На втората снимка Д. Михайлидес е заснел панорама на града от последните години преди Освобождението. Липсата на едра растителност му е позволила да обхване почти цялата българска част на града. На преден план се виждат палатките на турските войници на мястото на дн. Областна управа и околностите на мястото на Интерхотел "В. Търново". Къщите по дн. ул. Гурко" могат да се проследят от църквата "Св. Спас" до края на улицата - днес там е паметникът на Ив. П. Семерджиев. На югозапад личи пътят, по който по-късно се застроява дн. ул. "X. Димитър". Долу край реката е някогашната циганска махала. Най-източно след Конака се редят къщите по дн. ул. "Ив. Вазов", магазините по ул. "Велчова завера", Стамболовия хан, хана на х. Николи, Дряновския хан, сградите около Стария пазар и тези в края на дн. ул. "Стефан Стамболов", която завършва в края на града до една поляна. Южно са сградите на мястото на дн. Търговски център "Европа".
Оригиналните снимки са били притежание на читалище "Надежда" и са подписани с красив почерк на френски "par D. Michailldes". От тези оригинали четвърт век по-късно търновските издатели Конарeв и Ив. Ферменджиев произвеждат пощенски картички.
От ретуша и оцветяването обаче панорамата е загубила от документалността си и създава впечатление, че е рисувана. В частни колекции са запазени няколко документирани снимки, правени в България през 1875 г. вероятно през тази година е снимал в Търново и Д. Михайлидес.
Едни от първите снимки били и на руските военни фотографи, съпровождащи освободителните войски. Ето една такава, направена през юни 1877 г.
Непосредствено преди Освобождението с Търново свързва дейността си румънецът Онорий Марколеско. Той идва тук от гр. Тулча и в продължение на 25г. и се превръща във фотолетописец на града. Той запечатва църквата "Св. 40 мъченици", манастирът "Св. Троица", църквата "Св. Богородица". По време на Учредителното събрание на 10-16 февруари 1879 г. той снима депутати от всички краища на страната. По тези снимки по-късно се изработва табло на участниците в събранието. Негово дело са снимките на 17 пехотна дружина на княз Дондуков-Корсаков, на трета рота на Търновската дружина, на първата наборна комисия за формиране на българската войска, украсата на града за посрещането на княз Ал. Батенберг, делегатите на I, II, IV Велико народно събрание. Неговият обектив запечатва множество обществено-политически, административни и култури събития от местен характер. Автор е на снимките, документирали археологическите паметници, илюстриращи изследванията на К. Шкорпил, оригиналните заснимания на народна празнична носия и хора от В. Търновско за първия мострен панаир през 1892 г. Той пръв снима княз Александър Батенберг и прибавя към името си- придворен фотограф. Представа за мащабната дейност на О. Марколеско дават негови портрети и изгледи, съхранявани в НБКМ-София ЕИМ-София, Държавните архиви и музеи във В. Търново Габрово Русе и други частни колекции и семейни албуми. Това са десетки видни търновци и граждани от други краища на страната, пребивавали по един или друг повод във В.Търново. Ето част от снимките му. На неколкократните негови изяви на международни изложения той получава медали и почетни дипломи. Става и действителен член на Общата академия на научно-техническите изкуства в Брюксел. През 1903 г. той се премества в гр. Варна, където през 1927 г. почива.
Едни от първите снимки били и на руските военни фотографи, съпровождащи освободителните войски. Ето една такава, направена през юни 1877 г.
От първото десетилетие след Освобождението отделни снимки са съхранени с имената на няколко малко известни фотографи: Вейднер и Едуард Либих, Адолф Волфрам (Обр. 11), Димитър Василиев (Обр. 12), Георги Тимов (Обр. 13), Петър Габровски (Обр. 14). От тях заслужава внимание Е. Либих, който още през 1897 г. започва да тиражира снимки с изгледи от Търново в поредицата "Из търновските околности".
Една от неговите снимки е на разрушена мелница след наводнението на 2 август 1897 г. Други негови снимки
Австриецът Адолф Жозеф Бронфен през 1885 г. се установява в Търново и работи там до 1925 г. (поне по-късно негови снимки не са открити). Живее и работи в най-новата част на града, която тепърва се застроява. Ателието му се намирало срещу новопостроената девическа гимназия в града. Снимката на тази сграда е най-старата датирана негова снимка от работата му в Търново - 1885 г. Уникална е неговата снимка на честването на 1000-годишнината от смъртта на Методий - 1885 г. В първите години след установяването си в Търново, както останалите си колеги, Бронфен прави портретни снимки на стотици търновци - мъже, жени, занаятчии, търговци, интелигенти, военни. По-известни от тях са портретите на съпругата и дъщерята на Хр. Ботев - Венета и Иванка, на жената на Хр. Караминков - Аника Костова, на учителките Иванка Коджова, Зорница п. Иванова, Мария Попова - жена на индустриалеца Ангел Попов, на Поликсена Бъчварова, Поликсена Тотева - внучка на видния адвокат Марко Тотев и Кръстинка - неговата дъщеря. Негови са снимките на видните великотърновци: Трифон Кънчев - кмет на града, подполковник Панайотов (котката), Джорджо Момчев, Иван Панов Семерджиев, Христо Георгиевич, Кирил Игнатов- доброволец във войната 1912-1913 г., Васил Мавриков - профсъюзен деец, Александър Протогеров, Христо Македончето, Петър Пешев от Севлиево - политически деец, Кръстю Стойчев от Тетевен. Наследете се на някои от тях.
Ето и една снимка на Бронфен из архива на моята фамилия Костови. Седналият младеж е дядо ми- Иван Костов- Малината.
Ето и една снимка на Бронфен из архива на моята фамилия Костови. Седналият младеж е дядо ми- Иван Костов- Малината. 
С добро качество се отличават неговите семейни и сватбени снимки: Стоян и Иванка Хр. Ботева (8 януари 1906 г.), Тодорица и д-р Ст. Хаджипенчев (1902 г.), Танко Добрев с майка си и жена си, семейството на областен управител П. Горбанов, семейство Паскалеви, семейството на майор Стефан Герганов, семейството на Моско Москов и др.
Обективът на Бронфен е запечатал образите на редица дейци от културния, обществен и икономически живот на града: първите учители от училище "Йосиф I" 1894-1895 г.; Търновския певчески хор с диригент Ал. Шумелов 1895 г.; собственици и акционери от бирената фабрика 1896 г.; юнашкото дружество 1897 г.; строежът на ж.п.мостовете под града 1899 г.; Мъжката гимназия като лазарет по време на Балканската воина 1912-1913 г.;ученици на строежа на туристическата хижа хълма "Царевец" 1925 г.; работници от ефорията "Ангел Попов"1925 г.; Великотърновското поборническо дружество 1908 г.; войници от 18 Етърски полк, 22 септември 1908 г.; V рота от 20 Добружански полк. Бронфен постоянно работи и като пътуващ фотограф из селищата в Търновско. Освен като фотограф Бронфен започва да се изявява и като пропагандатор на природните и архитектурни забележителности на Търново. Той издава през 1900 г. поредица от 20 пощенски картички с панорами на града и снимки на значими архитектурни обекти.
В най-големи тиражи са издадени:
- Хисарът(Царевец)с джамията.
- Панорама на града с ж.п. моста.
- Панорама на града със Стамболовия мост.
- улица "Булевард"
- Девическата гимназия
- Света гора с двата моста.
- Търново с Трапезица.
- Асенова махала.
- Махала "Св. Троица"
- Общинското управление(Конака)
Из "Известия на Регионален исторически музей - Велико Търново", книга 21, 2006 г.
Четете увлекателния разказ на Иван Тодоров "Светлописците на старостоличани" за фотографите, работили в Търново
Четете увлекателния разказ на Иван Тодоров "Светлописците на старостоличани" за фотографите, работили в Търново
Електронен каталог на стари Великотърновски пощенски картички с автори: Павел Енчев и Росен Петков
Разгледайте картички из колекцията на Павел Енчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар