В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

Васил Хаджистоянов Берон- лекар, просветен деец и археолог


Д-р Васил Берон се установява в Търново като лекар през 1856г. и се захваща със завидно усърдие да изучава миналото на града. Д-р Васил Берон е роден през 1824г. в Котел, племенник е на автора на Рибния буквар д-р Петър Берон. Учил е в Карлово, Цариград, Одеса, Мюнхен и Вюрбург. Един от първите българи, завършили медицина. Наред с докторската си дейност се занимавал с философия, психология, история, образование и археология. Автор е на първата Българо-немска граматика, на учебници по Естествена история и Логика. Специализирал е в болниците във Виена, Париж и Берлин. Практикува в Букурещ до Кримската война, когато се включва в руската военно полева болница. След неуспешния за Русия край на войната се установява във В. Търново. Тук се утвърждава като лекар и аптекар и започва първите археологически разкопки на историческите хълмове Царевец и Трапезица. В годините след Кримската война ведно с развитието на историческата наука се проявява истинска страст към издирване и обнародване на археологически паметници. На страниците на възрожденския ни печат се появяват стотици съобщения за старинни крепости, пътища и надписи, ръкописи и находки на ценни вещи. Д-р Васил Берон още през 1856г. обходил Трапезица, влизал в църквите "Св. Петър и Павел" и "Св. Димитър" в Асенова махала, с голям страх успял да посети и старата търновска крепост Хисарят, населена по това време само с турци (Царевец). На следващата година с разрешението на турския управител той проникнал и в две джамии, за които още преди идването си в Търново знаел, че са стари християнски църкви ("Св. Четиридесет мъченици" в Асенова махала и "Св. Параскева" на Царевец). Тридесет години по-късно в част първа на своите "Археологически и исторически изследования" Берон обнародвал впечатленията си от първия досег с търновските старини. На Трапезица, сред високо стърчащи зидове и купища камъни, той видял няколко ями, които народното предание свързвало с порутени от турците християнски църкви. През 1856г. иманяри разкопали една от ямите и открили старинна църква, която по нареждане на турските власти веднага била затрупана. Издадената от турския управител забрана за разкопки попречила на Берон да проучи още тогава Трапезица и да «извади на бял свят» старинните ѝ паметници. Берон заварил църквата "Св. Димитър" почти напълно разрушена. Само в олтара и личали два слоя живопис: горният е гръцки надписи, а долният «с изображения на светии и чисто български надписи». В Хисарят той влязъл по подвижния мост, поддържан от дебели синджири, заловени в горния си край за дебела дъбова греда. Била запазена и макарата, посредством която се вдигал мостът, захваната в каменния градеж над прохода на входа.
През 1864г. става директор на Болградската гимназия. През 1872г. се завръща отново в Търново, за да поеме отново училищното и църковното настоятелство и да възстанови лекарската си практика. Учредява и Археологическо дружество. След Освобождението е депутат в Учредителното събрание, първи председател на Общинския съвет и временно изпълняващ длъжността кмет на В. Търново. Три години е директор на мъжката гимназия "Свети Кирил", сега Хуманитарна гимназия, без да получава заплата и издържа многолюдното си семейство от лекарска практика.
След Освобождението издава книгата „Археологически и исторически изследвания“ през 1887г., в която намират място всички негови изследвания.
През нощта на 18 май 1901г. от оставен незагасен мангал се запалва дъсчената барака- кафене до къщата на д-р В. Берон. В разразилия се пожар, който обхваща и дома на енциклопедиста, изгарят редки старобългарски ръкописи, музейни предмети, библиотеката, личният архив и цялата покъщнина. След пожара в Търново битува една версия за умишлен палеж. Споменава се името на княз Фердинанд, който при посещението си в Търново, отсяда в дома на д-р В. Берон. Князът е впечатлен от музейната сбирка и се обръща с молба към домакина да му подари някои от предметите. Васил Берон отказва с аргумента, че това е невъзможно, защото експонатите принадлежат на целия български народ и тяхното място е в бъдещия музей. Не по-малко категорично отклонява и предложението дъщеря му да стане придворна дама. Тази безспорно любопитна версия за съществувал между княз Фердинад и д-р В. Берон конфликт, довел и до опожаряването на дома му, остава в сферата на догадките и предположенията. Веднага след пожара д-р Берон заминава със семейството си за София, където остава до смъртта си на 25 септември 1909г.
Единcтвeнoтo бългapcкo yчилищe, кoeтo нocи имeтo нa бeлeжития бългapин е търновската Пpoфecиoнaлнaтa гимнaзия пo тypизъм "д-р Васил Берон

Прочетете още: Васил Берон за първите разкопки на хълма Трапезица и основаване на Археологическото дружество в Търново
 Фердинанд гони първите археолози
Източници: Книгата "Царевград Търново"- Любомир Владикинhttps://dariknews.bg
Грета Костова- Бабулкова

Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN