виждаше и съгледваше много ясно по онова време, но сега не е веч възможно това да се съгледа и издири; виждат се действително останки от изображенията на светиите по някои места, но надписи няма - те са се дотолкова изтрили, вижда се от влиянието на времето, щото веч не е възможно да се разпознаят. За удостоверение же, че действително буквите и езикът са чисто български, служи следующето извлечение от един надпис, що съгледахме ние още в 1856 год. Тоя надпис се съгледа впрочем, и намери, след като се отмахна най-отгорнята мазанка (субата) на зида, връх която буквите и езикът бяха чисто гръцки. Казаното извлечение от българския надпис гласи тъй: “Господи Боже наш, прилежна сия милости Твоя приими от своих раб ...и проч.".
Тая церква е 13 метра дълга и 6 1/2 метра широка; височината ѝ не може да се премери и определи понеже, както и по-горе споменахме, зидните ѝ стени (дуварите) са донейде срутени. Друго нищо забележително сега не съществува в тая черкова. Но колко сладки и приятни възпоминания и какви важни исторически събития можеха негли да ни разкажат тия срутени и неми зидни стени, ако можеха те да хортуват!.. Те щяха да ни разкажат как е станало онова достопаметно и славно тържество - коронясването на първия български цар след 170-годишно робство под гръцкия хомот, извършено в същата тая церква... Те щяха най-вярно да ни разкажат кой се е коронясал за цар Петър ли, както уверява Иречек, или Асен; те щяха да ни разкажат кой е бил патриарх или митрополит търновски, кой е коронясал българския цар - Свети Йоан ли, както разказват някои стари летописи, или Василий? Те щяха да ни разкажат за оная душевна радост и народна гордост, които трябва да са били изображени на лицата, що са присътствовали и са гледали великолепното тържество - коронясването на първия български цар в Търново - тържество, извършено в същата тая церква... Но за жалост тия зидни стени на церквата не могат да хортуват и стоят половин срутени, неми и безмолвни... Жално е това отистина, много е жално, но... добре е, че поне те съществуват, ако и да са порутени.
В тях може догадливият и чувствителният изследовател да прочете приятните и сладки възпоменания за гореказаното тържество, но от друга страна, и горестните и прискръбни случки, според които са били те срутени и според които първобитната им мазанка (сува), на която са били изображени светии с български надписи, още във времето на царя Асеня I, е била закрита отгоре с друга мазанка, с изображения на светии с гръцки надписи; при това и разорителното опустошение на тая церква от турците.
В двора на церквата има до 10 - 15 доволно големи и дебели плочи, но без никакви дири от писма, според това и не е известно, ако те са били служили като надгробни накривки или за постилане на вътрешната земна повърхност на черквата.
Забележка: След като се свърши разказът и описанието на исторически толкова знаменитата церква „Св. Димитрия“, ние считаме за свой свещен дълг да възразим г. Ф. Каницу за неговите неверни и съвсем неоснователни предубеждения и доказателства, „че уж церквата „Св. Димитрия“ не е била построена във ветите времена на българското царство, а най-паче в 1186 год. и че следователно не е вярно и справедливо уверяването, останало по предание, че в тая церква се е венчал Ив. Асен I, но че тая церква трябва да е била построена в последнето десетилетие на 14-я век“. Тъй разказва и настойчиво иска да увери г. Ф. Каниц в книжката си на немски, издадена под название: „Търновските вети български постройни паметници. (Tirnovo’s Altbulgarische Baudenkmale) от 1876 год. При това г. Каниц по някои свои съображения иска да докаже, „че постройката на церквата „Св. Димитрия“ може да е била направена още във времето на последния български цар, но оживописването ѝ е станало и се е извършило без друго във времето на турск. владичество“. От това настойчиво, ако и заблудено, уверяване на г. Ф. Каница се явно вижда и уразумява, че той се е ръководил от недоброжелателни и неблаговолни предубеждения към българския народ при съставянето на своето упоменуто съчинение. За по-голямо же доказателство на таковото му предубеждение, служи и следующето му оценение на историческата важност и знаменитост на Трапезица, изложено в същото му съчинение, и именно той казва, че „церквата „Св. Димитрия“ се опира о полите на баиря „Трапезица“, и че по преданията са били стояли на някогашнята тая Трапезица, много бляскави палати и черкови“. На това противоречи впрочем малкия обем на равнището на Трапезица, ако и да се разказва от българските хронисти, че цар Асен I съзидел на Трапезица церква „Св. Ив. Рилского“ и че на Трапезица била стояла и церквата (капелата? пита г. Каниц), в която били почивали останките Св. Гаврила Лесновского. Най-сетне г. Каниц прави заключението си, „че на Трапезица се виждат само основните следи вероятно на един вет „кастел (крепост); виждат се при това да пасат там кози и овци по малките полянки между сухите трънаци“. Това май фанатическо уверение на г. Ф. Каница, основано на недоброжелателно вижда се, предубеждение е действително за учудване!...
Няколко речи о Асеню Първому, великому царю българскому и сыну му Асеню Второму /от Г. С. Раковскаго
Няма коментари:
Публикуване на коментар