Из „Археологически и исторически изследвания“ през 1887 г.- Васил Берон
Според гореизложения предначертателен кроеж да се подигне едно общо въстание отвъд и отсам Балкана, устройваше се и приготовляваше в Румъния, а преимуществено в Букурещ, една дружина от доброволни ратници с цел да премине тая дружина Дунава, да дойде в България и да съдействова и тя в предначертателното проектирано всеобщо въстание. Главният двигател и управител на тая дружина беше всеизвестният наш юнак и велик человек Христо Ботев. Той е родом от Калофер, баща му се е учил в Одеската семинария и е бил тоже един горещ патриот. Той учителствова няколко години в Калофер и със своите сладки песни той възбуждаше и пробуждаше и най-заспалите духом българи. Вижда се, че покойният Ботю е вдъхнал със своите въодушевени патриотически песни онова свято чувство за свобода, което показа нам бляскаво покойният наш поборник и самоотверженик юнак, син му Христо. През пролетта на 1876 год. той беше добре известен за всичко, що се кроеше и приготовляваше в България, а особено в родното му отечество Калофер. В съображение на това той устройваше и приготовляваше българските доброволни волници, с които той се готвеше да премине Дунава, да доде в България и да ги поведе на бойното поле срещу заклетите врагове на България - турците. Когато се веч разчу в Букурещ за жалостните сетнини на въстанията в Панагюрище, Копривщица, Перущица и пр., Христо Ботев не можеше веч да бъде хладнокръвен на всичко извършено в Тракия особено в родното му отечество Калофер; според това той имаше доволно записани и приготвени момчета в Румъния, но как да се премине с тях Дунава, без да ги някой усети? За да си постигне предначертаната цел, нашия велик герой съвзел идеята да преоблече дружината си, която състоеше от около 180-200 души, с градинарските им дрехи, а оръжието да го постави в сандъци като стока и като премине първия параход покрай Гюргево, да влезе в него с една част от дружината си и да се внесат в него всичките сандъци с оръжието на дружината; а другите доброволци на дружината да го чакат по скелите на Пикет и Зимнич и като прости градинари да влязат и те в същия параход. Скроено и извършено.
На 17 мая 1876 год. Христо Ботев с дружината си и с казаните сандъци, влязъл с парахода „Радецки“ от скелята на града Гюргево и тоя параход, без да знае какви пътници е приел, тръгнал за нанагоре. На скелите Пикет и Зимнич влезли в него и другите ратници на Христа-Ботевата дружина. Надвечер на същия ден Христо Ботев се явява на ковертата на парахода със сабя в ръка и като войвода със син-зелен шарф през рамо събира своите ратници, облечени отгоре със скъсани връхни градинарски абички, които те изведнъж събличат и се лъсва военната им униформа с револверите на пояса. Тогава той, след като поздравил своите ратници, извикал велегласно: „Да живее България!“, а те му отговорили: „Да живее нашия войвода Христо Ботев!“ В тая действително тържествена минута и в тая неочаквана случка всички се изпоплашили и като не знаели какво намерение има войводата на българските ратници, слисали се и се смаяли що да правят. Вижда се обаче, при всичко, що се разказва за тоя единствен в новата ни народна история подвиг на Христа Ботева, че капитанинът на парахода се силно възнегодувал връх тая му постъпка и, вижда се, че той го е увещавал, за да не струва такива безчиния в австрийския параход, но в отговор Христо Ботев му възразил, че за да не търси сметка за случката на парахода „Германия“ в 1867 год., за която ние по-горе разказахме, то да предаде командата на парахода на поп Катрафилова, негов другар. Капитанинът на парахода, като се убедил, че не ще му бъде възможно да се противи на юнашката решителност на войводата на българските ратници, склонил и предал управлението на парахода на поп Катрафилова, който най-напред заповядал да се окачи зеленото атлазено знаме на дружината с българския герб - левът - при австрийското, отсетне, като изминал Гахово, вижда се, че по заповед на Христа Ботева параходът бил спрян при едно село Козлодуй, що се намира между Гахово и Лом, и след като се приготвило всичко за излизане от парахода, Христо Ботев излязъл от него заедно със своите ратници и със сандъците им, пълни с оръжия и други военни потребности. Това се е случило вечерта на 17 мая; на утре, на 18 мая, турците ги веч преследваха, защото в Лом паланка излезли някои турци от парахода „Радецки“ и разказали на тамошния мюдюрин за всичко, що се случило в него. Мюдюринът от Лом незабавно изпратил потери, за да преследват въстаниците, състоящи от башибозуци, черкези и заптии, а от друга страна, телеграфирал в Свищов, за да се изпрати и редовна войска. Вследствие на взетите тия предварителни мерки, разумява се, че положението на малобройните въстаници, ако и въодушевени от най-горещия патриотизъм, е било от най-мъчните и безизходните, защото, освен че те са били много малобройни, но не са имали ни храна, ни питие, ни нищо. Действително те се надявали да им помогнат вратчани в това отношение, даже че ще се присъединят с тях и с оръжие в ръка срещу турците, според както им били писали в Букурещ и им се обещавали вратчани и други, че току като преминат Дунава, ще додат да ги посрещнат с кола, ще ги снабдят с достатъчна храна и с оръжие в ръка ще им деятелно спомогнат. За голяма злочестина обаче на въстаниците ни един от вратчаните не се показал и не дошъл да донесе малко храна и вода, за да поутоли поне донейде глада и жаждата на отчаяните бедни въстаници! Ни един не се явил с оръжие в ръка да им спомогне. Тия обстоятелствени жалостни случки са били действително много по-огорчителни даже и по-убийствени за въстаниците, нежели пушката и ножа на дивите башибозуци и черкези и това ги поразително отчаяло! ...
Като един епизод на Христа-Ботевия поход и за осветление и бляскаво доказателство на гореизложеното служи следующето: Г. С. Заимов, уж народен поборник за освобождението на отечеството (поне — както се препоръчва), като чул, че се гръмнала пушка при Вратца след преминуването на Христа Ботева в България, облякъл се с женски сукман и се криел по таваните. Чудното е това, че Г. С. Заимов печатно е препоръчвал себе си за един от най-главните дейци във въстанията. Който обаче съди безпристрастно, не може да проумее и да се убеди, че юначеството, родолюбието и всичката ревност за освобождението на отечеството на един въстаник и народен поборник състоят в това, когато дойде време да се действова или при една въображаема, или действителна опасност да се той облече като Г. С. Заимова в женски сукман и да се скрие в тавана. Такова „юначество“ може да покаже, по нашето скромно мнение, и най-мирният и най-страхливият человек, а не един юнак - въстаник и поборник за освобождението на отечеството. Такива юнаци, въстаници и поборници, е имало и други, особено във времето на въстанията в 1862, 1875 и 1876 год., за някои от които ние споменахме в приличното му място, а за други подробно ще разкажем, когато му доде времето. Нека следователно всички се огледат в бляскавото си огледало, за да познаят и оценят добре себе си. Това мимоходом казано, да се повърнем към разказа си за жалостните сетнини на Христа-Ботевия поход.
Турската потеря, която преследвала въстаниците, е имала на 18 мая една отчаяна битка при Баница, в която е бил убит байрактарят на дружината, Куруто от Ески-Джумая. На 19 мая въстаниците се приближили до вратчанските лозя и на мястото, Веслец зовимо, застанали да си отпочинат. На 20 мая турска редовна войска, придружена и от черкези, и башибозуци, заобиколила отвред въстаниците близо при Вратца и, вижда се, че турците се били решили да разбият съвършено и да изтребят в тоя чер и злочест ден малобройните гладни и жедни българи, самоотвержени горещи патриоти! Решено и извършено. Според това на 20 мая през деня е имало битка от сутринта до вечерта. Вечерта Христо Ботев се съветовал с няколко души от своята дружина що да се прави и за тая цел те се били събрали в една долина при една скалиста стена. След малко се чул един шум близо до мястото на съвещанието им; Христо Ботев се издигнал да види що е това, но изведнъж се гръмва от една пушка и куршумът ударил злочестия тоя поборник право в гърдите, и вследствие на това той паднал на земята и предал дух Богу! Вечна му памет! ... Тъй умря българският смел юнак и горещ поборник за освобождението на милото ни Отечество, Христо Ботев.
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Като един епизод на Христа-Ботевия поход и за осветление и бляскаво доказателство на гореизложеното служи следующето: Г. С. Заимов, уж народен поборник за освобождението на отечеството (поне — както се препоръчва), като чул, че се гръмнала пушка при Вратца след преминуването на Христа Ботева в България, облякъл се с женски сукман и се криел по таваните. Чудното е това, че Г. С. Заимов печатно е препоръчвал себе си за един от най-главните дейци във въстанията. Който обаче съди безпристрастно, не може да проумее и да се убеди, че юначеството, родолюбието и всичката ревност за освобождението на отечеството на един въстаник и народен поборник състоят в това, когато дойде време да се действова или при една въображаема, или действителна опасност да се той облече като Г. С. Заимова в женски сукман и да се скрие в тавана. Такова „юначество“ може да покаже, по нашето скромно мнение, и най-мирният и най-страхливият человек, а не един юнак - въстаник и поборник за освобождението на отечеството. Такива юнаци, въстаници и поборници, е имало и други, особено във времето на въстанията в 1862, 1875 и 1876 год., за някои от които ние споменахме в приличното му място, а за други подробно ще разкажем, когато му доде времето. Нека следователно всички се огледат в бляскавото си огледало, за да познаят и оценят добре себе си. Това мимоходом казано, да се повърнем към разказа си за жалостните сетнини на Христа-Ботевия поход.
Турската потеря, която преследвала въстаниците, е имала на 18 мая една отчаяна битка при Баница, в която е бил убит байрактарят на дружината, Куруто от Ески-Джумая. На 19 мая въстаниците се приближили до вратчанските лозя и на мястото, Веслец зовимо, застанали да си отпочинат. На 20 мая турска редовна войска, придружена и от черкези, и башибозуци, заобиколила отвред въстаниците близо при Вратца и, вижда се, че турците се били решили да разбият съвършено и да изтребят в тоя чер и злочест ден малобройните гладни и жедни българи, самоотвержени горещи патриоти! Решено и извършено. Според това на 20 мая през деня е имало битка от сутринта до вечерта. Вечерта Христо Ботев се съветовал с няколко души от своята дружина що да се прави и за тая цел те се били събрали в една долина при една скалиста стена. След малко се чул един шум близо до мястото на съвещанието им; Христо Ботев се издигнал да види що е това, но изведнъж се гръмва от една пушка и куршумът ударил злочестия тоя поборник право в гърдите, и вследствие на това той паднал на земята и предал дух Богу! Вечна му памет! ... Тъй умря българският смел юнак и горещ поборник за освобождението на милото ни Отечество, Христо Ботев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар