Из „Археологически и исторически изследвания“-1887 г.- Васил Берон
1. че Българската патриаршия е възобновена и учредена в Търново в 1235 година,
2. че Иван Асен II бил съвзел тая идея, за да стане пак Българската черкова самостоятелна и независима, както била по-отпреди във времето на българските царе Бориса, Симеона и проч. и да учреди възобновената Патриаршия в своята столица Търново, по-отпреди бивша в Преслав.
3. че за да си постигне целта, цар Иван Асен II действувал пред тогавашния гръцки цар Калояна Дука, за да се склони тогавашния Вселенски патриарх Германа и другите патриарси да възобновят и потвърдят независимостта на българската черкова и да ръкоположат тогавашния български архиепископ, що живеел в Търново, за патриарх на България, което действително и станало; и Йоаким, Търновският архиепископ, се превозгласил за български патриарх и се е избрала за патриаршия тогавашната търновска черкова „Св. Вознесение Христово“. Това се тъй доказва от вети летописни документи и дотук може да е и право, по г-н д-р Иречек, след като споменува за тия летописни документи и като разказва за възобновената българска патриаршия и че черквата „Возвесение Христово“ била избрана за патриаршия, иска да увери, основан, вижда се, на свои някои съображения, че “тая черква „Вознесения“ е била на Хисаря или както той го назовава, на Царевиц, близо до черковата „Св. Петка“; тие са твърде накъсо изложени сведенията за възобновлението на Българската патриаршия от царя Ивана Асеня II и за предпочитанието на черковата „Св. Възнесение Христово“. Но по нашето скромно мнение ние никак не можем да повярваме и да се съгласим с уверението на г-н д-р Иречека, че тая черква е била построена на Хисаря близо до черквата „Св. Петка“, ако и да се той основава на някои руски Анали. При това не е справедливо и вярно повествованието на г-н д-р Иречека, че турците съвсем разорили тая черква („Св. Петка“) в 1435 год. и че на мястото ѝ построили изново джамията - това съвсем не е справедливо; ние ще се повърнем и ще разправим за тая неточност по-долу при описанието на Хисаря.
Основа же на преданието народно, както и на уверенията на стари хора, завардени у тях тоже по предание, ние казваме, че Българската патриаршия или все едно българската черкова, която е била избрана за Патриаршия, е била на същото място или до същото място, дето е сега Митрополията или церквата „Св. Апостолов Петра и Павла“, а не на Хисаря. От когато съм дошъл тук, съм разпитвал и стари свещеници, и други стари хора и всички са ми отговаряли, че близо до сегашната Митрополия към юг от нея, на равната поляна е била построена и се намирала церквата „Св. Ивана Рилскаго“ и че тая черкова е била Българската патриаршия. Ние согледахме внимателно тая местност и действително съществуват и се виждат и днес зидни останки, които ясно доказват, че на тая местност е имало построено едно здание. Току до тая местност има и една ледница, доволно дълбока, и се разказва по предание, „че тя е била ледницата на старата Българска патриаршия“ - ние не сме съгласни с това уверение, но мислим, че тая дълбока и с добри каменни зидни стени, обградена отвътре и над земята, с доволно височки зидове снабдена, а отгоре покрита постройка, не е била ледница, но цистерна (водница) на Българската патриаршия и ние вярваме това повече, понеже по тая и близо до тая местност не се намират ни източници, ни кладенци за вода и жителите на тая част на тъй називаемата Долня махала пият вода от реката Янтра. След тия няколко разяснения да додем пак на предмета си. Тук се ражда съобразно с гореизложеното въпросът имало ли е действително черкова близо до сегашната Митрополия на гореупоменатата местност и ако е имало, била ли е тя посветена на Св. Ив. Рилски. Колкото же за черквата „Св. Вознесения“, която е била предпочетена за Българската патриаршия, това може да е право, но че тя е била построена на Хисаря близо до черквата „Св. Петка“, ние не вярваме; но мислим, че церквата „Св. Вознесение Христово“ е била построена до сегашната Митрополия и може би да са я развалили и съвсем разсипали турците, по-сетне обаче може да е била построена черквата „Св. Ивана Рилскаго“ или (което мислим, че е по-справедливо) и двете тия черкови - и „Св. Вознесения Христова“, и „Св. Ивана Рилскаго“ - са били построени по местността откъм левия бряг на р. Янтра, близо до сегашната Митрополия. Нашето това скромно предположение се потвърждава още и със следующее г-н д-р Иречек, като разказва за Трапезица (стр. 254) и основан на повествованията на Патриарха Евтимия и на Голубински, уверява, че „на Трапезица е имало една черкова, съзидена от царя Асеня I в 1195 год., и че тя била посветена на Св. Ивана Рилский, мощите на който светец почивали в тая черкова, и че близо до тая черкова е била черквата „Св. Апостолов“, това се и напълно съгласява с уверението на народното предание, че цар Асен I е построил тая черква, това ние вярваме, особено като вземем в съображение, че животописанието на св. Петка от българския Патриарх Евтимия не е точно също неговото, но преписано и не се знае кога и от кого, а за местността не вярваме. От всичко гореказано следова, че черквата „Св. Вознесение“ може да е била избрана за Патриаршия, но че не се е намирала на Хисаря. След като това се определи поне по възможности точно и вярно, ние ще се повърнем към разглеждането и описанието на зданието черквата „Св. Апостолов“.
Тая малка черкова, която, вижда се да е била като параклис на българските патриарси, които живеели в зданието на Патриаршията, имали са вътре в това здание и тая малка черквица. Тя е до девет и половина метра дълга и до шест метра широка; по вътрешната повърхност на стените ѝ има изображения на светии с надписи на български език, но вижда се, че тия надписи са преправени или поправени в някое най-ново време. В олтаря надясно има една малка стаичка, с каменни зидове обградена, до три метра дълга и до два метра широка, и между нея и олтаря е имало една желязна врата, която съществува и сега, но е откачена. Разказва се като положително, че тая стаичка била библиотеката на българската Патриаршия и че там са се вардили и след падането на Българското царство стотина години близо до 500 драгоценни български книги, може и разни правителствени или патриаршески документи и че за голямо злополучие на милото ни отечество един гръцки владика Иларион се разпоредил и заповядал да се изгорят всичките тия книги, което за жалост се е и извършило. За това впрочем подробно се е писало и обнародвало и ние не щем да се впуснем в подробности по тоя предмет.
В тая черкова има мермерни бели стълбове, на които е имало надписи от неизвестно съдържане, но за голяма наша народна жалост всичките слова на тия надписи са изстъргани и изтрити, което се ясно доказва от това, че тия бели лъскави мермерни стълбове са донейде гладки и лъскави, а от там нагоре (почти две трети части) са рохкави и нелъскави. Друго особено забележително вътре в черковата ни по задните стени, ни по свода (кубето) не се издири, за която цел ние сме се качили чак до свода, за да търсим някои писмени паметници, но нищо не намерихме. (Това ние сторихме още в 1856 година).
Вратата на черковата е тучана и дебела, с 2 канати, с по 4 големи кръстове, отлично изработени, и на двете канати има ясни знакове от удари с брадва или с друго металическо оръдие; пред черковата отпред и от към дясната ѝ страна има един тъй називаем нартикс, който е единадесет и половина метра дълъг и девет метра широк. Тоя нартикс е бил построен във вид на един портал със стълбове и извитости (кевгири). На отзаднята впрочем част (източната) се вижда ясно, че зидът на самата черкова е съвсем отделен от зида, с който се почва. Нартиксът, значи, е отсетне и в много по-ново време построен. Вижда се при това ясно, че междинните отверстия между стълбовете на нартикса са били отсетне запушени със зидни каменни постройки.
Вътре в нартикса на отпреднята част на самата черкова, както и на дясната ѝ отстрани част, виждат се ясно много изображения на светци и то по цялата външна зидна повърхност чак до горе, но не са български, а с гръцки надписи. Това ни учуди. Впрочем очите на всичките светци, изображени на тия стени, са избодени и като уж извадени, и се разказва, че това свирепо даже зверско дело са го извършили турците, но кога не е възможно положително да се каже. Също се разказва и за ударите, нанесени на тупаните врата на черковата, че те са били тоже нанесени от турците, и ние мислим, че това трябва да се е случило или във времето на превземането на града Търново, или, което е по за вярване, това зверско дело са сторили еничарите или делибашиите, и вижда се, че по него време избитите отверстия на нартикса, за които по горе споменахме, са били незакрити, но отворени, а отсетне са били запушени или даже че може да не е съвсем имало нартикс и отсетне са се принудили да го направят, за да може по тоя начин да се заварди черковата по-добре.
На дъното на дясната част на нартикса и на едно доволно високо място, намира се току тъй поставен един дървен кръст от орехово дърво, той е до един и половин метър голям и е отлично по византийски вкус с дърворез (марангоз) изработен. На тоя кръст е изображен Иисус Христос разпнат и е изображен на злато поле, също и самия Иисус Христос е със злато изписан. Ние разпитахме за тоя кръст, от къде е той зет и кой и кога са го поставили, но за жалост нищо не можахме да се научим.
От лявата страна на Митрополитската черкова и доволно по-дълбоко от нейната повърхност намират се няколко изби под земята, те са 4, но от различен построителен образец. Като ги разгледахме внимателно и като разпитахме за тяхното предназначение, обяви се, че те били служили за затвори, но според не толкова ветото им устройство ние мислим, че те трябва да са били устроени и натъкмени от гръцките владици, за да затварят в тях, вижда се, българските свещеници и калугери от близките 9 български монастири; тия затвори, които са били, според както се вижда, толкова пълни с нечистотии, щото нашите бедни български попове и калугери са били принудени да търпят, ако и за малко може време, отвратителните тия затвори като едни скотове. Нам ни направи впрочем особено единия от тия затвори, едно най-горестно впечатление.
Към южната част на черковата на Митрополията има една доволно обширна градина и, както по-горе се упомена, отвън тая градина се намира поляната, дето се уверява, че там е била построена церквата „Св. Ивана Рилского“, но тая полянка не е обширна и не се знае да не е била тая церква обземала по-много място към Митрополията, дето сега е градината, това не можахме да узнаем. Тук трябва мимоходом да забележим, че вътре в градината, на южната ѝ част, е бил погребан гръцкият митрополит Атанасий, за когото се разказва различно - или, че сам се е удавил в кладенеца на Митрополията, или, че го насилствено удавили в него по някои безсовестни интриги на други един гръцки владика.
Церквата на Митрополията „Св. Апостолов“ е била покрита с метални дъски (от куршум), а отсетне е била покрита с керемиди. Самото това здание на Митрополията е доволно простичко построено. Близо до Митрополията е имало и днес има построен един мост връх реката Янтра, чрез който Митрополията е имала съобщение с Трапезица; тук трябва да споменем още, че Митрополията е била в едно близко съобщение и с крепостта (Хисаря), защото откъм североизточната част на крепостта към Митрополията направо е имало, вижда се, във ветите времена един доволно добър път обстлан с камъни, и сега още се виждат ясно останки от него път, но повечето не съществува веч, а има само пътека, която води към Хисаря и има едно съобщение с гореказания вет път. За да узнаем обаче по възможности точно, „ако действително е имало построена близо до Митрополията, на поляната откъм южната старана на Мирополията, церква „Св. Ивана Рилского“, ние се отнесохме най-напред до Митрополията, но ни се отговори, че в архивата нейна не съществуват никакви сведения, отнасящи се до църквата „Св. Ивана Рилсокого“, построена бивша до самата Митрополия, и като бивша съборна патриаршеска церква. След това ние разпитахме по-старите тукашни граждани, които по предание може би знаят за казаната церква, и узнахме от тях, че действително на горепомената поляна е била построена и съществувала тая церква, от зидовете на която остатни знакове се ясно виждат, но кога е била развалена и от кого - те не знаят. За наше осветление ние прочетохме „Описанието болгарского монастирая „Св. Ив. Рилского“, издадено от йеромонах Неофита Рилского в 1879 год., както и житието Св. Ивана Рилского, и се убедихме: 1) че след разорението и опустошението на Рилския монастир в 1395-96 година от турците мощите Св. Ивана, що се намирали по него време в тоя монастир, са били пренесени най-напред в Средец или София и че от София по-отсетне те били пренесени в един унгарски (маджарски) град, Острогом зовим. От Острогом те били пак върнати в София; и 2) че в 1215 год. са били пренесени мощите Св. Ивана Рилски от София в Търново при царуването на Ивана Асеня (но тук не се казва кой - I-й ли, или II-й). За да се удостоверим в това, ние разгледахме внимателно всичко, относящее се до тоя предмет, но, за голяма наша жалост, вместо да се осветлим, ние се по затъмнихме, защото г-н д-р Иречек казва в историята си, „че Иван Асен I построил на Трапезица една черква Св. Ивана Рилского, дето почивали мощите му в 1195 година“; освен това, като прочетохме внимателно горепоменатото съчинение отца Неофита Рилского и като сравнихме всичките доводи и исторически сведения, изложени в него, основани преимуществено на историята преподобн. отца Ив. Рилского и на други исторически документи, ние се убедихме, че и в „Описанието болгарского монастиря Рилского“ се намират неточности и несъобразности. Тъй например в страница 18 на това съчинение е казано, “че след много години (подир смъртта т.е. на Св. Ивана Рилский) после явился преподобний во сня игумену и заповядал ему да пренесат мощите му в Средец град (в София) и че от там те били пренесени (както и по-горе споменахме) в Острогом в Унгария, оттам - пак в София и най-сетне - в Търново в 1208 година“. Известно е прочее от историята, че в 1208 год. в Търново царствовал Борил (или Борис); тук тъй е казано, но в страница 34 на същото това съчинение отца Неофита Рилского е казано следующето: „Благочестивий цар Иван Асен (но кой не се споменува) вручил Патриарху (Василю, разумява се, ако и в съчинението на Раковски се уверява, че е бил Йоан Светий) на провождение светаго, „оставлъ тому и триста мужествених войнов. Сам же потщався сияшня прежде прийеде во свой Царский град и церков начат здати во имя святаго в славням градя Трапезиця и проч.“ По-отсетне се разказва, че царя с всичкия си синглит излязъл да посрещне мощите преподобн. Св. Ивана Рилского до мястото, глаголемое Крестец, и там ги оставил да стоят седем дни, доде се съзидала церквата, която, след като я осветили, в нея и поставили мощите преподобного в 1215 година от Рождества Христова“. В страница же 19 на Раковск. съчинение за Асенювци се казва по Влашки летопис, „че Крал-Йоан (вероятно вместо Калоян), господар на българите, пренесъл мощите Св. Ивана Рилскаго в крепостта в Търново в 1204 год.“ Сега, като се сравни всичко гореизложеное и като обсъди за това един внимателен человек, невъзможно ще да му бъде да определи точно в коя година и в царуването на кой именно български цар са се пренесли мощите Св. Ивана Рилскаго в Търново. При това има и друга една неразбория и относително и за мястото, дето е била построена церквата „Св. Ивана Рилскаго“, и именно на това ние ще обърнем едно особено внимание, понеже тоя е за нас според предположената ни цел най-важният вопрос за местността, дето е била построена тая церква. 3) Тая неразбория, относящая се до местността, на която е била построена церквата „Св. Ивана Рилскаго“, состои в това, че според един гръцки историк, за когото се споменува в гореказаното съчинение на отца Неофита Рилского - Димитрия Кантакузина - „мощите на Св. Ивана Рилский били пренесени не в самото Търново, но „в близе лежащемъ Трапезиця градя“; на друго място пак се казва: „в славнем градя Трапезиця“. От това можеше негли да се заключи (разумява се, ако бяха тия и такива сведения точни), че славният град Трапезица е други, а градът Велико Търново е други. За доказателство же, че тия и такивато сведения не са точни и верни, привождаме: 1-о) Сомнението в истиността на тия сведения самаго отца Неофита Рилскаго, изложено в една забележка на съчинението му в 34 страница, дето ясно се казва - „за тия древности по-добре можат да знаят търновските жители, нежели ми“ - и това сомнение се отнася именно за местността, дето е била построена церквата на Трапезица. 2-о) В друга же една забележка, наложена в „службата и житието Св. Ивана Рилскаго“, се казва, че “мощите Св. Ивана Рилски били пренесени в Трапузан). Разумява се, че тук вместо Трапезица е казано и написано от неведующий някой историк Трапузан. Съобразно следователно с гореизложеное ние казваме, че на основание на народното предание церквата „Св. Ивана Рилскаго“ е била построена близо до Митрополията, на гореописаната поляна, както и по-горе за това пространно хортувахме. Но ако и се приеме на основание на гореизложените доводи, че действително, когато за пръв път, във времето царя Асеня II (но не в 1215, но вероятно в 1217 год., както някои и уверяват), са били пренесени мощите Св. Ивана Рилского от София в Търново, те са били вложени в нарочно в новосъзидената церква на Трапезица, то трябва даже и необходимо е да се приеме, че на основание на народното местно предание и на основание на следущия исторически разказ, че от Трапезица мощите Св. Ивана Рилски са били пренесени наскоро преди да подпадне Българското царство, следователно и столният му град Велико Търново, под турско владение, в Архиепископията (после тъй била названа Патриаршията) и вероятно е, че по него време се е направила черковата „Св. Ивана Рилски“ до сегашната Митрополия или все едно - Архиепископия. За по-ясно впрочем уразумение, ние излагаме вкратце гореупоменатия исторически разказ, изложен в 34-та страница на гореказаното съчинение отца Неофита Рилскаго; там се казва, че: „мощите Св. Ивана, след като се пренесли от София в Търново, стоели тук 255 години, сиреч от 1215 до 1470 год., и че дор Българ. царство съществувало, не е можал никой да ги земи от Търново, и че като се е усетила и предвидила предстоящата беда от цар Шишмана III, разумява се и от неговото правителство, както и от патриарха Евтимия, то те се разпоредили и взели нужните мерки, за да скрият в земята, или дето е по-сгодно драгоценните вещи на Царството, както и светите мощи и другите драгоценности на черковата. И, вижда се, че в следствие на таковото едно предпазително решение на правителството и на черковата „мощите Св. Ивана Рилскаго са били заровени в земята в едно тайно и неизвестно място“; това трябва да е станало наскоро преди да се превземе градът Търново от турците, т.е. около 1390-92 година. В това неизвестно място стояли тия мощи, заровени в земята, цели 76 години и никой, вижда се, не е знаял, че тия мощи са скрити и заровени в земята в Търново; както още и никой не знае за много други драгоценни за нашата народна история достопаметни неща, които може би да са били скрити и заровени в земята в онова жалостно и гибелно време на злополучното ни тогава Отечество...
Мощите тия Св. Ивана Рилскаго сега се намират пак в монастиря „Св. Ивана“ в Рилската пустиня на Витоша планина при София, а са се взели от Търново по следующия начин, както се разказва за това в списанието отца Неофита Рилскаго и именно: „След като се поутешили бойните времена и работи, някой си филипополский протопоп Яков бил дошъл в Търново при тогавашния гръцки митрополит за своя някоя работа и случайно (или как - неизвестно) узнал, че мощите Св. Ивана Рилски били лежали от много години насам в Архиепископията (т. е. Митрополията) търновска. Тогава тоя протопоп отишел в монастиря Св. Ивана и разказал на тамошните монаси, „че он видял сам мощите Св. Ивана Рилскаго в търновската Архиепископия и им се поклонил“. Тогава, като се известило братството монастирско за това, изпратило нарочно едного от своите иноци, за да доде тук в Търново и да се увери, ако действително тия мощи се тук намират. След като и тоя инок се уверил, че това е истина, възвърнал се назад в монастиря и явил за това на братството. Тогава то вследствие на един соборен съвет доказало за това на благочестивата царица кира Мария или госпожа Мара, дъщеря на благочестиваго деспота Георгия Бранковича, бившаго по него време владика сърбски, и всички я молили, за да изходатайствова пред султан Махмуда II, нейн (ако и не същи) син, да издаде ферман до търновския валия, за да се отпуснат и предадат мощите Св. Ивана Рилскаго пак на същия монастир, отдето те били зети. Госпожа Мария отишла в Цариград, (тя живеяла тогава в чифлика си при Серес) и изходатайствовала такъв един ферман, и го предала на братството от Рилския монастир. Някои от братството дошли тук в Търново, за да си искат и вземат мощите, но търновците са упрели, 3 дни крамоли, правили, най-сетне отишли в съда и със силата на султанския ферман монасите надвили, зели си мощите и ги занесли в монастиря „Св. Ивана“, дето и до днес те се намират. Тук впрочем трябва да споменем, че като тръгнали от Търново монасите с мощите Св. Ивана Рилскаго, минали реката Росица и като дошли до Никопол, посрещнал ги един знаменит человек, завел ги в палата си (двореца), гудил мощите в черквицата си (капелата), държал ги 4 дни, угощавал не само тях, но и всичките боляри и други, що ходили на поклонение на мощите. Най-сетне надарил богато монасите и заедно с болярите си изпратил ги до река Осма. Като дошли в София, монасите поставили мощите Св. Ивана в церк. „Св. Георгия“, проседели там 6 дни, оттам те отишли в монастиря, дето и пристигнали на 30 юния 1470 год. Оттогава е останал обичай на 1-й юлия да се отслужва всенощное бдение, както и тогава се отслужило в монастиря „Св. Ивана Рилскаго“, и поклонниците преимущуствено отиват и днес, за да се намерят по него време в монастиря. Трябва при това за ясност и уразумение да забележим, че гореупоменатата царица Мария не е оная царица Мара, за коя се пее в нашите песни: „Цар Мурат Мари думаше: - Маро льо, бяла българко...“ и пр.; за тая Мара, която е била дъщеря на цар Ивана Александра и сестра на Шишмана III, се казва, че я називавали Тамара, и когато цар Шишман се принудил да направи съюз със султан Мурата 1-й, то и от нужда, вижда се, рода ради Българскаго била дадена и сестра му Мара, (историците криво и погрешно я називават Тамара), султан Мурату 1-му за жена, (която впрочем доживот не си е променила християнската вяра). И, чудно и дивно нещо! - от тая Мара се е родил Баязид I Илдъръм, жестокият разорител и изтребител на Българското царство, преимуществено же на престолния му град Търново... Человеку настръхват космите, като чете разорителните страшни и зверски дела, извършени от Баязита и сина му Челеби Солимана в най-злополучния град Търново!... Откъм южната страна на сегашнята Митрополия или церквата „Свет. апостолов Петра и Павла“ е била построена там на поляната, дето и до днес съществуват дувари, церквата „Свет. Ивана Рилскаго“; и тя била там построена съобразно с гореизложеното наскоро преди падането и разорението на Българското царство. А ако и да е имало на Трапезица церква „Св. Ивана Рилскаго“, тя е била вероятно построена от царя Ивана Асеня II във времето на пренасянето мощите Св. Ивана в Търново (а не, както иска да увери г-н д-р Иречек, от Асеня I в 1195 год.); и тая церква вероятно е била не преобърната в джамия, както той казва, но совсем опустошена и съсипана заедно с всичките други черкови и царски бляскави дворци, и другите великолепни дворове на велможите, що са се намирали на Трапезица. Колкото же за Българската патриаршия, ако и да се казва, че е имало на Хисаря една черква „Вознесения Христова“, която е била предназначена за Патриаршия, и че турците я преобърнали в джамия - ако и всичко това тъй да се казва - но ние смеем да потвърдим, че за такавато една черква на Хисаря по предание нищо не е останало и завардено; може впрочем да е имало в 1235 г. при възобновлението на Българската патриаршия, официалним и формалним образом, една церква „Вознесения Христова“, но ние не можем да повярваме, че тя е била на Хисаря, но трябва да е била построена, както и по-горе споменахме, до царския замък на всемирния Владетел (Иван Асен II), дето е стояла и резиденцията на духовната верховна глава - Патриаршията; тъй разказва сам г-н д-р Иречек в 253 стран. на своята история. Значи Патриаршията българска е била близо до царския замък и тоя замък (das Schloss) е бил на Трапезица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар