Из „Археологически и исторически изследвания“ през 1887 г.- Васил Берон
Тая малка церквица се намира на полите на Трапезица от югоизточната ѝ част близо до десния бряг на река Янтра и е между къщята на тъй називаемата Долня махала, които са построени по най-долните стръмнини на Трапезица. Като влазяхме в тая церквица, прочетохме един надпис над врата ѝ, който гласи тъй: „Тоя храм е издигнат от благочестивите Параскева и Ирина и проч. в 1615 год.“; но като прочетохме надписа, що се намира вътре в черковата, написан по гръцки, ние се уверихме, че надписа вън от нея, по-горе изложен, не е съобразен с него, ако и да е от него същия преведен и взет; понеже в надписа, що е вътре в церквата, се казва, че „благочестивите Параскева и Ирина във времето на търновския митрополит Гавриила поправили, преправили тоя храм Св. великомъченика Георгия (и че те били от новаго Рима), в 7120 година от сътворения мира“. Значи, те перестроили и поправили тоя храм в 1612 год., а не въздигнали.
Сега ние се уверихме, че тая церква трябва да е по-вета, и действително, като разгледахме внимателно зидните ѝ стени (дуварите й) от отвън, ние се убедихме, че тя по своята постройка трябва да е много вета; но като размислихме коя ли е била побудителната причина, която е подбудила тия благочестиви гъркини, за да перестроят и да поправят тоя храм? И като зехме в съображение: 1-о) че зидните ѝ стени са много ягки и прочно устроени, и 2-о) че всичките надписи на светиите, изобразени по зидните стени вътре в церквата, са написани гръцки, и че според вида на боята им не приличат да са много вети; като зехме, казвам, всичко това във внимателно съображение, ние додохме до заключението, че побудителната причина, която подбудила гореупоменутите гръцки госпожи Параскева и Ирина, не е била „чисто благочестива“ и ние съвзехме идеята, че тя трябва да е била друга, което впрочем тутакси не можахме да си изтълкуваме. Тая церква е разделена на две отделения: 1-то, по-голямото, в което е и олтаря, е определено за мъжете, и 2-то, по-малкото - за жените. Между тия 2 отделения има едно доволно широко и високо съобщение и на горната му част е написан гореупоменутия надпис. Каменнозидната постройка, чрез която се отделят, ако не и нацяло тия две отделения, е тоже много вета и тая каменна стена е много дебела. Ние размерихме цялата черкова и се уверихме, че тя е 14 метра дълга и 8 1/2 широка. Тя няма свод (кубе) и вижда се, че когато гореупоменутите госпожи Параскева и Ирина са я перестроили, махнали са кубето и са построили сегашния дъсчен таван. Мазанката по вътрешната повърхност на зидните стени е черна и много проста. След като я разгледахме добре внимателно, ние съвзехме едно подозрение, че тая мазанка, връх която има изобразени светии с гръцки надписи, не е първобитната, но че тя трябва да е била отсетне направена и вероятно по заповед и разпореждане на гореказаните гръцки госпожи. В това си предположително подозрение ние си припомнихме и гореописаните две мазанки в церквата „Св. Димитрия“, от които отдолнята бе снабдена с изображения с български надписи, а отгорнята с гръцки; но точно това да узнаем не можахме.
Сега ние се уверихме, че тая церква трябва да е по-вета, и действително, като разгледахме внимателно зидните ѝ стени (дуварите й) от отвън, ние се убедихме, че тя по своята постройка трябва да е много вета; но като размислихме коя ли е била побудителната причина, която е подбудила тия благочестиви гъркини, за да перестроят и да поправят тоя храм? И като зехме в съображение: 1-о) че зидните ѝ стени са много ягки и прочно устроени, и 2-о) че всичките надписи на светиите, изобразени по зидните стени вътре в церквата, са написани гръцки, и че според вида на боята им не приличат да са много вети; като зехме, казвам, всичко това във внимателно съображение, ние додохме до заключението, че побудителната причина, която подбудила гореупоменутите гръцки госпожи Параскева и Ирина, не е била „чисто благочестива“ и ние съвзехме идеята, че тя трябва да е била друга, което впрочем тутакси не можахме да си изтълкуваме. Тая церква е разделена на две отделения: 1-то, по-голямото, в което е и олтаря, е определено за мъжете, и 2-то, по-малкото - за жените. Между тия 2 отделения има едно доволно широко и високо съобщение и на горната му част е написан гореупоменутия надпис. Каменнозидната постройка, чрез която се отделят, ако не и нацяло тия две отделения, е тоже много вета и тая каменна стена е много дебела. Ние размерихме цялата черкова и се уверихме, че тя е 14 метра дълга и 8 1/2 широка. Тя няма свод (кубе) и вижда се, че когато гореупоменутите госпожи Параскева и Ирина са я перестроили, махнали са кубето и са построили сегашния дъсчен таван. Мазанката по вътрешната повърхност на зидните стени е черна и много проста. След като я разгледахме добре внимателно, ние съвзехме едно подозрение, че тая мазанка, връх която има изобразени светии с гръцки надписи, не е първобитната, но че тя трябва да е била отсетне направена и вероятно по заповед и разпореждане на гореказаните гръцки госпожи. В това си предположително подозрение ние си припомнихме и гореописаните две мазанки в церквата „Св. Димитрия“, от които отдолнята бе снабдена с изображения с български надписи, а отгорнята с гръцки; но точно това да узнаем не можахме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар