Из „Археологически и исторически изследвания“ през 1887 г.- Васил Берон
Словото Хисар е персидско и означава укрепено място или по-точно укрепен град с каменни и проч. постройки, (кале по турски зовим). Ние споменахме по-горе, че според уверението на Иречека, „Хисаря и до него време (в 1876, когато е обнародвал историята си), се бил всякога називавал Царевиц (стр. 253). По-надолу же пак същият в 349 страница на своята история разказва следующето: „Оставените в Търново (от завоевателите турци) някои остатки от жителите, принудиха се да гледат с ужас едно наистина „пълно разорение на града“; турски преселенци (колонисти) завладяха Царевиц, който оттогава се е назвал Хисар (Burg), за да могат оттука да държат юздата на другите останали граждани. Тъй разказва Иречек в историята си и действително може да е и справедливо, че след като завладели турците укрепения град, що е бил построен на тая висока местност, назвали са го Хисар, и че тоя град се е називавал преди завладяването му от турците Царевиц. Това казваме може да е справедливо, но уверението на Иречека, че замочния баир (der Schlosberg) се називава български още, както и всякога, „Царевиц“, не е съвсем вярно и справедливо; ние не можем да знаем от где е черпал той това сведение за названието на Хисаря „Царевиц“, нам бе поне невъзможно да се сдобием отнейде с таковото едно сведение. А понеже никой не помни от тукашните жители да се е називавал Хисаря- Царевиц вижда се, че той е черпал таковото си сведение от някой си нам непознат историк; ако ли пък се е основал на предаденото нему погрешно сведение, че търновците називавали всякога Хисаря Царевиц, или по техния диалект Царювиц, то Иречек е въведен в заблуждение, както за това се по-горе пространно хортува. По нашето скромно мнение, тая много възвишена и с много дебели с хоросан изработени зидове обградена местност, трябва да е била много яката и скалиста крепост на престолния град на Българското царство - Търново, и трябва да се е називавала Търновска крепост или по-късо може да се е називавала крепост на престолния град Търново, в която са били, както и по-горе за това споменахме, всичките правителствени учреждения, а преимуществено се е разпореждало военното министерство като в една крепост (кале по турски). След това разсъждение относително до названието на крепостта Царевиц, или Хисар називаема, да пристъпим към разглеждането на прекрасната възвишена местност, на която е била построена славната тая търновска крепост. По-горе се спомена, че като додох тук, намерих тая местност заселена изключително с турци; там имаше построени до 100 - 150 по-многото малки къщя и към южната ѝ част стоеше онова каменно здание, в което турците държаха барут и според това се и називаваше барутхане (от барут, и хане-къща). За това каменно здание впрочем се разказваше тук в Търново по предание и се уверяваше и уверява, че оно е било построено във времето на Българското царство, за да служи като една затворница или тъмница, дето са се затваряли от правителството престъпниците и злодейците по тежко престъпление и че в същата тая тъмница е бил затворен и държан и латинският цар Балдуин, който по него време царуваше в Цариград след превземането му от кръстоносците и когото българският цар Иваница или Калоян победи и взе в плен в 1205 година, доведе го тук с 300 още отлични пленници и го затвори в тая тъмница“. Затова и по-долу ще се разкаже по-пространно. Входът впрочем в Хисаря не беше в такова положение и в такъв изглед, както той се представлява от много години насам; ние ще го опишем следователно тъй, както сме го видели и разгледали много пъти, като додохме тук в Търново в 1856 година, и после още няколко години, през които той си стоеше и се вардеше все в същото си построително положение; но не помним добре в коя година бе, турското местно правителство се принуди да преправи моста, чрез който се влизаше в Хисаря и който бе двигателен, след следующата случка: в едно зимно време и по замръзнал път минуваше една талига с коне по тоя мост, за да влезе в Хисаря, в нея имаше туркини; по злощастие талигата се претури и падна от моста покрай много дълбоката стръмна урва към реката Янтра. Туркините се убиха. Това и накара турското правителство да се разпореди, за да се преправи тоя мост, що води в Хисаря от Каябаш (от турските думи: кая - камънак, но не канара, и баш -глава или начало). Когато ние най-напред разгледахме тоя вход на Хисаря, влязохме през него и ние го намерихме в следующето положение: най-напред ние съгледахме, че отгорнята повърхност или пътя, по който се влязва в Хисаря, е опрян о големи скали (канари), като изминахме едно малко пространство, додохме до един мост, поставен над една яма, произходяща от един разцеп на канарата; съгледахме впрочем, че тоя тъй поставений мост е двигателен: понеже и от двете му страни се виждаха дебели синджири, заловени о двата му предни краища; и тия синджири се издигаха нанагоре и бяха заловени с другите си два краища о една дебела дъбова греда, зад която съзряхме и каменни малки стълбовидни постройки, устроени с цел, за да служат с горната си част като опори, о които се опират и закрепят гореупоменатите дебели синджири, когато се дигне мостът. Уверихме се т.е., че тоя мост, построен над разцепената канара, е двигателен. Той се дигаше на нагоре посредством макара, що бе поставена на отгорнята част на гореказаната каменна постройка, прилепена о дървената дъбова греда, що бе устроена във вид на голям портян образец. Тоя мост отдолу над разцепената канара се опираше или облягаше над две извити каменни зидни постройки, прилепени всяка една отделно о горните връхни краища на разцепената канара. Като разгледахме след това внимателно разцепената канара, уверихме се, че тя е нарочно била разцепена и според изгледа на разцепените ѝ повърхности, виждаше се, че тая канара, трябва да е била разцепена още в много отколешни вехти времена.
Като взехме всичко гореизложеното в съображение, узнахме, че когато тоя мост се дигне посредством казаните дебели синджири и макарата на нагоре, то не ще бъде веч възможно никому да прескочи до 1 1/2 може и до 2 метра яма, над разцепената канара; значи, че никому веч не ще бъде възможно да влезе в Хисаря. Като преминахме тоя мост, видяхме и големите железни порти, през които се влазяше в крепостта или Хисаря, и те бяха отдалечени от от самия вход при моста, в разстояние от 70 до 80 метра. Турците вечер затваряха повечето тия железни порти. Като размислихме за подбудителните причини, според които е била разцепена канарата и е бил построен над тоя разцеп двигателен мост, додохме до вероятното заключение, че единствената цел е била тя, да може да се възпрети и да не се допусти на неприятеля в случай нужди да влезе в Хисаря или крепостта откъм Каябаш; понеже като се издигнеше двигателния мост на нагоре, тая цел се и действително постигаше. За доказателство же, че е било невъзможно да се влезе в Хисаря, след като се издигне гореупоменатия мост, и че следователно не е било възможно да се привзъомни Хисаря, т.е. крепостта, която е вардила и Трапезица, и другите населени местности по полите ѝ, преимуществено откъм североизточната ѝ част, както и ония - по полите на Хисаря откъм северозападната му част. За доказателство же на това служи самото мъчно превземане на Търново от турците; понеже и Иречек, основан на Шафарика и Раковски, доказва, „че турците след като се мъчили цели три месеца да привзъомнат Търново с тясна обсада, най-сетне го превзели откъм Хисаря 19/31 юлия в 1393 година“. Тъй разказват историците за превземането с пристъп на града Търново от Баязида I Илдъръма. За допълнително обаче историческо разяснение на превземането Търново от турците завардило се е между тукашните жители едно вето предание във вид на легенда; ние се научихме за тая легенда наскоро, след като додохме тук. Преди впрочем да разкажем за тая легенда, трябва по-напред да укажем и на това, че Хисаря има и други един вход, снабден тоже по-отпреди, (когато ние преди 28 — 29 години го разгледахме), с големи железни порти, близо до които се намираха каменни постройки, във вид на башни/кули/, предназначени за укрепления при портите; такивато каменни постройки се намираха и при гореупомянатите порти, през които се влизаше откъм Каябаш. Тоя вход си стои и днес, (портите само не съществуват); той е построен на източната част на Хисаря и от него води един каменен път, (но сега повечето развален) към митрополията. За да могат, вижда се, железните порти и на двата входа в Хисаря да имат по-голяма якост и по-голяма подпорка при някоя опасност, имали са ототвътре много дебели, може би железни четириъгълни лостове; това се ясно доказва от издълбаните места в големите камъни на зидовете, що са близо до портите и на двата входа. Като разгледахме обаче тия издълбани места в камъните при входа в Хисаря откъм източната страна или откъм митрополията, съзряхме, че освен издълбаните места и от двете страни на входа за лоста, с който се усилвала якостта на железните порти, има още една голяма четвъртита дупка в разрез повече от два сантиметра; тая дупка впрочем не беше и не е издълбана в някой голям камък на дувара при входа, както гореупомянутите, но тя е била, вижда се, нарочно и изкуствено изработена вътре и в длъж на дувара, построен откъм северната страна на входа, и в направление от северозапад. Ние искахме да узнаем доколко дълбоко се простира това голямо четвъртито отверстие в дувара. За тая цел ние и премерихме тая дълбочина и се уверихме, че тя е до два метра почти дълбока и нанавътре все тъй в дувара яко и хубаво изработена, както и при самото ѝ външно отверстие; ние се почудихме и не можахме да разберем защо и за коя цел е тъй твърдо чисто и хубаво изработен тоя, тъй да се изразим, четвъртит канал в дувара? Като размислихме и се мъчихме да узнаем предназначението на тоя четвъртит и до два метра дълъг канал в дувара, най-сетне додохме до следующето заключение, че в него канал трябва да е имало друг един лост, който трябва да е бил железен и който трябва да е бил поне по 1 1/2 сантиметра дебел и от двете страни и той трябва да е бил много по-дебел от по-преждеупомянатия, който подкрепял железните порти ототвътре, и в това ние се уверихме, като взехме в съображение величините и на двете външни отверстия, в които са се пъхвали тия лостове. Целта же или предназначението, според които е бил въставен в дувара тоя дебел железен лост, трябва да е била следующата. За да може, вижда се, да има гореказания напречен лост зад железните порти по-голяма, по-опирателна или укрепителна сила, за да не бъде при това възможно той да се някак мръдне с хитрост или с измама пред някоя угрожяюща опасност, той се срещал и се е долепявал с отпредния си край до нему съответствения край на другия гореказан в дувара лост. Това срещане и долепяване впрочем на тия два лоста не е било, вижда се, предвидено и предназначено само за една проста подпорка - не, ние мислим, че или на единия, или на другия лост трябва да е имало брънка (халка), която да се е закачала о извитата желязна гага на другия лост или пък може да са имали и двата лоста по една желязна дебела халка и като са се срещали тия две халки, да са се заключвали с як кофар. Как и да е, целта на тия два лоста друга не е била, освен да подпрат още по-силно железните порти и да съставят насилственото им отваряне или счупване по възможност затруднително, или невъзможно.
Като се зьомни следователно във внимание и в съображение устройството и на двата входа в крепостта на града Търново (Хисаря), като си припомним т.е., че откъм Каябаш не е било възможно да се влезе в Хисаря, след като се издигне на нагоре двигателния мост, що се е намирал пред железните порти и над процепа на канарата; като се зьомни при това предвид, че и откъм митрополията, т.е. през другия отсрещен вход според гореописаното устройство на двата дебели железни лостове, с които са се яко подпирали и подкрепяли железните порти на тоя източен вход; като се зьомни при това в съображение и това, че в 1393 година, когато султан Баязид I се е решил да привзьомни града Търново, не е имало и не са съществували такива огнени силни оръдия, с помощта на които в сегашната епоха е много лесно да се съсипе една, ако и най-яката крепост; като се зьомни казваме всичко това във внимание и в съображение, може логически да се заключи, че тясната тримесечна обсада, за която споменуват историците, както и пристъпът след нея не са били негли в състояние да спомогнат на завоевателите да привзьомнат тъй яко укрепения град Търново, ако не беше съдействовала Баязиту I подлата предателска хитрост на един евреин (жид); нам бе впрочем невъзможно да узнаем от някой историк (кой бил) за това толкова знаменито предателство на тоя евреин, ако и да се всячески трудихме. Това толкова гибелно за нас предателство впрочем се е завардило по заветно предание от род в род, от поколение в поколение и в течението на приблизително 500 години между жителите на града Търново под вид на народна легенда, за която и по-горе споменахме. Ние ще разкажем по-подробно за тая легенда и за тоя евреин; тук вкратце ще кажем само, че тоя евреин е сполучил да предаде ключа на железните порти на крепостта на турците или пък той сам им ги е отворил и те са нечаяно нахълтали вътре в нея; (но кои порти точно не се знае, но въобще се говори за ония, що са откъм Каябаш, дето е бил двигателния мост и който, разумява се, при отварянето на портите се е бил отпуснал на мястото му).
Тая крепост е била обградена с високи и дебели каменни зидни стени, изработени с хоросан; а само по ония места, дето естествените канари на тая чудна местност са дотолкова високи и местоположението им представлява такава една стръмна урва, щото не е възможно да се възлезе на тях; само по такивато места не са направени зидни стени; ние споменахме по-горе, че се намираха, даже и още се намират останки от каменозидните укрепления, що са били построени при двигателния мост, при железните порти и на по-важните места, които са служили, за да се варди и крепостта, и Трапезица, и митрополията, и другите тям околни населени местности в тъй називаемата Долня махала. Местността на Хисаря е най-висока от всичките други, на които е заселен градът Търново; тя е много по-висока и от Трапезица; тя е заобиколена отвред, с изключение само на едно малко тясно място, чрез което Хисаря е присъединен със сушата, с реката Янтра тъй, щото Хисаря се представлява като един полуостров. Отгоре на Хисаря се намира построена, както за това и по-горе се пространно хортува, церквата „Св. Петка“ и към юг от нея в малко разстояние, до 4 метра високата могила Чанлъ тепе зовима (от турските слова чан — камбана, и тепе - могила; което ще каже камбанна могила, или по-късо - звонарница).
Като размерихме Хисаря, намерихме:
Като взехме всичко гореизложеното в съображение, узнахме, че когато тоя мост се дигне посредством казаните дебели синджири и макарата на нагоре, то не ще бъде веч възможно никому да прескочи до 1 1/2 може и до 2 метра яма, над разцепената канара; значи, че никому веч не ще бъде възможно да влезе в Хисаря. Като преминахме тоя мост, видяхме и големите железни порти, през които се влазяше в крепостта или Хисаря, и те бяха отдалечени от от самия вход при моста, в разстояние от 70 до 80 метра. Турците вечер затваряха повечето тия железни порти. Като размислихме за подбудителните причини, според които е била разцепена канарата и е бил построен над тоя разцеп двигателен мост, додохме до вероятното заключение, че единствената цел е била тя, да може да се възпрети и да не се допусти на неприятеля в случай нужди да влезе в Хисаря или крепостта откъм Каябаш; понеже като се издигнеше двигателния мост на нагоре, тая цел се и действително постигаше. За доказателство же, че е било невъзможно да се влезе в Хисаря, след като се издигне гореупоменатия мост, и че следователно не е било възможно да се привзъомни Хисаря, т.е. крепостта, която е вардила и Трапезица, и другите населени местности по полите ѝ, преимуществено откъм североизточната ѝ част, както и ония - по полите на Хисаря откъм северозападната му част. За доказателство же на това служи самото мъчно превземане на Търново от турците; понеже и Иречек, основан на Шафарика и Раковски, доказва, „че турците след като се мъчили цели три месеца да привзъомнат Търново с тясна обсада, най-сетне го превзели откъм Хисаря 19/31 юлия в 1393 година“. Тъй разказват историците за превземането с пристъп на града Търново от Баязида I Илдъръма. За допълнително обаче историческо разяснение на превземането Търново от турците завардило се е между тукашните жители едно вето предание във вид на легенда; ние се научихме за тая легенда наскоро, след като додохме тук. Преди впрочем да разкажем за тая легенда, трябва по-напред да укажем и на това, че Хисаря има и други един вход, снабден тоже по-отпреди, (когато ние преди 28 — 29 години го разгледахме), с големи железни порти, близо до които се намираха каменни постройки, във вид на башни/кули/, предназначени за укрепления при портите; такивато каменни постройки се намираха и при гореупомянатите порти, през които се влизаше откъм Каябаш. Тоя вход си стои и днес, (портите само не съществуват); той е построен на източната част на Хисаря и от него води един каменен път, (но сега повечето развален) към митрополията. За да могат, вижда се, железните порти и на двата входа в Хисаря да имат по-голяма якост и по-голяма подпорка при някоя опасност, имали са ототвътре много дебели, може би железни четириъгълни лостове; това се ясно доказва от издълбаните места в големите камъни на зидовете, що са близо до портите и на двата входа. Като разгледахме обаче тия издълбани места в камъните при входа в Хисаря откъм източната страна или откъм митрополията, съзряхме, че освен издълбаните места и от двете страни на входа за лоста, с който се усилвала якостта на железните порти, има още една голяма четвъртита дупка в разрез повече от два сантиметра; тая дупка впрочем не беше и не е издълбана в някой голям камък на дувара при входа, както гореупомянутите, но тя е била, вижда се, нарочно и изкуствено изработена вътре и в длъж на дувара, построен откъм северната страна на входа, и в направление от северозапад. Ние искахме да узнаем доколко дълбоко се простира това голямо четвъртито отверстие в дувара. За тая цел ние и премерихме тая дълбочина и се уверихме, че тя е до два метра почти дълбока и нанавътре все тъй в дувара яко и хубаво изработена, както и при самото ѝ външно отверстие; ние се почудихме и не можахме да разберем защо и за коя цел е тъй твърдо чисто и хубаво изработен тоя, тъй да се изразим, четвъртит канал в дувара? Като размислихме и се мъчихме да узнаем предназначението на тоя четвъртит и до два метра дълъг канал в дувара, най-сетне додохме до следующето заключение, че в него канал трябва да е имало друг един лост, който трябва да е бил железен и който трябва да е бил поне по 1 1/2 сантиметра дебел и от двете страни и той трябва да е бил много по-дебел от по-преждеупомянатия, който подкрепял железните порти ототвътре, и в това ние се уверихме, като взехме в съображение величините и на двете външни отверстия, в които са се пъхвали тия лостове. Целта же или предназначението, според които е бил въставен в дувара тоя дебел железен лост, трябва да е била следующата. За да може, вижда се, да има гореказания напречен лост зад железните порти по-голяма, по-опирателна или укрепителна сила, за да не бъде при това възможно той да се някак мръдне с хитрост или с измама пред някоя угрожяюща опасност, той се срещал и се е долепявал с отпредния си край до нему съответствения край на другия гореказан в дувара лост. Това срещане и долепяване впрочем на тия два лоста не е било, вижда се, предвидено и предназначено само за една проста подпорка - не, ние мислим, че или на единия, или на другия лост трябва да е имало брънка (халка), която да се е закачала о извитата желязна гага на другия лост или пък може да са имали и двата лоста по една желязна дебела халка и като са се срещали тия две халки, да са се заключвали с як кофар. Как и да е, целта на тия два лоста друга не е била, освен да подпрат още по-силно железните порти и да съставят насилственото им отваряне или счупване по възможност затруднително, или невъзможно.
Като се зьомни следователно във внимание и в съображение устройството и на двата входа в крепостта на града Търново (Хисаря), като си припомним т.е., че откъм Каябаш не е било възможно да се влезе в Хисаря, след като се издигне на нагоре двигателния мост, що се е намирал пред железните порти и над процепа на канарата; като се зьомни при това предвид, че и откъм митрополията, т.е. през другия отсрещен вход според гореописаното устройство на двата дебели железни лостове, с които са се яко подпирали и подкрепяли железните порти на тоя източен вход; като се зьомни при това в съображение и това, че в 1393 година, когато султан Баязид I се е решил да привзьомни града Търново, не е имало и не са съществували такива огнени силни оръдия, с помощта на които в сегашната епоха е много лесно да се съсипе една, ако и най-яката крепост; като се зьомни казваме всичко това във внимание и в съображение, може логически да се заключи, че тясната тримесечна обсада, за която споменуват историците, както и пристъпът след нея не са били негли в състояние да спомогнат на завоевателите да привзьомнат тъй яко укрепения град Търново, ако не беше съдействовала Баязиту I подлата предателска хитрост на един евреин (жид); нам бе впрочем невъзможно да узнаем от някой историк (кой бил) за това толкова знаменито предателство на тоя евреин, ако и да се всячески трудихме. Това толкова гибелно за нас предателство впрочем се е завардило по заветно предание от род в род, от поколение в поколение и в течението на приблизително 500 години между жителите на града Търново под вид на народна легенда, за която и по-горе споменахме. Ние ще разкажем по-подробно за тая легенда и за тоя евреин; тук вкратце ще кажем само, че тоя евреин е сполучил да предаде ключа на железните порти на крепостта на турците или пък той сам им ги е отворил и те са нечаяно нахълтали вътре в нея; (но кои порти точно не се знае, но въобще се говори за ония, що са откъм Каябаш, дето е бил двигателния мост и който, разумява се, при отварянето на портите се е бил отпуснал на мястото му).
Тая крепост е била обградена с високи и дебели каменни зидни стени, изработени с хоросан; а само по ония места, дето естествените канари на тая чудна местност са дотолкова високи и местоположението им представлява такава една стръмна урва, щото не е възможно да се възлезе на тях; само по такивато места не са направени зидни стени; ние споменахме по-горе, че се намираха, даже и още се намират останки от каменозидните укрепления, що са били построени при двигателния мост, при железните порти и на по-важните места, които са служили, за да се варди и крепостта, и Трапезица, и митрополията, и другите тям околни населени местности в тъй називаемата Долня махала. Местността на Хисаря е най-висока от всичките други, на които е заселен градът Търново; тя е много по-висока и от Трапезица; тя е заобиколена отвред, с изключение само на едно малко тясно място, чрез което Хисаря е присъединен със сушата, с реката Янтра тъй, щото Хисаря се представлява като един полуостров. Отгоре на Хисаря се намира построена, както за това и по-горе се пространно хортува, церквата „Св. Петка“ и към юг от нея в малко разстояние, до 4 метра високата могила Чанлъ тепе зовима (от турските слова чан — камбана, и тепе - могила; което ще каже камбанна могила, или по-късо - звонарница).
Като размерихме Хисаря, намерихме:
1-во) че откъм Каябаш тясната местност до железните порти е 230 метра дълга;
2-ро) самата местност на Хисаря от североизточната ѝ част до южната или югозападната, е до 450 метра дълга и
3-то) че от северозападната част към югоизточната е до 300 метра широка.
Местоположението на Хисаря е едно от най-приятните, най-хубавите и най-увеселителните. От живописното му високо положение окото на человека обемва и изглежда всичките съставни части на града Търново, прекрасно разположени лъкатушним образом по бреговете на реката Янтра. Земната повърхност на Хисаря е покрита със зелени, доволно високи буренаци, тъй щото нам бе много трудно да ги газим, за да я размерим; при това има и много разхвърляни големи и малки камъни, изпадали по отгорнята част на бившата турска джамия от високите надгробни камъни, каквито турците обичат да поставят над гробовете си (и действително по тая местност имаше много турски гробища); или пък от разсипаните в последно време турски къщя, що са се намирали построени на Хисаря. Според това и ходенето по тая местност е твърде затруднително. Впрочем сега-засега не може да намери человек капка вода да пие, но не че не може да има, но защото никой не се е погрижил да поправи водопровода ѝ, който е построен от Каябаш към Хисаря и чрез който е много лесно и възможно да се снабди Хисаря с преизобилна вода, която може да се зьомни и въведе в Хисаря посредством отлично построения, но съвсем изоставения и занемарения водопровод с изобилна вода от снабдената чешма на Кабаяш близо при часовническата башня/баня/. Ние помним добре, че когато сме разследвали Хисаря във времето на турското владичество, сме съгледали няколко чушми; сега стои само една - отвън портите към Кабаяш, но тя е пресъхнала, като не ѝ се внася вода посредством казания водопровод.
От точка зрения за здравието Хисарът е една от най-сгодните местности и не само в Търново, но и по други места, понеже тая местност е завардена с околните баири от големи студове и ветрове, и според дето високото равнище на Хисаря не е нийде пресечено с някоя долина, то и не може да вее през него никой пронизителен вятър и да бъде вследствие на това температурата му переменчива и следователно вредна за здравието. В съображение на гореизложеное много би било желателно да се засели това толкова хубаво и във всяко отношение толкова сгодно място, както и действително в течението на няколко стотини години тая прекрасна местност е била гъсто населена във времето на българското царство с престолния му град Търново. На тая живописна местност са били построени великолепните и бляскави палати на много боляри и други висши чиновници, понеже, както и по-горе споменахме, на Хисаря или в Търновската крепост са били построени и учредени правителствените учреждения. Тук обаче трябва да споменем, че ние не можахме никак да разберем и да се досетим за кои „течливи води на западните турски фонтани“, разказва Иречек в своето описание на Царевиц (Хисаря), изложено в подлистника на вестник „Марица“ (от 20 май, брой 460); ние не разбираме сиреч за кой Хисар разказва той за българския ли, или за тъй називаемия Френк-Хисар. Е, това ни много учуди. Ние по-горе указахме, че не се намира на Хисаря ни капка вода, а Иречек ни разказва и иска да ни увери, че на Царевиц, (значи българския Хисар), „около течливите води на западните турски фонтани, поят коне и овци“. Как се е въвел той в такова едно заблуждение, не можем да проумеем. Не можахме тоже да издирим и узнаем оная местност на Хисаря, „дето е бил построен шестогранения замок с петтях порти и който посредством две кули е съединен с водата“. Тъй пише Иречек в своята история от 1876 година, ръководим от турския географ Хаджи Калфа, същото пише той и обнародва в „Марица“ на 20 май 1883; даже и прибавя от себе си, „че се вижда още досущ ясно шестограна на стените му с пет порти“. Като прочетохме това ново уверение на Иречека, ние ходихме пак 2-3 пъти да разгледаме Хисаря, но за жалост нищо положително не можахме да издирим ни за шестограния замок с 5-те порти, ни за двете кули, посредством които той е съединен с водата. Ако някой ни възрази, че по причина на буренаците не сме можли да издирим и да узнаем нещо за тоя замок, ние отговаряме, че трябваше поне „стените му с петте порти“ да издирим и видим, за които Иречек уверява, „че се досущ ясно виждат“. В тоя случай и по тоя, ако и не толкова важен, въпрос да ни е позволено да повторим пак нашето скромно мнение - че Хаджи Калфа трябва да споменува за Трапезица, а не за Хисаря, дето е бил построен тоя шестогранен замок и че „Царския замок“, за който той споменува, трябва да е бил на Трапезица. При това трябва да се спомене, че както Иречеку, тъй и нам бе невъзможно да издирим и да узнаем онова място на Хисаря, дето е била построена церквата „Възнесение Христово“, която е била българската патриаршия и за която споменува той и в историята си (стр. 254), и в гореказания брой на „Марица“. За тая церква ние смеем да повторим онова, що казахме по-горе в приличното му място, че по предание не се споменува нищо за тая церква и че ако и да е тя съществувала, особено като българска патриаршия, тя трябва да е била на или близо до онова място, дето е сегашната митрополия. Ние споменахме по-горе и за могилата, що се зове Чанлъ тепе (звънарска могила). Иречек разказва и за нея, „че тая могила е била тъй названа според външния ѝ образен вид или че уж е имало в нея закопан звънец“. По-надолу той разказва, че някои тукашни жители били го уверявали, че „могилата тътне на кухо“ и от това уверение на жителите, той предполага, „че може вътре в могилата да се намира съсипано кубе на някоя черкова“. Ние не можахме да издирим и да узнаем такова „тътняние (кънтение) по казаната могила и не можахме да се уверим и от някого другиго; някои само тукашни жители ни разказаха, че уж те били почувствовали и узнали такова едно „кънтение“ но не по Чанлъ тепе, а покрай южната или югозападната част на церквата „Св. Петка“; даже някои искат да ни уверят, че това кънтение се било простирало чак до края на Хисаря към реката Янтра откъм западната му част, но доколко това е истина, ние не можем да се произнесем, понеже ние не можахме да издирим и да узнаем таковото едно кънтение. По едно много внимателно впрочем разглеждане на Хисаря откъм Трапезица ние съгледахме две големи дупки, за които не може положително да се каже, ако са те естествени или пробити и издълбани нарочно в канарата на Хисаря откъм западната му част и действително съответствующи с гореизложеното уверение, т.е. с направлението, дето уж се чувало кънтенето. И ако това излезе тъй наистина, ще се открие един изкуствено устроен подземен път на Хисаря, който е едно важно откритие - но трябва да се издири! Колкото же за могилата Чанлъ тепе зовима, ние мислим, че тя е според това названа тъй от турците след превземането на града Търново, защото трябва да е имало по-отпреди на тая могила една голяма звънарница (камбанария) и може би тая могила да е била нарочно за тая цел въздигната още във времето на Българското царство и е служила може като звънарница на церквата „Възнесения Христова“, ако да е имало на Хисаря такава церква.
Местоположението на Хисаря е едно от най-приятните, най-хубавите и най-увеселителните. От живописното му високо положение окото на человека обемва и изглежда всичките съставни части на града Търново, прекрасно разположени лъкатушним образом по бреговете на реката Янтра. Земната повърхност на Хисаря е покрита със зелени, доволно високи буренаци, тъй щото нам бе много трудно да ги газим, за да я размерим; при това има и много разхвърляни големи и малки камъни, изпадали по отгорнята част на бившата турска джамия от високите надгробни камъни, каквито турците обичат да поставят над гробовете си (и действително по тая местност имаше много турски гробища); или пък от разсипаните в последно време турски къщя, що са се намирали построени на Хисаря. Според това и ходенето по тая местност е твърде затруднително. Впрочем сега-засега не може да намери человек капка вода да пие, но не че не може да има, но защото никой не се е погрижил да поправи водопровода ѝ, който е построен от Каябаш към Хисаря и чрез който е много лесно и възможно да се снабди Хисаря с преизобилна вода, която може да се зьомни и въведе в Хисаря посредством отлично построения, но съвсем изоставения и занемарения водопровод с изобилна вода от снабдената чешма на Кабаяш близо при часовническата башня/баня/. Ние помним добре, че когато сме разследвали Хисаря във времето на турското владичество, сме съгледали няколко чушми; сега стои само една - отвън портите към Кабаяш, но тя е пресъхнала, като не ѝ се внася вода посредством казания водопровод.
От точка зрения за здравието Хисарът е една от най-сгодните местности и не само в Търново, но и по други места, понеже тая местност е завардена с околните баири от големи студове и ветрове, и според дето високото равнище на Хисаря не е нийде пресечено с някоя долина, то и не може да вее през него никой пронизителен вятър и да бъде вследствие на това температурата му переменчива и следователно вредна за здравието. В съображение на гореизложеное много би било желателно да се засели това толкова хубаво и във всяко отношение толкова сгодно място, както и действително в течението на няколко стотини години тая прекрасна местност е била гъсто населена във времето на българското царство с престолния му град Търново. На тая живописна местност са били построени великолепните и бляскави палати на много боляри и други висши чиновници, понеже, както и по-горе споменахме, на Хисаря или в Търновската крепост са били построени и учредени правителствените учреждения. Тук обаче трябва да споменем, че ние не можахме никак да разберем и да се досетим за кои „течливи води на западните турски фонтани“, разказва Иречек в своето описание на Царевиц (Хисаря), изложено в подлистника на вестник „Марица“ (от 20 май, брой 460); ние не разбираме сиреч за кой Хисар разказва той за българския ли, или за тъй називаемия Френк-Хисар. Е, това ни много учуди. Ние по-горе указахме, че не се намира на Хисаря ни капка вода, а Иречек ни разказва и иска да ни увери, че на Царевиц, (значи българския Хисар), „около течливите води на западните турски фонтани, поят коне и овци“. Как се е въвел той в такова едно заблуждение, не можем да проумеем. Не можахме тоже да издирим и узнаем оная местност на Хисаря, „дето е бил построен шестогранения замок с петтях порти и който посредством две кули е съединен с водата“. Тъй пише Иречек в своята история от 1876 година, ръководим от турския географ Хаджи Калфа, същото пише той и обнародва в „Марица“ на 20 май 1883; даже и прибавя от себе си, „че се вижда още досущ ясно шестограна на стените му с пет порти“. Като прочетохме това ново уверение на Иречека, ние ходихме пак 2-3 пъти да разгледаме Хисаря, но за жалост нищо положително не можахме да издирим ни за шестограния замок с 5-те порти, ни за двете кули, посредством които той е съединен с водата. Ако някой ни възрази, че по причина на буренаците не сме можли да издирим и да узнаем нещо за тоя замок, ние отговаряме, че трябваше поне „стените му с петте порти“ да издирим и видим, за които Иречек уверява, „че се досущ ясно виждат“. В тоя случай и по тоя, ако и не толкова важен, въпрос да ни е позволено да повторим пак нашето скромно мнение - че Хаджи Калфа трябва да споменува за Трапезица, а не за Хисаря, дето е бил построен тоя шестогранен замок и че „Царския замок“, за който той споменува, трябва да е бил на Трапезица. При това трябва да се спомене, че както Иречеку, тъй и нам бе невъзможно да издирим и да узнаем онова място на Хисаря, дето е била построена церквата „Възнесение Христово“, която е била българската патриаршия и за която споменува той и в историята си (стр. 254), и в гореказания брой на „Марица“. За тая церква ние смеем да повторим онова, що казахме по-горе в приличното му място, че по предание не се споменува нищо за тая церква и че ако и да е тя съществувала, особено като българска патриаршия, тя трябва да е била на или близо до онова място, дето е сегашната митрополия. Ние споменахме по-горе и за могилата, що се зове Чанлъ тепе (звънарска могила). Иречек разказва и за нея, „че тая могила е била тъй названа според външния ѝ образен вид или че уж е имало в нея закопан звънец“. По-надолу той разказва, че някои тукашни жители били го уверявали, че „могилата тътне на кухо“ и от това уверение на жителите, той предполага, „че може вътре в могилата да се намира съсипано кубе на някоя черкова“. Ние не можахме да издирим и да узнаем такова „тътняние (кънтение) по казаната могила и не можахме да се уверим и от някого другиго; някои само тукашни жители ни разказаха, че уж те били почувствовали и узнали такова едно „кънтение“ но не по Чанлъ тепе, а покрай южната или югозападната част на церквата „Св. Петка“; даже някои искат да ни уверят, че това кънтение се било простирало чак до края на Хисаря към реката Янтра откъм западната му част, но доколко това е истина, ние не можем да се произнесем, понеже ние не можахме да издирим и да узнаем таковото едно кънтение. По едно много внимателно впрочем разглеждане на Хисаря откъм Трапезица ние съгледахме две големи дупки, за които не може положително да се каже, ако са те естествени или пробити и издълбани нарочно в канарата на Хисаря откъм западната му част и действително съответствующи с гореизложеното уверение, т.е. с направлението, дето уж се чувало кънтенето. И ако това излезе тъй наистина, ще се открие един изкуствено устроен подземен път на Хисаря, който е едно важно откритие - но трябва да се издири! Колкото же за могилата Чанлъ тепе зовима, ние мислим, че тя е според това названа тъй от турците след превземането на града Търново, защото трябва да е имало по-отпреди на тая могила една голяма звънарница (камбанария) и може би тая могила да е била нарочно за тая цел въздигната още във времето на Българското царство и е служила може като звънарница на церквата „Възнесения Христова“, ако да е имало на Хисаря такава церква.
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар