В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

Манастирът „Св. Троица“ при град Търново

Васил Берон, из „Археологически и исторически изследвания“ 1887 г.
Монастирът „Св. Троица“ се намира в едно разстояние на 8 километра от града Търново към северозапад, той е построен откъм десния бряг на река Янтра на една висока скалиста местност в проходът или, както тук въобще се казва, в Дервента между града Търново и ближнето село Самоводен зовимо. Тоя проход или Дервент се е образувал и е произлязъл, вижда се от едно разцепване на местната висока скалиста гора и след това разцепване са останали и високите скалисти баири и от двете страни - онзи откъм дясна страна се зове Гарга баир, а онзи откъм лява - Картал баир. Десният Гарга баир се простира чак до друго едно местно процепване към североизток, което води към Арбанаси и Каменица зовимо. Левия же Картал баир се простира към юг покрай Марино поле чак до края на града Търново откъм същото място. Местността впрочем, дето е построен монастирят „Св. Тройца“, ако и да е много висока, но представлява едно дълго тясно равнище, което е завардено откъм север и североизток с една до 40 - 50 метра висока каменна скалиста стена, отпреднята лична повърхност на която е доволно гладка, сякаш че е нарочно и изкуствено удялана и огладена... Според това тая висока скалиста стена представлява един живописен и величествен изглед! Тая скалиста стена е при това много и твърде много забележителна и в историческо отношение и тя ни напомня, ако и в твърде малък размер, скалистите високи местности на Атонската Св. гора. По отпреднята повърхност и на разни височини се съглеждат и в оградата на монастиря, и вън от нея 15 до 20 дупки от различни величини и разни образци, повечето са кръгли или имат един елиптически образец. Едната, вътре в оградата дупка, е входът на една малка пещера и както разказват самите калугери на моиастира, те са се катерили по скалистата стена и са се крили в тая пещера във времето на яничарите и дели-башиите, разумява се, които са могли да избегнат от техния поразителен и убийствен меч и да си спасят душите в тая пещера, която впрочем не е на твърде голяма височина. Друга една кръгла до 5 метра в диаметър дупка, вижда се, според външната ѝ повърхност, че тя е утесана и издълбана в скалистата стена нарочно; тя е до 3 метра дълбока и тя е била, вижда се, издълбана и приготвена пак с цел, за да се крият в нея калугерите във время опасности. Вътре в оградата на монастиря има по скалистата стена и други дупки, но те са повечето малки и незначителни. Вън от оградата на монастиря и близо до него има на скалистата стена и на една височина до 10 метра една почти триъгълна дупка, която е външният вход на една малка пещерка; тая пещерка има едно доволно важно историческо значение, понеже според положителните уверения на калугерите, завардени у тях по предание, в нея пещера е живял Св. Теодосий Търновски и тая пещерка е била следователно като иноческа пустинна обител за Св. Теодосия, който е живял в около 1350 -1380 година. Тоя монастир е бил по уверението на калугерите един скит, или една пустинна и уединена обител, за такива хора най-сгодна, които са се решили да избегнат от светските суетности и да си преминат живота в уединени, даже и мъчно достъпни места за человеците, каквито са пещерите по скалистата висока стена на монастиря „Св. Троица“, каквато е и дупката, или пещерата на високата скала, в която е живял Св. Иван Рилски, каквито са много други такива уединени пустинни местности, в които са се криели и живели ония велики человеци, които са били изпълнени с Божие вдъхновение. Много справедливо се казва, „че колкото и да отбягват тия велики человеци светската суетна слава, толкова по-много тя следи и тича подире им“. Същото се е случило и със Св. Ивана Рилски, и със Св. Теодосия Търновски. Не е известно колко години е живял Св. Теодосий в скитската обител при монастиря „Св. Троица“. Близо при пещерката, дето е живял Св. Теодосий, има и други някои дупки и пещерки по скалистата стена вън от оградата на монастиря „Св. Троица“; на пътя, що води към Самоводен, ние съгледахме една много голяма кръгла дупка и игуменът на монастиря ми разказа, че тая дупка е входът на една голяма пещера. Нам се видя действително много чудна тая голяма пещера, ние съгледахме обаче, че в нея може лесно да се влезе по една полегата пътека, що води нанагоре по малко издадена една част на скалистата стена към пещерата, която се намира на една малка височина от земната повърхност. Монастирът „Св. Тройца“ е много стар, церквата му е нова, също и стаите му (килиите му), както и по-горе за това споменахме. Ветата му церквица е била много мъничка и някои от калугерите, що живеят сега в него, помнят много добре тая мъничка церквица; те ни увериха, че когато тя е била построена, тоя монастир е бил една иноческа скитническа обител и е имало при церквицата няколко малки келийки.
Тая церквица я развалили калугерите в 1847 година; над главните двери на олтаря е имало поставена една плоча, която обаче за голяма жалост калугерите не били добре съгледали, преди да развалят тая стара церквица, и като разваляли олтаря, паднала на земята и се счупила. Игуменът, както и други калугери, съгледали, че на тая плоча били написани слова, та взели и съединили добре счупените части на плочата тъй, щото им било възможно да прочетат следующсто много важно историческо сведение, относящее се до първобитната тая стара церквица, следователно и до първобитното може учреждение на тоя монастир „Св. Тройца“. Един стар монах ми показа един писменен препис от тая плоча, написан с ръката на тогавашния игумен, която той завардил у себе си и до днес. Съдържанието на тоя надпис, що е бил изложен на плочата поставена над олтаря, е следующее: „Тая церква „Св. Тройца“е съзидена в 1070 година, януария 27. Епитропъ Георгий Преложникъ и синъ му Калинъ“. Значи, церквата „Св. Тройца“ е била построена в 1070 година във времето на гръцкото владичество в България. При това тоя монах ми разказа, че над западните врати срещу олтаря и от двете страни е имало изображения на цар Ивана Александра и на сина му цар Шишмана III, при които били изписани и съпрузите им, цариците и децата им; даже разказваше, че децата им били изписани с жълти чехли. Всичките били изписани вътре в церквата над вратата към двора срещу олтаря. Показа ми при това и снимки от изображенията на цар Александра и на сина му Шишмана, снети от един живописец от церквата, преди да я развалят. Ние разгледахме с благоговение тия снимки от изображенията на казаните царие и съгледахме, че те държат в дясната си ръка кръст и лаврово клонче, а в лявата царски скиптър. Тук трябва мимоходом да кажем, че още в 1856 година ме призова игуменът, за да разгледаме някакви си кожени (пергаментови) големи листове, що били намерени, съзидени в зида на старата церква, гудени в една тенекяна кутия, и като събаряли зидовете на церквата, намерили тая кутия. Като разгледахме тия пергаментови листове, уверихме се, че те са хрисовули, издадени от четирима влашки князове и написани с чисто български букви, но на влашки език, с много съкращения и с титли. Ние ще хортуваме за тия хрисовули по-надолу. В 1856-57 година се намери в гората, що е близо при монастиря към северозапад, едно развалено каменно здание и се казваше, а отсетне се и ние уверихме, че това порутено здание е било церква; понеже образът на постройката му, както и престолният каменен прибор, ясно доказваха, че в това здание е имало олтар, построен към изток с престолен каменен прибор; към северозапад от това порутено здание се явно виждаше едно обширно равнище, но покрито с дребни горски дървета и шубраци. Разгледахме и разпитахме за всичко, относящее се до тая церква, както и до монастиря „Св. Тройца“; известихме се от калугерите на тоя монастир, че в Хилендарския монастир имало един хрисовул, издаден от царя Шишмана, (вероятно III), според който хрисовул, монастирят „Св. Тройца“ бил надарен с много недвижими стежания, между които се били споменували селата: Сергювиц, Биляковица и още едно, днес неизвестно, село Костенброд. В тоя хрисовул се било споменувало и за церквата, „що е близо при монастиря „Св. Никола“. Един же инок, който живял в Хилендарския монастир, ми разказа, че той видял и прочел един хрисовул в библиотеката на монастиря тоя, издаден от цар Ивана Александра, в който се казвало тъй: „Съзиждамъ тоя храмъ в името на Светителя Христов Св. Никола и Царството ми заповядва: да ягчее до когато грее слънцето“ и проч., и че най-накрая било написано: „Написа се тоя мой хрисовулъ в село Сергювицъ“. Тая порутена церквица е до 8 метра дълга и до 4 1/2 широка.
Цар Александър бил заповядал чрез тоя си хрисовул на архимандрита монастирски, за да бди добре да не смее никой да бутне монастиря и никой да не поиска от него дан, каквото десяток и проч. Тоя е важен документ. Като се земни следователно в едно внимателно съображение всичко гореизложено, относящее се до монастиря „Св. Тройца“ и до порутената церква „Св. Николая“, построена от цар Александра, могат да се извлекат следующите логически заключения като най-верни и справедливи: 1-о) Че старата церква при монастиря „Св. Тройца“, следователно и самият тоя монастир, са били построени и учредени преди 816 години, т.е. в 1070 година, а в около 1368 год. тоя монастир е изново и от основание построен от цар Шишмана III наместо ветата скитническа обител. 2-о) Че церквицата „Св. Николая“, близо до тоя монастир, е съзидена по всяка вероятност от цар Ивана Александра, баща на цар Шишмана III.
Тоя монастир има едно прекрасно местоположение, изобилна и добра вода и пътя, който води към него откъм Трапезица, е живописен, жално само, че е много тесен; по някои места впрочем има по него обстлано с камъни (калдъръм) и вижда се, че тоя път трябва да е правен по заповед на цар Александра, или на сина му цар Шишмана III, за да бъде възможно по-лесно по него да се отхожда в монастиря. Ние споменахме по-горе, че когато се развалила вехтата монастирска церква в 1847 год., намерила се е в зидът ѝ една тенекяна кутия, в която се намерили едни пергаментови листове, и че като те се разгледали, узнало се, че те са хрисовули на влашки князове. Тие хрисовули са 4 и ние ги преведохме всичките на български, и по-долу ще изложим съдържанието им. Тук ние се считаме длъжни да разясним предварително за преданията, които са се завардили у калугерите на монастиря „Св. Тройца“ за тия хрисовули. Те разказват, че тоя монастир, толкова богат и толкова славно украсен в старо време, според честите обири обаче, на които той е бил изложен, бил много изпаднал и осиромашал, тъй щото в неизвестни отколешни времена калугерите от монастиря се принудили да отидат в Букурещ и да молят княза влашки, за да им се дава една известна годишна помощ. Тая им молба е била приета и всяка година ходили, отредени от тоя монастир братя, за да земат тая помощ от влашкото княжеско правителство в Букурещ. Всеки един нов княз издавал на основание на по-предните хрисовули друг един нов хрисовул, потвърден от държавния му съвет и с печата му. Според разказите пак на калугерите на монастиря преди 75-80 години, когато върлували делибашиите и капасъзите и когато по нашите места е била почти цяла анархия според безсилието на правителството, по него време тоя монастир е бил изложен на големи опасности - много калугери били убити, а които могли да избегнат турския ятаган, те са се скривали в гореупоменатата големичка пещера в скалистата стена. По него време, вижда се, калугерите съзидели гореказаната тенекяна кутия в зида на черковата, понеже последният хрисовул, издаден от княза Ипсиланти, е от 1803 година. Най-вехтият от тия хрисовули е издаден от влашкия княз Йоана Стефана Кантакузина в 1715 година, но той споменува в тоя си хрисовул, както и по-долу ще видим, че като отишли Св. отци калугери да искат милостиня, те били занесли хрисовулите и на по-предишни влашки господари, които са били по-отпреди господствували и са се поминали; значи, такивато хрисовули били са издадени още в по-отколешни времена. Четирите же хрисовули, що са се намерили и се вардят в монастиря, са издадени от следующите влашки господари: 1-о). От Йоана Стефана Кантакузина в 1715 год. 2-о). От Йоана Александру Бика войвода в 1748 год. 3-о). От Йоана Ипсиланти войвода в 1776. 4-о). От Йоана Конетандина Александру Ипсиланти войвода в 1803 год. По-нови хрисовули не съществуват по самата причина, че като са били тия 4 хрисовули съзидени в зида на церквата, никой не ги е знаел и никой следователно не се е погрижил, за да се възползува с тях да отиде в Букурещ да иска завещаната милостиня и от изново постъпившите влашки князове и да изиска да му се издаде и нов хрисовул, понеже всеки един княз призовава чрез хрисовула си и другите в Христа братя господари, които след него ще додат да владеят, да благоволят да възобновят и потвърдят тая милостиня. Замечателното впрочем в тия хрисовули е, че в най-първия хрисовул княз Кантакузин се ознаменува с титлата „самодержец и господар зсмле Унгро-Влахийское“ в 1715 г. Във всичките же други 3 хрисовула князовете влашки са се називавали вече не „самодержци“, а „господари само Влахий“, или „земле Влахийское“. При това и гербът на първия хрисовул е един двуглавен орел, а на втория гербът му е едноглавен орел; на другите же два съвсем няма герб. Вижда се, че това изменение на титулите на влашките князове, както и на гербовете им, е и трябва да е станало вследствие на тогавашното политическо отпадване на Влашкото княжество и следователно по-голямото му подчиняване под турското царство. Титлите на князовете са написани с много големи глаголически букви, чисто български, написани с червено мастило; първият от тия хрисовули има при това отлични украшения и изображението на Св. Троица. Във всеки един хрисовул е поставен и саморъчния подпис на княза в средата на един флаговиден образец, нашарен в двата първите със зелена и червена боя, а в двата последните - само с проста черна боя. Наоколо двата първи хрисовула имат златни цветисти хубави украшения. За любопитство ние излагаме тук превода на най-първия хрисовул от 1715 година, ако и да има в него много изтрити места, и вижда се злобно и нарочно изтрити, но от кого... Нам бе невъзможно да узнаем.
Йоан Щефан Кантакузино Войвода Божию милостю
Господар земле Унгро-Влахийское
„Които са милостиви, които имат разум, които се нуждаят да правят добро не по друг начин освен с Божия дух, тъкмо те ще се сподобят с венците, за да бъдат синове на вярата и да наследят царството, което е приготвено от началото на светът. Както казва пресветия апостол, „които се обносят добре с Дух Светий, те са синове Божии“. За оногова, който иска да си спаси душата, нужно е да ревнува ония, които са милостиви, и да се сам себе си сподоби. Както казва евангелист Матей, „благочестиви са ония, които ще се помиловат пред небесната Порта на царството, и ще се представят пред Бога като едни синове, и ще се увенчеят с венци неуведаеми во веки веков“. За това и аз, во Христе Благоверний и благочестивий самодержец Йоан Щефан Кантакузино войвода, владетел на всичката Влашка земя, като си припомням, че ония, които са били преди нас увенчани с господарствен венец и че те дарили, и влезли в Божествените обиталища; тъй и ние пожелахме с охота да струваме за светите чудотворни монастири и към онзи святий и божествен монастир, който е назван „Шишман“, който е учреден от основание от покойния Крал Шишмана, който монастир е отвъд Дунавът в Търновските гори, дето се почита и се празнува храмът на светая животворная и неразделния Тройца. Сега же са дошли отци калугери от тоя свети монастир, като ми приносят молитвите и благословенията на всичките отци оттам, заедно с хрисовулите на предишните господари. И като разбрах аз жалбата на отците калугери оттам, че тоя монастир е останал в недостойничия за много случаи, що са се случили татък, и е достигнал до голяма сиромашия и нямане на никоя полза и никой приход от някоя община, то аз поревних от вътрешността на сърцето си да се назова нов ктитор на тоя светий монастир. За тая цел определих и потвърдих с тоя хрисовул за тоя Св. монастир тридесет унгарски жълтици, а на отците калугери, които ще дохождат, за техни разноски по гроша петстотин за всяка година, за да бъдат укрепление на Св. монастир, а за храна и облекло на Св. калугери, а за вечен спомен на мене (господство ми) и на моите отци. За това прочее, моля ви пречестни отци калугери да ни споменувате мене и отците ми в проскомидия на светите наши тайни. А ние във всичките дни на нашия живот длъжни сме всякога да помиловаме и да укрепяваме Св. монастир и проч. и проч“. Най-накрая же на хрисовула е казано: „И написа се тоя хрисовул в първата година на моето господаруване в градът на престолът на Моето господарство, в Букурещ от Ангелакя, син Михайлов, от Загорище месец февруарий, кн (28 ден) зскг (7223) от сотворения мира = (1715 год. от Рожд. Христово).
Другите три хрисовула са почти от подобно съдържание. Като се зьомни във внимание съдържанието на тоя хрисовул, трябва да се приемни, че цар Шишман е построил и учредил тоя монастир, даже се определя от основание. Но че ветата церквица на пустинническата обител не е била съзидена ни от цар Александра, ни от Шишмана, това се доказва от хрисовула на цар Александра, що се намира в библиотеката на Хилендарския монастир, за който ни разказа инокът, че го прочел и преписал, за което се по-горе упомена; понеже в тоя си хрисовул цар Александър чисто и ясно казва и споменува само за церквицата „Св. Никола“, що е близо до монастиря; и именно казва: „съзидавам тоя храм и царството ми заповяда да ягчЪедо когато грзе слънцето и проч.“, и че тоя храм е бил действително „Св. Николая“ цар Александър казва: „в името на святи-теля Христов Св. Николая“. Като се зьомни следователно всичко гореизложено във внимателно съображение, трябва да се приемни: 1-о) Че най-напред около 1070 год. се е учредил един пустиннически скит на местността, дето отпосле се е учредил и до днес съществува монастирят „Св. Тройца“. 2-о) Че цар Иван Александър, а преимуществено син му Шишман III, е учредил в един по-обширен размер монастиря „Св. Тройца“ и го е снабдил и надарил със стежания, от приходите на които трябва да е бил много и великолепно украсен тоя монастир, и братята калугери са се добре поддържали от тия приходи. 3-о) Че цар Иван Александър е бил първия основател на церквицата „Св. Николая“ и тая церквица трябва да е била тоже богато и великолепно украсена и че равнището до тая церквица, (сега обрасло), трябва да е служило за параден смотр на войската на царските празнични черковни и монастирски тържества, що се извършват въобще всякога в такивато празнични дни. Ние споменахме по-горе, че тая церквица, т.е. низките ѝ останали порутени каменни стени (дувари), бяха закрити наоколо с доволно едра гора, принадлежаща на монастиря, и че случайно в 1856 - 57 година се откриха развалините на тая церквица и кой знае колко години тая церквица е била тъй обраснала и скрита в гората! При това кой я е съборил и кога се е развалила и порутила тя, и защо в течението на стотини може години да не са можели калугерите на монастиря „Св. Тройца“ да узнаят и издирят тая, ако и порутена церквица? Всичко това да узнаем нам бе невъзможно ни сега, ни в 1856 година, когато тя най-напред се откри и издири и това е много жално.
Инокът Харитон ми показа още и ми даде да разгледам следующите рисунки, които той има: 1-о) държавния печат на Българското царство преди превземането му от турците; 2-о) образец от един държавен знак отличия (декорация, медаля); 3-о) показаха ми тоже и 2 сребърни монети, както и 2 медни. Сребърните са и двете еднакви. Тия сребърни монети са доволно хубаво изработени и са същите, както и оная сребърна монета, що я има отпечатана и Раковски в неговото съчинение „За Асеновците“, под цифра 2. На едната страна на тия монети е изображен Иисус Христос и според както казва Раковски, от дясна страна е написано: Асе., т.е. Асен, а от лява - цар, що означава: „Асен цар“. На другата же страна са изображени два царски лика, стоящи прави, в едно действително великолепно одеяние, и помежду им се намира един кръст. Колкото за някои букви, що се виждат написани и от двете страни на тия ликове, ние не можахме, както и Раковски не е можал, точно да ги разберем, но колкото за лицата, които представляват тия ликове, Раковски нищо не споменува. Като размислихме впрочем и обсъдихме кои лица трябва тия ликове да представляват и като се съобразихме и с историята, ние най-сетне додохме до заключение, че тия два лика царски и великолепно облечени трябва непременно да представляват царя Асеня I и брата му Петра на основание на това, че „Асен I се е венчал за цар български, а брата му Петра, царствовати приели“. Тая сребърна монета е отистина много важна за народната ни история и ако това наше предположение се потвърди, то тогава сведенията на Иречека, че бил венчан Петър или Тодор за български цар, съвсем не са справедливи.

Няма коментари:

Авторско право

Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
ПОДКРЕПИ "СТАРО ТЪРНОВО"
Описание Сума
Дарение BGN

Абонирайте се, за да ни следите в