Из „Археологически и исторически изследвания“ през 1887 г.- Васил Берон
Тая церква се намира отгоре на крепостта (Хисаря), тя е тоже много знаменита в многовидни отношения.
След превземането на Търново от турците и следователно и на крепостта, в която живеели гражданите (Хисаря) и според както се разказва, дето са били и правителствените, съдебните и проч. учреждения, турците изпъдили всичките граждани от тая крепост и преобърнали и церквата „Св. Петка“ в джамия; но не е справедливо, че турците съвсем я разорили в битката от 1435 година и че на мястото ѝ построили (изново, разумява се,) джамия. Това не е справедливо; понеже ние, като съгледахме внимателно задните стени на тая черкова, уверихме се, че турците не са направили изново на мястото ѝ джамия, но за да направят да бъде преобърнатата им от черкова джамия по-обширна, те разместили някои нейни зидни стени, но не всичките; вижда се при това, че те направили и откъм западната ѝ част, на една доволно голяма височина, едно особно отделение (във вид на по-отсетне строените наши женски отделения), за да могат по-много турци да се кланят, за да бъде т.е. джамията им по-обемлива, според дето на Хисаря друга джамия не съществуваше, (поне доколкото ние знаем). Турците сторили сиреч същото с церквата „Св. Петка“, като я преобърнали в джамия, както и с церквата „Св. 40 мъчеников“, преобърната от тях в теке-джамия, както по-горе за това пространно хортувахме. За доказателство же, че това е тъй станало, а не че черковата „Св. Петка“ е била съвсем разрушена и на мястото ѝ се е изново направила джамия, служи най-ясно това, че едната ѝ стена (дувара) откъм юг, е вета и тя е същата зиднята стена на церк. „Св. Петка“; и това се ясно доказва и от нейната старовременна вета направа, и от изгнилите почти дебели мешеви (храстови) кириши, вложени за якост между камъните на тая зидня стена. А че другите зидни стени на церквата „Св. Петка“ са били преместени на навън и в длъж, и в шир, за да стане джамията по-обемлиба, доказва се и от много по-новата постройка на тия зидни стени, и от това, че като размерихме сегашното здание, уверихме се, че то няма симетрическата съразмерност на една черкова. Иречек казва, според уверенията на турския географ Хаджи Калфа, че построителят на тая джамия е бил Фирне бей, а по други - Ферус бей, но ние, след като съгледахме внимателно зидните ѝ стени (дуварите ѝ), дозволяваме си да потвърдим, че ветата церква „Св. Петка“ не е била съвсем развалена, но само донейде и че ветите ѝ стени (освен едната) са били изново преправени; а кой е бил перестроителят на тая вета церква — Ферус бей ли, или Фирне бей, това е за нас маловажен въпрос. Ние сме влазели в тая джамия, както и по-горе споменахме, още преди 29 години и нищо особно в нея не намерихме, сега в нея се съдържа склад военни (патрони проч.). От отпред трябва да е имала церквата „Св. Петка“ стълбове с кевгировидни извитости на горнята им част, както това се вижда и в други вети церкви. Тая предня част е действително съвсем изново направена, както и другите две зидни стени са тоже по-многото изново направени. Ние споменахме по-горе, че за доказателство на това, как едната зидня стена е вета и че тя е била построена още във времето, когато се е построила церквата „Св. Петка“, служат преимуществено пол’ изгнилите дъбови (мешеви) кириши, що се ясно виждат в зиднята ѝ постройка; при това и каменната ѝ постройка се вижда, че е тоже много вета. Тая вета зидня стена е откъм югоизток и по всичкото симетрическо разглеждане се упозна, как тая зидня стена е била построена към изток, дето, разумява се, трябва да е бил олтарят на церквата, но турците, след като развалили олтаря, поизкривили малко към юг тая стена към края ѝ и действително, според както помня, когато аз влазях вътре в 1857 год., олтарят не съществуваше. Откъм другия ѝ край же почева новата постройка на първия кевгировиден свод, от дето се веч почева от отпреднята част на сегашнята постройка на джамията. В съображение следователно на гореизложеното, ние смеем да потвърдим, че бившата вета черква „Св. Петка“ не е била съвсем, но отчасти развалена, и отсетне от турците перестроена, поправена и преобърната на джамия. При това и сегашнята ѝ постройка доказва, че зидните стени на ветата церква са били преместени, преимуществено же оная откъм югозапад и откъм север. Сегашнята постройка на джамията е 22 метра дълга и 15 метра широка, височината ѝ не може точно да се определи.
За длъжност считаме да изложим тук и приказките, що са се приказвали в Търново за тая джамия във времето на турското владичество. Никой други вет исторически паметник не е служил между тукашното население като пророчески символ за падането на турското владичество (и не само между българите, но и между турците), както джамията тая. Тъй например минарето (викалото ѝ) се е много пъти събаряло от буйните дъждове и ветрове; и отпосле се е подновявало и според вярването на населението това било знак на падането на турското владичество. Разказваше се при това между българите, че Св. Петка ходатайствовала пред Бога, за да накаже немилостивите разорители на храма, ней посветен, и дето в него почивали светите ѝ мощи и проч.
Разказваше се при това, че е имало (но де? - неизвестно де) близо при джамията едно черно дърво, което уверяваха и турци, и българи, щом се раззелени, ще падне без друго и турското владичество; даже във времето на въстанието в 1876 година и преди войната наскоро, се шепнеше измежду българите, че уж това дърво зело да се раззеленява. Според тоя слух, що се пръскаше по него време тук в Търново, и според други нему подобни слухове, един тукашен от по-първите влиятелни турци ми казваше за свое совестно (?) утешение, че когато искат, както чуваме, да ни нападнат седем (?) кральове, то ако Бог и пророкът искат да ни погубят, ние отистина ще се борим, доколкото ще можем, но пак ще преклоним глава пред Божието определение и пред Неговата воля... И вижда се, че таковото едно самосъзнание, тъй да се изразим, е много съдействовало, за да избягат турците из Търново, без да сторят някому ни най-малка повреда. Това самосъзнание на тоя турчин, трябва да стресне всекиго злодееца!...
След тоя предварителен разказ за церквата „Св. Петка“, преобърната от турците в джамия, да пристъпим към историческите сведения, отнасящи се до пренасянето на мощите на Св. Петка в Търново и до самата побудителна причина, според която цар Иван Асен II се е подбудил, за да се построи тая церква и ако и да не бе нам възможно да намерим нейде точно годината, когато се е тя построила, но ръководим от данни и исторически съображения, можем почти положително да кажем, че тая церква се е построила, ако се е действително построила, приблизително в 1231, или в 1232 година, ако т.е. нарочно за поставянето на мощите на Св. Петка, цар Иван Асен II е заповядал да се построи тая Царска церква, или пък трябва да се приемни, че тя е била построена още преди пренасянето на тия мощи в Търново и в такъв случай нам е съвсем невъзможно да определим годината на построяването ѝ. За осветление впрочем на обстоятелствените случки, според които мощите на Св. Петка са били насилствено взети от Цариград от римляните (кръстоносците) и как отпосле българският цар Иван Асен II ги е взел от тях, след като ги победил и как те са били пренесени в Търново, служи „Житието на Св. Петка“, съставено от Патриарх Евтимий (последният български патриарх). Това житие на Св. Петка го е намерил приснопаметният поборник за българското освобождение и просвещение Г. С. Раковски в Котел, написано на един отломък от една книга в ръкопис. Ние ще изложим тук това житие на Св. Петка, но не на същия вет български език, но на сегашния, говоримия, за да може всеки лесно да го прочете и да го ясно уразумее; а не тъй, както е изложено това житие в гореупомянутия отломък. Ето и съдържанието на това житие:
„Като се измина немалко време, и като изнемощя скиптърът на гръцкото царство, по Божие попущение, римляните него завладели (удържали), на които палицата Божественото писание именова железна. Тъй убо те като завладяха и царствующия град (Цариград), взели безсрамливо всичките свети съсъди и още и честните мощи на светиите. При това те (римляните) взели и ограбили всичката церковна утвар и всичкото царско имение и всичката, просто да се рече, красота на градът (на Цариград); всичко в Рим отнесли и изпратили. Като всичко това гледал събора на благочестивите, покриваше ги облак сетования и печали и друго нищо от тях не се чуваше освен: „Възкръсни, защо спиш Господи? Защо забравяш нашата щета и нашата печал и проч.? “В тия убо и такивато сетования над благочестивите владееше облак. В то же време, като се яви благочестието светло и като се удържа крепко у благочестивия цар български Йоана Асеня, сина старого царя Асена, той не се уплаши от никакво тяхно лаение. Но и след време, като придоби благополучно победа над „нечестивите“ (т.е. римляните - католиците), храбро възскочи и като обе всичкото македонско владение и още же и Серес, тъй всичката светая Атонска гора, славният Солун с всичка Тесалия; тъй и Тривали и Далмация и Арвантска глаголемата държава; даже и до Драчия - в них же постави святи и благочестиви митрополити и епископи; както свидетелствоват с откровено лице славните и светли негови хрисовули (грамоти) в славната лавра на Светата гора; но като не бе доволен само с тия (владения), но крепко и мъжествено всичко покори и завладя даже и до самия царствующия град; устрои да му дават фръзите (френците) дан, които там владееха. Таковим образом убо като той всичко завладяваше и покоряваше, пристигна до него славата на преподобна Петка, която той прие с удоволствие голямо; радваше се от сърце също тъй, както и един елен (рогач), палим към водните източници; тъй някак беше и нему желателно, за да се наслади със светите мощи на преподобната честна рака (ракла) на нетленното сокровище, която просияваше навсъде чудеса, наведе разпространяваше благодатни зари и озаряваше всичките земни краища. Като сполучи тоя благочестив цар благополучно време, намисли един благ, богоугоден полезен и достопохвален совет; и абие изпрати към същите фръзи, които бяха там в Цариград; като им не взискваше ни сребро, ни злато, нито бисери, нито ценни камъни, но всехвалната рака (ракла, в която бяха вложени мощите на Св. Петка): що щеше да бъде за него по-любезно, нежели тялото на преподобната? И това бе причина, за да бъде то поучително в умът му. Ако и да поискат половината от моето царство, казваше цар Иван Асен II, готов съм всичко да отдам каквото имение, каквото злато, каквото сребро, каквото бисери, каквото ценни камъни - всичко, всичко усърдствувам да дам, от всичко да се лиша, за да получа желаемото съкровище“. Като чуха това фръзите, абие бяха готови да изпълнят прошението и повеляха с всяко усердие и спешност, за да получи той таковим образом във всичко и всяко и от смирение изпратиха и други някои (вещи, разумява се,) като се обещаваха, че ако би било възможно, ще отдадат и своята душа. Това като чу самодержецът (цар Иван Асен II), мислеше себе си, че хвърчи по небесата и нямаше къде да се дене от великата си радост; и той абие изпрати всеосвещенаго Марка, що бе митрополит великаго Преслава, с много почести, за да пренесе тялото на преподобната от Епиват в славния град Търново, а той, като отиде нататък с тъщание и устрои всичко, относящее се до почестите, и като взе с чест свещените мощи, идеше с тъщание в своята земя, възсилая Богу и преподобней хвала; и тъй убо той доде от фръжеките предели в своята страна. Всичките окрестни (жители, разумява се) се стекоха със свещи и кадили, и благовонни мири, препроваждая раката на преподобната към славния и царствующи град Търново и като узна за това благочестивий цар Иван Асен (II), излезе из града с майка си, царица Елена, и със своята съпруга, царица Анна, и с всичките свои велможи; с тях и всечестния патриарх Кир Василий с всичкото церковно причастие, и с него множество много безчисленного народа; а царят и всичките, които бяха с него, идеха от града пеши на четири пътища, с голяма чест на сретение преподобней, която и обеха със своите честни ръце. От душа и всичко сърце любезно целуваха и като я пренесоха, положиха я в царската церква, дето и до днешния ден лежи, подавающи различни изцеления на ония, които притичаха при славната тая рака с вяра и с любов, с благодатта и человеколюбието Господа Бога нашето Спаса Иисуса Христа, Ему же слава и держава с безначалним Отцем и пресвятим и благим и животворящим духом и нине и присно и во веки веков. Амин“.
За по-голямо впрочем (ако и непълно, и недостатъчно) уразумение, относително до тоя действително много важен документ, ние излагаме самите думи на Раковски: “Настоящия отломък се състои от няколко само листове, скъсани от начала из конец, щото не знае ся де, коги и от кого е преписан. Той е план на четвъртка книга дебела и не толко обработена. От правописания же, както е видно, не може са догада положително коги е приписан, но види ся да не е приписван твърде отколе; и ясно, чи после падения България и проч.“
А по тоя разказ на Раковски се узнава, че той е намерил в Котел отломък от препис на житието на Св. Петка, но че това житие го е писал Патриарх Евтимий, последният търновски патриарх, това уверява и сам Раковски, преди да почени излагането на житието (в страница 11), даже казва, че Евтимий е бил „българин“. Но тук се ражда въпросът де? И намира ли се в оригинал житието Св. Петки, написано със същата ръка на патриарха Евтимия? За голяма народна жалост се вижда, че това житие в оригинал не съществува и е изчезнало според злочестите и жалостни времена и превеликите мъченически отистина теглила, що е претърпял злощастия тоя български патриарх след падането на българското царство от Баязид I и сина му Челеби Солимана; за тия страдания впрочем на патриарха Евтимия ние ще хортуваме по-долу. Ако действително се намираше това житие Св. Петки в оригинал, то щеше да го намери и обнародова някой историк; но Иречек, на когото историята е преди 8 години напечатана, привожда тоже съчинението на Раковски, от дето е черпал сведенията си за житието това.
Да се възвърнем сега към мощите на Св. Петка. След като ги поставил цар Иван Асен II в Царската церква, те са се завардили и от зверската ярост на Баязида I и сина му Челеби Солимана при превземането на града Търново. За тях се впрочем разказва, че са били пренесени от Търново във Видин, а оттам в Сърбия; от Сърбия же в Яш, в Молдова и за това се разказва следующее: Известно е, че цар Страшимир, брат на последния цар Шишмана III, имаше за своя столнина град Видин; известно е при това, че царуването на цар Страшимира трая няколко години след падането на Българското царство с престолния му град Търново и в съображение на това се разказва, „че след превземането на града Търново от турците цар Страшимир изпратил сина си Констандина заедно с митрополита Йосифа в Търново „за някои си нуждни и велики царски вещи“ и те издействовали от тогавашния търновски турски войвода да зъомнат мощите на Св. Петка и да ги пренесат от Търново във Видин. Търновчанинът же Григорий Цамблак, който след падането и разорението на града Търново е живеял в Сърбия, разказва за мощите на Св. Петка следующее: „В 1396 година (значи 3 години след превземането на Търново) султан Баязид завладял и царството на Страшимира, брата на Шишмана III, последняго царя българскаго, и превзел и града Видин. След малко време, като узнал султан Баязид, че във Видин са били намирали мощите на Св. Петка, то той ги прибрал и ги вардил. Като се известила за това сръбската княгиня, съпруга на веч убития неин мъж княз Лазаря, дошла във Видин заедно със синовете си - деспота Ивана и Вълка и заедно с вдовицата на деспота Илиша, по него време монахиня Евтимия, и изпросила от султан Баязид мощите на Св. Петка, който и заповядал да ѝ се те предадат. Като ги взела от Баязида, тя ги занесла в Сърбия, дето и доволно време са се намирали, но след няколко години по желанието и издействованието на молдавския тогавашен княз Василя Лупа тия мощи били пренесени в Яш (Молдова).“ Тия мощи на Св. Петка се намират и до днес в Яш.
След превземането на Търново от турците и следователно и на крепостта, в която живеели гражданите (Хисаря) и според както се разказва, дето са били и правителствените, съдебните и проч. учреждения, турците изпъдили всичките граждани от тая крепост и преобърнали и церквата „Св. Петка“ в джамия; но не е справедливо, че турците съвсем я разорили в битката от 1435 година и че на мястото ѝ построили (изново, разумява се,) джамия. Това не е справедливо; понеже ние, като съгледахме внимателно задните стени на тая черкова, уверихме се, че турците не са направили изново на мястото ѝ джамия, но за да направят да бъде преобърнатата им от черкова джамия по-обширна, те разместили някои нейни зидни стени, но не всичките; вижда се при това, че те направили и откъм западната ѝ част, на една доволно голяма височина, едно особно отделение (във вид на по-отсетне строените наши женски отделения), за да могат по-много турци да се кланят, за да бъде т.е. джамията им по-обемлива, според дето на Хисаря друга джамия не съществуваше, (поне доколкото ние знаем). Турците сторили сиреч същото с церквата „Св. Петка“, като я преобърнали в джамия, както и с церквата „Св. 40 мъчеников“, преобърната от тях в теке-джамия, както по-горе за това пространно хортувахме. За доказателство же, че това е тъй станало, а не че черковата „Св. Петка“ е била съвсем разрушена и на мястото ѝ се е изново направила джамия, служи най-ясно това, че едната ѝ стена (дувара) откъм юг, е вета и тя е същата зиднята стена на церк. „Св. Петка“; и това се ясно доказва и от нейната старовременна вета направа, и от изгнилите почти дебели мешеви (храстови) кириши, вложени за якост между камъните на тая зидня стена. А че другите зидни стени на церквата „Св. Петка“ са били преместени на навън и в длъж, и в шир, за да стане джамията по-обемлиба, доказва се и от много по-новата постройка на тия зидни стени, и от това, че като размерихме сегашното здание, уверихме се, че то няма симетрическата съразмерност на една черкова. Иречек казва, според уверенията на турския географ Хаджи Калфа, че построителят на тая джамия е бил Фирне бей, а по други - Ферус бей, но ние, след като съгледахме внимателно зидните ѝ стени (дуварите ѝ), дозволяваме си да потвърдим, че ветата церква „Св. Петка“ не е била съвсем развалена, но само донейде и че ветите ѝ стени (освен едната) са били изново преправени; а кой е бил перестроителят на тая вета церква — Ферус бей ли, или Фирне бей, това е за нас маловажен въпрос. Ние сме влазели в тая джамия, както и по-горе споменахме, още преди 29 години и нищо особно в нея не намерихме, сега в нея се съдържа склад военни (патрони проч.). От отпред трябва да е имала церквата „Св. Петка“ стълбове с кевгировидни извитости на горнята им част, както това се вижда и в други вети церкви. Тая предня част е действително съвсем изново направена, както и другите две зидни стени са тоже по-многото изново направени. Ние споменахме по-горе, че за доказателство на това, как едната зидня стена е вета и че тя е била построена още във времето, когато се е построила церквата „Св. Петка“, служат преимуществено пол’ изгнилите дъбови (мешеви) кириши, що се ясно виждат в зиднята ѝ постройка; при това и каменната ѝ постройка се вижда, че е тоже много вета. Тая вета зидня стена е откъм югоизток и по всичкото симетрическо разглеждане се упозна, как тая зидня стена е била построена към изток, дето, разумява се, трябва да е бил олтарят на церквата, но турците, след като развалили олтаря, поизкривили малко към юг тая стена към края ѝ и действително, според както помня, когато аз влазях вътре в 1857 год., олтарят не съществуваше. Откъм другия ѝ край же почева новата постройка на първия кевгировиден свод, от дето се веч почева от отпреднята част на сегашнята постройка на джамията. В съображение следователно на гореизложеното, ние смеем да потвърдим, че бившата вета черква „Св. Петка“ не е била съвсем, но отчасти развалена, и отсетне от турците перестроена, поправена и преобърната на джамия. При това и сегашнята ѝ постройка доказва, че зидните стени на ветата церква са били преместени, преимуществено же оная откъм югозапад и откъм север. Сегашнята постройка на джамията е 22 метра дълга и 15 метра широка, височината ѝ не може точно да се определи.
За длъжност считаме да изложим тук и приказките, що са се приказвали в Търново за тая джамия във времето на турското владичество. Никой други вет исторически паметник не е служил между тукашното население като пророчески символ за падането на турското владичество (и не само между българите, но и между турците), както джамията тая. Тъй например минарето (викалото ѝ) се е много пъти събаряло от буйните дъждове и ветрове; и отпосле се е подновявало и според вярването на населението това било знак на падането на турското владичество. Разказваше се при това между българите, че Св. Петка ходатайствовала пред Бога, за да накаже немилостивите разорители на храма, ней посветен, и дето в него почивали светите ѝ мощи и проч.
Разказваше се при това, че е имало (но де? - неизвестно де) близо при джамията едно черно дърво, което уверяваха и турци, и българи, щом се раззелени, ще падне без друго и турското владичество; даже във времето на въстанието в 1876 година и преди войната наскоро, се шепнеше измежду българите, че уж това дърво зело да се раззеленява. Според тоя слух, що се пръскаше по него време тук в Търново, и според други нему подобни слухове, един тукашен от по-първите влиятелни турци ми казваше за свое совестно (?) утешение, че когато искат, както чуваме, да ни нападнат седем (?) кральове, то ако Бог и пророкът искат да ни погубят, ние отистина ще се борим, доколкото ще можем, но пак ще преклоним глава пред Божието определение и пред Неговата воля... И вижда се, че таковото едно самосъзнание, тъй да се изразим, е много съдействовало, за да избягат турците из Търново, без да сторят някому ни най-малка повреда. Това самосъзнание на тоя турчин, трябва да стресне всекиго злодееца!...
След тоя предварителен разказ за церквата „Св. Петка“, преобърната от турците в джамия, да пристъпим към историческите сведения, отнасящи се до пренасянето на мощите на Св. Петка в Търново и до самата побудителна причина, според която цар Иван Асен II се е подбудил, за да се построи тая церква и ако и да не бе нам възможно да намерим нейде точно годината, когато се е тя построила, но ръководим от данни и исторически съображения, можем почти положително да кажем, че тая церква се е построила, ако се е действително построила, приблизително в 1231, или в 1232 година, ако т.е. нарочно за поставянето на мощите на Св. Петка, цар Иван Асен II е заповядал да се построи тая Царска церква, или пък трябва да се приемни, че тя е била построена още преди пренасянето на тия мощи в Търново и в такъв случай нам е съвсем невъзможно да определим годината на построяването ѝ. За осветление впрочем на обстоятелствените случки, според които мощите на Св. Петка са били насилствено взети от Цариград от римляните (кръстоносците) и как отпосле българският цар Иван Асен II ги е взел от тях, след като ги победил и как те са били пренесени в Търново, служи „Житието на Св. Петка“, съставено от Патриарх Евтимий (последният български патриарх). Това житие на Св. Петка го е намерил приснопаметният поборник за българското освобождение и просвещение Г. С. Раковски в Котел, написано на един отломък от една книга в ръкопис. Ние ще изложим тук това житие на Св. Петка, но не на същия вет български език, но на сегашния, говоримия, за да може всеки лесно да го прочете и да го ясно уразумее; а не тъй, както е изложено това житие в гореупомянутия отломък. Ето и съдържанието на това житие:
„Като се измина немалко време, и като изнемощя скиптърът на гръцкото царство, по Божие попущение, римляните него завладели (удържали), на които палицата Божественото писание именова железна. Тъй убо те като завладяха и царствующия град (Цариград), взели безсрамливо всичките свети съсъди и още и честните мощи на светиите. При това те (римляните) взели и ограбили всичката церковна утвар и всичкото царско имение и всичката, просто да се рече, красота на градът (на Цариград); всичко в Рим отнесли и изпратили. Като всичко това гледал събора на благочестивите, покриваше ги облак сетования и печали и друго нищо от тях не се чуваше освен: „Възкръсни, защо спиш Господи? Защо забравяш нашата щета и нашата печал и проч.? “В тия убо и такивато сетования над благочестивите владееше облак. В то же време, като се яви благочестието светло и като се удържа крепко у благочестивия цар български Йоана Асеня, сина старого царя Асена, той не се уплаши от никакво тяхно лаение. Но и след време, като придоби благополучно победа над „нечестивите“ (т.е. римляните - католиците), храбро възскочи и като обе всичкото македонско владение и още же и Серес, тъй всичката светая Атонска гора, славният Солун с всичка Тесалия; тъй и Тривали и Далмация и Арвантска глаголемата държава; даже и до Драчия - в них же постави святи и благочестиви митрополити и епископи; както свидетелствоват с откровено лице славните и светли негови хрисовули (грамоти) в славната лавра на Светата гора; но като не бе доволен само с тия (владения), но крепко и мъжествено всичко покори и завладя даже и до самия царствующия град; устрои да му дават фръзите (френците) дан, които там владееха. Таковим образом убо като той всичко завладяваше и покоряваше, пристигна до него славата на преподобна Петка, която той прие с удоволствие голямо; радваше се от сърце също тъй, както и един елен (рогач), палим към водните източници; тъй някак беше и нему желателно, за да се наслади със светите мощи на преподобната честна рака (ракла) на нетленното сокровище, която просияваше навсъде чудеса, наведе разпространяваше благодатни зари и озаряваше всичките земни краища. Като сполучи тоя благочестив цар благополучно време, намисли един благ, богоугоден полезен и достопохвален совет; и абие изпрати към същите фръзи, които бяха там в Цариград; като им не взискваше ни сребро, ни злато, нито бисери, нито ценни камъни, но всехвалната рака (ракла, в която бяха вложени мощите на Св. Петка): що щеше да бъде за него по-любезно, нежели тялото на преподобната? И това бе причина, за да бъде то поучително в умът му. Ако и да поискат половината от моето царство, казваше цар Иван Асен II, готов съм всичко да отдам каквото имение, каквото злато, каквото сребро, каквото бисери, каквото ценни камъни - всичко, всичко усърдствувам да дам, от всичко да се лиша, за да получа желаемото съкровище“. Като чуха това фръзите, абие бяха готови да изпълнят прошението и повеляха с всяко усердие и спешност, за да получи той таковим образом във всичко и всяко и от смирение изпратиха и други някои (вещи, разумява се,) като се обещаваха, че ако би било възможно, ще отдадат и своята душа. Това като чу самодержецът (цар Иван Асен II), мислеше себе си, че хвърчи по небесата и нямаше къде да се дене от великата си радост; и той абие изпрати всеосвещенаго Марка, що бе митрополит великаго Преслава, с много почести, за да пренесе тялото на преподобната от Епиват в славния град Търново, а той, като отиде нататък с тъщание и устрои всичко, относящее се до почестите, и като взе с чест свещените мощи, идеше с тъщание в своята земя, възсилая Богу и преподобней хвала; и тъй убо той доде от фръжеките предели в своята страна. Всичките окрестни (жители, разумява се) се стекоха със свещи и кадили, и благовонни мири, препроваждая раката на преподобната към славния и царствующи град Търново и като узна за това благочестивий цар Иван Асен (II), излезе из града с майка си, царица Елена, и със своята съпруга, царица Анна, и с всичките свои велможи; с тях и всечестния патриарх Кир Василий с всичкото церковно причастие, и с него множество много безчисленного народа; а царят и всичките, които бяха с него, идеха от града пеши на четири пътища, с голяма чест на сретение преподобней, която и обеха със своите честни ръце. От душа и всичко сърце любезно целуваха и като я пренесоха, положиха я в царската церква, дето и до днешния ден лежи, подавающи различни изцеления на ония, които притичаха при славната тая рака с вяра и с любов, с благодатта и человеколюбието Господа Бога нашето Спаса Иисуса Христа, Ему же слава и держава с безначалним Отцем и пресвятим и благим и животворящим духом и нине и присно и во веки веков. Амин“.
За по-голямо впрочем (ако и непълно, и недостатъчно) уразумение, относително до тоя действително много важен документ, ние излагаме самите думи на Раковски: “Настоящия отломък се състои от няколко само листове, скъсани от начала из конец, щото не знае ся де, коги и от кого е преписан. Той е план на четвъртка книга дебела и не толко обработена. От правописания же, както е видно, не може са догада положително коги е приписан, но види ся да не е приписван твърде отколе; и ясно, чи после падения България и проч.“
А по тоя разказ на Раковски се узнава, че той е намерил в Котел отломък от препис на житието на Св. Петка, но че това житие го е писал Патриарх Евтимий, последният търновски патриарх, това уверява и сам Раковски, преди да почени излагането на житието (в страница 11), даже казва, че Евтимий е бил „българин“. Но тук се ражда въпросът де? И намира ли се в оригинал житието Св. Петки, написано със същата ръка на патриарха Евтимия? За голяма народна жалост се вижда, че това житие в оригинал не съществува и е изчезнало според злочестите и жалостни времена и превеликите мъченически отистина теглила, що е претърпял злощастия тоя български патриарх след падането на българското царство от Баязид I и сина му Челеби Солимана; за тия страдания впрочем на патриарха Евтимия ние ще хортуваме по-долу. Ако действително се намираше това житие Св. Петки в оригинал, то щеше да го намери и обнародова някой историк; но Иречек, на когото историята е преди 8 години напечатана, привожда тоже съчинението на Раковски, от дето е черпал сведенията си за житието това.
Да се възвърнем сега към мощите на Св. Петка. След като ги поставил цар Иван Асен II в Царската церква, те са се завардили и от зверската ярост на Баязида I и сина му Челеби Солимана при превземането на града Търново. За тях се впрочем разказва, че са били пренесени от Търново във Видин, а оттам в Сърбия; от Сърбия же в Яш, в Молдова и за това се разказва следующее: Известно е, че цар Страшимир, брат на последния цар Шишмана III, имаше за своя столнина град Видин; известно е при това, че царуването на цар Страшимира трая няколко години след падането на Българското царство с престолния му град Търново и в съображение на това се разказва, „че след превземането на града Търново от турците цар Страшимир изпратил сина си Констандина заедно с митрополита Йосифа в Търново „за някои си нуждни и велики царски вещи“ и те издействовали от тогавашния търновски турски войвода да зъомнат мощите на Св. Петка и да ги пренесат от Търново във Видин. Търновчанинът же Григорий Цамблак, който след падането и разорението на града Търново е живеял в Сърбия, разказва за мощите на Св. Петка следующее: „В 1396 година (значи 3 години след превземането на Търново) султан Баязид завладял и царството на Страшимира, брата на Шишмана III, последняго царя българскаго, и превзел и града Видин. След малко време, като узнал султан Баязид, че във Видин са били намирали мощите на Св. Петка, то той ги прибрал и ги вардил. Като се известила за това сръбската княгиня, съпруга на веч убития неин мъж княз Лазаря, дошла във Видин заедно със синовете си - деспота Ивана и Вълка и заедно с вдовицата на деспота Илиша, по него време монахиня Евтимия, и изпросила от султан Баязид мощите на Св. Петка, който и заповядал да ѝ се те предадат. Като ги взела от Баязида, тя ги занесла в Сърбия, дето и доволно време са се намирали, но след няколко години по желанието и издействованието на молдавския тогавашен княз Василя Лупа тия мощи били пренесени в Яш (Молдова).“ Тия мощи на Св. Петка се намират и до днес в Яш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар