Д-р Васил Берон се установява в Търново като лекар през 1856 г. и се
захваща със завидно усърдие да изучава миналото на града. Д-р Васил
Берон е роден през 1824 г. в Котел, племенник е на автора на Рибния
буквар д-р Петър Берон. Учил е в Карлово, Цариград, Одеса, Мюнхен и
Вюрбург. Един от първите българи, завършили медицина. Наред с
докторската си дейност се занимавал с философия, психология, история,
образование и археология. Автор е на първата Българо-немска граматика,
на учебници по Естествена история и Логика. Специализирал е в болниците
във Виена, Париж и Берлин. Практикува в Букурещ до Кримската война,
когато се включва в руската военно полева болница. След неуспешния за
Русия край на войната се установява във В. Търново. Тук се утвърждава
като лекар и аптекар и започва първите археологически разкопки на
историческите хълмове Царевец и Трапезица. В годините след Кримската
война ведно с развитието на историческата наука се проявява истинска
страст към издирване и обнародване на археологически паметници. На
страниците на възрожденския ни печат се появяват стотици съобщения за
старинни крепости, пътища и надписи, ръкописи и находки на ценни вещи.
Д-р Васил Берон още през 1856 г. обходил Трапезица, влизал в църквите "Св. Петър и Павел" и "Св. Димитър" в Асенова махала, с голям страх
успял да посети и старата търновска крепост Хисарят, населена по това
време само с турци (Царевец). На следващата година с разрешението на
турския управител той проникнал и в две джамии, за които още преди
идването си в Търново знаел, че са стари християнски църкви ("Св. Четиридесет мъченици" в Асенова махала и "Св. Параскева" на Царевец).
Тридесет години по-късно в част първа на своите "Археологически и
исторически изследования" Берон обнародвал впечатленията си от първия
досег с търновските старини. На Трапезица, сред високо стърчащи зидове и
купища камъни, той видял няколко ями, които народното предание
свързвало с порутени от турците християнски църкви. През 1856 г. иманяри
разкопали една от ямите и открили старинна църква, която по нареждане
на турските власти веднага била затрупана. Издадената от турския
управител забрана за разкопки попречила на Берон да проучи още тогава
Трапезица и да «извади на бял свят» старинните ѝ паметници. Берон
заварил църквата "Св. Димитър" почти напълно разрушена. Само в олтара и
личали два слоя живопис: горният е гръцки надписи, а долният «с
изображения на светии и чисто български надписи». В Хисарят той влязъл
по подвижния мост, поддържан от дебели синджири, заловени в горния си
край за дебела дъбова греда. Била запазена и макарата, посредством която
се вдигал мостът, захваната в каменния градеж над прохода на входа.
През 1864 г. става директор на Болградската гимназия. През 1872 г. се
завръща отново в Търново, за да поеме отново училищното и църковното
настоятелство и да възстанови лекарската си практика. Учредява и
Археологическо дружество. След Освобождението е депутат в Учредителното
събрание, първи председател на Общинския съвет и временно изпълняващ
длъжността кмет на В. Търново. Три години е директор на мъжката гимназия "Свети Кирил", сега Хуманитарна гимназия, без да получава заплата и
издържа многолюдното си семейство от лекарска практика.
След
Освобождението издава книгата „Археологически и исторически изследвания“
през 1887 г., в която намират място всички негови изследвания.
През нощта на 18 май 1901 г. от оставен незагасен мангал се запалва
дъсчената барака- кафене до къщата на д-р В. Берон. В разразилия се
пожар, който обхваща и дома на енциклопедиста, изгарят редки
старобългарски ръкописи, музейни предмети, библиотеката, личният архив и
цялата покъщнина. След пожара в Търново битува една версия за умишлен
палеж. Споменава се името на княз Фердинанд, който при посещението си в
Търново, отсяда в дома на д-р В. Берон. Князът е впечатлен от музейната
сбирка и се обръща с молба към домакина да му подари някои от
предметите. Васил Берон отказва с аргумента, че това е невъзможно,
защото експонатите принадлежат на целия български народ и тяхното място е
в бъдещия музей. Не по-малко категорично отклонява и предложението
дъщеря му да стане придворна дама. Тази безспорно любопитна версия за
съществувал между княз Фердинад и д-р В. Берон конфликт, довел и до
опожаряването на дома му, остава в сферата на догадките и
предположенията. Веднага след пожара д-р Берон заминава със семейството
си за София, където остава до смъртта си на 25 септември 1909 г.
Единcтвeнoтo бългapcкo yчилищe, кoeтo нocи имeтo нa бeлeжития бългapин е
търновската Пpoфecиoнaлнaтa гимнaзия пo тypизъм "д-р Васил Берон
Прочетете още: Васил Берон за първите разкопки на хълма Трапезица и основаване на Археологическото дружество в Търново
Фердинанд гони първите археолози
Образът на д-р Васил Берон оживява посредством анимация посредством Deep Nostalgia на MyHeritage
Няма коментари:
Публикуване на коментар