След тая, тъй зовима Велчова завера, тук в Търново и околните му местности в течение на 20 години никакво важно въстание не е ставало, но за да бъдем справедливи, трябва да споменем за българското въстание, което устрои и приготви покойният Раковски в Браила в 1844 година. Това въстание бе доволно добре приготвено с цел да преминат въстаниците Дунава, да влязат в България и да следоват предначертания си план. За жалост обаче това толкова добре устроено и уредено въстание се потуши в самото му начало, понеже влашкото местно правителство в Браила, както и централното в Букурещ, ако и да беше твърде добре известено за това въстание, но си мълчеше и чак когато въстаниците взели да преминуват Дунава, тогава влашкото централно правителство заповядало да спрат въстаниците с оръжие в ръка, за да не могат да преминат Дунава, която заповед се и точно извършила, даже се разказва един епизод по тая случка, който, ако действително е точен, не принася никаква чест на тогавашната влашка военна организация и състои в следующето: Когато веч въстанието е било по възможност добре устроено в Браила и в други някои местности във Влашко и въстаниците веч били готови да преминат Дунава, най-напред, разумява се, те си приготвили една голяма мауна (каик), която и била привързана на брега на Дунава. Разказва се, че тогавашното влашко правителство заповядало да пробият една дупка в мауната в онова време, когато въстаниците ще тръгват веч с тая мауна; при това заповядало да има наблизо скрито едно въоръжено военно отделение, за да противостои с оръжие в ръка, ако въстаниците поискат да се завърнат от мауната. Въстаниците, като не знаели, че варката им е пробита, навлезли в нея, но току-що влезли и тя потънала във водата на Дунава и тутакси взела да се пълни с вода и да потъва във водите дунавски. Въстаниците, изпоплашени взели да излизат от варката и да се връщат по сухо назад, но ненадейно ги нападнало отделението на въоръжените войници, които взели да гърмят отгоре им и им заповядали да не влизат веч във влашката земя, но да си отидат, отдето са дошли. Злочестите тия въстаници се убедили тогава, че се намират в едно критическо и най-ужасно положение, защото назад да отидат не могат, че ги спира Дунава, напред да отидат, тоже не могат, защото отделението на многобройните въоръжени влашки войници им заградило пътя. Най-сетне те, бедните, като видели, че назад да отидат, чака ги неминуемата смърт, а напред, ако отидат, може поне няколко да се избавят; решили да се бият с влашките войници и да си прокарат входа, за нанавътре във Влашко. Решено и сторено. Тогава се отворила и почнала една страшна борба между влашките войници и много по-малобройните български въстаници, които в опасното си положение да се не издавят в Дунава, почнали да се хвърлят на левия бряг на Дунава срещу въоръжената влашка войска и като разярени левове нападнали тая войска. Въоръжените влашки войници, ако и да са били много по-многобройни от въстаниците, но не можели да противостоят на юнашката решителност и неустрашимост на българските въстаници под командата на войводата им, храбрия Раковски, според това те и отстъпили, а българските въстаници излезли на левия дунавски бряг и навлезли пак във влашката земя. Тук впрочем трябва да забележим, че в тая упорита борба между влашката войска и българските въстаници загинали са до 20 души и от двете страни, според както ми е разказвал във Влашко малко време след това един български въстаник, който е бил съучастник в тая битка. Той ми разказваше при това, че в тая битка са взели участие много градинари, що са се по-отпреди намервали във Влашко, преимуществено же в околните местности на Браила, и че тия градинари са били повечето от Лясковец, град близо до Търново, и че най-знаменитият и най-славният юнак между тях е бил Лазар Чилингирчето, който е показал в тая битка удивителна храброст. По тоя начин се потуши това въстание, устроено и приготвено от незабвения български патриот Сава Раковски. След потушаването впрочем на въстанието, влашкото централно правителство в Букурещ заповядало да се затворят в тъмници всичките съучастници на това въстание. Тогава уловиха и затвориха самия
Раковски, когото отсетне докараха в Букурещ. Много български търговци избягаха в Сърбия, които бяха уплашени в това въстание.
След потъпкването и потушаването на това въстание до Кримската война на Русия с Турция никакво народно въстаническо движение не е станало, освен дето някои български хайдути кръстосваха балканските гори, между които най-забележителният бе Сава Раковски, който впрочем тоже се оттегли и живееше във Влашко, ту в Сърбия, ту в Австрия, а най-сетне беше станал, във времето на Кримската война, переводчик в турската войска, вижда се по призоването на Омер паша, но и там той не стоя дълго време.
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар