Из „Археологически и исторически изследвания“ през 1887 г.- Васил Берон
Най-първото домогване за освобождението от натрапеното ново мъчителско турско правителство в България е станало 12 години след завладяването ѝ; него са строили и подигнали двамата братовчеда, царски синове, Владислав или както той се зове в историите, Фружин, син на Шишмана III и Констандин, син Страшимиров; те са се били споразумели действително с много боляри в Търново и в други градове в България за устрояването и подигането на това въстание, но се разказва, че новият тогавашен гръцки митрополит в Търново и някои други потурчени боляри издали това съзаклятие на Владислава и Констандина на Челеби Солимана, който предизвестен за всичко, разумява се, много лесно победил въстаниците и тъй това много добре устроено въстание се потушило в самото му начало в 1405 година.
При всичко това обаче градът Велико Търново е бил от самото начало на превземането му от турците и в продължението на 500 години много драг и мил във възпоменанията на всичките българи като стара и толкова славна бивша столица на Българското царство. Към него са били обърнати очите на нашите злочести прадеди и те са гледали на тоя град като на едно огнище, отдето те със сълзи на очи и със сладка надежда чакали да се появи искрата на свободата, да пламне и да изгори и порази нашите натрапени владетели и мъчители турците... Тая им сладка надежда се силно подкрепяла с възпоменанието на историческите черковни събития, извършени в тукашната церква „Св. Димитрия“, и между другите тия събития те помнели много добре, че Свети Великомъченик Димитрий ходатайствовал пред Бога да се смили за злочестите българи, които по онова време пъшкали под мъчителското иго на гръцкото владичество и че Богу действително дожаляло и домиляло и по негово вдъхновение Светий Димитрий открил на търновския тогавашен патриарх Йоана светаго Божието повеление - да венчае избраника Божий, Асеня I за цар български и таковим образом да се избави българският народ от гръцкото владичество и угнетение. Опираеми следователно на това сладко възпоменание, нашите прадеди бяха непоколебимо уверени даже и предчувстваха, че рано или късно непременно отново ще изгрее светлата звезда, зорницата на свободата, с помощта на Св. Димитрия пак от Търново. Всичките наши прадеди следователно от Солун до Дунава и проч. бяха тайнствено убедени, че Св. Димитрий Солунский без друго ще ходатайствова пред Бога и пак ще го моли, за да се смили за злочестите поробени българи и да го избави от мъчителския турски ярем. Това сърдечно убеждение имаха нашите прадеди като един втори символ на вярата си и според това те гледаха на церквата „Св. Димитрия“ в Търново като на един народоисторически храм, в който те били честити да видят особеното присътствие Божие и да уразумеят не само своето призвание, но и бъдещите съдбини на България. И без съмнение за това особено присътствие Божие в церквата „Св. Димитрия“ в Търново се е разказвало между нашите прадеди и в течението на цели почти 500 години предавало се е от род в род, от поколение на поколение и им е служило в най-злочестите им дни и в най-горчивите им чувствования като утеха и нравствено подкрепление.
Церквата „Св. Дмитрия“ в Търново беше според гореизложеното едно светилище за целия български народ, що пъшкаше под мъчителското иго на турското владичество. А за да може това упование народно, тая сладка историческа надежда да се по-дълбоко вкоренява в сърцата на българите, вижда се, че след превземането на града Търново въведен е бил в тоя град религиозният обичай всяка година да се отслужва молебен и водосвет в тая церква и да се всякога сердечно и умилно Св. Димитрий умолява, за да ходатайствова пред Всевишняго Бога, за да прости прегрешенията на търновците и въобще на българите и да ги избави от турското владичество. Вижда се и се ясно разумява, че след превземането на града Търново от турците се отслужвал в тая още неповредима и здрава церква „Св. Димитрия“ молебен или водосвет, вижда се впрочем при това и ясно се разумява, че гръцките владици, търновски митрополити, са узнали за народните чувства и подбудителни причини, според които се е отслужвал молебен или може след време само водосвет в церквата "Св. Димитрия", те са следователно коварно явили за това на турския търновски валия, който трябва и да е незабавно заповядал да се развали тая църква, за да не могат веч българите, т.е. търновчаните, да отслужват в нея такивато молебни и водосвети, чрез които се напомня на българите, че в тая церква се е венчал Асен I за български цар, че Св. Димитрий, комуто е посветена тая церква е спомогнал на българите да се освободят от гръцкото владичество и че следователно той може негли да им помогне, за да се освободят и от турското владичество и проч., и проч. Това ако не са мислили или не са се досещали турците, то гръцките тукашни митрополити, протосингели и архидякони, и даже българските изверги и предатели им са това напомняли и са ги негли подстрекавали, за да съсипят церквата „Св. Димитрия“ в Търново - единственият божествен кораб, на който всичкият български народ възлагал своите сладки надежди, завардени и подкрепяни у него по предание от род в род, че тоя кораб ще съдействува, за да се спасят и освободят българите от турското владичество... Тук трябва впрочем да прибавим, че и днес има български народ, който пъшка под немилостивия и мъчителския турски ярем, и тоя народ са бедните и злочестите наши братя македонците, и ние сме уверени п напълно убедени, че и те трябва да възлагат своите спасителни надежди на Св. Димитрия Солунски. Според всяка вероятност се вижда, че церквата „Св. Димитрия“ е била развалена наскоро след превземането на гр. Търново, впрочем може и навярно да се каже, че тая церква се е завардила цяла дълго време след превземането на Търново от турците и за доказателство служи това, че по разпоряжението на гръцки някой търновски владика (точно да се докаже кой е бил, нам е невъзможно) се е поставила върху вехтата мазанка(сува) на вътрешните зидни стени една нова мазанка, на която имената на светиите са се записали вместо с български слова, както те са били написани на по-отдолнята вехта мазанка, с гръцки слова. Вижда се следователно, даже и положително може да се каже, че се е служило за дълго време в тая церква Божествена литургия и след превземането на града Търново от турците. Вижда се впрочем при това, че със закриването на българските букви и слова заменяването им с гръцки по вътрешната повърхност на зидните стени на церквата „Св. Димитрия“ не е било възможно съвсем да се потули и да угасне искрата на народното чувство у българите и че те са имали следователно още големи надежди на Св. Дмитрия, за да им той спомогне да се избявят от турското владичество. В това са се убедили, вижда се, гръцките владици и затова те и намислили да подействуват пред турското местно правителство, за да се развали черковата „Св. Димитрия“ и така да се отнеме у българите всяка надежда за тяхното освобождение и да угасне в тях и най-малката искра на народното чувство. Тъй мислили гръцките търновски владици и тъй настройвали тукашното местно правителство, но отсетне се е оказало, че те били излъгани в своите адски предположения, понеже търновчаните са си въвели обичай всяка година да си отслужват в тая, ако и развалена, историческа церква по един водосвет и пак да се молят Светому Димитрию, за да ходатайствова пред Всемилостиваго Бога, за да се смили за злочестите угнетени българи и да им помоне, за да се те освободят от несносното им и мъчителско турско владичество. Ние казахме по-горе, че тоя народен и по предание заварден обичай тук в Търново е съществувал и съществува и до днес. И действително Бог се смили за българския народ и той предопредели и посла своя избраник, приснопаметния наш освободител, Всерусийския император Александра II, за да освободи злочеста и измъчена България, който великодушно и доблестно извърши своето послание и с Божията помощ освободи с храбрите свои руски юнаци злочестото и поробеното ни мило отечество... И тъй сладките надежди на българите се изпълниха. След всичко това впрочем трябва тук да споменем, че нашите прадеди и някои наши съвременни родолюбиви съотечественици не са стояли само със сгърнати ръце, но са си по възможности совестно изпълнили дълга според обстоятелствените случки на тежките и жалостни времена, под мъчителското турско владичество. Тие наши патриоти, за които по-долу подробно ще хортуваме, са знаели, вижда се, най-добре общоприетата лозинка (девиза) у всичките образовани народи, която поучава: „Помогни си, да ти помогне и Господ“. И действително те, водими от тая най-справедлива и най- вярна лозинка, предприемваха юнашкото предначертание да образуват, да устрояват малки иди големи чети, с които да могат да се борят против турската мъчителска власт и таковим образом да подействоват или съдействуват, за да се по-скоро освободи милото ни злочесто отечество. Такивато едни народни поборници образуваха или устрояваха разните въстания в разновидни обстоятелствени случки и в разни времена. Най-напред впрочем те действоваха предприемчиво само и полека-лека събираха и други свои едномисленици и образуваха малки или големи чети.
Няма коментари:
Публикуване на коментар