Из „Археологически и исторически изследвания“ през 1887 г.- Васил Берон
Ние споменахме мимоходом по-горе, че както в 1862, в 1868, тъй и в 1876 год. въстанията, които се устрояваха и приготовляваха в България, се опираха на предварителни тържествени обещания на Сърбия, че тя ще дойде на помощ на въстаниците с войска, за да покаже, вижда се, че тя действително има намерение да помогне на българите; всъщност впрочем Сърбия никога не е имала намерение и братска любов, за да им помогне да се те освободят от турското владичество, когато те въстанат против турската власт, но за да плаши турското правителство и да го принуждава да изпълня желанията и исканията, които Сърбия е заявявала в разни времена. Според това тя всякога е устроявала и образувала български легиони, а за да може да си постигне тая цел по-успешно, сръбското правителство всякога е призовавало известните български войводи. Тъй също и в 1876 година през пролетта бяха призвани в Белград войводите: Панайот Хитов, Илю, Филип Тотю и Христо Македончето, за да съставят и да приготвят един легион от доброволци (волентири), преимуществено от българи, и действително те успяха и в скоро време съставиха един легион от 2000 души. По него време беше в Сърбия генерал Чернаев, който по видимому съчувствоваше към българите и българския новосъставен легион. Сръбското правителство беше дало действително на доброволците от българския легион пушки и барут, но не им бе отредило и инструктори, които да ги обучат и донейде приготвят във военното изкуство и в най-необходимите военни упражнения.
На 20 юни, 1876 год. Сърбия обяви война на Турция под тайнствен предлог, но по видимому уж да съдействова, за да се освободи България от турското иго. И действително след малко време генерал Чернаев премина заедно с българския легион сръбската граница и беше пристигнал до Бяла паланка, един час далеч от Пирот (Шаркюв), и същевременно бяха обсадили проход Св. Никола в Балкана. Българския легион под командата на генерала Чернаева беше действително въодушевен от юнашка самонадеяност и беше обзет от сладки чувства и душевно самодоволствие, че след малко време ще се освободи милото ни отечество от турското иго. По него време беше ходил в Белград и покойният наш съотечественик, генерал Иван поп Киров Кишелски от Котел, за да съдействова в устрояването и обучението на българския легион, но той не можа да отиде в поход с него, понеже страдаше в главата си от една неизлечима болест, придобита във времето на обсадата на Севастопол, при която обсада той показа удивително юначество, разказано по-горе в приличното му място. След като си свърши посланието в Сърбия, генерал Кишелски се завърна пак в Русия. Българските поборници, които съставляваха българския легион, бяха дотолкова се убедили, че действително ще да победят турците, щото много от селяните на околните български села се стичаха с тях да се присъединят, вследствие на вдъхнатото им такова едно убеждение. Други же даваха мило и драго на българския легион за подкрепянето му в неговите потребности за поход. В началото на тая война сърбите успяваха много добре, но щастието им скоро се измени и според това, след няколко дни те почнаха да се дърпат назад. Турците, като се увериха в слабостта и в мъчното положение, в което се намерваше по него време сръбската войска, преследваха я с голяма дерзост и с голяма необузданост. Черкези и башибозуци нахълтаха в Сърбия в многобройни количества, грабеха, колеха злочестите сръбски селяни: мъже, жени, деца; обезчестяваха всичко и всякакво; палеха и горяха, през дето минуваха, тъй щото в няколко дни те успяха като диви и свирепи зверове да опустошат, даже съвсем да съсипят и да уничтожат до 70 сръбски села. Бедните изпоплашени селяни, които можаха, избягаха в Балкана, а сръбската войска под командата на генерал Чернаева се дърпаше навътре в Сърбия. Българските поборници показаха чудеса от неустрашима храброст (при Тимок и пр.); едно само бе много унизително даже и съвсем немилостиво от страна на сръбските полководци, че според достоверните сведения, съобщени нам от лично съучавствоващи в тия сражения, както и от разказите на тогавашните вестници, които безпрестанно разказваха за всичко, се е доказало, че сръбските полководци по неизвестни причини били отреждали в много сражения българските, малко обучени във военното изкуство и във военните упражнения, поборници в най-отпредните редове; тъй щото, турските гюллета и куршуми най-напред тях злочестите сполетявали. Доколко това е истина, ние не можем положително ни да потвърдим, ни да опровергаем. Българският легион страдаше при това и от глад, понеже нямаше достатъчно количество храна, но при всичките тия недостатъци те бяха въодушевени от една самонадеяност и от едно убеждение, че ще спомогнат, за да се по-скоро освободи отечеството. При такивато едни чувства и като сърбите веч бяха поченали да се дърпат назад и на навътре в Сърбия, по-многото поборници от българския легион не рачиха да се върнат назад в Сърбия, но обявиха генералу Чернаеву, че те желаят да отидат нанавътре в България и да се бият с турците за освобождението на отечеството. Генерал Чернаев, разумява се, не е можал да противостои на техните патриотически стремления, от друга страна, сръбското правителство, като се е намирало по него време в едно доволно мъчно и затруднително положение, правело е всякакви даже и непростителни, и съвсем неблагородни разпореждания, за да се избави от българския легион и от българските волентири. Ние не щем да споменуваме за разновидните средства, които по него време употребиха сърбите против злочестите български поборници, които, въодушевени от любов към отечеството, бяха отишли в Сърбия да съдействоват за по-скорошното освобождение на отечеството си и в награда за тия им патриотически чувства братята сърби се отнесоха особено към ония, които бяха причислени към сръбската войска, не само неблагородно, но даже към някои и най-немилостиво и безчеловечно. За такивато едни немилостиви постъпки на някои сръбски полководци и други нас ни увериха много от злочестите поборници, които са били в Сърбия в 1876 година и са взели участие в похода на Сърбия против Турция. Те ни разказваха за такива горестни и сърдцераздирателни случки, които ние никак не можахме да повярваме, ако не бяха те същите разказани от много нам добре опознати лица. Тъй например, те разказваха и още живите от тях разказват, че като ги изпъдили сърбите и като нищо не им дали, те били принудени да търгат корени по поляните и из горите, корени от треви, за да си утолят поне донейде глада. При това много от тях сърбите най-немилостиво биели, за да ги принудят да си по-скоро отидат. Всичките тия разкази да повярваме, нам не ни се щеше и още не ни се ще, но какво да сторим, като те се потвърдяват от мнозина поборници.
Сега да се завърнем към Българския легион, който беше се решил да навлезе нанавътре в България и да рискува живота си, та дано да може поне донейде да съдействова за освобождението на отечеството. Най-главният и най-горещият патриот измежду поборниците на тоя легион беше Сидер, родом от Горна Оряховица при Търново, за когото и по-горе споменахме. Като изявиха българските волентири от легиона генералу Чернаеву решителното си намерение да навлязат нанавътре в България, той, след като съизволил да приемни симпатично това им любородно и предприемчиво намерение, подарил им и един топ и други военни потребности. На 4 юни 1876 година Българският легион се съвсем отдели от сръбската войска, командувана от генерала Чернаева, и захвана най-напред проходът Св. Никола, а оттам се отправи по бърдата нанагоре и към планините към изток нанавътре в България и полека-лека дошъл беше чак до Берковица и оттам се спуснаха по долината напред. Като гледаха селяните от околните местности тоя успех на българските поборници, те се стичаха към тях и искаха да се присъединят с тях, но за тая цел им искаха пушки и барут -неща, които българските волентири от легиона едвам са имали за себе си! Турците впрочем узнали бяха временно за навлизането на българския легион в България и го преследваха. Най-напред те се срещнаха с тях при местността, Бели мъх зовима, и там стана първата битка, но сравнително малобройните поборници на Българския легион не можаха да противостоят и надвият над много по-многочислените турски полчища, според това те се и оттеглиха в Балкана. Турците впрочем пак ги преследваха и бяха заловили всичките пътища, които служеха на въстаниците като съобщения с околните села и колиби. Някои от съучастниците на тоя български легион ни увериха, че Сидера го убили в битката при Бели мъх, а други разказват, че го убили в друга една битка къде Берковица; както и да е, тоя горещ и самоотвержен патриот падна жертва на бойното поле за освобождението на милото си тогава поробено Отечество. Вечна му памет! ...
Като се скитали поборниците от Българския легион няколко време из горите и планините и, лишени от всичко най-необходимо за живота - от храна и облекло, те се най-сетне принудиха да се завърнат в Сърбия, като са вървели все по бърдата на горите и планините и къде края на месец юния те се завърнаха в Сърбия голи, боси и гладни. По него време бяха пристигнали в Сърбия руси волентири, с тях се присъединиха и поборниците от Българския легион и съставиха една Руско-българска бригада, която се отсетне отличи по своята храброст в битките при Делиград и Алексенец.
На 18 октомврия 1876 год. стана една страшна и решителна битка между сръбските войски и турските при Джюнис, в която сърбите се съвсем разбиха и победиха и вследствие на тая най-злочеста битка за сърбите всичко се свърши... Сърбия бедствоваше действително твърде много и една близка яма бе се раззинала, за да я погълне. Но превеличественият повелителен царски глас на присноблажения наш освободител, руският монарх Александра II, всичко махна и уталожи. Турците спряха победоносния си поход в Сърбия и се сключи едно примирие. Тъй се свърши и тая Сръбско-турска война, в която много българи поборници загинаха, а много други в награда за своето юнашко самоотвержение и за своята гореща любов към отечеството, според както и по-горе споменахме, пострадаха твърде много в разновидни отношения, принудиха се да се завърнат пак в Румъния и да чакат по-благоприятни за целта им времена, които наскоро им се и представиха.
Няма коментари:
Публикуване на коментар