Из „Археологически и исторически изследвания“ през 1887 г.- Васил Берон
След Кримската война и след Парижкия конгрес, ако и султанът по желанието на Силите, които подписаха Парижкия трактат, издаде един манифест под наименование Хатихумаюн, чрез който уж се прогласяваше равенство между турците и християнските поданици, но положението на българите си остана почти същото, каквото бе и по-отпреди. При всичко това впрочем трябва да се забележи, че у българите се произведе един нравствен преврат, те се стреснаха и събудиха от дълбокия си робски сън, въодушевени, вижда се, от благотворните влияния на разновидните фази на тая война. В съображение на това си нравствено-народно пробуждане те почнаха да въстават не само против турската светска власт, но и против духовната власт на гръцките владици, що управляваха по него време духовно в цяла България, и центърът на такивато политически въстания срещу турското правителство, както и на духовните борби срещу гръцкото духовенство, беше в ония времена градът Велико Търново. Преди обаче да поченем разказа си за тогавашната духовна борба срещу търновския гръцки владика Неофита и за да не прекъсваме жицата на историческите събития по политическите народни въстания, ние ще разкажем по-напред за народното въстание срещу турската власт, приготвено и повдигнато от дяда Никола Панталонджията в Търново през лятото на 1856 година.
Това въстание даде повод да се разказва за него разновидним образом - едни казваха едно, а други - друго; други же разказваха, че това проектирано въстание от дяда Никола е имало обширни разклонения в тогавашния Търновски санджак (окръг). Онова, което ще разкажем за това въстание, то го узнахме след избухването му, понеже ние бяхме дошли тук, в Търново, преди малко време. Но узнахме, че действително то е имало разклонения в Трявна, Габрово, Дряново, Лясковица, по околните по-малки села и градовце, даже и по колибите. При всичко това обаче Дядо Никола подигна това въстание през месец юлия 1856 година по един действително много и до днес непонятен начин, защото, както тогава се известихме, той потегли от Търново с 15-20 момчета да отиде в Балкана и там да се присъедини и с другите си другари. Турското местно правителство, известено за това въстаническо движение, незабавно изпрати полицейска власт, за да преследова въстаниците. Разказваше се, че дядо Никола се бил намервал по него време в гората близо при Габрово, дето и стана една доволно силна битка, но, разумява се, че по малочислеността си Дядо-Николовата чета се разби от турците. От там той потеглил, за да отиде къде Трявна, дето бил имал много негови съучастници и, вижда се, уморен от многото му ходене и ненаучен на военен поход, той си легнал в една градина близо при Трявна и заспал. Там го пристигват турските заптиета и го убиват. Отсетне изловиха момчетата, доколкото можаха, и ги затвориха в турските тъмници, дето те и лежаха в жалостно състояние доволно време. Някои от тях се разболяха и отсетне ги разпуснаха, но повечето умряха от болестите си, що бяха се вкоренили в тях от студените заразителни тъмници. Тъй се потуши и свърши в едно много късо време проектираното въстаническо движение на Дяда Никола. Двигателните же причини, които го подбудиха в това, бяха май тъмни и непонятни. Някои например уверяваха, че Раковски е бил подбудил Дяда Никола да повдигне едно въстание, а други - че търновският гръцки владика Неофит го е подбудил в това с цел, за да очерни и компрометира българите пред султановото правителство. Даже се уверяваше, че според това и Дяда Никола не го уловили жив в градината, дето спал, но го убили. При всичко това впрочем наскоро след това въстание, къде края на 1856 година, почена се тук в Търново духовната борба против гръцкия владика Неофита и вследствие на тая борба запали се една искра, от която по-сетне пламна огънят, който изгори и обърна в прах и пепел фанариотския гръцизъм, тая бивша ненаситна ламя за злочеста България; ние ще разкажем в приличното му място напространно за тая духовна борба.
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар