Из „Археологически и исторически изследвания“ през 1887 г.- Васил Берон
За тоя жид или евреин ние споменахме и по-горе. Тук ние ще изложим цялата му легенда, заваредана по предание между жителите на гр. Търново в разстояние на 500 години; ние и по-горе изразихме нашето удивление, че в никоя история, поне доколкото нам бяха достъпни, не се споменува нищо за тоя жид. При това самото название „жид“ доказва, че оно се е завардило между търновците от много отколешни времена. Тук ние ще разкажем за тоя Жидов гроб всичко, що сме чули за него, откак сме дошли тук. Най-напред, като се известихме за него и за легендата му, отидохме да го видим. Той се намира към северозапад или повече към север от края на града Търново, към Маринополе, на баиря Картал зовим и в разстояние до 1 километър от града. За тоя Жидов гроб се разказва следующата по предание завардена легенда: Когато султан Баязид заповядал на сина се Челеби Солимана да превзъомни Търново и като той го действително и тясно обсадил и заобиколил с многобройна войска, не му е било никак възможно да го превзъомне, ако и да го е държал в обсада няколко месеца. Челеби Солиман се почти бил отчаял и бе изгубил надеждата си, за да превзьомни яко укрепения и естествено и изкуствено град Търново. В тия трудни за него обстоятелства, дохожда при него един евреин жид и му се обещава да му улесни входа в крепостта (Хисаря), след като му отключи железните порти на тая крепост. За жалост обаче легендата не разправя точно кои именно железни порти - откъм Каябаш ли, или откъм митрополията; според духа впрочем на тая легенда се разбира, че трябва да са били тия откъм Каябаш, но в тоя случай се разумява, че евреинът трябва да се е обещал Челеби Солиману да спусне и двигателния мост, що се е намервал, както и доскоро се намираше, (за който по-горе се упомена), недалеч от железните порти към Каябаш над процепа на канарата, който тогава, разумява се, трябва да е бил издигнат нанагоре. Легендата разказва, че Солиман се много обрадвал за това предложение и обещание на евреина и го щедро възнаградил, даже му се обещал да му даде една спекулативна висока служба, ако сполучи да завладее Търново. Как и да е, легендата разказва, че евреинът точно извършил предателското си Йудово (жидово) обещание - улеснил входа в Хисаря на Челеби-Солимановата войска и търновците се смаяли, като видели, че една сутрина рано-рано на 19/31 юлия 1393 година нахълтали дивите и свирепи войскари Солиманови в крепостта и това им слисване скоро се преобърнало в трепет и ужас, като видели зверските и жестоки свирепства на тие азиятски и звероподобни человеци! Ние ще разкажем по-долу за тия свирепства и за нечутите теглила и страдания на бедните жители; сега да се повърнем пак на предмета си и да разправим за сетнините на предателя жида. След превземането на крепостта, следавателно и на целия град Търново, евреинът отишъл да иска от Челеби Солимана обещаната му награда за предателството му. Той обаче, вижда се, не е познавал враждебния инстинкт у пол’дивите азиатски народи, следователно и у турците - да се много обещават, да се много ласкаят на предателите, издателите и злодейците, доро им свършат работата, т.е. доро си изтъкат с тях платното, а че сетне не само да не ги възнаградят, но и да ги мразят, гонят, а най-способните - даже да махват от тоя свят, за да не направят и тям същото предателство и издайничество, с което те са се възползвали против своите врагове. В съображение на тия инстинктивни начала у турците Челеби Солиман заповядал да отсекат главата на издайника евреина и легендата разказва, че това се извършило на Каябаш; още че уж закланият тоя евреин и след отрязването на главата му не можел да се успокои, но скачал, търкалял се и отишъл чак на Картал баиря и най-сетне се спрял на мястото, дето му е гробът. Тъй разказва тая чудна легенда за тоя евреин, що предал града Търново на турците... Разказва се при това, че Солиман заповядал да закопаят тоя евреин на същото място, дето той с отрязаната си глава се спрял, но за да не се покажат той, както и баща му Баязид, неблагодарни към пророка Мохамеда за сполуката на предателството на евреина, заповядал следующето: всяка година на Курбан байрам да се заколва над гроба на тоя евреин по един овен и кадията лично да изчита там же приличните благодарствени молитви към пророка. Заповядал при това, че и всеки други път, когато ще да бъде нужно да се принесе жертва на Аллаха и Мохамеда в знак благодарности за някоя сполука на турското правителство, да се заколва пак над гроба на тоя евреин по един овен и кадията да изчита молитвите си. Че тоя разказ на легендата е прав, ние се уверихме още като додохме тук в 1856 година, понеже, като се научихме за разказите на тая легенда, често ходяхме като на разходка на Картал баир и обикаляхме окол’ жидовия гроб, за да се уверим, ако действително там се върши онова, що разказва легендата, завардена по предание в Търново. Ние имахме случай да се убедим в това няколко пъти и в течение на няколко години; ние видяхме сиреч много пъти с очите си как кадията, придружен от неговия кехая и мюзирин, дохождаха на жидовия гроб и връх семера на един кон с един привързан овен; тоя овен го заколваше над жидовия гроб или мюзюринът, или други някой слуга от кадийницата, тогава кадията изчиташе молитвата си и се завръщаше. Закланият овен се одираше, разкъсваше се на късове и се оставяше над жидовия гроб. Орлите же, които съглеждаха леша на заклания овен, накацваха изведнъж по него и в малко време само костите на овена оставаха разпръснати окол’ жидовия гроб; според това и всякога по поляната на Картал баир/Орлов връх/ се виждаха във времето на турското владичество много разпръснати кости. Нам ни се каза още в самото начало, че като отидем на жидовия гроб, трябва да хвърлим отгоре му един камен, това ние и точно изпълнихме и не само като отидохме за пръв път, но и всякога, колкото пъти ходихме. Като попитахме же защо трябва да хвърлим камък връх жидовия гроб - защото, ни отговориха тъй е останал по предание обичай, за да се изражава всякога ненавистта на българите към тоя народоубийствен пакостник и народен предател жид. И действително над жидовия гроб имаше нахвърляни толкова дребни камъни, щото те представляваха една грамада от 1 метър височина и ширина, наоколо же не се виждаше по поляната ни едно камъче и аз съм бил често принуден да си нося камъчето от по-отдалечено място. Ние премерихме сега тоя жидов гроб и се уверихме, че той е до 6 метра дълъг, (т.е. каменната грамада), и до 1 1/2 широк . Друго особено нещо там не се намира.
За тоя жид или евреин ние споменахме и по-горе. Тук ние ще изложим цялата му легенда, заваредана по предание между жителите на гр. Търново в разстояние на 500 години; ние и по-горе изразихме нашето удивление, че в никоя история, поне доколкото нам бяха достъпни, не се споменува нищо за тоя жид. При това самото название „жид“ доказва, че оно се е завардило между търновците от много отколешни времена. Тук ние ще разкажем за тоя Жидов гроб всичко, що сме чули за него, откак сме дошли тук. Най-напред, като се известихме за него и за легендата му, отидохме да го видим. Той се намира към северозапад или повече към север от края на града Търново, към Маринополе, на баиря Картал зовим и в разстояние до 1 километър от града. За тоя Жидов гроб се разказва следующата по предание завардена легенда: Когато султан Баязид заповядал на сина се Челеби Солимана да превзъомни Търново и като той го действително и тясно обсадил и заобиколил с многобройна войска, не му е било никак възможно да го превзъомне, ако и да го е държал в обсада няколко месеца. Челеби Солиман се почти бил отчаял и бе изгубил надеждата си, за да превзьомни яко укрепения и естествено и изкуствено град Търново. В тия трудни за него обстоятелства, дохожда при него един евреин жид и му се обещава да му улесни входа в крепостта (Хисаря), след като му отключи железните порти на тая крепост. За жалост обаче легендата не разправя точно кои именно железни порти - откъм Каябаш ли, или откъм митрополията; според духа впрочем на тая легенда се разбира, че трябва да са били тия откъм Каябаш, но в тоя случай се разумява, че евреинът трябва да се е обещал Челеби Солиману да спусне и двигателния мост, що се е намервал, както и доскоро се намираше, (за който по-горе се упомена), недалеч от железните порти към Каябаш над процепа на канарата, който тогава, разумява се, трябва да е бил издигнат нанагоре. Легендата разказва, че Солиман се много обрадвал за това предложение и обещание на евреина и го щедро възнаградил, даже му се обещал да му даде една спекулативна висока служба, ако сполучи да завладее Търново. Как и да е, легендата разказва, че евреинът точно извършил предателското си Йудово (жидово) обещание - улеснил входа в Хисаря на Челеби-Солимановата войска и търновците се смаяли, като видели, че една сутрина рано-рано на 19/31 юлия 1393 година нахълтали дивите и свирепи войскари Солиманови в крепостта и това им слисване скоро се преобърнало в трепет и ужас, като видели зверските и жестоки свирепства на тие азиятски и звероподобни человеци! Ние ще разкажем по-долу за тия свирепства и за нечутите теглила и страдания на бедните жители; сега да се повърнем пак на предмета си и да разправим за сетнините на предателя жида. След превземането на крепостта, следавателно и на целия град Търново, евреинът отишъл да иска от Челеби Солимана обещаната му награда за предателството му. Той обаче, вижда се, не е познавал враждебния инстинкт у пол’дивите азиатски народи, следователно и у турците - да се много обещават, да се много ласкаят на предателите, издателите и злодейците, доро им свършат работата, т.е. доро си изтъкат с тях платното, а че сетне не само да не ги възнаградят, но и да ги мразят, гонят, а най-способните - даже да махват от тоя свят, за да не направят и тям същото предателство и издайничество, с което те са се възползвали против своите врагове. В съображение на тия инстинктивни начала у турците Челеби Солиман заповядал да отсекат главата на издайника евреина и легендата разказва, че това се извършило на Каябаш; още че уж закланият тоя евреин и след отрязването на главата му не можел да се успокои, но скачал, търкалял се и отишъл чак на Картал баиря и най-сетне се спрял на мястото, дето му е гробът. Тъй разказва тая чудна легенда за тоя евреин, що предал града Търново на турците... Разказва се при това, че Солиман заповядал да закопаят тоя евреин на същото място, дето той с отрязаната си глава се спрял, но за да не се покажат той, както и баща му Баязид, неблагодарни към пророка Мохамеда за сполуката на предателството на евреина, заповядал следующето: всяка година на Курбан байрам да се заколва над гроба на тоя евреин по един овен и кадията лично да изчита там же приличните благодарствени молитви към пророка. Заповядал при това, че и всеки други път, когато ще да бъде нужно да се принесе жертва на Аллаха и Мохамеда в знак благодарности за някоя сполука на турското правителство, да се заколва пак над гроба на тоя евреин по един овен и кадията да изчита молитвите си. Че тоя разказ на легендата е прав, ние се уверихме още като додохме тук в 1856 година, понеже, като се научихме за разказите на тая легенда, често ходяхме като на разходка на Картал баир и обикаляхме окол’ жидовия гроб, за да се уверим, ако действително там се върши онова, що разказва легендата, завардена по предание в Търново. Ние имахме случай да се убедим в това няколко пъти и в течение на няколко години; ние видяхме сиреч много пъти с очите си как кадията, придружен от неговия кехая и мюзирин, дохождаха на жидовия гроб и връх семера на един кон с един привързан овен; тоя овен го заколваше над жидовия гроб или мюзюринът, или други някой слуга от кадийницата, тогава кадията изчиташе молитвата си и се завръщаше. Закланият овен се одираше, разкъсваше се на късове и се оставяше над жидовия гроб. Орлите же, които съглеждаха леша на заклания овен, накацваха изведнъж по него и в малко време само костите на овена оставаха разпръснати окол’ жидовия гроб; според това и всякога по поляната на Картал баир/Орлов връх/ се виждаха във времето на турското владичество много разпръснати кости. Нам ни се каза още в самото начало, че като отидем на жидовия гроб, трябва да хвърлим отгоре му един камен, това ние и точно изпълнихме и не само като отидохме за пръв път, но и всякога, колкото пъти ходихме. Като попитахме же защо трябва да хвърлим камък връх жидовия гроб - защото, ни отговориха тъй е останал по предание обичай, за да се изражава всякога ненавистта на българите към тоя народоубийствен пакостник и народен предател жид. И действително над жидовия гроб имаше нахвърляни толкова дребни камъни, щото те представляваха една грамада от 1 метър височина и ширина, наоколо же не се виждаше по поляната ни едно камъче и аз съм бил често принуден да си нося камъчето от по-отдалечено място. Ние премерихме сега тоя жидов гроб и се уверихме, че той е до 6 метра дълъг, (т.е. каменната грамада), и до 1 1/2 широк . Друго особено нещо там не се намира.
Любопитно: Сигурно не знаете, че за разлика от западната практика за поставяне на цветя на гроба на починал, еврейската традиция изисква поставянето на камъни. Причината за това не е напълно ясна, като се дават различни определения. Една от тях е че натрупването на камъни служи като отбелязване на мястото. Честото посещение и поставяне на камъни от различни хора ще доведе мястото на гроба да не слегне и да не се забрави. Някои равини обясняват традицията и с това, че камъкът е вечен и няма да изсъхне като цветята. Традицията им изисква всеки, който преминава покрай гроб на човек, който познава, да постави камък от уважение.
Славейков пише, че любопитните момчета, като ходели по Картала (Орлов връх) - в ранна пролет, за тамянуги, минзухар и бъкалчец, а лете за слетикоса, гъцабури и лиляк, спирали се при Жидов гроб, разменявали си разкази за падането на Търново в ръцете на турците чрез издайството на някакъв евреин и хвърляли камъни върху грамадата на гроба му за вечно проклятие. "Как се е превзело Търново без цар"
Славейков пише, че любопитните момчета, като ходели по Картала (Орлов връх) - в ранна пролет, за тамянуги, минзухар и бъкалчец, а лете за слетикоса, гъцабури и лиляк, спирали се при Жидов гроб, разменявали си разкази за падането на Търново в ръцете на турците чрез издайството на някакъв евреин и хвърляли камъни върху грамадата на гроба му за вечно проклятие. "Как се е превзело Търново без цар"
Правя извод обаче, че предвид еврейската традиция, това не е било за проклятие, а напротив било е за почит.
Въпреки
многото натрупани камъни, днес точното място на Жидов гроб не може да се
определи със сигурност. Знае се, че е в местността "Поличката" на
Картала /Орловец/. Днес там има една прекрасна люлякова горичка сред
която наистина са разпръснати множество камъни.
Прочетете още:
Няма коментари:
Публикуване на коментар