 |
| Търновското дефиле 1877 |
Тоя град е състоял във вето време според отличното си стратегическо местоположение преимуществено от две високи скалисти части, заобиколени лъкатушним образом от реката Янтра- Трапезица и Крепостта, които според това се представляват като полуострови, както и по всяка вероятност и от населените местности по полите на Трапезица, и по най-ниските места на северните или североизточните части на Крепостта (Хисаря). Към запад же и юг ние мислим, основан на много исторически данни, че ветият град В. Търново преди да се привзьомне от турците, не се е простирал по-надалеч от сега тъй називаемия Баждарлък, дето и действително има едно място, което се назовава Демир дирек (железен стълб) и което място се намира тъкмо на края на двете улици, що водят откъм местностите на Трапезица, Хисаря и на другите им околни населени места. Ние мислим следователно, че ветият град не се е простирал повече към запад и юг от това място, Демир дирек зовимо, при това чак до реката Янтра от него място към юг и югоизток; но не можехме да се осветлим и да узнаем защо именно гореказаното място е названо от турците Демир дирек или как се е оно по-отпреди називавало. Колкото за наименованието Башдарлък ние можем, основан на вети народни песни да уверим, че Башдарлък се е називавало всяко място, определено, за да се четат овци и да им се отземва десетокът (бегликът); според това и на много места съществуват названията Бошдариили Башдарлък (при Габрово и проч.). Разказва се при това по предание тук в Търново, че отвън крепостта (Хисаря) е имало към запад и юг гора от малки и големи дървета и че отсетне, като се секли дърветата, строили са се и къщята. Това, ако е истина, трябва да е станало след превземането на крепостта и след изпъждането на гражданите от там; вижда се при това, че по онова злочесто време някои по-заможни граждани са си построили къщя от Каябаш насам, а другите са избягали по-надалеч и са се заселили и в балканските гористи места и от онова време трябва да са се учредили тъй називаемите у нас Колиби, които носят названието на учредителя си, тъй например са се те назвали в началото и още се називават Велковци, Коювци и проч. Това заселяване на търновците из уединените гористи балкански места ни напомня заселяването на други българи преди почти 900 години, които са се заселили в гористите недостъпни места на Черна гора, за да избегнат гонението и злодействата на гръците преди и след превзимането им на Източна България с престолния ѝ град Преслав. Както жителите на Черна гора, подобно (ако и много в по-малък размер) и жителите на нашите колиби живеяха във времето на турското владичество един доволно независим живот и ако не бяха ги злоупоотреблявали нашите български първенци от околните близки градовце, то те биха отдавна силно подействували за благоденствието на България в многовидни отношения. Колкото же за разпространението на града Търново към юг, запад и северозапад, то е станало по всяка вероятност по-отпосле и се е заселила местността нанагоре към Картал баир, кaктo и нанадолу към Маринополе (Марнополе просто завимо); според това и тая местност нанагоре носи названието Варуш, що означава на ветия наш български език град и това наименование са давали турците на оная част на един град, предопределена, за да живеят в нея изключително българи, кaктo и в Русчук се називаваше, може още се називава оная част на града Варуш, дето живееха изключително българи. Градът В. Търново във времето на царя Иваница или, както въобще го називават Калояна, брат на цар Асеня I, преимуществено же във времето на цар Асеня II и на други по-отподирни царе, бе достигнал до най-голяма славна знаменитост и може смело да се каже на основание на историческите събития от XIII и XIV столетия, че тоя славен град занимаваше по него време най-първото място. Тъй например се разказва, че царският и богоспасаемият град Търново е бил царицата на градовете, управляющия и великославния град, който словом и делом е бил вторият град след онзи на цар Констандина (Цариград); при това Търново е превъзходило всичките други градове на България по своето богатство и по завидната му роля, и по великите събития, що са се извършили в тоя град в гражданско и черковно отношение; още и по естественото отчасти и изкуственото си укрепление Търново е превъзходило не само всичките български градове, но и много други в Европа. Градът е много вет и нам не бе възможно поне приблизително да узнаем годината на първоначалното му учреждение. Известен стана тоя град, както и по-горе видяхме, от онова време, когато Шишман I съвзе идеята да действува, за да се свали цар Петър от престола му в Преслав (около 950 год.), а понеже Шишман I бе търновец и понеже това съзаклятие срещу цар Петра се правяше заедно с други боляри в Търново, според това и тоя град се прослави, следователно и от него време насам е и добил своята известност. По всяка вероятност тоя град се е учредил според естественообранителната му мъчно достъпна местност и най-напред трябва да е заселена Трапезица, а отсетне Хисаря и ближните им ниски места. Тоя град е получил названието си, вижда се, от мнообройните трънаци или трънливи дървета, що са се намирали по тая местност, които отчасти и до днес са се завардили.
Градът Велико Търново е имал и друга много знаменита международна важност - в тоя град са ставали черковни събори (концилии), в които са се разглеждали и обсъждали разни еретически поучения, каквито са били богомилските и на други еретически секти: хезихасти, адамити, евреи и проч... Цар Борил е съставил най-напред такъв събор в 1211 година, на 11 февруария в Търново, в който са се осъдили много строго поученията на богомилите и се издал и един законник или сборник срещу богомилите, от които много се отказали от поучинията си, а други са се изпъдили не само от Търново, но и от цяла България.
Цар Иван Александър е съзвал един много по-важен и по-многоброен събор (концил), в който той сам председателствовал заедно с патриарха Св. Теодосия Търновски в 1350 година. В тоя важен и знаменит събор присъствували и някои други духовни лица, както игумена на Килифарския монастир и проч. ; в него са теглили на съд всичките еретически учители, които са можали да уловят, и с тях Св. Теодосий Търновский е постъпил най-строго, някои от тях са се отказали, но други не се рачили да се покорят на черковните закони и предписания и такивато са били Кирил Босота и ученикът му поп Стефан; затова цар Александър заповядал „да ги забележат със светливо желязо по челото, за да се упознават и да ги изпъдят из България“. Но силата на богомилите, която от толкова векове насам са е била вгнездила в България, чрез това само не е било възможно де се пречупи, трябало е още да се смирят и хезихастите, и евреите, които тоже върлували. За тая цел цар Александър е свикал един нов събор в 1355 година и заедно със синовете си, князовете Шишмана и Асеня, и заедно с патриарха Теодосия, с всичките владици на България и с калугарите от Килифарския монастир съставил се тоя събор, в който се е произнесла проклетията връх богомилистите, хезихастите и евреите; техните служители (свещеници) изгнали в заточение, а на евреите им се при това отнели гражданските им права чрез една царска грамота (свиток). За наша народна жалост обаче тие еретици са се разпръснали във Франция и Италия, отчасти и в Германия и защото те били известни като български еретици, (понеже са дохождали там из България), то френците особено почнали да отдават на народното ни име бъларин едно презрително и низко оценение, което, повтаряме, за голямо наше народно унижение се е завардило и до днес между френците чрез унизителните слова: Bulgari, Bougri или Bougre и в тоя жалостен за нас случай се потвърдява народната ни пословица „Според наш Никола намразих и Свети Никола.“
В града Велико Търново според общата му известна знаменитост, особено във времето на царуването на Ивана Асеня II, са се правили и потвърдявали разни международни трактати с всичките почти царства на Европа, преимуществено же и с гръцките, френските, италианските, маджарските, сърбските и проч. царие. Въобще може да се каже, че Търново като столнина (резиденция) на царя, на патриарха и на знаменитите велможи и боляри е бил в XIII и XIV столетия центърът на всичкия деятелен български живот. Гражданите му са земали следователно голямо участие в современните политически движения и често са имали значителен перевес в решенията си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар