Из „Археологически и исторически изследвания“ през 1887 г.- Васил Берон
Тия причини са многобройни, зависещи от разновидни обстоятелствени случки, ние ще изложим накъсо най-важните и най-значителните, които най-силно са подействовали и разклатили основите на Българското царство. Те са следующите и най-главните без съмнение, дето много от българските царе са земали гъркини съпрузи от гръцкия царски двор в Цариград и в Никея и това не стига, но гръцките лукави царе всякога и всячески са се мъчили да употребляват даже и най-незаконни и во висшей степени безнравствени средства, за да въвеждат раздори и враждебни настроения в царския български двор в Търново. За доказателство ние ще приведем няколко примери. В 1258 год. след смъртта на Калимана II болярите избрали едного сърбина Констандина Тиха за български цар; това, вижда се, не угодило на гръцкия цар в Никея, понеже той се надеял, че след изтребването на Асеновата фамилия в Търново, след смъртта сиреч на Калимана II, без друго ще да му бъде възможно да завладее и българския престол, понеже тоя гръцки цар Тодор Ласкарис е бил оженен за Елена, дъщерята на цар Ивана Асеня II, според това той е имал и претенция за българския престол, но не му се удало, като българските боляри в Търново избрали сърбина Костандина. Това впрочем не отчаяло лукавия гръцки цар, той измислил друга хитрина - чрез полагането в действие на всички и всякакви средства, вижда се, най-сетне Т. Ласкарис склонил глупаваго действително Констандина да напусне и да изпъди законната си жена, от която бил имал и много деца, да му я изпрати като залог, (А. Нескович си го казва простичко аманет), в Никея и да се ожени за дъщеря му Ирина, внучка на Ив. Асеня II. След като успял лукавият гръцки цар да склони на това безумнаго Костандина, той го накарал като съпруг на Ив. Асенювата внучка да приемни и прозванието Асен и според това се и назвал Констандин-Асен, а тоя последният, както и по-горе е спомена, за да си изпълни честно най-безчестното обещание, изпратил първата си съпруга заедно с децата си Тодору Ласкарису в Никея като аманет. Гърците же от голяма нравственост се много обрадвали за тая най-безнравствена и най-срамна постъпка на българския цар, а сърбин родом. Това впрочем не е всичко, защото в 1270 година умира тая царица Ирина и цар Костандин Асен останал вдовец, а през главата на тоя безумен цар имало и още много зло да преминува от една най-лукава и най-развратена гъркиня, която той зел за нова съпруга. По него време в Цариград е бил царувал Михаил VIII. Тоя лукав грък вздумал да се сроди с тоя глупав цар, за дано да може да присъедини Българския търновски престол с Цариградския. За тая цел той склонил Констандина да се ожени за една негова племенница, дъщеря на сестра му Евлогия, Мария, което и станало. Но за да го склони по-лесно, обещал му се да му даде като придан (зестра) градовете Ахияло и Месемврия. След сватбата впрочем Михаил се отказал да си изпълни обещанието под предлог, уж че в тие градове живеели гърци и че те не рачили да се подчинят под един български цар. Но за да го поуталожи, казал му, че когато и ако роди племенницта му Мария едно момче, той ще си изпълни обещанието и ще даде казаните градове нему като на син на гъркиня. Случайно обаче Мария родила едно момче и го кръстили Михаил с прозванието Багренородний, но лукавият гръцки цар Михаил VIII пак не си изпълнил обещанието. Най-сетне цар Констандин в 1277 год. паднал от кон и си счупил крака, а отпосле в едно сражение го и убиват. Царица Мария взела управлението на царството заедно с малолетния си син Михаила. Лукавата гъркиня впрочем, но за несчастие българската царица Мария, всичко употреблявала, за дано син ѝ Михаил да стане български цар; за нейна злочестина обаче тогава живеел в Македния някой си почти назависим деспот, родом русин, Светослав. Той си намислил, че като деспот нему принадлежи короната на Българското царство и почнал и да изявява това си „право“. Като узнала това, лукавата царица Мария пратила нарочно посланици при Светослава, за да му явят с клетва, че тя го люби и желае той да доде при нея в Търново, за да се видят и да си посприкажат... Светослав, ако и да е бил доволно стар, но повярвал любовните заявления на лукавата царица Мария. Той дошъл тук в Търново и царицата гго приела най-бляскаво в царския палат и се решила как-как да го махне от тоя суетен за него свят...
За да сполучи тая си убийствена и адска цел, тя се унизила до следующата безсрамлива низост. Тя убедила Светослава, че тя го припознава като нейн син и че като такъв той ще може да царува заедно със сина ѝ Михаила на българския престол в Търново. За да го увери обаче в това, тя измислила да изиграе следующата лукава комедия. Веднъж всред богослужението в церквата „Св. Димитрия“ в Търново изправя се царица Мария пред олтаря, облечена с царската си пурпурна мантия, и призовава сина си Михаила и Светослава и ги прегръща, и закрива с мантията си. Тогава тя извиква велегласно пред духовенството и пред народа, че тя осиновява Светослава, но като втори и по-млад син, и му дава равни права за българския престол, както и на сина си Михаила, който впрочем след малко време бил убит по заповедта на царица Мария и останал пак Михаил, син ѝ, сам наследник на престола. Но предателските и злодейски привърженици на царица Мария не убили само Светослава, а и много други боляри в Търново, които милеяли за отечеството като истинни българи и пречели на адските замисли и планове на лукавата гъркиня, царица Мария; според тия ѝ обаче убийствени постъпки болярите и въобще гражданите в Търново намразили Мария. Тогава се появява един бивш свинарин и хайдутин, на име Ивайло Бърдоква, който по-отсетне с разни лъжи и измами събрал няколко хиляди свои последователи, нападва на Търново и победява войската на царица Мария и се оженя за нея. След малко той побягва и се разчуло, че умрял. Пак същият гръцки цар Михаил вздумал да изиграе и друга комедия - за дано да може да присъедини българския престол с гръцкия и за тая цел той изнамерил едного Ивана, уж произходящ от царски български род, оженва го за дъщеря си, прибавя му и прозванието Асен III, подкупува с разни подаръци болярите в Търново, изпраща го в България заедно с доволно силна войска и болярите в Търново решили да го приемнат и го превъзгласили за цар, а Мария със сина ѝ изпъдили. Той се оказал впрочем недостоен и болярите решили да го свалят от престола и на негово място да превъзгласят за цар Георгия Тертирия. Иван Асен III, без сомнение грък, усетил това и в една нощ ограбва всичките пари и разни драгоценности, що са намирали в съкровището царско, и ги изпраща в Месемврия (вероятна с гръци), а на утре той казва, уж че ще отиде на лов и побягва в Месемврия и оттам за в Цариград - лукав, безсовестен и безсрамлив грък! Той се помъчил обаче, преди да се реши да побегне, да замотае Тертерия с измама и за тая цел дал му сестра си за жена, но пак със същото условие - да изпрати първата си съпруга, една българка, в залог заедно със сина си Светослава в Никея и тогава да дозволи да се венчай Тертерий със сестра му, което и глупавият тоя точно изпълнил! Таковато примери има и много други!...
Подобна една погрешка сторил и цар Иван Асен II, като зел за съпруга след смъртта на царица Ана робинята си Ирина, дъщеря на кир Тодора. Но най-голяма, най-непростителна и най-зловредна за България по последствията си погрешка е сторил цар Иван Александър, който в 1355 год. се решил да се ожени за една еврейка, която била отишла при него, по уверението на Ат. Несковича, да му даде прошение за нейна частна работа; той я аресал, заповядал да я кръстят на същото име на съпругата си, Тодора, и се венчал с нея, а бедната си съпруга заповядал да я затворят в един монастир, дето тя се покалугерила и приела названието Теофана. След смъртта ѝ впрочем тя е била причислена в лика на светиите и мощите ѝ са били пренесени във Видин, според както споменахме в 95-та страница. Тя е била дъщеря на влашкия княз Иванка Бесараба. Глупавата же постъпка на цар Александра е действително имала най-гибелните и най-жалостните следствия за нашето тогавашно злочесто отечество и смело може да се каже, че с оженването си за тая еврейка цар Александър изкопал гроба, за да заровят в него злочеста България, и друго не останало, освен да се изпее последнята надгробна песен, която и след 38 години се и действително е много жално изпяла!...
След това оженване на цар Александра за еврейката евреите зели да се гордеят, зели да се подиграват с християнството, да правят с царския двор разни спекулации и да интригуват между придворите боляри, но най-жалостното е било следующето - цар Александър е имал от първата си съпруга 2 сина - Михаила и Страшимира - а от втората, еврейката, тоже 2 - Шишмана и Асеня- и дъщеря си Мара. Втората му обаче тая съпруга, еврейката, като мащеха на първите му 2 сина, всячески се трудила да ги отбива от царските дела, даже и от наследственото им право на престолът. Разказва се, че тя подействовала и убили Михаила; цар Александър, вижда се, узнал за това и от любов към Страшимира и за да не би еврейката и него да убие, изпратил го заедно със същата му майка, веч монахиня Теофана, във Видин, след като му отделил и други някои градове и села и след като го оставил там да управлява като негов наместник; а Шишмана назначил за наследник на царския престол в Търново. Според това си разпореждане той си разделил царството между двамата си тие синове, това разделение е впрочем било съвсем беззаконно, несправедливо и съвсем обидно за Страшимира; понеже той като много по-стар брат е имал и законно право даже и върховно първенство, за да наследи българския престол в Търново, а не по-малкият му брат Шишман; но такивато несправедливости са се срещали и се срещат особно между нашите българи въобще, за които да привождаме тук многобройни примери, не му е мястото. Главната же двигателна причина, според която се решил цар Александър да стори това беззаконно дело, е била, разумява се, втората му съпруга, еврейката, същата майка на Шишмана III, а немилостива мащеха на Страшимира. Тук трябва при това да споменем, че Мара или Тамара, дадена Султан Мурату за жена, била тоже родена от еврейката, втората съпруга Александрова, а не от първата, значи, тя е била съща сестра на Шишмана III. Страшимир следователно, обиден до крайност, не можал да обича брата си Шишмана, който след смъртта на баща си Александра в 1365 год. се възцарил в Търново, а в следствие на тая вражда между двамата братия най-сетне дотолкова Страшимир намразил Шишмана, брата си, щото му отворил война, понеже той, според както се разказва, всякога се оплаквал, че не е справедливо да царува над българския престол в Търново мащеха му еврейката със сина си Шишман, а той, Страшимир, да бъде отбутнат от царския престол и да живее във Видин и проч. Шишман обаче, вместо да се труди да облекчи това наскърбение на Страшимира, той със своите високомерни към него постъпки още по-много разгарял наскърбените горестни чувства у Страшимира. При това Страшимиру дотолкова е било дотегнало още доро е бил жив баща му Александър, щото той отстъпил от баща си и се превъзгласил тоже за български цар със столнина Видин. При такивато едни бъркотии и до крайност враждебни настроения между Шишмана III и брата му Страшимира всеки внимателен и предусмотрителен человек е можал лесно да предвиди, че неминуемото пропадване и разорение на Българското царство наближава... Но за голяма наша жалост тогавашните боляри, които окружавали престолът и царския двор в Търново, надъхани и обладани от лъжовна гръцка цариградска цивилизация, нравствено развратени, превзети от един непростителен егоизъм, спомогнати при това и от тогавашните сплетни между нашето православно духовенство и еретическите секти - тие боляри са давали, вижда се, никакво внимание на всичко това и никак не са подействовали пред цар Шишмана III и пред царския му двор, за да се въдвори поне доколкото ще бъде възможно съгласие и любов между цар Шишмана и барата му Страшимира, но задоволни, вижда се, от своекористното си и егоистическо положение, не обръщали някакво внимание на окружающата тях и цялото отечество опасност. Отистина, имало е добри и патриоти боляри, имало е и храбри войници, готови всичко да жертват за благото на отечеството, но само тям не бе вече възможно да избавят отечеството от ямата, която полека-лека се разтваряше, за да го погълне... При това и градът Търново беше твърде яко за него време укпепен и естествено, и изкуствено и можеше да противостои на най-силната войска, и не би било възможно на Султан Баязида да привзъомне града Търново, ако не бяха го в това предварително улеснили враждебните до крайност раздори и войни между Шишмана и Страшимире, както и самото призоваване на Султан Мурата от цар Шишмана III, за да му спомогне да победи и да съсипе брата си Страшимира... Разумява се, че тая омраза и това толкова упорито враждебно настроение на Шишмана III срещу брата му, произлязло е от това, че майка му е била еврейка, а на Страшимира - не еврейка. Но кой е бил в това виновен? Пак слабият и неблагоразумният му баща Иван Александър. Тоя гибелен за тоговашното Българско царство пример нека послужи за явно и неоспоримо доказателство, че ние сами, българите, чрез нашата намарливост и чрез нашето егоистическо пренебрежение допуснахме, за да се опропасти тогавашното ни толкова славно царство! Защото, ако тогавашните боляри, които имаха най-голямото и най-силното влияние в царския двор на Иван Александър, бяха се възпротивили и не бяха се съгласили с безумното решение негово - да се ожени за еврейка - то и не биха без съмнение допуснали, за да стори той тая глупава постъпка и щяха следователно да избавят царството от пропадването му и от плачевните и ужасни последствия на 500-годишните наши народни страдания и нечути теглила; но, повтаряме го, те не бяха веч способни и силни това да сторят според тяхното нравствено упадване и според своекористните им и егоистически стремления. Възпоминанието на това жалостно положение на общественото тогавашно настроение на болярите и на по-влиятелните търновски граждани е действително сърдцераздирателно!
Тия причини са многобройни, зависещи от разновидни обстоятелствени случки, ние ще изложим накъсо най-важните и най-значителните, които най-силно са подействовали и разклатили основите на Българското царство. Те са следующите и най-главните без съмнение, дето много от българските царе са земали гъркини съпрузи от гръцкия царски двор в Цариград и в Никея и това не стига, но гръцките лукави царе всякога и всячески са се мъчили да употребляват даже и най-незаконни и во висшей степени безнравствени средства, за да въвеждат раздори и враждебни настроения в царския български двор в Търново. За доказателство ние ще приведем няколко примери. В 1258 год. след смъртта на Калимана II болярите избрали едного сърбина Констандина Тиха за български цар; това, вижда се, не угодило на гръцкия цар в Никея, понеже той се надеял, че след изтребването на Асеновата фамилия в Търново, след смъртта сиреч на Калимана II, без друго ще да му бъде възможно да завладее и българския престол, понеже тоя гръцки цар Тодор Ласкарис е бил оженен за Елена, дъщерята на цар Ивана Асеня II, според това той е имал и претенция за българския престол, но не му се удало, като българските боляри в Търново избрали сърбина Костандина. Това впрочем не отчаяло лукавия гръцки цар, той измислил друга хитрина - чрез полагането в действие на всички и всякакви средства, вижда се, най-сетне Т. Ласкарис склонил глупаваго действително Констандина да напусне и да изпъди законната си жена, от която бил имал и много деца, да му я изпрати като залог, (А. Нескович си го казва простичко аманет), в Никея и да се ожени за дъщеря му Ирина, внучка на Ив. Асеня II. След като успял лукавият гръцки цар да склони на това безумнаго Костандина, той го накарал като съпруг на Ив. Асенювата внучка да приемни и прозванието Асен и според това се и назвал Констандин-Асен, а тоя последният, както и по-горе е спомена, за да си изпълни честно най-безчестното обещание, изпратил първата си съпруга заедно с децата си Тодору Ласкарису в Никея като аманет. Гърците же от голяма нравственост се много обрадвали за тая най-безнравствена и най-срамна постъпка на българския цар, а сърбин родом. Това впрочем не е всичко, защото в 1270 година умира тая царица Ирина и цар Костандин Асен останал вдовец, а през главата на тоя безумен цар имало и още много зло да преминува от една най-лукава и най-развратена гъркиня, която той зел за нова съпруга. По него време в Цариград е бил царувал Михаил VIII. Тоя лукав грък вздумал да се сроди с тоя глупав цар, за дано да може да присъедини Българския търновски престол с Цариградския. За тая цел той склонил Констандина да се ожени за една негова племенница, дъщеря на сестра му Евлогия, Мария, което и станало. Но за да го склони по-лесно, обещал му се да му даде като придан (зестра) градовете Ахияло и Месемврия. След сватбата впрочем Михаил се отказал да си изпълни обещанието под предлог, уж че в тие градове живеели гърци и че те не рачили да се подчинят под един български цар. Но за да го поуталожи, казал му, че когато и ако роди племенницта му Мария едно момче, той ще си изпълни обещанието и ще даде казаните градове нему като на син на гъркиня. Случайно обаче Мария родила едно момче и го кръстили Михаил с прозванието Багренородний, но лукавият гръцки цар Михаил VIII пак не си изпълнил обещанието. Най-сетне цар Констандин в 1277 год. паднал от кон и си счупил крака, а отпосле в едно сражение го и убиват. Царица Мария взела управлението на царството заедно с малолетния си син Михаила. Лукавата гъркиня впрочем, но за несчастие българската царица Мария, всичко употреблявала, за дано син ѝ Михаил да стане български цар; за нейна злочестина обаче тогава живеел в Македния някой си почти назависим деспот, родом русин, Светослав. Той си намислил, че като деспот нему принадлежи короната на Българското царство и почнал и да изявява това си „право“. Като узнала това, лукавата царица Мария пратила нарочно посланици при Светослава, за да му явят с клетва, че тя го люби и желае той да доде при нея в Търново, за да се видят и да си посприкажат... Светослав, ако и да е бил доволно стар, но повярвал любовните заявления на лукавата царица Мария. Той дошъл тук в Търново и царицата гго приела най-бляскаво в царския палат и се решила как-как да го махне от тоя суетен за него свят...
За да сполучи тая си убийствена и адска цел, тя се унизила до следующата безсрамлива низост. Тя убедила Светослава, че тя го припознава като нейн син и че като такъв той ще може да царува заедно със сина ѝ Михаила на българския престол в Търново. За да го увери обаче в това, тя измислила да изиграе следующата лукава комедия. Веднъж всред богослужението в церквата „Св. Димитрия“ в Търново изправя се царица Мария пред олтаря, облечена с царската си пурпурна мантия, и призовава сина си Михаила и Светослава и ги прегръща, и закрива с мантията си. Тогава тя извиква велегласно пред духовенството и пред народа, че тя осиновява Светослава, но като втори и по-млад син, и му дава равни права за българския престол, както и на сина си Михаила, който впрочем след малко време бил убит по заповедта на царица Мария и останал пак Михаил, син ѝ, сам наследник на престола. Но предателските и злодейски привърженици на царица Мария не убили само Светослава, а и много други боляри в Търново, които милеяли за отечеството като истинни българи и пречели на адските замисли и планове на лукавата гъркиня, царица Мария; според тия ѝ обаче убийствени постъпки болярите и въобще гражданите в Търново намразили Мария. Тогава се появява един бивш свинарин и хайдутин, на име Ивайло Бърдоква, който по-отсетне с разни лъжи и измами събрал няколко хиляди свои последователи, нападва на Търново и победява войската на царица Мария и се оженя за нея. След малко той побягва и се разчуло, че умрял. Пак същият гръцки цар Михаил вздумал да изиграе и друга комедия - за дано да може да присъедини българския престол с гръцкия и за тая цел той изнамерил едного Ивана, уж произходящ от царски български род, оженва го за дъщеря си, прибавя му и прозванието Асен III, подкупува с разни подаръци болярите в Търново, изпраща го в България заедно с доволно силна войска и болярите в Търново решили да го приемнат и го превъзгласили за цар, а Мария със сина ѝ изпъдили. Той се оказал впрочем недостоен и болярите решили да го свалят от престола и на негово място да превъзгласят за цар Георгия Тертирия. Иван Асен III, без сомнение грък, усетил това и в една нощ ограбва всичките пари и разни драгоценности, що са намирали в съкровището царско, и ги изпраща в Месемврия (вероятна с гръци), а на утре той казва, уж че ще отиде на лов и побягва в Месемврия и оттам за в Цариград - лукав, безсовестен и безсрамлив грък! Той се помъчил обаче, преди да се реши да побегне, да замотае Тертерия с измама и за тая цел дал му сестра си за жена, но пак със същото условие - да изпрати първата си съпруга, една българка, в залог заедно със сина си Светослава в Никея и тогава да дозволи да се венчай Тертерий със сестра му, което и глупавият тоя точно изпълнил! Таковато примери има и много други!...
Подобна една погрешка сторил и цар Иван Асен II, като зел за съпруга след смъртта на царица Ана робинята си Ирина, дъщеря на кир Тодора. Но най-голяма, най-непростителна и най-зловредна за България по последствията си погрешка е сторил цар Иван Александър, който в 1355 год. се решил да се ожени за една еврейка, която била отишла при него, по уверението на Ат. Несковича, да му даде прошение за нейна частна работа; той я аресал, заповядал да я кръстят на същото име на съпругата си, Тодора, и се венчал с нея, а бедната си съпруга заповядал да я затворят в един монастир, дето тя се покалугерила и приела названието Теофана. След смъртта ѝ впрочем тя е била причислена в лика на светиите и мощите ѝ са били пренесени във Видин, според както споменахме в 95-та страница. Тя е била дъщеря на влашкия княз Иванка Бесараба. Глупавата же постъпка на цар Александра е действително имала най-гибелните и най-жалостните следствия за нашето тогавашно злочесто отечество и смело може да се каже, че с оженването си за тая еврейка цар Александър изкопал гроба, за да заровят в него злочеста България, и друго не останало, освен да се изпее последнята надгробна песен, която и след 38 години се и действително е много жално изпяла!...
След това оженване на цар Александра за еврейката евреите зели да се гордеят, зели да се подиграват с християнството, да правят с царския двор разни спекулации и да интригуват между придворите боляри, но най-жалостното е било следующето - цар Александър е имал от първата си съпруга 2 сина - Михаила и Страшимира - а от втората, еврейката, тоже 2 - Шишмана и Асеня- и дъщеря си Мара. Втората му обаче тая съпруга, еврейката, като мащеха на първите му 2 сина, всячески се трудила да ги отбива от царските дела, даже и от наследственото им право на престолът. Разказва се, че тя подействовала и убили Михаила; цар Александър, вижда се, узнал за това и от любов към Страшимира и за да не би еврейката и него да убие, изпратил го заедно със същата му майка, веч монахиня Теофана, във Видин, след като му отделил и други някои градове и села и след като го оставил там да управлява като негов наместник; а Шишмана назначил за наследник на царския престол в Търново. Според това си разпореждане той си разделил царството между двамата си тие синове, това разделение е впрочем било съвсем беззаконно, несправедливо и съвсем обидно за Страшимира; понеже той като много по-стар брат е имал и законно право даже и върховно първенство, за да наследи българския престол в Търново, а не по-малкият му брат Шишман; но такивато несправедливости са се срещали и се срещат особно между нашите българи въобще, за които да привождаме тук многобройни примери, не му е мястото. Главната же двигателна причина, според която се решил цар Александър да стори това беззаконно дело, е била, разумява се, втората му съпруга, еврейката, същата майка на Шишмана III, а немилостива мащеха на Страшимира. Тук трябва при това да споменем, че Мара или Тамара, дадена Султан Мурату за жена, била тоже родена от еврейката, втората съпруга Александрова, а не от първата, значи, тя е била съща сестра на Шишмана III. Страшимир следователно, обиден до крайност, не можал да обича брата си Шишмана, който след смъртта на баща си Александра в 1365 год. се възцарил в Търново, а в следствие на тая вражда между двамата братия най-сетне дотолкова Страшимир намразил Шишмана, брата си, щото му отворил война, понеже той, според както се разказва, всякога се оплаквал, че не е справедливо да царува над българския престол в Търново мащеха му еврейката със сина си Шишман, а той, Страшимир, да бъде отбутнат от царския престол и да живее във Видин и проч. Шишман обаче, вместо да се труди да облекчи това наскърбение на Страшимира, той със своите високомерни към него постъпки още по-много разгарял наскърбените горестни чувства у Страшимира. При това Страшимиру дотолкова е било дотегнало още доро е бил жив баща му Александър, щото той отстъпил от баща си и се превъзгласил тоже за български цар със столнина Видин. При такивато едни бъркотии и до крайност враждебни настроения между Шишмана III и брата му Страшимира всеки внимателен и предусмотрителен человек е можал лесно да предвиди, че неминуемото пропадване и разорение на Българското царство наближава... Но за голяма наша жалост тогавашните боляри, които окружавали престолът и царския двор в Търново, надъхани и обладани от лъжовна гръцка цариградска цивилизация, нравствено развратени, превзети от един непростителен егоизъм, спомогнати при това и от тогавашните сплетни между нашето православно духовенство и еретическите секти - тие боляри са давали, вижда се, никакво внимание на всичко това и никак не са подействовали пред цар Шишмана III и пред царския му двор, за да се въдвори поне доколкото ще бъде възможно съгласие и любов между цар Шишмана и барата му Страшимира, но задоволни, вижда се, от своекористното си и егоистическо положение, не обръщали някакво внимание на окружающата тях и цялото отечество опасност. Отистина, имало е добри и патриоти боляри, имало е и храбри войници, готови всичко да жертват за благото на отечеството, но само тям не бе вече възможно да избавят отечеството от ямата, която полека-лека се разтваряше, за да го погълне... При това и градът Търново беше твърде яко за него време укпепен и естествено, и изкуствено и можеше да противостои на най-силната войска, и не би било възможно на Султан Баязида да привзъомне града Търново, ако не бяха го в това предварително улеснили враждебните до крайност раздори и войни между Шишмана и Страшимире, както и самото призоваване на Султан Мурата от цар Шишмана III, за да му спомогне да победи и да съсипе брата си Страшимира... Разумява се, че тая омраза и това толкова упорито враждебно настроение на Шишмана III срещу брата му, произлязло е от това, че майка му е била еврейка, а на Страшимира - не еврейка. Но кой е бил в това виновен? Пак слабият и неблагоразумният му баща Иван Александър. Тоя гибелен за тоговашното Българско царство пример нека послужи за явно и неоспоримо доказателство, че ние сами, българите, чрез нашата намарливост и чрез нашето егоистическо пренебрежение допуснахме, за да се опропасти тогавашното ни толкова славно царство! Защото, ако тогавашните боляри, които имаха най-голямото и най-силното влияние в царския двор на Иван Александър, бяха се възпротивили и не бяха се съгласили с безумното решение негово - да се ожени за еврейка - то и не биха без съмнение допуснали, за да стори той тая глупава постъпка и щяха следователно да избавят царството от пропадването му и от плачевните и ужасни последствия на 500-годишните наши народни страдания и нечути теглила; но, повтаряме го, те не бяха веч способни и силни това да сторят според тяхното нравствено упадване и според своекористните им и егоистически стремления. Възпоминанието на това жалостно положение на общественото тогавашно настроение на болярите и на по-влиятелните търновски граждани е действително сърдцераздирателно!
 |
| Превземането на Търново от турците – миниатюра от 1550г. |
© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар