В такивато едни мъчни и тежки обстоятелствени времена и по съветите на някои представители на чужди държави в Букурещ ние се решихме да напуснем Влашко и да додем да живеем в България, за да се трудим, доколкото ще да ни бъде възможно и с най-големите пожертвования да придобием поне донейде доверието на турското правителство и тогава да го разновидним образом молим, за да ни спомогне в избавлението ни от администрацията на гръцкото духовенство. Предположено, решено и извършено. Съобразно с гореупоменатото решение ние и напуснахме Букурещ през лятото на 1856 година и по някоя случайност додохме тук, в Търново, дето се и решихме да останем да живеем. С голямо удивление впрочем се уверихме след малко, че в черковите се чете повечето гръцки, че в класното училище се преподават науките на гръцки език, че в домовете на по-първите тогавашни търновски граждани употребяваше се повечето гръцкия език и според това, вижда се, такивато граждани се називаваха гърци или гъркомани. Когато же владиката Неофит сказваше някое слово (ако и твърде нарядко) в черкова, то той го казваше на турски език. Той се разговаряше със свещениците, както и с повечето граждани, тоже по турски, а с твърде малко от тях, които познаваха гръцкия език, се разговаряше по гръцки, а на български нито дума не продумваше, ако и да беше проживял тук цели 16 години. Всичко това ми правеше едно най-горчиво впечатление, нараняваше дълбоко моето народно честолюбие и никак не можех да надвия съвестта си и да се съобразя с такивато местни навици, даже за моя частна полза да си мирувам и да бъда хладнокръвен към такивато противонародни навици. Що трябваше следователно да се прави? Трябваше да се употребят всичките старания и усилия, за да се приведе в действие задушевното ми предначертателно намерение - да се изпъдят гръцките владици из България, съобразно с убеждението ми, че другояче нищо не може се направи за в полза на народа. Но как да се извърши това? Тук се представляваше най-големия камен преткновения. За тая цел ние съвзехме за основно начало на нашите действия идеята да образуваме чрез печата едно лошо мнение за нашия тогавашен гръцки владика Неофита и да приготвим по тоя начин неразвратените още и непогърчени българи към по-нататъшните по-смели и по-решителни действия срещу него. Това впрочем да извършим беше почти невъзможно по него време, защото единственият тогавашен български вестник, под названието „Цариградски вестник“, пазеше най-жарко интересите на гръцката патриаршия и на гръцките владици и никак не склоняваше редакторът му А. Екзарх да се обнародоват в тоя вестник дописки против гръцките владици. За наше щастие обаче издаваше се по него време в Цариград един френски вестник под название „La Presse d’Orient“, (Източен печат). Ние се бяхме известили, че редакторът на тоя вестник, г. Балиго, е доброжелателен към българите; ние се отнесохме към него и го молихме да обнародова дописките ни срещу Неофита и въобще срещу гръцкото духовенство. А за да може предприятието ни да се увенчае с пълен успех, ние молихме най-убедително г. Балиго да не ни издава ни на гръц. патриаршия, ни на турското правителство. Тоя благороден редактор на „La Presse d’Orient“ ми отговори, че той всичко ще обнародва безплатно, даже че ще ни спомогне от себе си в нашето предприятие, стига само, каквото му пишем, да бъде вярно. Тоя отговор на г. Балиго ни крайно обрадва. Ние поченахме следователно да обнародоваме твърде начесто разновидните злоупотребления на Неофита чрез казания френски вестник, ако и да се оплакваше няколко пъти гръцката патриаршия пред турск. правителство и искаше да узнай дописника на „La Presse d’Orient“, но редакторът г. Балиго никога не ни издаде. Също и тук в Търново владиката Неофит явно казваше, че ние трябва да сме дописникът, но тукашните мои приятели и едномисленици, които знаеха твърде добре, не ме тоже издадоха. Освен това ние склонихме и редактора на българския „Цариградски вестник“ да обнародова изобличителните дописки срещу Неофита, заети, разумява се, от френския вестник, ако и да ни разновидним образом заплашваха - и владиката Неофит, и погърчените и развратени някои граждани, и други тем подобни, понеже ние бяхме убедени, че чрез това ще да се образува общо мнение и между представителите на чуждите държави в Цариград, даже и в Европа, за нашите духовни мъчители, гръцките владици, и за нашите нетърпими веч от тях теглила. А за да се образува таковото общо мнение у нашите май недоброжелатели, представителите на чуждите държави, даже и у самите някои висши турски чиновници в Цариград, които не знаеха френския език, ние трябваше „да им проглушим ушите“ с нашите безпреривни дописки, които ние всяка една седмица почти пращахме, и то в продължението на цели 2 и половина години... От друга же страна и за наше щастие, тогавашни някои лични интересни спречквания между Неофита и някои от по-първите и по-влиятелни тукашни турци и българи, основани на беглишки сметки, много ни спомогнаха в нашето предприятие и много съдействоваха, за да се по-скоро образува едно най-лошо общо мнение срещу владиката Неофита и тук в Търново, и в цялата му епархия, даже и в Цариград и в Европа. Действително някои от по-първите турци, заедно с някои тоже по-първи българи, бяха уплетени в такивато беглишки сметки, и Неофит издаваше на централното правителство в Цариград чрез патриаршията такивато им някои криви сметки, вследствие на което се и породиха казаните спречквания. Ние това твърде добре знаехме и се и най-добре и най-изгодно възползовахме от мъчното положение, в което се намираха някои от по-първите турци и българи, даже и самият тогавашен мютесарифин Галиб паша, който и се извади от служба, вследствие на интригите на владиката Неофита, и със съдействието на неговите привърженици българи в Търново и в околността. За да се избавят же гореупоменатите турци и българи от мъчното си положение, в което ги беше вмъкнал Неофит, те се отнасяха към нас много благоволно и сърдечно съчувствоваха на нашите замисли и предприятия. Ние съзнавахме най-добре, че те не струваха това от сърце, но ние се бяхме решили да се възползваме от мъчното им положение и от влиянието им, което те имаха не само тук в Търново, но и в околните му села и градовце. Тия обстоятелствени случки бяха за нас от истинско голямо щастие, даже положително може да се каже, че без тях нам щеше да бъде много мъчно да извършим онова, що извършихме в 1856-7 година, но от друга страна пък, и уплетените тия турци и българи мъчно можеха негли да се избавят от затруднителното си тогавашно положение. Най-влиятелните следователно тогавашни някои турци и българи в града Търново бяха принудени, щат не щат, да гонят Неофита и не само че желаеха от сърце и душа да ни спомагат, но те ни най-убедително молеха да им спомогнем, за да се изпъди оттук гръцкият владика Неофит. Повтаряме следователно и казваме, че ако не беше се нам представил един такъв благоприятен случай, ние нищо не можехме негли извърши, щяхме вероятно и да отидем в Азия на заточение, щяха може би и да ни убият и нищо повече. В съображение же на гореизложеното не трябва никой да се чуди защо някои тогавашни тукашни първенци българи, предадени от душа и сърце на турското правителство, именно такивато едни българи спомогнаха нам най-деятелно, за да изгоним владиката Неофита, който цели 16 год. беше владичествовал тук и който следователно беше хванал дълбоки корени в многобройни сърца на погърчени някои търновчани и на някои други негови привърженици от околните села и градовце; и който според лукавщината и хитрината си беше по негово време най-първият и най-якият стълб на гръц. патриаршия. След тия предварителни някои сведения да пристъпим към разказа си за разновидните тогавашни обстоятелствени фази, през които премина дерзостният наш подвиг, който към края на 1856 година предприехме, за да се изгони оттук Неофит, и който след две и половина години се увенча с пълен и блестящ успех...
Ние споменахме в приличното му място, че хитрият тоя гръцки владика Неофит, щом подуши, че се готви да избухне силно и деятелно съпротивление срещу него, прави що струва, всячески спомогна, за да се подигне онова незначително въстание на дяда Никола с предвидателно предначертание - да не дава централи, турско правителство никакво доверие на търновчаните и на населението от търновската епархия, ако се оплачат връх него. Според такивато едни предвидени предначертания на гръцките владици и патрици колко злочести българи са били изпратени на заточение в Азия и колко са били избесени! Благодарение обаче на гореказаните благоприятни за нас обстоятелствени случки по кривите беглишки сметки и злоупотребления на по-първи някои търновски граждани - турци и българи - най-първият комисарин, изпратен от централното правителство в Цариград, за да доде тук и на мястото да изпита за въстанието на дяда Никола и за нашите званични оплаквания срещу Неофита, той и подкрепи най-благоволно и най-деятелно нашите справедливи и законни оплаквания срещу владиката Неофита. В такивато едни неблагоприятни за владиката Неофита обстоятелства той издействова чрез гръцк. патриаршия да се заповяда от турск. правителство на Моамер паша, валия във Видин (отгдето зависеше по него време Търново), за да дойде тук с всичкия си съвет и да изследова нашата разпра с Неофита. Като дойде той тук, явно и откровено завзе страната негова. При това Моамер паша, за да изплаши населението, обърна нашата духовна борба в политическо народно движение и искаше да убеди правителството, че уж това бунтовническо народно движение се било криело под булото на духовната ни борба с владиката Неофита и според това той се разпореди да се затворят в правителствения дом някои по-първи турци и българи, а някои даже и в синджири обковаха и ги хвърлиха в занданите на търновските тъмниии. Владиката же Неофит, за да подплаши и той населението от града Търново и от околностите му, издействова пред валията Моамер паша да се разпореди, за да се свикат в правителствения дом всичките ония лица от града Търново и от епархията, които са подписали прошенията до султана и до везирина и са се оплакали от Неофита, и като се повикат в конака да се закълнат в кръста и евангелието, че действително Неофит е тъй зловреден за населението, както гласят прошенията им, или пък да изявят, че той е добър, но че са ги насилствено принудили да подпишат казаните прошения и именно: кой ги е накарал. За тая то цел Моамер паша свика действително многобройни хора и оттук, и от епархията в конака и се разпореди, за да изпрати владиката Неофит протосингела си Илариона Стояновича от Елена в конака и да донесе евангелие, кръст, патарахила си и восъчни свещи. Заповядано и извършено. Тогава Моамер паша лично председателствова събранието. Иларион си гуди патрахила и запали восъчните свещи. Валията заповяда всеки един да се закълне на кръста и евангелието, че Неофит действително е зловреден за населението или пък че е добър. Тая картина или драма, представена в тогавашния турски правителствен дом, беше действително сърцераздирателна... Що произлезе впрочем? Всичките почти, подписавщи прошенията, дерзостно и решително потвърдяваха, че действително Неофит е зловреден и че го не щат веч да им бъде владика и проч. Тая безсрамна обаче дерзостна постъпка на Неофита и на покровителя му, валията Моамер паша, възтревожи твърде много населението, а подплаши гореупоменатите заплетени неколцина турци и българи в сметките им с правителството по беглика и в съображение на тия за тях най-тежки обстоятелства издействоваха в Цариград да се изпрати тук в Търново един таен агентин от страна на надлежното министерство, за да изследова и да издири тайно кои са виновати. Понеже едни от по-предишните комисари, изпратени нарочно и официално от правителството, обвиняваха Неофита, а нам даваха право, а Моамер паша напротив Неофита оправдаваше, а нас обвиняваше. И действително в началото на 1857 година доде тук, в Търново, един чужденец, който казваше, че е дошъл тук да купува земи. Ние бяхме обаче предизвестени за неговото дохождане, и го узнахме по някои предадени нам знакове. Той беше един поляк в турска служба, беше съветник при министерството на външните дела. Като се запознахме с него лично, той най-сетне ни обяви, че е изпратен тук от страна на тогавашния министър Етем паша, за да узнае тайним образом всичко, отнасящо се до нашата духовна борба с Неофита; показа ми даже и инструкциите, що имаше от министъра, написани на френски. Ние прочетохме тия негови инструкции и се уверихме, че действително той има една важна мисия и че нашата упорита духовна борба с Неофита ще зависи твърде много от рапортите, които той ще изпраща всяка седмица г-ну министру според точната заповед, що му се даваше в инструкциите му. Ние узнахме при това, че той, ако и в инструкциите назван Мухлис ефенди, не се е обаче потурчил, че не познава никак турския език, че е приел това име само за угода на турското правителство. Той ни яви впрочем откровено, че е бил в руска военна служба с чин на майор и че същото му фамилно име е Корсак, и че в 1832 година той е бил взел деятелно участие в тогавашното въстание на поляците и че по тая причина той е бил принуден да избяга из Русия и да отиде в Париж, отдето в 1853 година е бил призван от турското правителство, за да служи в министерството на външните дела, и е бил назначен като съветник при същото министерство и че е бил изпратен от министъра тайним образом да узнае точно дали българите са виновати и немирници, или гръцкият владика Неофит е действително зловреден за населението. Ние прочетохме всичко в инструкциите му, за които горе споменахме, и се напълно уверихме, че мисията на Мухлис ефенди или майор Корсак е много важна. Но понеже мисията му беше тайна, то след много разисквания най-сетне той ми обяви, че ще да дава пълна довереност на всичко, което ще му съобщавам, и че той ще го съобщава от своя страна г-ну министру чрез рапортите си, които всяка неделя ще му изпраща. Аз се много зарадвах, като се убедих, че тайният агентин на турското министерство ми дава такава една пълна довереност, според която ще да имам случай и средства, за да представя и изложа нетърпимите безчеловечни и безсъвестни своеволия и убийствени за нашата народност дела на гръцкия владика Неофита. Това ме много обрадва. И тъй ние почнахме да работим и съчинявахме рапортите до министъра Етем паша само двама с Мухлис ефенди, но всякога дверем затвореним. По него време беше още тук видинският валия Моамер паша със своите съветници и Мухлис ефенди ходи заедно с мене да го посети и му яви, че е дошъл с тайна мисия и му показа само заглавието на инструкциите си и подписа на министъра, поставен на края им. Като узна владиката Неофит важната мисия на Мухлис ефенди, той измисли друга една лукавщина, чрез която той се мъчеше да възбунтува българското население от града Търново, както и от околностите му, и по тоя начин не само да разхлаби и да унищожи всичките старания на Мухлис ефенди, за да заварди българите, но и да го представи като подстрекател на едно тяхно бунтовническо движение против турската местна власт, представлявана тогава от видинския валия Моамер паша и от тукашния мютесарифин Ашир бея, и двамата най-върли защитници на гръцкия владика Неофита. За да си изпълни же лукавата цел и предначертаното си безчеловечно намерение, владиката Неофит най-напред изпрати окръжни заповеди до своите наместници (икономи) в Търновската кааза (окръг), за да изпроводят тук представители, понеже той, владиката, има да им съобщи много важни наставления и разпореждания на турск. правителство. Това беше в началото на 1857 година (през февруари месец). Вследствие на тия владикови окръжни заповеди додоха по него време тук в Търново до 1000 представители и повече, улиците се бяха препълнили с народ, повечето селяни, и като едни бурни морски вълни те, разярени, се вълнуваха из града. Всичко кипеше, всичко бе на крака. Като видяхме тоя многоброен, яростен и развълнуван народ, ние узнахме, че владиката Неофит бил заповядал да отидат всички в церквата „Св. Констандина“, дето ще им съобщи важните наставления, за които ги е призвал. От друга же страна, и тайним, и доверителним образом, ние се известихме, че владиката Неофит е бил имал намерение да афореса и закълне всички ония, които ненавиждат и гонят тоя свети архипастир. Стреснат от разяреното народно вълнение, от една страна, и от злонамереното лукаво и безчеловечно предначертание на Неофита, от друга страна, аз се незабавно отправих в къщата, гдето живееше Мухлис ефенди, и му най-откровено явих за всичко, а за да се възползувам от тоя, за нашето предначертателно дело - изгонването на гръцките владици из България - най-благоприятен случай, представих на Мухлис ефенди народното бълнуване като много опасно и че, ако не се предвари, може да избухне едно страшно въстание, следствията на което не могат да се предвидят. За да си сполуча обаче още по-добре предначертаната си цел, явно и открито казах на Мухлис ефенди, че ако не предвари да яви г-ну министру за това разярено народно вълнение, той ще да бъде негли отговорен, и може да се случат неприятни за него следствия. Но що да се прави? Телеграф тогава тук нямаше, а пощата тръгваше тогава само веднъж в седмицата и то в събота, а денят, в който се бе тук събрал многобройния народ, бе понеделник. В такивато едни мъчни обстоятелствени случки и след много съвещания и разисквания най-сетне се реши да се състави една обширна телеграма до г. министра Етем паша, в която да се най-откровено изложи опасното положение, в което се намираше градът Търново и околността му и неприятните последствия, които могат да произлязат от това народно бълнуване. Решено и приведено в действие. След като съставихме ние двама с Мухлис ефенди една телеграма от 250 слова, услови се един верен човек да я занесе през същата нощ до сутринта в Русчук (отдето имаше по него време телеграф за Цариград), за да я изпрати незабавно в Цариград. Това всичко точно се извърши.
Да се завърнем сега към развълнувания многоброен народ и към "християнските" действия на гръцкия владика Неофита. Като се събраха призваните представители в тукашната церква „Св. Констандина“, дето доде и самият Неофит, и писарят му К. Мегавули, и мнозина от неговите привърженици тук в Търново и от околността, прочете се от амвона на церквата едно проклинателно афорисмо, чрез което по един най-тържествен начин се обявяваше, че който се възпротиви на владиката Неофита и го преследова и гони - да бъде проклет и афоресан и да бъде изложен на всичките застрашителни последствия на таковото едно афоресване. Като чу това, събраният многоброен народ в церквата забра да си шушне, да мърмори и някои даже почнаха велегласно да изявяват своето негодувание и роптание. Случиха се даже и мушкания и малки сбивания между привържениците на Неофита и събрания народ. Едного даже и наклеветиха и го затвориха в тъмницата, уж като подстрекател на народа, и отсетне го изпратиха в Цариград, дето преседя доволно дълго време в затвора. Като спомен на това приключение служи една своевременна песен, чрез която младата съпруга на затворения й в Цариград мъж, изразява душевната си тъга и омразата си към гръцкия владика Неофита и към гръцкия патрик, като изказва между другото следующето прискърбно и ненавистно изражение: „Бог да убие, мамо, този владика, гръцки владика, гръцки патрика!“ и пр. Събраният народ впрочем в церквата „Св. Констандин“ беше се дотолкова развълнувал и разярил, щото беше се надумал да хване и да бие самого Неофита, но, вижда се, че той усети това и избяга. Приятните же следствия, които Неофит очакваше от архипастирския си подвиг - да афореса и прокълне българите - осуетиха се и излязоха съвсем напротив и според това, разумява се, че безчеловечно и безсовестно разиграваният народ, намрази още по-много Неофита и се още по-много одерзости.
Като се изминаха до десетина деня, откогато Мухлис ефенди изпрати гореупоменатата си телеграма, нечаянно пристигна заповед от министерството, която обявяваше: „Валията Моамер паша да си отиде във Видин заедно със съвета си“, а след една неделя още по-нечаянно пристигна друга заповед: „Владиката Неофит да се дигне оттук и да отиде в Цариград“. Тия съвсем неочаквани заповеди стреснаха и възтревожиха твърде много и самого Неофита, и неговите привърженици или, тъй тогава зовимите, гръкоманите, но нямаше що да се чини, владиката трябваше да си отиде и със сълзи на очи той след няколко деня и тръгна оттук. Той обаче не напущаше тогава Търново за всякога, но уверяваше своите привърженици, които го изпровождаха, че след малко време пак ще се завърне тук. И според такивато едни негови надежди и съображения той се разпореди да доде тук епископ Синесий от Русчук като нему подчинен (тогава русчушкият или червенският владика беше епископ и зависеше от търнов. митрополия). От гореизложеното се най-ясно вижда и уразумява, че телеграмата, която ние съставихме с Мухлис ефенди (или майор Корсак) и изпратихме в Цариград и която беше май заплашителна за централното правителство в Цариград, си сполучи очакваната цел и може да се каже, че тая телеграма избави града Търново и епархията му от велики злочестини и беди; а при това може смело да се каже, че тая телеграма изгони не само владиката Неофита, но и подкопа дълбоко корените на гърцизма, и не само тук в Търново, но и в цяла България, защото, както и по-горе ние споменахме, гръцкият владика Неофит беше по него време най-якият стълб, о когото се опираше гръц. патриаршия -едно, че той беше много лукав и хитър и, второ, че търновската епархия беше най-голямата в цяла България. В съображение следователно на всичко гореизложено можем положително да кажем, че името на руския майор поляка Корсак (или под временното му турско название Мухлис ефенди) трябва да остане записано с неизгладими златни букви в нашата духовна борба с гръцкия владика Неофита или въобще с гръцката патриаршия и с гърците. При това положително може да се каже, че тая телеграма постави първия краеъгълен камен на нашата, след 12 години придобита, черковна йерархия или Екзархията.
Продължение- II част
Няма коментари:
Публикуване на коментар