Из „Археологически и исторически изследвания“ през 1887 г.- Васил Берон
По това време върлуваха твърде зле настроените еничари и делибашии над българите и над гърците. Във времето на гореупоменатата война впрочем българските и гръцки волентири заедно дружно действуваха против турците и спомагаха на русите за освобождението на християнството от турското владичество и тая бе действителната главна причина, въздъхната у българите, у гърците и у власите, за да въстанат против турците „за християнската вяра“. Това начало или тая лозинка „за вяра“ тайнствено присъедини тогавашните наши единородци към гърците и според това тя им твърде много помогна в техните въстанически движения до самото им освобождение. За жалост обаче гърците, вместо благодарност към българите за такивато им самоотвержени подвиги, трудеха се да изтребят у тях всяко народно чувство и да ги слеят с тяхната народност, за това впрочем ще се хортува по-пространно при разглеждането на черковния въпрос.
В 1821 година се почена правилното и редовното въстание на
гърците, които, от една страна, действуваха в Морея или Елада под името на клефти (хайдути), а от друга страна във Влашко се устрояваше и се образуваше по-редовно това въстание от тогавашния влашки княз Ипсиланти, родом грък, според както и по-горе споменахме, това гръцко въстание не се казваше че е за народност (гръцка, разумява се), но за вяра - тъй се оно називаваше до самото освобождение на Гърция, даже и турците називаваха тогавашните въстаници завяраджии и не само гърците, но и българите, които бяха взели участие в гръцкото въстание или по-сетне въстанаха против турското владичество. Влашкият княз Ипсиланти ръководеше и спомагаше това въстание и веществено с парични средства и нравствено управително с насърчение, прокламации и проч.; такивато едни прокламации той издаваше тайно в Букурещ и ги разпръсваше навсъде, дето мислеше, че те ще подействуват и ще възбудят отзивно съчувствие у народа. Разказва се, че от тия прокламации са били изпратени и тук, в Търново, до известни личности и че някои лица от Търново, Елена и Габрово взели участие в това проектирано въстание и спомагали на гърците, за да се те освободят от турското иго, но под предлог, че те спомагат за вярата. Най-главните лица са били: X. Параскева от Търново, X. Иван от Елена, X. Христо от Габрово, Сава Бинбаши от Шумен и други. По уверението же на Г. С. Бобчева ние прибавяме и следующие, че в Елена се е приготвяло за това гръцко въстание или за тая за вяра от 1821 год. твърде деятелно и че от Елена са били ходили пратеници в Букурещ при княза Ипсиланти и при Сава Бинбаши, за да зъомнат наставления и да се споразумеят как да действуват за по-успешната сполука на предначертаното въстание или за завярата, и че тия пратеници са били именно: поп Стойко, Петко Бузяка и Н. Бобчооглу, даже г. С. С. Бобчев иска да увери, че Н. Бобчоглу е бил упълномощен от еленчани, за да отиде в Русия, за да узнае има ли там съчувствие за таквози дело, и че в Елена са се леели по него време куршуми за тая цел. В Елена следователно е било имало една добра организация по гореказаните уверения за проектираното въстание и че между по-главните дейци са били следующите лица: X. Стоян Михалюв, X. Юрдан Брадата, Куру Никола, X. Кръстю, X. Цончо и проч. След като се узнало във Влашко за това проектирано въстание, княз Ипсиланти е избегнал, а Сава Бинбаши е бил издайнически хванат и от момчетата му убит. Уверява се при това, че и в Елена турск. правителство е било пратило хора, за да издирват и уловят съучастниците на проектираното въстание, но не са можали да ги издирят, понеже не са били издадени. В това злочесто време турск. правителство в Цариград хвана тогавашния патриарх Григория и го обеси.
От всичко гореизложеное се явно вижда, българите от Търново и от околностите му са зели живо участие в проектираното гръцко въстание, представлявано впрочем не като „народно гръцко“, а като едно общо православно християнско въстание „за вярата“. Ра-зумява се, че Русия е за всичко знаела и доколко то са й позволявали тогавашните обстоятелства е съдействувала, за да се избавят поне гърците от турско владичество и действително след малко години тя сключи съюз с Австрия и Англия по тоя въпрос и съединената флота на тия държави по предначинанието на Русия успя да победи и да съсипе турската флота при Наварин и тая славна победа освободи Гърция от турск. владичество.
А относително за гореказаните лица, които са взели живо участие в проектираното гръцко въстание, се разказва, че еленчаните, що бяха отишли във Влашко в 1821 год., завърнали се заедно с руската войска чак в 1828 год., когато Русия отвори война на Турция, а за X. Параскева се разказва, че той е бил отишъл в Цариград като търговец и живял в Кючюк Ени хан, но вижда се, че той се е подсетил как турското правителство е узнало за неговите въстанически замисли и действия и дотолкова се е уплашил, щото в отчаянието си той се хвърлил от високия горен кат на хана и умрял. Тъй се поне разказва от тогавашните още живи съвременни търновци. Също се изпоплашили и другите негови съмишленици и съучастници и някои от тях пострадали, издадени и уловени по-отподир. Разказва се, че за двигателна причина на това въстание била уж тя, че турското правителство било наложило един добавъчен извънреден данък по 22 пари на гроша, че тоя данък се е събирал в течение на 3-4 години. Разказва се още, че освен тоя принудителен данък турците щели по него време да изколят българите, разярени и наежени след гръцкото въстание или от тъй тогава називаемата „моралийската завера“.
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар