В битката на Косово поле в 1389 год. султан Мурад бил убит от един сърбин Милоша Облича; на негово място се провъзгласил син му Баязид Илдъръм за султан, той успял да победи в тая битка сърбския цар Лазаря и неговите съюзници: власи, бошняци, кроати, отчасти и българи. След тая битка, толкова славна за турците, участта на България, Сърбия и Влашко е била веч решена - да се подчинят на султан Баязиду. Тоя султан пожелал даже да подчини под своята власт и маджарите и за тая цел в 1392 г. ги нападнал и влязъл с войската си в земята им, но маджарският цар Сигмунд го победил и го изпъдил от земята си. Тогава Баязид се решил как-как да завладее България, защото се бил известил, че уж българите, ако и да имаха с него почти васален съюз, били го лъгали и били помагали на маджарите, (както за това и по-горе споменахме). Разгневен за това, заповядал да се събере много войска в Азия, да се вземе тоже спомагателна войска и от християнските земи, подчинени от него в Европа (Македония и Тракия); като се събрала тая войска, султан Баязид я предал на сина си Челеби Солимана със заповед да потегли направо към престолния град на Българското царство, Търново. Това и сторил син му и в 1393 година пролетта тръгнал с войската си, за да завладее България и най-напред да превземе престолния град, което и на 19/31 юлия и сполучил след 3-месечна тясна обсада и вероятно със съдействието на гореказания евреин. По-горе се упомена впрочем, че по него време цар Шишман III отсъствовал и не бил тук в Търново, но ако и да се различно разказва за това отсъствие, най-вероятно обаче е, че той бил се по-отпреди отправил със значителна войска срещу Баязида, угрожаем от него, и бил имал с него сражения при Самоков и София и че в битката на Софийското поле, едни казват, че бил убит, а други уверяват, че бил уловен от турците роб, закаран в Едрине и там е бил убит. Други някои историци разказват, че цар Шишман III, като усетил угрожающата опасност, избягал от Търново, след като задигнал много пари и драгоценности от сокровището, и че турците го нападнали по пътя и го убили, но това ние не вярваме. Тук впрочем трябва да се отдаде най-голяма вероятност на някои народни песни и местни народни предания, в които се възпява и споменува за последнето сражение на цар Шишмана III с турците и за неговото нараняване и умиране.
Тъй например в сборника на братия Миладинови една песен гласи тъй:
Откак се е, мила моя майко ле, зора зозорило, оттогаз е,
мила моя майко ле, войска повървяло — кон до коня,
мила моя майко ле, юнак до юнака,
сабите им, мила моя майко ле, като ясно слънце,
огън святка, мила моя майко ле, през гора зелена,
Войвода им, мала моя майко ле, сам цар Иван Шишман.
Отговаря, мила моя майко ле, сам цар Иван Шишман:
Боже силни, мила моя майко ле, Боже създателю,
помогни ми, мила моя майко ле, сила и юнашство -
бой щем да се бием, мила моя майко ле, на Софийско поле,
кръв ще леем, мила моя майко ле, за Христово име...
Ще прославим, мила моя майко ле, християнска вяра.
В тоя сборник има при това вместено и следующето предание, извлечено от пътните забележки на В. Чолакова, относително до тоя бой и до смъртното нараняване на цар Шишмана и то е следующето: „Турската ордия е била при Костенец, а българската - около Самоков, на мястото, зовимо Сефер чешмеси баир. Цар Шишман се ранил със седем рани, а накъдето се пръснала кръвта му, там изврели седем кладенци, които и днеска носят това име и са час далеч от Самоков, и където пръснала по-много кръв, там изврял и по-голям кладенец. От седемтях кладенци цар Шишман, тежко ранен, си тръгнал за крепостта, (от която и днеска стоят развалини) на онова място, що се намира надясно на пътя в дервента, що води от Самоков. В тая крепост умря цар Шишман от раните си и в нея се и закопа. Гробът му е до шест аршина дълъг и е натрупан с камъни. Турците називават това място Касъм ефенди, т.е. Св. Димитрий и го почитат като свято, по това го и всеки петък посещават, ако и пътя да е стръмен. Боят се сторил къде 26-я ден, октомврия месеца и по това турците вярват, че Светий Димитрий им е помогнал на победата“. Тъй се разказва в сборника на братия Миладинови за тоя бой и за смъртта на цар Шишмана III и тоя разказ е основан на местни предания, които по нашето мнение са най-достоверните и най-правите исторически паметници.
След тоя разказ за отсъстствието на цар Шишмана III от Търново, за последния му бой с турците и за умирането му да се повърнем на предмета си и да разкажем за разорението на града Търново и за осквернението на светите му храмове и на светите мощи, що са се в тях намирали. Ние споменахме отистина по-горе за много от тях, тук ще разкажем общо, що са те станали. След превземането на Търново турците най-напред запалили и изгорили всичките палати и други великолепни здания от черкови и разни правителствени учреждения, след като ги съвършено ограбили; също изгорили и всичките други къщя на болярите и на другите граждани, що се се намирали на Трапезица и в крепостта, тъй щото толкова хубавите по-отпреди тие замъци са се преобърнали в жалостни пусти развалини, само високите зидни стени (дуварите) на крепостта, както и по-низките такива стени на Трапезица с нейните башни са останали; черковите са били ограбени и свещените тайни хвърлени на кучетата; патриархът и свещениците, изпъдени от черковите; мощите на светиите, що са се намирали в черковите, изхвърлени вън от тях и изгорени. Всичко се е преобърнало в прах и пепел! Много черкови са се съвсем разсипали, а други са били преобърнати в джамии или даже в бани и проч., и проч.
Патриархът Евтимий с всичките свещеници, болярите и въобще всичките граждани: мъже, жени и деца, били изложени на нечути страшни теглила, зверски клания и убийства, извършени от турците по заповед на Челеби Солимана, внук на Мурата I и съпругата му, бялата българка Мара или Тамара, сестра на Шишмана III... Преди всичко трябва да се каже, че като нямало цар Шишмана в Търново, Патриарх Евтимий е бил главният и безстрахливият представител на търновските тогавашни най-злочести граждани пред страшния и неумолимия побудител Челеби Солимана. Негово блаженство често ходел при него и го всячески молил, за да смегчи страшните мъчения и теглила, на които били изложени търновците. Челеби Солиман като видял тоя, отистина велик человек да му се представя често и без да го е страх от ужасите и от страшните последствия на войната и да го моли в името на человечеството да се смегчат страшните страдания на духовното му стадо -търновските жители - често ставал прав пред него и го приемал уж любезно, канил го да седне, изслушвал молбите му и му се обещавал, че ще ги удовлетвори и изпълни, но ... всичко това е било лъжа и измама, защото Челеби Солиман гледал и се трудил да кроти Патриарха Евтимия, доро си уплете кошницата, т.е. доро се поувери, че са се веч добре взели юздите на търновските боляри и граждани и че те следователно веч не могат никак да мърдат и да противостоят и действително, като се той в това уверил, чрез малко няколко дни заповядал да изпъдят Патриарха Евтимия от патриаршията, що е била уж на Хисаря, и той се принудил да се премести и да живее в церквата „Св. апостолов Петра и Павла“, що е долу при баиря (Хисаря) - днешнята митрополийска черкова - и се трудил да смегчава отчаянието на гражданите с обдерзновение и утешение.
След няколко време Челеби Солиман тръгнал от Търново и на мястото си оставил един градски командантин (вероятно валия), но името му не е известно. Тоя валия, вижда се, по заповед на Баязида взел най-строгите и ужасни мерки срещу търновските жители, които, като се само споменат, езикът трепери, тръпки прихващат костите на человека... За да се избави же свършено от войнствените българи, той измислил и за жалост положил в действие следующето зверско безчеловечно и сърдцераздирателно дело, той призвал на угощение по-първите и по-влиятелните търновски граждани на Марино поле, (а не Марнополе, както иска Раковски да го назове), и по негова заповед всички до един били изклани - и млади, и стари!... Тя е била действително една безсовестна и безсрамна измама. Поне тъй разказват за това угощение и за това зверско и безчеловечно клане търновчанинът Цамблак и Раковски. Иречек же разказва в своята история за него тъй: „Валията призвал по-първите търновски боляри и граждани в една церква, (но коя не се казва), за да се размисли за някои обществени надлежни дела; като всички се събрали в церквата, без да предчувстват нещо, поченало се е едно предателско клане и убиване. Не се пощадил ни стар, ни млад; никой нямаше време да се измоли за милост. Всички нацяло - до 100 мъченици - паднали жертва!... Каменната покривка по земята в церквата била всичка опръскана с кръв. Труповете на изкланите тие злочести търновци са били подхвърляни нанагоре към небето, за да ги разкъсат и изядат орлите и другите грабливи птици... При това този търновски свиреп валия заповядал да хвърлят в тъмница и Патриарха Евтимия, да му съблекат и духовната му одежда, да го заведат горе на каменната стена (вероятно на крепостта) и там да му отрежат главата, за да могат таковим образом всички да видят смъртта на тоя неустрашим черковен патриарх и духовен началник. Тоя велик отистина свещен началник, заведен на казаното място, приклонил глава и навел врата си, за да му отрежат главата и таман палача издигнал с ръката си острия си нож, за да извърши това зверско дело над тоя велик и светий человек, то - о, чудо! - ръката на палача се вцепенила по едно божествено, вижда се, милостиво покровителство, (поне тъй се разказва в историите.) Валията и всичките присътствующи турци се внезапно обзели от един голям страх, страшни тръпки пронизали жилите им и в това си отчаяно положение валията в минутата заповядал да се освободи Патриарх Евтимий, тоя светий и доблестен человек... отсетне дошла от султан Баязида една ужасна и най-жестока заповед до търновския валия, чрез която му се заповядвало да се разпореди, за да се преселят в Азия всичките търновци, които се отличават по своето богатство, по знаменитото си произхождение или по своята хубост. Разказва се при това, че оние хора, които били оженени и имали деца, принудени са били според тая султан-Баязидова заповед да оставят жените и децата си тук в Търново и някои даже, без да ги видят за последен път, да отидат сами и за всякога да се преселят в пуста Мала Азия... Бил изгонен от тук и Патриарх Евтимий, изпратен в заточение в Македония, и заедно с него били изгонени и в заточение изпратени и много други търновски граждани, (разумява се, по-знаменитите и които не са рачили да се потурчат). Патриарх Евтимий проливал горчиви сълзи, като тръгнал от Търново, и горко оплаквал участта на своето мило отечество!... Но той тръгнал с върволицата на другите изгонени свои сограждани пешком, като се опирал само на своята тояжка. Историците разказват, че в тая жалостна отистина минута се представляваше едно зрелище, което можеше да изтиска сълзи даже и от камъните на градът Търново, в тия злочести и черни минути децата плачешком целуваха своите родители и родителите тях; майките и сестрите им проливаха тоже горчиви сълзи, като се целуваха и за последен път се прощаваха със своите бедни съпрузи и братия; тая жива раздяла между най-милите человечески същества е била действително сърдцераздирателна! Като си въобрази само человек, тия злочести минути и като си представи най-жалостното положение, в което се е намирал Патриарх Евтимий и другите му съграждани, космите му настръхват и го хващат студени тръпки, в тия злочести минути жените падали пред нозете на Патриарха Евтимия, слагали долу на земята децата си пред него, целували му ръцете и го називавали свой отец; с тях се присъединявали и много други страдалци, но всуе!
Откак се е, мила моя майко ле, зора зозорило, оттогаз е,
мила моя майко ле, войска повървяло — кон до коня,
мила моя майко ле, юнак до юнака,
сабите им, мила моя майко ле, като ясно слънце,
огън святка, мила моя майко ле, през гора зелена,
Войвода им, мала моя майко ле, сам цар Иван Шишман.
Отговаря, мила моя майко ле, сам цар Иван Шишман:
Боже силни, мила моя майко ле, Боже създателю,
помогни ми, мила моя майко ле, сила и юнашство -
бой щем да се бием, мила моя майко ле, на Софийско поле,
кръв ще леем, мила моя майко ле, за Христово име...
Ще прославим, мила моя майко ле, християнска вяра.
В тоя сборник има при това вместено и следующето предание, извлечено от пътните забележки на В. Чолакова, относително до тоя бой и до смъртното нараняване на цар Шишмана и то е следующето: „Турската ордия е била при Костенец, а българската - около Самоков, на мястото, зовимо Сефер чешмеси баир. Цар Шишман се ранил със седем рани, а накъдето се пръснала кръвта му, там изврели седем кладенци, които и днеска носят това име и са час далеч от Самоков, и където пръснала по-много кръв, там изврял и по-голям кладенец. От седемтях кладенци цар Шишман, тежко ранен, си тръгнал за крепостта, (от която и днеска стоят развалини) на онова място, що се намира надясно на пътя в дервента, що води от Самоков. В тая крепост умря цар Шишман от раните си и в нея се и закопа. Гробът му е до шест аршина дълъг и е натрупан с камъни. Турците називават това място Касъм ефенди, т.е. Св. Димитрий и го почитат като свято, по това го и всеки петък посещават, ако и пътя да е стръмен. Боят се сторил къде 26-я ден, октомврия месеца и по това турците вярват, че Светий Димитрий им е помогнал на победата“. Тъй се разказва в сборника на братия Миладинови за тоя бой и за смъртта на цар Шишмана III и тоя разказ е основан на местни предания, които по нашето мнение са най-достоверните и най-правите исторически паметници.
След тоя разказ за отсъстствието на цар Шишмана III от Търново, за последния му бой с турците и за умирането му да се повърнем на предмета си и да разкажем за разорението на града Търново и за осквернението на светите му храмове и на светите мощи, що са се в тях намирали. Ние споменахме отистина по-горе за много от тях, тук ще разкажем общо, що са те станали. След превземането на Търново турците най-напред запалили и изгорили всичките палати и други великолепни здания от черкови и разни правителствени учреждения, след като ги съвършено ограбили; също изгорили и всичките други къщя на болярите и на другите граждани, що се се намирали на Трапезица и в крепостта, тъй щото толкова хубавите по-отпреди тие замъци са се преобърнали в жалостни пусти развалини, само високите зидни стени (дуварите) на крепостта, както и по-низките такива стени на Трапезица с нейните башни са останали; черковите са били ограбени и свещените тайни хвърлени на кучетата; патриархът и свещениците, изпъдени от черковите; мощите на светиите, що са се намирали в черковите, изхвърлени вън от тях и изгорени. Всичко се е преобърнало в прах и пепел! Много черкови са се съвсем разсипали, а други са били преобърнати в джамии или даже в бани и проч., и проч.
Патриархът Евтимий с всичките свещеници, болярите и въобще всичките граждани: мъже, жени и деца, били изложени на нечути страшни теглила, зверски клания и убийства, извършени от турците по заповед на Челеби Солимана, внук на Мурата I и съпругата му, бялата българка Мара или Тамара, сестра на Шишмана III... Преди всичко трябва да се каже, че като нямало цар Шишмана в Търново, Патриарх Евтимий е бил главният и безстрахливият представител на търновските тогавашни най-злочести граждани пред страшния и неумолимия побудител Челеби Солимана. Негово блаженство често ходел при него и го всячески молил, за да смегчи страшните мъчения и теглила, на които били изложени търновците. Челеби Солиман като видял тоя, отистина велик человек да му се представя често и без да го е страх от ужасите и от страшните последствия на войната и да го моли в името на человечеството да се смегчат страшните страдания на духовното му стадо -търновските жители - често ставал прав пред него и го приемал уж любезно, канил го да седне, изслушвал молбите му и му се обещавал, че ще ги удовлетвори и изпълни, но ... всичко това е било лъжа и измама, защото Челеби Солиман гледал и се трудил да кроти Патриарха Евтимия, доро си уплете кошницата, т.е. доро се поувери, че са се веч добре взели юздите на търновските боляри и граждани и че те следователно веч не могат никак да мърдат и да противостоят и действително, като се той в това уверил, чрез малко няколко дни заповядал да изпъдят Патриарха Евтимия от патриаршията, що е била уж на Хисаря, и той се принудил да се премести и да живее в церквата „Св. апостолов Петра и Павла“, що е долу при баиря (Хисаря) - днешнята митрополийска черкова - и се трудил да смегчава отчаянието на гражданите с обдерзновение и утешение.
След няколко време Челеби Солиман тръгнал от Търново и на мястото си оставил един градски командантин (вероятно валия), но името му не е известно. Тоя валия, вижда се, по заповед на Баязида взел най-строгите и ужасни мерки срещу търновските жители, които, като се само споменат, езикът трепери, тръпки прихващат костите на человека... За да се избави же свършено от войнствените българи, той измислил и за жалост положил в действие следующето зверско безчеловечно и сърдцераздирателно дело, той призвал на угощение по-първите и по-влиятелните търновски граждани на Марино поле, (а не Марнополе, както иска Раковски да го назове), и по негова заповед всички до един били изклани - и млади, и стари!... Тя е била действително една безсовестна и безсрамна измама. Поне тъй разказват за това угощение и за това зверско и безчеловечно клане търновчанинът Цамблак и Раковски. Иречек же разказва в своята история за него тъй: „Валията призвал по-първите търновски боляри и граждани в една церква, (но коя не се казва), за да се размисли за някои обществени надлежни дела; като всички се събрали в церквата, без да предчувстват нещо, поченало се е едно предателско клане и убиване. Не се пощадил ни стар, ни млад; никой нямаше време да се измоли за милост. Всички нацяло - до 100 мъченици - паднали жертва!... Каменната покривка по земята в церквата била всичка опръскана с кръв. Труповете на изкланите тие злочести търновци са били подхвърляни нанагоре към небето, за да ги разкъсат и изядат орлите и другите грабливи птици... При това този търновски свиреп валия заповядал да хвърлят в тъмница и Патриарха Евтимия, да му съблекат и духовната му одежда, да го заведат горе на каменната стена (вероятно на крепостта) и там да му отрежат главата, за да могат таковим образом всички да видят смъртта на тоя неустрашим черковен патриарх и духовен началник. Тоя велик отистина свещен началник, заведен на казаното място, приклонил глава и навел врата си, за да му отрежат главата и таман палача издигнал с ръката си острия си нож, за да извърши това зверско дело над тоя велик и светий человек, то - о, чудо! - ръката на палача се вцепенила по едно божествено, вижда се, милостиво покровителство, (поне тъй се разказва в историите.) Валията и всичките присътствующи турци се внезапно обзели от един голям страх, страшни тръпки пронизали жилите им и в това си отчаяно положение валията в минутата заповядал да се освободи Патриарх Евтимий, тоя светий и доблестен человек... отсетне дошла от султан Баязида една ужасна и най-жестока заповед до търновския валия, чрез която му се заповядвало да се разпореди, за да се преселят в Азия всичките търновци, които се отличават по своето богатство, по знаменитото си произхождение или по своята хубост. Разказва се при това, че оние хора, които били оженени и имали деца, принудени са били според тая султан-Баязидова заповед да оставят жените и децата си тук в Търново и някои даже, без да ги видят за последен път, да отидат сами и за всякога да се преселят в пуста Мала Азия... Бил изгонен от тук и Патриарх Евтимий, изпратен в заточение в Македония, и заедно с него били изгонени и в заточение изпратени и много други търновски граждани, (разумява се, по-знаменитите и които не са рачили да се потурчат). Патриарх Евтимий проливал горчиви сълзи, като тръгнал от Търново, и горко оплаквал участта на своето мило отечество!... Но той тръгнал с върволицата на другите изгонени свои сограждани пешком, като се опирал само на своята тояжка. Историците разказват, че в тая жалостна отистина минута се представляваше едно зрелище, което можеше да изтиска сълзи даже и от камъните на градът Търново, в тия злочести и черни минути децата плачешком целуваха своите родители и родителите тях; майките и сестрите им проливаха тоже горчиви сълзи, като се целуваха и за последен път се прощаваха със своите бедни съпрузи и братия; тая жива раздяла между най-милите человечески същества е била действително сърдцераздирателна! Като си въобрази само человек, тия злочести минути и като си представи най-жалостното положение, в което се е намирал Патриарх Евтимий и другите му съграждани, космите му настръхват и го хващат студени тръпки, в тия злочести минути жените падали пред нозете на Патриарха Евтимия, слагали долу на земята децата си пред него, целували му ръцете и го називавали свой отец; с тях се присъединявали и много други страдалци, но всуе!
Патриарх Евтимий бил принуден да тръгне. Много благополучни се считали оние, които са можли да целунат поне скута на дрехата му, други пък изтръгвали тревата на онова място, дето стоял Негово Блаженство. Патриарх Евтимий едвам можал да се удържи и най-сетне тръгнал,... многобройните жени със злочестите си дечица, що останали тук в Търново, и други присъствующи граждани, приемвали отдалеч, с горчиви сълзи на очи последнето благословение на любимия свой доблестен светий духовен отец. Патриарху Евтимию впрочем се много нажалило и затова Негово блаженство се спрял, жарко съветовал своето духовно стадо, за да постоянствува и да се въздържа в християнската вяра; коленичил на земята, издигнал ръцете си към небето и се горещо молил Богу, за да избави милото му духовно стадо от злочестините, които са го сполетели. Тогава той се изправил и благословил пак за най-последен път своето духовно стадо. В тая тържествена минута чули се много гласове, които са громко викали: „Ваше блаженство! Доблестний наш архипастирю, като тръгваш, на кого ни оставяш?“ Патриарх Евтимий с умилен глас едвам можал със сълзи на очи да им отговори: „Оставям ви под покровителството на Светая неразделна Троица и нине, и присно, и во веки веков, амин!“ Гръмогласни викове изведнъж се чули, които повтаряли последнето слово на любимия си духовен патриарх и викали Амин!... Турците, що водели Негово блаженство, изтръгнали го из ръцете на духовното му стадо и го накарали да върви напред! Злочестият патриарх Евтимий се покорил, взел си тояжката и Евангелието, що носел със себе си, единственото му съкровище, и като се обърнал, за да види за последен път някогаж толкова славния град Търново, с горчиви сълзи на очи извикал: „Прощавайте, мили останки от славния тоя град! Прощавай, река Янтра и всички мили околности!“ Турците го бутнали и той пак дошъл в себе си, и тръгнал... За жалост -завсякога!
Турците го завели, както и по-горе се упомена, в Македония, дето и вероятно е проживял всичките дни на живота си. Той е обхождал селата и градовете, навсъде той е проповядал и е поучавал народа, за да се крепи в християнската си вяра, да не приемва турската; и въобще поучавал го е да варди един нравствен живот. Патриарх Евтимий е струвал това и по всичките градове и села, през които е преминал в пътуването си от Търново. Негово блаженство е преминал и през Тракия, дето везде е същото проповядал и поучавал. Много боляри и болярки му подарили голямо количество пари, за да ги има за прехрана и облекло на старините си, но тоя велик человек ги раздавал на сиромасите; преимуществено же на ония злочести свои съотечественици, които били изгонени заедно с Негово блаженство и са се намирали в крайна бедност. Тоя доблестен патриарх е причислен в знак благодарности в лика на светиите на българската черкова, и действително, тоя велик человек бе светец в пълен смисъл на словото.
Бедните же и злочестите търновци, които били изпратени в Мала Азия, почти са се изгубили, ако и да сме чели в някои вестници, „че в Мала Азия се намират много българи“, но вижда се, че това не е справедливо и историците уверяват, че вероятно те са се изтребили във времето на страшните опустошителни разорения на Тамерланда и Тимура в Мала Азия.
Жителите на града Търново, които били оставени да си живеят тук или по милост, или по други някои причини, нам неизвестни, принудени били да гледат ежедневно разновидни злочестини и страдания. Много търновци впрочем, преимуществено же боляри, приели турската вяра по единствената причина, вижда се, за да могат да живеят охолно. Такива са били нашите тогавашни уж патриоти- боляри в Търново - те се потурчили, за да си живеят добре и охолно, и малко ги е било грижа за друго нещо; това поведение на тогавашните търновски боляри неволно ни напомня една песен, която се пееше пак тук в Търново във времето на въстанието и малко време преди последната война; и сравнението между патриотите въстаници в Търново и в неговите околности, съдържанието на тая песен и потурчването на болярите - това сравнение с патриотическото и доблестно поведение на патриарха Евтимия и други нему подобни е отистина поразително! За вразумление на гореизложеното, ние ще изложим кратък отломък от тая песен:
Махнете се, идете си, смутители народни!
Добре сме ние под турците, не щем да сме свободни,
добре сме ние под сянката на славните османи -
имаме си къщя, лозя, не ходим голи, боси.
Махнете се, идете си, смутители народни! и проч.
По-горе се при това няколко пъти споменах, че Челеби Солиман изпъдил всичките боляри, що живеели в крепостта на престолния град Търново (Хисаря), че заповядал да се заселят в тая крепост, (която той тогава назвал Хисар), преселенци турци от Мала Азия да се те поместят там, за да могат да се задържат и да може турското ново азиатско правителство да управлява или, по-ясно да се изразим, да мъчи и да притеснява злочестите българи, що са се заселили вън от крепостта към юг и югозапад.
Учениците на Патриарха Евтимия, уплашени, вижда се, от мъчителствата на турците, побягнали едни в Сърбия, а други в Русия и занесли, доколкото им е било възможно, разни книги и ръкописи със себе си. След превземането на Търново и след изгонването на Патриарха Евтимия, била е унищожена и българската патриаршия и въобще българската народна черкова. Вследствие на това уничтожение, издействувано, разумява се, чрез влиянието на тогавашния гръцки патриарх, се и подчинила нему бедната и злочеста българска черкова, защото не е било доволно да се подчини България само под тиранската светска власт на султана Баязида и неговите последователи, но видяло се е за нужно, да се тя подчини и под духовната йерархическа власт и на гръцкия патриарх, защото турците са знаели твърде добре заклетата вражда на гърците към българите. Според това разпореждане на Баязида в 1394 година гръцкият патриарх в Цариград заповядал на молдавския митрополит, за да управлява черковно цяла България и в следствие на тая заповед той и изпратил най-напред тук в Търново свой наместник, който неизвестно ако е бил епископ или само архимандрит, но е имал владишки права. Иречек уверява, че тоя наместник се бил заменил в следующата 1395 год. и че самият молдавски митрополит бил пребивавал в България, т.е. в Търново, но че в 1402 год. вече се е бил изпратил тук в Търново направо от цариградския патриарх един митрополит грък, ръкоположен нарочно за търновски митрополит, (разумява се и всея Българии). И тъй България оттогава била е веч съвършено подчинена духовно под гръцкия цариградски патриарх и това злочесто в многовидни отношения подчинение е траяло, както е известно, близо 500 години, което убиваше най-силно народния дух и народното чувство у българите, и пакостите, сторени от гръцките патрици и владици на България, са неизброими. За допълнение на гореизложеното трябва да прибавим, че Александър, син на Шишмана III, се тоже потурчил, и султан Баязид го назначил за главен управител (валия) в Мала Азия и, вижда се, че според както се разказва, той е починал в някое сражение с азиатските племена.
След падането на Българското царство и завладението му от турците маджарският цар Сигмунд протествувал пред султан Баязида за това негово завладение и за тая цел той изпратил нарочно пратеници при него и му обявил, че следователно Баязид нямал е никакво право да я завладее и затова трябва да му я отстъпи. Баязид же в отговор казал на маджарските пратеници следующето, като им по-напред показал оръжията си, що били закачени и наредени на стената на стаята му: „Върнете се у вас си и кажете на вашия господар, че моето право връх България се основава на оръжията, които вие тук видяхте“.
Турците го завели, както и по-горе се упомена, в Македония, дето и вероятно е проживял всичките дни на живота си. Той е обхождал селата и градовете, навсъде той е проповядал и е поучавал народа, за да се крепи в християнската си вяра, да не приемва турската; и въобще поучавал го е да варди един нравствен живот. Патриарх Евтимий е струвал това и по всичките градове и села, през които е преминал в пътуването си от Търново. Негово блаженство е преминал и през Тракия, дето везде е същото проповядал и поучавал. Много боляри и болярки му подарили голямо количество пари, за да ги има за прехрана и облекло на старините си, но тоя велик человек ги раздавал на сиромасите; преимуществено же на ония злочести свои съотечественици, които били изгонени заедно с Негово блаженство и са се намирали в крайна бедност. Тоя доблестен патриарх е причислен в знак благодарности в лика на светиите на българската черкова, и действително, тоя велик человек бе светец в пълен смисъл на словото.
Бедните же и злочестите търновци, които били изпратени в Мала Азия, почти са се изгубили, ако и да сме чели в някои вестници, „че в Мала Азия се намират много българи“, но вижда се, че това не е справедливо и историците уверяват, че вероятно те са се изтребили във времето на страшните опустошителни разорения на Тамерланда и Тимура в Мала Азия.
Жителите на града Търново, които били оставени да си живеят тук или по милост, или по други някои причини, нам неизвестни, принудени били да гледат ежедневно разновидни злочестини и страдания. Много търновци впрочем, преимуществено же боляри, приели турската вяра по единствената причина, вижда се, за да могат да живеят охолно. Такива са били нашите тогавашни уж патриоти- боляри в Търново - те се потурчили, за да си живеят добре и охолно, и малко ги е било грижа за друго нещо; това поведение на тогавашните търновски боляри неволно ни напомня една песен, която се пееше пак тук в Търново във времето на въстанието и малко време преди последната война; и сравнението между патриотите въстаници в Търново и в неговите околности, съдържанието на тая песен и потурчването на болярите - това сравнение с патриотическото и доблестно поведение на патриарха Евтимия и други нему подобни е отистина поразително! За вразумление на гореизложеното, ние ще изложим кратък отломък от тая песен:
Махнете се, идете си, смутители народни!
Добре сме ние под турците, не щем да сме свободни,
добре сме ние под сянката на славните османи -
имаме си къщя, лозя, не ходим голи, боси.
Махнете се, идете си, смутители народни! и проч.
По-горе се при това няколко пъти споменах, че Челеби Солиман изпъдил всичките боляри, що живеели в крепостта на престолния град Търново (Хисаря), че заповядал да се заселят в тая крепост, (която той тогава назвал Хисар), преселенци турци от Мала Азия да се те поместят там, за да могат да се задържат и да може турското ново азиатско правителство да управлява или, по-ясно да се изразим, да мъчи и да притеснява злочестите българи, що са се заселили вън от крепостта към юг и югозапад.
Учениците на Патриарха Евтимия, уплашени, вижда се, от мъчителствата на турците, побягнали едни в Сърбия, а други в Русия и занесли, доколкото им е било възможно, разни книги и ръкописи със себе си. След превземането на Търново и след изгонването на Патриарха Евтимия, била е унищожена и българската патриаршия и въобще българската народна черкова. Вследствие на това уничтожение, издействувано, разумява се, чрез влиянието на тогавашния гръцки патриарх, се и подчинила нему бедната и злочеста българска черкова, защото не е било доволно да се подчини България само под тиранската светска власт на султана Баязида и неговите последователи, но видяло се е за нужно, да се тя подчини и под духовната йерархическа власт и на гръцкия патриарх, защото турците са знаели твърде добре заклетата вражда на гърците към българите. Според това разпореждане на Баязида в 1394 година гръцкият патриарх в Цариград заповядал на молдавския митрополит, за да управлява черковно цяла България и в следствие на тая заповед той и изпратил най-напред тук в Търново свой наместник, който неизвестно ако е бил епископ или само архимандрит, но е имал владишки права. Иречек уверява, че тоя наместник се бил заменил в следующата 1395 год. и че самият молдавски митрополит бил пребивавал в България, т.е. в Търново, но че в 1402 год. вече се е бил изпратил тук в Търново направо от цариградския патриарх един митрополит грък, ръкоположен нарочно за търновски митрополит, (разумява се и всея Българии). И тъй България оттогава била е веч съвършено подчинена духовно под гръцкия цариградски патриарх и това злочесто в многовидни отношения подчинение е траяло, както е известно, близо 500 години, което убиваше най-силно народния дух и народното чувство у българите, и пакостите, сторени от гръцките патрици и владици на България, са неизброими. За допълнение на гореизложеното трябва да прибавим, че Александър, син на Шишмана III, се тоже потурчил, и султан Баязид го назначил за главен управител (валия) в Мала Азия и, вижда се, че според както се разказва, той е починал в някое сражение с азиатските племена.
След падането на Българското царство и завладението му от турците маджарският цар Сигмунд протествувал пред султан Баязида за това негово завладение и за тая цел той изпратил нарочно пратеници при него и му обявил, че следователно Баязид нямал е никакво право да я завладее и затова трябва да му я отстъпи. Баязид же в отговор казал на маджарските пратеници следующето, като им по-напред показал оръжията си, що били закачени и наредени на стената на стаята му: „Върнете се у вас си и кажете на вашия господар, че моето право връх България се основава на оръжията, които вие тук видяхте“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар