Церквата „Успения Пресветия Богородици“ в Долня махала

Из „Археологически и исторически изследвания“ през 1887 г.- Васил Берон

Тая церква е тоже много вета и се намира на левия бряг на река Янтра към североизток от церквата „Св. 40 мъчеников“; ние споменахме по-горе мимоходом, че тая церква може да е принадлежала на монастиря „Св. лавра“, но за жалост ние не намерихме в нея никакви писмени останки, понеже вътрешнята повърхност на зидните ѝ стени е покрита с бяла варена мазанка и не съществуват никакви изображения на светии. Кубето ѝ е тоже развалено и таванът ѝ е нов и от дъски. Според уверението на Иречека цар Калоян (Иваница) бил пренесъл в Търново мощите Св. Филотея, които той бил взел като трофей на своите победи в Тракия и по Бяло море, и ги бил поставил „в преимените храме пресвятия Богородици в царствующемъ граде Търново“. За тоя храм, казва г. Иречек, „нигде не се споменува (?!) и надали му се знае сега мястото“. Тъй разказва Иречек, разумява се, защото се е ръководил от историци, които или не са имали пълни и достатъчни сведения за града Търново, или пък сведенията им не са били истински и точни; защото по нашето скромно мнение тоя трябва да е бил храмът пресветия Богородици, за когото се по-горе спомена, че Иречек нийде не споменува в историята си за тоя храм; това е право, но тук в Търново се е всякога споменувало и днес се споменува. Тия мощи след превземането на Търново от турците, както и мощите Св. Петки, били пренесени във Видин. Да се завърнем пак на предметът си. По тоя повод за пренасянето на мощите на Св. Филотея, както и на Св. Петка, Иречек излага някои подробности и ние извличаме от тях най-забелижителните и най-важните: „Благочестивейший цар Страшимир изпроводил сина си Констандина и митрополита Йосифа „неких ради царских вещей нуждних и великих в Търново“. Като се бавеха там, стигна ги слух, че „в едном от монастирей Владичице и Богоматере лежи тялото на Св. Филотея“. На завръщането си съобщили това на Страшимира. Той почака и като намери благополучно време, изпрати „едного велможей своих“, за да измоли от турския търновски войвода тия мощи. Турчинът се обрече, че ще изпълни желанието му без затруднение. Това много възрадва Страшимира и той незабавно изпроводи пак митрополита Йосифа да прибере драгоценното тяло. По-надолу се разказва, че Йосиф, като ублажава града Видин, казва: „Блажен в истину град наш“; тогава са били прибрани и са се намирали във Видин мощите не само на Св. Филотея, но и на царица Св. Теофана; всичките тия мощи са били пренесени от Търново, след превземането му от турците. Това разказва един търновчанин Григорий Цамблак, който след падането на България е живял в Сърбия и във Влашко и който в 1419 година е умрял в Русия. Тоя разказ на Григория Цамблака го има в един панегирик от 1483 година, написан в самия Рилски монастир; в него г. Цамблак разказва и за превземането на Търново от самаго султана Баязида и проч.

ИЗТОЧНИК

  © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.