Тоя монастир е тоже доволно вет, но няма никакви паметни останки или някои надписи, според които да може поне приблизително да се каже в коя именно година той е съзиден. Отистина, ние намерихме над западния вход, що отделя самата черкова монастирска от другото западно отделение, един надпис, написан на гръцки език (но много неправилно по правописанието му написан) и като го прочетохме, узнахме от него, че тая церква била преправена в 1662 годна, в месец септемврий 28 с иждивението и разноските на господина Констандина и на неговата „синодия“ госпожа Зафири и сина му Коя, българи във времето на Преосвещенейшаго митрополита Герасима на Светата митрополия Търновска и на игумена Нектория Архимандрита. Друго особено не намерихме в тая церква. Като я размерихме, уверихме се, че тя е 17 1/2 метра дълга и 4 1/2 широка. В тоя вет монастир, що се намира близо при селото Лясковица, по това се и називаваше Лясковски са били много игумени, но най-забележителни българи игумени са били: отец Максим, който е бил родолюбец и е противодействовал на злонамерените постъпки и стремления на гръцкия владика Неофита, който според това го и ненавиждал и гонил, а за да се отърве от него, той е употребявал известната и по него време често употребляема гръцка лукавщина - представил го е пред турското правителсто като буновник. Като се известил за това отец Максим, той се уплашил и избягал във Влашко, дето се и установи в Галац. Той много съдействова, за да се учреди в Галац бългаската черкова. Преди 12-15 години той почина в Галац и завеща малкия си имот за училищата в Търново и проч. След отца Максима са били игумени двама братия - Йоасаф и Теодосий; ние ги познаваме лично, те бяха тоже много добродетелни и родолюбиви българи, но във времето на въстанието в Търново в 1862 година турското привителство ги подозре в съучастието им уж в това въстание, понеже въстаниците, като тръгнаха от Търново, потеглиха най-напред в тоя монастир, за да пренощуват там. Те бяха следователно уловени, затворени в тъмници и най-сетне изпратени в заточение в Диар Бекир, дето и по-младият, Йоасаф умря, а след 10 години, като се издаде общо опрощение за тие въстаници, възвърна се тук по-старият брат Теодосий, който е още жив и живее в монастия „Св. Преображения“, близо при Търново находящий се. Тук трябва тоже да споменем, че тоя вет монастир „Св. апостолов Петра и Павла“ трябва да е имал голяма знаменистост, защото в тукашнята митрополия се варди едно Евангелие с позлатени кори, но отлично изработени, на които се намира написано, че руският цар Петър Великий го е подарил на тоя монастир. В митрополията се варди тоже и една корона, вижда се, останала от българските патриарси, тая корона е позлатена и украсена с много драгоценни камъни: брилянти, рубини и зефири, но една или по-много светотатски ръце са ограбили тая корона и ѝ са отнели много от тие драгоценни камъни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар