Из „Археологически и исторически изследвания“ през 1887 г.- Васил Берон
Наименованието Трапезица вижда се да се е дало на тая местност според геометрическия ѝ образец, трапеция зовим, на който образец действително и прилича тая местност; или пък на един къщен прибор, на който се слага да се яде и трапеза зовим. Възвишената тая местност Трапезица е заобиколена от трите страни с река Янтра и се представлява по това като един полуостров. На отгорнята ѝ висока повърхност са били построени палатите на българските царе, на болярите и на велможите на царството. Наоколо е била обградена Трапезица с един каменен зид, снабден и укрепен с много кули, между които двете към северозапад и югоизток са били доволно големи и яки и според високото стръмно местно положение - мъчно достъпни; те ако и донейде порутени, но и до днес са се завардили.
Наименованието Трапезица вижда се да се е дало на тая местност според геометрическия ѝ образец, трапеция зовим, на който образец действително и прилича тая местност; или пък на един къщен прибор, на който се слага да се яде и трапеза зовим. Възвишената тая местност Трапезица е заобиколена от трите страни с река Янтра и се представлява по това като един полуостров. На отгорнята ѝ висока повърхност са били построени палатите на българските царе, на болярите и на велможите на царството. Наоколо е била обградена Трапезица с един каменен зид, снабден и укрепен с много кули, между които двете към северозапад и югоизток са били доволно големи и яки и според високото стръмно местно положение - мъчно достъпни; те ако и донейде порутени, но и до днес са се завардили.
По полите на Трапезица откъм реката Янтра има построени къщя, но само откъм южната ѝ част, а на стръмното равнище откъм северозападнята ѝ част са живели, според както по предание се разказва и се уверява, евреи. Но кога те са се там заселили, колко време са там живели и кога, и по коя причина са се те оттам изселили, не се знае, дори не са останали и не съществуват никакви следи от къщята им и проч., знаем само и видяхме останки от гробища на тая стръмна местност и се разказва по предание, че те са били еврейски гробища, но доколко това е истина, не можем да потвърдим.
На местната повърхност на Трапезица днес не се съглежда нищо особено (освен новооткритите черкови); и е обраснала с трънаци, но когато ние додохме тук в 1856 година, както и в течението на няколко по-отподирни години, ние съгледахме много стърчащи, донейде развалени и порутени каменни зидове с хоросан изработени, които се кръстосваха и представляваха едни дълговати четвероъгълни преградни образци. Между тие стърчащи и порутени зидове местността беше вхлътната навътре и надолу. Като разгледахме внимателно тия накръстосани стърчащи зидни останки и вхлътнатата помежду им местност, ние се досетихме, че стърчащите порутени зидове трябва да са останки от зидовете на зданията, що са били построени на Трапезица, и че вхлътнатините между тие зидове са произлезли и са се образувани вследствие на изгниването на гредите на зданията, що са били построени и наредени между зидовете им. Ние сме размервали пространствата между гореупоменатите стърчащи зидни части в длъж и в шир и, доколкото помним, някои бяха до 10-15 крачки дълги и до 8-10 крачки широки. Вижда се, че в продължението на толкова години тия стърчащи зидни части са се засипали с изгнили трънаци, пръст и проч. И според това сега веч не се виждат. При това ние съгледахме още в 1856 година до 5-6 кръгли вхлътнати траповидни места, затрупани отгоре с камъни, около които ние съгледахме тоже остатки от порутени зидове. След много разпитвания и изследования ние узнахме, че по предание се е вярвало и се вярва „как на тия траповидни местности са били построени черкови и че те са били порутени и съсипани от турците в отколешни времена - може би още при превземането от тях на града Търново - и че порутени останки от тия черкови се още намират, засипани под земната повърхност на тия траповидни места“. Известихме се при това, че като търсили някои българи имане, случайно разкопали и открили една такава вета порутена черкова и че търновците ходили да я разгледват с голямо благоговение; като узнало впрочем местното турско правителство за тая новооткрита вета българска черква, заповядало да се тя затрупа и закрие с камъни и запретило веч да не смей никой да разкопава по тия места и въобще по земната повърхност на Трапезица. За това ние се известихме още в 1856 година, но не бе възможно нищо да се направи. След освобождението впрочем на отечеството от турското владичество в 1877 година ние съвзехме пак задушевната си идея да се убедим във верността и истинността на гореупоменатото народно предание, завардено тук в Търново от незапамятни времена. За тая си идея и за продобитите следствия, ние ще разкажем по-долу.
Над реката Янтра е имало по всяка вероятност няколко мостове, които са служили за съобщение между Трапезица, дето са живели българските царие и велможи, и Хисаря или знаметитата крепост, дето са били правителствените учреждения. Един от тие мостове съществува и до днес, що се намира близо до Митрополията, и Владишкия мост назван; по съществующите впрочем и до днес признаци и следи явно се доказва, че трябва да е имало и други мост над Янтра, който е служил за право съобщение между Трапезица и церквата „Свет. 40 мъчеников“, и за доказателство на това служат пътищата, направени от Трапезица към брега на реката Янтра по стръмната урва, както и от левия бряг на Янтра за в парадния вход на тая церква. Тоя мост, както и другите, които са били построени над реката Янтра, не са били вероятно построени на една по-възвишена височина от тая, на която е построен горе-помянутият Владишки мост. Не е следователно справедлива и достоверна мълвата, че е имало мост, построен от високата повърхност на Трапезица направо до високата повърхност на Търновската крепост или Хисаря, понеже нам не ни се вярва, че преди 500 години да е имало такъв изкусен майстор, който да е можал да построи един мост (на синджири, разумява се), на една височина от 70 метра над реката; при това не съществуват никакви белези, които да могат да потвърдят ясно и положително тая мълва.
За да можем да имаме едно по-подробно и по-точно сведение за Трапезица, ние измерихме, ако и не равната ѝ повърхност, със съдействието на някои наши приятели и узнахме:
1. Че отгорнята ѝ повърхност е в длъж до 400, а в шир - 250 метра.
2. Малката же стръмна повърхност към зидовете, що я обграждат, е до 10 метра.
3. А доволно голямата стръмна повърхност от зидовете на Трапезица до долнята земна повърхност при река Янтра е до 70 метра и тя е скалиста, камениста и покрита с трънаци.
В съображение на гореизложеное, че на отгорнята част на Трапезица доскоро са се виждали, а отсетне - затрупани с пръст -стърчащи части на развалените и порутени зидове, ние съвзехме още в 1856 идеята да се разкопае Трапезица; но това не беше никак възможно по разновидни причини во времето на турското владичество. След освобождението же на България в 1878 год. през месец марта учреди се едно Археологическо дружество в Търново, което да се грижи за разкопаването на Трапезица както и на други местности, дето се предполага, че има исторически паметници. За тая цел се учреди една комисия, за да състави един Устав за нареждането и управлението на това дружество. Дори се състави уставът, комисията се разпореди да се немедлено почне разкопаването на тия места; откриха се две малки церквици на североизточната част на Трапезица, които ще опишем по-долу.
След като се състави Уставът на Дружеството, представи се в Министерството за разглеждане и одобрение, но по неизвестни нам причини нашата тая молба се изпълни чак след 5 години в 1884 година, когато се и прие формалното му потвърждение от страна на Министерството и незабавно се пристъпи към учреждението на Дружеството.
След учреждението му почна се разкопаването на Трапезица и на оная местност, дето се разказваше по народното предание и по сведенията на вещи лица, че било имало една Царска черкова, и тая местност била на североизточната крайна част на Трапезица. Като се разкопава един ден, уверихме се, че сме открили една доволно голяма черкова с две отделения и един вход (нартикс), от който се влязва в черковата по големи каменни стъпала. Зидните стени впрочем на тая черкова не са цели, но донейде порутени и по вътрешната им повърхност съгледахме изображения на светии, одети в архиерейски одежди, и на някои места - и надписи с чисто български букви, (но не цели); и за любопитство ние излагаме тук съдържането на един надпис, изложен на един окъсък от свитъка, който държи един архиерей в десницата си, написан с едри черни и червени букви; изображението на светеца впрочем не е цяло, но само до рамената му. Тоя откъсък гласи тъй: „... Господи И... обрашалться спаси туне приялипъ избавление благодарствуятя слове“. Съгледаха се при това изображенията на много светии, но за жалост всички повредени и повечето само до гърдите завардени. В насипа на тая порутена черкова намериха се много откъси от дебелата мазанка на свода (кубето), по които се съгледаха едри чисто български черни букви на синьолазурно поле, но, за жалост, само по 2-3 букви; тъй щото не бе възможно да се прочете нещо нацяло.
Като се разкопаваше в по-голямото средно отделение на черковата (вероятно за мъжете), ние съгледахме на дясната страна един голям камен и като се разкопа нанадолу от него, открихме една доволно голяма гробница (катакомба), обградена с отделни каменни зидове, и като се разкопа цяла, оказа се, че тя е два и половина метра дълбока, два метра широка и 6 метра дълга. На една дълбочина от 2 метра намериха се до 6 черепа и много други кости от человеческо тяло (от ръце, крака и проч.); между черепите имаше един много голям. Ние съгледахме при това, че вътрешната мазанка (сувата) на тая гробница е накрита с дребни златни цветенца, чисто завардени. Покрай десния ѝ зид оказаха се на една дълбочина от един и половина метър много едри и дребни въглища, остатки от изгорели дървета, което ни кара да мислим, че новооткритата тая черкова трябва да е била запалена и вследствие на това трябва да е изгоряло всичко дървено, що се е в нея намервало. С надежда, че може да се намерят някои драгоценни остатки, ние се разпоредихме да се разкопае доволно дълбоко всичката черкова, а особено олтарят; но за жалост нищо не се намери.
По-горе се упомена, че по народното предание се славило за тая новооткрита черкова, че тя е била царска черкова; според уверенията же на Патриарха Евтимия и на Голубински се доказва, че цар Иван Асен I построил на Трапезица в 1195 год. една черкова, посветена свет. Ивану Рилскому, в която тогава са били поставени мощите на тоя светец, и че близо до нея е била построена друга една черкова, посветена Св. Апостол. Петра и Павла, в която са били вложени мощите Св. Гавриила Лесновского. Тъй разказват казаните двама историци. Като зехме в съображение народното предание с тоя разказ, ние казваме, че по всяка вероятност новооткритата черкова трябва да е оная, посветена Св. Апостол Петра и Павла, и че гробницата, съзидена в нея, трябва да е била преопределена не само за мощите Св. Гавриила Лесновскаго, но особено, за да се погребват в нея членовете на царската челяд; и според това, вижда се, и вътрешната ѝ мазанка е накрита със златни цветенца; даже ние мислим, че в тая гробница трябва да е било вложено и тялото на цар Ив. Асеня I, убит от Иванка в 1195 год., (това впрочем положително да потвърдим не можем).
От лява страна на черковата в средното най-голямо отделение, ние съгледахме един особен вход откъм голямото запазително укрепление или откъм голямата каменна кула, що се намира и още съществува, ако и донейде порутена, на североизточния край на Трапезица. На дясната страна на тоя вход ние съгледахме издълбан на един камен ликът Св. Архангела Михаила, прав стоящ, доволно изкусно изработен и опирающи се с дясната си ръка о сабята си с разтегнати крила. По всяка вероятност тоя вход трябва да е бил нарочно направен и предназначен или за военачалниците, що са живели в голямата кула, или за самия цар Ивана Асеня I; а Св. Архангел Михаил е бил изработен и изобразен в камъка, опрян о сабята си, като символ на военна храброст. Това показва впрочем, че нашите прадеди още во времето на Ив. Асеня I са знаели и умели да вдълбават в толкова корави камъни и да изображават на тях ликове. Като се почни пак разкопаването на Трапезица, най-напред ще се разкопае ближнята до тая черкова местност, на която се предполага да е била построена черковата Св. Ив. Рилскаго съгласно с историческите уверения на Патриарха Евтимия и на Голубински; и действително виждат се на земната повърхност и знакове, и следи от порутени зидове на едно обширно здание.
4. Да се завърнем сега към разглеждането и описанието на двете, още в самото начало на основанието на на Арх. Дружество в 1878 год. открити, черквици. Те са тоже доволно порутени и разделени на 3 отделения, от които едното трябва да е служило като за олтар, но образният му строй не прилича като на олтар на нашите черкови. Действително това отделение е тоже към изток, но е твърде тясно и току до извитото място на това отделение се намират в зида, изработени и от двете му страни, по един и половина метър широки, места и дотолкова почти дълбоки. Това много ни учуди, защото не можахме никак да си изтълкуваме що означават тия 2 в зида нарочно построени места. Ние съгледахме при това, че на вътрешната повърхност на зидовете им се намират две мазанки (суви), на отгорнята от които се съгледаха изображения на светци, а на отдолнята — разновидни рисунки. В съображение на това ние бяхме принудени да повярваме, че тия черквици са били построени още когато нашите прадеди са били езичници и че следователно те са били капища, а че отсетне след приемването им на християнската вяра са били преобърнати в храмове. Намериха се още в едната о тия церквици два доволно дебели до половин метър високи стълбовидни камъни от мрамор с гръцки надписи, но не бе възможно разборчиво да се прочетат. Най-отгоре и на двата е написано Агати тихи (на добро счастие) и това доказва, че те не са били надгробни камъни.
Преди да свършим обаче описанието на Трапезица, длъжни сме да изложим някои неточни и совсем тъмни исторически сведения, вместени в историята на българите (die Geschichte der Bulgarien), печатана в 1876 и составена от господина Константина Иречека, който разказва в стр. 253 на своята история за ветия добре укрепен град (Хисаря), „че се бил називавал Царевиц, а търновците го називавали Царювиц“; впрочем, доколкото нам е известно, всички са го називавали и още го називават Хисар, тоест крепост/на турски/, а не Царювиц. Освен това в историята на г-на д-ра Иречека много се непонятно, даже и объркано, разказва за Хисаря и за Трапезица и человек, който живее тук и внимателно разглежда и сравнява описанието, изложено в гореупоменатата история за същите предмети, които там се описват, не може никак да си состави ясно понятие за тях. Тъй например в същата страница г-н д-р Иречек, като привожда думите на турския географ Хаджи Калфа, разказва между другото и това, че „Янтра обикаля замъка (das Schloss) като един полумесец, и той се присъединява с водата чрез две башни/кули/“. Ние не можехме никак да проумем за Хисаря ли хортува Хаджи Калфа, или за Трапезица, но като разгледахме добре криволците, които образува Янтра около Хисаря и около Трапезица, мислехме навярно, че Хаджи Калфа описва Трапезица, понеже тая река Янтра действително обикаля Трапезица, тъй като представлява чрез течението си един образец, подобен на полумесец.
С голямо удивление впрочем прочетохме по-долу разказа на г-н Иречека, който казва от себе си, че „сега се намират отгоре жалостни развалини изпотрошени (Trümmer) на замъчния баир, който се називава още всякога български Царевиц (Царювиц в Търновчанския диалект); „Царския замък (Вurg) по турски Хисар (Вurg)“. Като прочетохме това, ние разгледахме изново течението на Янтра около Трапезица и около Хисаря и се убедихме, че Хаджи Калфа разказва в своята география за Трапезица, а не за Хисаря и че следователно г-н д-р Иречек по някое си погрешно сведение уверява, че Хаджи Калфа разказва за Хисаря.
5. По-надолу още г-н д-р Иречек разказва: “На Царевиц (Хисаря разумява) стояли палатите, в които са живели или седели (residirten) Асенювци, Тертерювци и Шишмановци“, и за доказателство негова милост привожда думите на Полати: „иже сут сътворени топлоти ради“ и пр. В страница 254, като разказва г-н д-р Иречек за Трапезица, излага следующето: „На десния бряг на Янтра издига се срещу Царевец една уединена канара със стръмни до 100 стъпки високи стени, на върха на която стоеше славният замък (Вurg) Трапезица“ и проч., и проч.
По-надолу казва: „Върхът на Трапезица е обраснал с трънаци и шубраци, които и служат като пасбище за козите и овцете. Мълвата разказва за бляскави царски палати (дворци), които там отгоре били са стоели и също за седем черкови, които според качеството на местността може да са били само тесни здания и малки черквици (капели)“ и проч., и проч.
Като размислихме и обсъдихме с прилично внимание всичко гореизложеное, ние не можахме ясно да проумеем де са били действително царските палати - на Трапезица ли, както уверява мълвата (или все едно - народното предание), или Хисаря, както иска да увери г-н д-р Иречек. Ние не можахме при това ясно и точно да проумеем за кои „жалостни развалини“ споменува г-н д-р Иречек. Според неговите думи се разбира, че тия развалини са били съществували в 1876 г. отгоре на Хисаря, а не на Трапезица. Това ние не разбираме, защото тия „изпотрошени развалини“ са били не в 1876, когато е обнародвана историята на г-н д-ра Иречека, но още със стотини може години по-отпреди, но са били на Трапезица, както и ние ги намерихме в 1856 год., като додохме тук; а на Хисаря (Хисар е персидско слово и означава крепост) имаше не само в 1876, но и със стотини години по-отпреди до 100-150 къщи, в които живяха изключително само турци, а на българите бе невъзможно да влизат вътре, защото турчетата ги биеха с камъни, вижда се, че те бяха тъй надъхани. Ние знаем това от опит и помним добре колко страх сме теглили, когато сме влизали в Хисаря, за да го разгледваме във времето на турското владичество.
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар