Из „Археологически и исторически изследвания“ през 1887 г.- Васил Берон
След безуспешното гръцко въстание в 1821 година и след Руско-турската война в 1828-29 год. почна да се развива у българите духът за народното освобождение все повече и повече, според това и ставаше по-лесно да се възбуди, приготви и устрои едно по обстоятелствата малко или голямо народно въстание, затова впрочем се изискваха хора с неустрашим и твърд характер, които да почнат, приготвят и устроят едно такова въстание между доволно изпадналите духом по него време българи. Такивато хора се и наскоро явиха и явяваха до самото ни освобождение. След сключването на мира в Едрине в 1829 година русите заняха по условията на тоя мир Влашко, Молдова, както и Силистра до изплащането на военните разноски от страна на Турция, според това те и ги държаха в окупация до 1836 година. Във времето на Руско-турската война в 1828-1829 година, Георги Мамарецът беше в руска военна служба, а след мира в Едрине той бе назначен кмет в Силистра от страна на руската временна администрация. Той обаче и тогава не стоеше празен и като веч русите взеха да се готвят, за да изпразнят Силистра, тоя, веч капитан, Георги Мамерецът избяга оттам, за да се сговаря с подобни нему личности, за да се пак изново устрои и подигне едно въстание в България. За тая цел според предварителното му, вижда се, споразумение с игумена на Плаковския монастир Сергия, (който монастир се намира между Търново и Елена), той успя да се промъкне и да доде в тоя монастир, дето се очакваха и додоха в него и другите лица, споразумени с игумена Сергия. Според всичко, що можахме ние да узнаем за това въстание или за тая Завера, и като обсъдихме внимателно разказите за нея, що се намират и обнародвани печатно и се разказват от някои търновци, съвременници, с това въстание ние додохме до следующето заключение, че капитан Георгий Мамарецът, след като е избягал от Силистра, дошъл тук в Търново, ходил е в Плаковския монастир, в Елена, в Габрово и пр., но, разумява се, уж като търговец или по частната работа, вижда се впрочем, че той трябва да е ходил и по други месата. Като се той запознал с игумена от Плаковския монастир хаджи Сергия, намерил в него такова съчувствие, щото го е имал за най-големия си сподвижник. Също и Велчо Болталията от Търново е имал тоже за велик негов сподвижник игумена хаджи Сергия; той е родом от Руховските колиби, Еленска околия и се бил учил в Елена. В съображение на тия тесни сношения на капитан Георгия и Велча с хаджи Сергия бил е Плаковският монастир свърталището и средоточието на Заверата от 1835 година. Тоя капитан Георги Мамарецът (а не Мамарчов, както го някои називават) се е познакомил, вижда се, тук в Търново с търговеца Велча Болтала (Болта се казваше за една магазия от манифак. изделия) и вижда се, че е намирал съчувствие у него в своите тайни задушевни замисли да устрои и подигне едно въстание. А на основание на уверението на съвременници търновци се доказва, че един руски офицерин, но родом българин, е живял у Велча в къщата му и че там под ръководството на тоя офицерин се крояло и се приготовлявало въстанието, ние мислим, даже ние сме убедени, ако това уверение е точно, и трябва да е вярно и точно, че тоя руски офицерин, а родом българин, не е други, освен капитан Георги Мамарецът от Котел, който, като служил у русите доволно време, произвели го в чин капитан и според това, разумява се, е бил рускоподаний. Вижда се още, че като се е кроило това въстание или тая Завера във Велчовата къща тук в Търново и като тоя Велчо е бил вече взел нужните мерки и действувал, за да се приготви добре и успешно въстанието, по тая причина и това въстание или тая Завера носи името на тоя Велча и се називава следователно Велчовата завера и, вижда се, че тогава се решило и се е определило, за да бъде Плаковският монастир центъра на въстанието и оттам да потеглят въстаниците, за да отидат в Балкана, за да действуват. Тогава и старият X. Юрдан X. Кръстев син, Брадата от Елена, старият игумен Теодосий от Килифарския монастир, Колю Гайтанджията, търновец, Иванаки Йонков, търновец, Желязко Бакърджията, търновец, X. Сергий, игумен на Плаковския монастир, и Димитри Софиянлията, който бил дюлгерин са се присъединили към Велча и към проектираното въстание. Всичко, взето в съображение, става явно при това, че ако и капитан Георгий Мамарецът заедно с Велча Болтала или Джамджията кроили тук в Търново плана на Заверата, но главният център, дето всички са се събирали и са се съветовали как по-успешно да се устрои и нареди заверата е бил Плаковский монастир, а за да могат по-успешно да действуват и без да ги усети турското правителство, без следователно да бъдат изложени на някоя опасност, те измислили следующето средство - да наемат хора явно под предлог, за да ги заведат във Варна да правят калето и в тоя им план ги улеснявал майстор дюлгеринът Димитр Софиялията. Злочести са и за оплакване отистина тия горещи патриоти! Те не са можили да предчувствуват даже и на умът им не идело, че кръщелникът на X. Юрдана X. Кръстев Брадата, X. Юрдан Кисев от Елена, ще ги издаде! Тук трябва впрочем да забележим, че еленчанинът, старият X. Юрдан Брадата бил довел в Плаковския монастир и кръщелника си, младия X. Юрдана Кисев, тоже от Елена, с цел да зъомни и той участие в заговора и въстанието; X. Юрдан Кисев действително и приел предложението на кръстника си X. Юрдан X. Кръстев Брадата и влязъл в заговорът. Но ненадейно и изведнъж, след дадената си веч тържествена клетва, той напуща Плаковския монастир под предлог уж, че ще отиде в Елена, за да си настани и приготви оръжие и че пак скоро ще се завърне. Но вместо да отиде в Елена, той е дошъл направо тук, в Търново и е отишъл право при тогавашния тукашен гръцки митрополит Илариона и всичко му изявил. Тогава Иларион го подлъгва, взема го със себе си и го завежда при турския тукашен управител, комуто X. Юрдан Кисев всичко явил и издал кръстника си X. Юрдана Брадата, Велча, игумена X. Сергия, Иванаки Йонков, Коля Гайтанджията, Димитра Софиялията и другите съучастници на въстанието. Тоя заговор или приготовлението за въстанието е бил правен, според както ние се уверихме от по-стари хора и съвременници на тая завера, в началото на 1835 година, през месеците февруария и марта, защото през Великата неделя веч е било почти приготвено това въстание, според както е разказвал един от дейците и, вижда се, според всичко, че предателят X. Юрдан Кисев от Елена може на същия Великий четвъртък е дошъл от Плаковския монастир и е издал въстанието, като известил за всичко на митрополита Илариона и на турския тогавашен търновски аенин, който и незабавно се разпоредил да се вземат тайно строги мерки, да се бастиса Плаковския монастир, както и къщята на търновците, издадени от X. Юрдана Кисев, за да изловят злочестите въстаници и да ги избесят. Според уверението же на г. С. С. Бобчева, старият X. Юрдан Брадата не бил водил X. Юрдана Кисев в Плаковския монастир и че според личната омраза, що са имали те помежду си, не са били имали никакви преговори относително за проектираното въстание и че следователно, като X. Юрдан Кисев не ходил в Плаковския монастир и не е имал преговори за въстанието, разумява се, че и не се е клел и не е влизал в никакво съобщение с гореупоменутите учредители на въстанието. Г. С. С. Бобчев иска според това да увери, че X. Юрдан Кисев не се е бил върнал от Плаковския монастир, за да доди тук в Търново и да обади на гръцкия владика Илариона за проектираното въстание, но че други един еленчанин, X. Христо Михайловски е бил узнал от Х. Юрдана Брадата за това въстание и че той след това е бил приказвал с X. Тодора по това въстание, и че тъй от уста в уста се било разчуло в Елена, и неизвестно кой е бил изявил за това на X. Юрдана Кисев, който веднага дошъл тук в Търново и обадил на владиката Илариона. Тъй уверява г. С. С. Бобчев в писмото си. Като се взели нужните мерки как по-лесно да се изловят въстаниците, решило се да се бастиса Плаковският монастир, вероятно и къщята на въстаниците, що живеели в Търново, на самия ден Великден. Решено и сторено. На връх Великден една многобройна военна полицейска тълпа ненадейно заобикаля Плаковския монастир. В него ден се намирали в монастира само игумена X. Сергий и капитан Георги Мамарецът, както и няколко малко калугери. Като видели, че турците заобикалят монастиря, те се изплашили, но в скоро време тоя им страх се преобърнал в плач и ридание, трепет и ужас, като са били най-немилостиво и безчеловечно изложени на страшни мъки и теглила. Като нахълтали турците в Плаковския монастир, изловили и вързали игумена хаджи Сергия, капитан Георгия и другите калугери ги тъй вързали, според както се разказва: на шиите и вратовете им, на ръцете и краката им имало железни мъчителни вързатки и като пристигнали тук в Търново, затворили ги в най-дълбоките и най-отвратителните затворници; съвременно се изпратило и едно полицейско отделение в Елена (тоя град се намира близо до Плаковския маностир) и бастисали къщата на X. Юрдана X. Кръстев Брадата, уловили го, вързали го тоже със синджири и го докарали тук в Търново и го затворили. От други же се уверява, че X. Юрдан Брадата не е бил хванат в Елена веднага след потушаването на въстанието, но че той се е крил до 15 дни в капинските лозия и най-сетне той е издирен и хванат в Харворовци при средните колиби. Същото станало и с въстаниците, що живеели тук в Търново; бастисали им къщята, изловили ги, вързали ги и ги затворили; те са следующите: Велчо Джамджията или Болталията, Иванаки Йонков, Димитр Софиялията, Колю Гайтанджията, даскал Андон и някои други, а за Желязка Бакърджията се разказва, че той успял да избегне от Търново. По него време Търново зависяло административно от Видин, както и до учреждението на Русчушкия вилает все пак от Видин зависяше) и във Видин е бил тогава валия (генералний управител) прочутият български мъчител Хюсеин паша. Като се известил за това въстание, той заповядал на аенина в Търново да мъчат тия въстаници, доколкото е възможно и най-сетне да ги убият. Но, вижда се, той е искал да узнае сам по-отблизо настроението на духовете в местностите недалеч от Търново, затова и е дошъл от Ловеч и заповядал да му заведат там най-разпаления и най-деятелния между въстаниците Иванакя Йонков, за да го там обеси, както и действително тъй и е станало, и тогава Иванакя го завели в Ловеч. Освен полицейската стража на заптиета и низами били заедно с тях и двама българи - известният веч предател X. Юрдан Кисев от Елена и тогавашният търновски кабзумалин X. Никола Костов. Разказва се, че като завели злочестия Иванакя Йонков в Ловеч, Хюсеин паша заповядал да убият Иванакя, а X. Юрдан Кисев и X. Никола Костов да възнаградят щедро. Заповядано и извършено. В съображение на това на X. Юрдана Кисев и на X. Никола, освен че им дали парични възнаграждения (особено на X. Юрдана), но и ги облекли с дълги и широки червени биниши (мантии). Като се завърнали следователно от Ловеч тия две знаменити личности, някои от търновците, подобни тям, отишли да ги посрещнат и да им се поклонят. Тук трябва за допълнение да добавим, че преди да се изпрати Иванаки Йонков от Ловеч, за да го обесят, и доро той бил още в затвор в Търново, бил е изложен на най-тежки мъки. Тъй например един очевидец ни разказа, че едно турско заптие му държало главата, други му държал краката, трети седнал на гърбът му и го люлеели, зверски отистина мъчения. От всичко това се вижда, че търновецът Иванаки Йонков трябва действително да е бил най-опасният за турците български патриот, бил е според това, вижда се, и най-деятелният и най самоотверженият въстаник. За по-точно впрочем историческо описание на това толкова важно събитие на Велчовата завера, ние ще разкажем, според уверенията на очевидци съвременници, за местата в Търново на които са били обесени гореупоменатите злочести въстаници (освен Иванакя Йонков, обесен в Ловеч):
1-о) на Баждарлъка на мястото, Демир дирек зовимо, обесили Велча Джамджията;
2-о) на Дервентската порта обесили Димитра Софиялията;
3-о) на края на града Търново, към Марно поле, на мястото Дараджа зовимо, обесили X. Юрдана X. Кръстев Брадата от Елена и Коля Гайтанджията от Търново;
4-о) капитан Георгия же Мамарецът от Котел, когото турците уловили заедно с игумена X. Сергия в Плаковския монастир, понеже той бил руски поданик, а при това го уловили облечен в руска офицерска униформа, не смеили турците да го обесят, но го изпратили в Цариград и, вижда се, че височайшето правителство в Цариград го е предало на руското посолство, по негово искане, разумява се, и отсетне чрез посредничеството на княза Стефана Богориди, тоже котленец, изпратили го в остров Самос, подарен нему от султан Махмуда, дето капитан Георги в 1846-та година се е поминал;
5-о) също и игуменът на Плаковския монастир, X. Сергия, турците не дерзнали да обесят, но след като го държали доволно време в затвор и го безчеловечно мъчили, най-сетне го пуснали и той е
живял отпосле няколко години;
6-о) даскал Андона тоже пуснали след време. По тоя начин се и потъпкало това злощастно въстание.
За допълнение на гореизложеное ние привождаме и онова, що се разказваше тук в Търново, че X. Юрдан Кисев е бил повикан в Цариград от султан Махмуда II, за да го види уж и че преди да се представи султану, облекли го в един хубав червен биниш и му дали и хубав червен фес, и че султанът бил му подарил и 1000 махмудии златни. Доколко това е истина, ние не можем да потвърдим, но поне тъй се разказваше.
Няма коментари:
Публикуване на коментар