Надписът на Омуртаг върху колона в църквата "Свети 40 мъченици" във Велико Търново

Великият владетел Омуртаг остави задача с повишена трудност на българските историци. През IX век той посочи къде е погребан, но никой досега не е открил мястото. В църквата "Св. 40 мъченици" е следата към последното обиталище на Омуртаг. След падането на Търновград поробителите обръщат църквата в джамия. По време на игото християни не могат да влизат в мюсюлмански молитвен дом.  Жената на джамийския мютевелия обаче ляга болна и  Д-р Христо Даскалов предлага услугите си на “французки врач”, но иска в замяна да огледа джамията. Покрай лечението докторът намира сгода да влезе в бившата православна базилика. Пред него се извисяват шест каменни колони, три с паметни надписи. Едната е от цар Иван Асен, другата е от времето на Крум, третата е дело на Омуртаг.

Търновският надпис на Омуртаг представлява строителен надпис, издълбан върху колона от сиенит. Той гласи:

"КАНАС ЮБИГИ (КНЯЗ ОТ БОГА) ОМОРТАГ, ОБИТАВАЙКИ В СВОЯ СТАР ДОМ, НАПРАВИ ПРЕСЛАВЕН ДОМ НА ДУНАВА И ПО СРЕДАТА НА ДВАТА ВСЕСЛАВНИ ДОМА, КАТО ИЗМЕРИ (РАЗСТОЯНИЕТО), НАПРАВИ НА СРЕДАТА МОГИЛА И ОТ СРЕДАТА НА ТАЗИ МОГИЛА ДО СТАРИЯ МИ ДВОРЕЦ ИМА 20 000 РАЗТЕГА И ДО ДУНАВА ИМА 20 000 РАЗТЕГА. САМАТА МОГИЛА Е ВСЕСЛАВНА И СЛЕД КАТО ИЗМЕРИХА ЗЕМЯТА, НАПРАВИХ ТОЗИ НАДПИС. ЧОВЕК И ДОБРЕ ДА ЖИВЕЕ, УМИРА И ДРУГ СЕ РАЖДА. НЕКА РОДЕНИЯТ ПО-КЪСНО, КАТО ГЛЕДА ТОЗИ НАДПИС, ДА СИ СПОМНЯ ЗА ОНОГОВА, КОЙТО ГО Е НАПРАВИЛ. А ИМЕТО НА АРХОНТА Е ОМОРТАГ КАНАС ЮБИГИ (КНЯЗ ОТ БОГА). НЕКА БОГ ДА ГО УДОСТОИ ДА ПРЕЖИВЕЕ СТО ГОДИНИ. "

Първо трябва да се уточни, че КАНАС не е нищо друго освен един стар вариант на титлата КНЯЗ, както доказва отдавна проф. Ганчо Ценов, а пълната титла КАНАС У БИГИ има значението КНЯЗ В БОГА (КНЯЗ ОТ БОГА). Гърците дават превод EK TEOI ARXONTOS – от Бога владетел (владетел в Бога). ARXONTOS е еквивалентът на КАНАС- княз, владетел. Произходът на титлата КАНАС е неудобен както за нашите, така и за чуждите учени. Признанието, че думата е от палеобалкански произход ще запрати стотици томове историческа литература за вторични суровини и ще срине много авторитети. Това е една от причините до ден днешен да се спекулира със значението на титлата носена от нашите древни владетели. Официална историография предполага, че колоната е донесена от Плиска, за да бъде вградена в църквата. Заедно с нея се предполага, че е донесена и друга колона с пограничен надпис от времето на Крум от кастрон Редестo.

Проф. Йордан Андреев навремето пише за колоната върху която има надпис „кастрон Редесто“, че надписът е от епохата на Крум  — в него е отбелязано името на един от византийските градове, превзет от българите през победоносната им кампания в Тракия през 813 г. Професорът пише: "Но този факт далеч не е достатъчен, за да обясни присъствието на колоната в Търново. Съществува засега мнение, че тя била пренесена от Плиска, твърди се даже, че първоначалното ѝ местонахождение било в Голямата базилика. Но ако действително е така, с какво да обясним учудващия факт, че надписът е "наопаки", т. е. колоната е вградена в църквата с „краката нагоре“. Нима този забележителен паметник (търновската колона е двойно по-висока в сравнение с всички подобни образци) е донесен толкова отдалеч само да бъде попилян от невежите строители на храма. Можем ли да допуснем, че цар Иван Асен II (на който се приписва акцията) би позволил подобно „варварско“ отношение към една реликва, пренесена в Търново с намерението да припомня за миналата българска слава? Естествено това е невъзможно. Как при това положение трябва да се обясни странната, нелогична позиция на надписа?
Най-естественият отговор на това питане според вас може да изглежда примерно така: колоната с надписа „крепостта Редесто“ никога не е пренасяна от Плиска, и от самото си начало е стояла в Търново, поставена по разпореждане на Крум. Векове по-късно я вградили като подпорен стълб в църквата „Св. 40 мъченици“, без да се интересуват от съдържанието на надписа, което довело до обръщането на текста с „краката нагоре“. Казаното малко по-горе до известна степен се подкрепя от известието на една търновска легенда (записана от дубровнишкия летописец Лукари още в начало то на XVII в.), според която Търнов бил изграден от Крум. Излиза следователно, че присъствието на колоната на владетеля Крум в Търново представлява наистина забележителна реликва от езическия период на нашата история, но тя принадлежи на Търново, а не на Плиска." За Омуртаговата колона пише: "Надписът е изсечен върху каменна колона, която е вградена като подпорен стълб в църквата „Св. 40 мъченици“. Присъствието на тази колона в църквата се отдава на заляганията на цар Иван Асен II. С нейното пренасяне той желаел да подчертае непрекъснатостта в държавната ни традиция, стремял се един вид да материализира идеята за приемствеността между Първото и Второто българско царство. Споменатият в надписа „стар дом“ на Омуртаг се отъждествява с Плиска. Аулът пък, за който става дума се тълкува като равностоен на „стария дом“ и най-общо имал значението на „дворец“. На основата на тези тълкувания „новият дом на Дунава“ (който повечето изследователи отъждествяват с Малък Преславец) се търсеше и продължава да се търси на север от Плиска, на разстоянието, посочено в надписа: 40 000 оргии или иначе пресметнато 84 или 85 км. (една царска оргия е равна на 2100 или 2,134 м.) В началото бе изказано предположението, че „новият дом“ на Омуртаг трябва да се търси в землището на село Кадъкьой (дн. Малък Преславец), Силистренско, а по-късно го отъждествяваха със старобългарската крепост при Силистра. На основата на тези пресмятания пък могилата, за която се споменава в надписа, се отъждествяваше с могилата при село Свещари, Разградско. Напоследък се приема, че най-вероятното място на „новия дом“ на Омуртаг е старобългарската крепост разположена върху румънския остров Пъркуюл луй Соаре. А могилата, която отмервала половината от разстоянието между стария и новия дом, се локализира в землището на село Кладенци, Толбухинско. Обаче бедата е там, че в нито една от посочените по-горе точки разстоянието между Плиска и Дунава не отговаря на онова, което е посочено в надписа, впрочем никъде Плиска не отстои от Дунава на разстояние 85 км. Същото е и положението с могилата — в надписа се сочи, че тя е по средата между двата дома, а могилата при Свещари отстои на 40 км. от Плиска и 41 км. от село Малък Преславец. Още по-големи (следователно неотговарящи на разстоянието, посочено в надписа) са тези километри при село Кладенци. Най-вече заради това толкова различни изглеждаха (пък и продължават да изглеждат) предположенията, свързани с локализирането на „новия дом“ при Дунава и на „всеславната“ могила. В стремежа си да преодолеят несъответствията между разстоянието, посочено в надписа, и километрите до Силистра (респективно до румънския остров) привържениците на едната или другата теза обикновено твърдят, че разстоянията, фиксирани в текста на надписа, били дадени само приблизително — след което следва забележката, че старите българи едва ли били в състояние да пресмятат с точност такива големи разстояния. Подобна логика е странна, иначе с какво да обясним факта, че по този начин се подлагат на съмнение тъкмо онези места в текста на надписа, които са отбелязани с най-голяма точност. Да се съмняваме в тях, ще рече негласно да подценим стойността и на останалите известия, което разбира се, никога не е правено. Тези затруднения могат да се преодолеят само след като се реши с положителност един основен въпрос: къде се  е намирал „старият дом“ на Омуртаг? Може да се помисли, че самото поставяне на този въпрос е несериозно, тъй като в историографията ни е утвърдено становището, че става дума за Плиска. Но против това твърдение свидетелствува един друг надпис на Омуртаг — Чаталарският. В него българският владетел заявява, че живеел в „кампоса на Плиска“. При съпоставянето на двата термина, употребени в надписите, прави впечатление, че „кампосът“ (стан, лагер) при Плиска е нещо съвсем различно от „стария дом“. В противен случай Омуртаг не би назовавал Плиска веднъж като „дом“, а втори път като „кампос“. Тези терминологични различия (които са от съществена важност) могат да имат само едно обяснение. „старият дом“ на Омуртаг трябва да се търси извън Плиска, при това на едно разстояние 85 км. южно от Дунава, както е посочено в първия надпис. Колоната с надписа, който съобщава за „стария дом“ на Омуртаг и досега си стои в Търново. Смята се, че първоначалното местонахождение на колоната било Плиска и едва впоследствие, по времето на цар Иван Асен II, тя била пренесена в Търново и вградена в църквата „Св. 40 мъченици“. Но ако приемем една друга изходна теза, а именно, че колоната никога не е пренасяна, а винаги се е намирала в Търново, тогава проблемите, които повдига надписът, се поставят в различна светлина. Позволяваме си подобно изместване на основната схема при тълкуването на паметника, защото твърденията, че колоната произхожда от Плиска, почива на предположения, които остават недоказани. А мнението ни, че „старият дом“ на Омуртаг трябва да се търси не другаде, а в Търново, позволява да се решат по нов начин въпросите, на които досега не е даден задоволителен отговор. Това преди всичко касае разстоянието между двата "всеславни дома":  то излиза единствено, ако се пресмята от Търново река Дунав отстои от този град точно на 85 км, както изрично бележи надписът. От друга страна, тази нова гледна точка позволява по най-правдоподобен начин да обясним присъствието на колоната в Търново, т. е. първоначалното ѝ местонахождение трябва да се постави във връзка с действителни, а не с въображаеми причини. С една дума колоната винаги се е намирала в Търново и сочи с положителност „стария дом“ на Омуртаг... Като формулираме тази нова изходна теза около проблемите, които поставя Търновският надпис на Омуртаг, ние разбира се, сме далеч от убеждението, че сме решили окончателно проблемите, които повдига този интересен паметник. Тепърва предстои търсенето на липсващите звена от веригата: „всеславната“ могила и „новия дом“ на Дунава. Но ако предположението ни се окаже вярно, това означава, че разполагаме със сигурен ключ при решаването на проблемите." Виждате професорът как разсъждава и стига до извод, до който преди време стигнах и аз..

 Отговорът е много прост, но защо ли толкова време остава скрит от българина, а му се натрапват какви ли не теории. Непризнатата от историците Паисиева история дава точен отговор. Крум е бил знаменит с това, че е поставил царския престол в Търново: "Той най-напред съградил Търнова, три крепости между река Янтра, и тук поставил царския престол." За вторият търновски цар Паисий пише: "Вторият е търновския цар, Муртагон, блаженият и достопаметен Михаил-Йоан. Така се наричал - Михаил-Йоан. От него се повели племето и родът на българските царе до последния Шишман Йоан. Всички, които били от неговия род, се подписвали според неговото име и титла; първо писал своето име, както му е било името, след това Йоан. Така българските царе държали титлата и почитта на своя прародител Михаил-Йоан, от който имали своя царски род и православната си вяра; у тях от него се почнало. От Михаил-Йоан, първият благочестив цар, брат на Крун, който се кръстил в Търново, всички били благочестиви. От него се наченал и племето и родът на благочестивите български царе, както казахме. И гдето се намират техни образи, печати и грамоти, всички се подписвали така по името на своя праотец и прародител блажения цар Йоан-Михаил.. После в Търново, както рекохме, тоя цар бил втори просветител на българите след цар Тривелия /Тервел/. В 845г. се кръстил и чрез него Бог показал чудеса на българите. С кръст в ръката си, с молитвата си към Бога той избавил България от големия божи гняв. Тоя блажен и велик цар Михаил се наричал Йоан-Михаил и по негово име българските царе, които били от неговия род, имали такава титла: първо Йоан, след това своето име, както му било. Така и последният цар Шишман се пише Йоан Шишман." А някои от всезнаещите все още се чудят защо търновските царе имат първо името Йоан/Иван, а после своето.. 

От надписа на колоната виждаме, че Бог се употребява в чисто човешки порив, тъй като славният владетел Омуртаг при построяването на двореца му е бил християнин : "Нека Бог да го удостои да живее 100 г." Никой не може да оборва факта, че Омуртаг/Михаил/ не е бил християнин по много причини, но най-простата, същевременно и най- болезнената за антихристиянската теза - медальонът му, намерен на Царевец. Езическите владетели не се изобразяват с корони и кръстове, при това ДВА! Единият на короната, а другият в ръката му. Въпросът за всеславната могила на Омуртаг вълнува поколения изследователи. Точното местоположение на построените от владетеля съоръжения е кодирано в Търновския надпис. След като прочетохме обаче Мортагон/Михаил/ е бил търновски цар и знаем, че старият му дом не е Плиска, а Търново. На около 40000, 80-84 км. разтега точно е град Свищов, където на Чуката — висок хълм, почти в центъра на града има крепост, чиито руини се издигат на стратегическо място, със стръмни склонове, особено към Дунава и разкриващо невероятна гледка на изток, запад и север.

Изглед към Свищов и Калето от р. Дунав. Гравюра от XVIII в.

Пръв обръща внимание на свищовското „Кале“ Феликс Каниц, а по-късно го описва и К. Шкорпил. Хълмът е укрепен далеч в миналото. Тази крепост е привлякла вниманието на археолога Въло Вълев, който разкрива останките на крепостта през 1961 г. Този е същият археолог, който откри и гроб 39 в църквата „Св. четиридесет мъченици“ във Велико Търново, за който се предполага, че е на цар Калоян. Археологическите проучвания показват, че на това място са съществували две крепости - една, по-ранна от епохата на късната античност, и друга, по-късна, от епохата на средновековието. Според археолога подобни особености на градежа имат Оряховското и Никополското кале и други средновековни български крепости. В. Вълев разкрива част от дворна калдаръмена настилка и щерна, чиято източна стена сключва ъгъл със северната стена на крепостта. Според него в тази щерна е събирана не дъждовна, а речна вода от Дунава. Подобни на това съоръжение са щерните в средновековните български крепости Царевец във Велико Търново, Асеновата крепост в Родопите и другие. И така, ако предположим, че старият дом е бил в Търново, а новия дом на Омуртаг е при град Свищов, който е точно на 40 000 разтега, остава да намерим неговата могила, която трябва да е на 20 000 разтега или 40 км. и от двата града, точно по средата на цялото разстояние. Имам предположения разбира се, а вие имате ли..

Източници: "Свидетелства за родова памет и историческа приемственост"- проф. Йордан Андреев, История на Паисий Хилендарски. 

 

⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

Грета Костова- Бабулкова 
 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

 © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.