Из „Археологически и исторически изследвания“ през 1887 г.- Васил Берон
След разказа си за учреждението, организацията и взаимните переписки на Центр. и Част. р. комитети да се завърнем пак към жицата на историческите събития след обесването на В. Левски в началото на 1873 година в София. По него време градът Ловеч, дето се намираше тайният р. комитет под главното управление на В. Левски, се бе компрометирал и не бе възможно да се държи там тоя комитет, затова се решило да се той премести и учреди тук в Търново и най-главният деец при учреждението му беше Иван Хаджи Димитров. Тоя Централен комитет в Търново е действувал много тайно и всячески се е трудил да се приготви българският народ за въстание и да се освободи от турското владичество. Всичките переписки следователно на Частните комитети в България почнаха да се водят с Централния комитет в Търново.
Това трая повече от 2 години и, вижда се, че по съдействието и вдъхновението на Търновския тогавашен таен Ц. рев. комитет решило се и се предприело да се устрои и подигне най-напред едно народно въстание в Стара Загора и Чирпан заедно с други ближни околни села, а за да се постигне по-успешно тая цел, решило се било най-напред да се запали и да се изгори градът Стара Загора и в същото време да се изгори Чирпан, а след него и Търново. Тоя проект бе скроен с основна и вероятна надежда, че като се запалят и се изгорят тие градове, жителите им, лишени от всичко, ще достигнат до крайно опропастяване във всяко отношение, ще се свършено отчаят, даже и от самия си живот, и ще се присъединят с въстаниците, за да избият и изтребят всичките турци, що се намират в тие градове. Те са вероятно мислили, че след това ще да могат да се силно укрепят и да се добре устроят, тъй щото да могат да учредят поне едно привременно, доволно яко правителство, от дето да се подпомагат и ръководят отсетне и другите от Цен. и Частните рев. комитети проектирани въстания не само отсам, но и отвъд Балкана. Тъй се поне чуваше по него време тук, в Търново. В съображение на това най-напред се подигна и почна въстанието в Стара Загора и в Чирпан.
Това въстание, или по-справедливо да го назовем опит за въстание, се случи съвременно в Стара Загора и в Чирпан, оно избухна през месец септемврия 1875 година и беше предшествието на едно много по-обширно въстание отвъд и отсам Балкана. По неизвестни причини, вижда се да е било излязло едно неспоразумение между съзаклятниците в Стара Загора и в Търново и че според това неспоразумение не можаха те всичките да се съединят в едно и също време; по тая причина, вижда се, предначертаният им план се развали. При това за голяма жалост средствата, които бяха си избрали и бяха си предначертали да употребят, съвсем не бяха сполучливи, защото и по-горе споменахме, те бяха си предначертали да запалят и изгорят най-напред Заара и Чирпана отсетне и Търново. Това им предначертано намерение подплаши населението в Заара, предизвести се за това на местното турско правителство и се иска от него защита. Разумява се, че турското правителство незабавно се и разпоредило да се вземат нужните мерки, за да се предвари запалянето на града Заара и да се потъпче въстанието.
Съобразно же с предначертания план на съзаклятниците средоточните местности, в които те щели да се съберат и оттам да нападнат на Стара Загора, били следующите: 1. турските гробища при града, Немискях зовими, и 2. Чадър могила. В тия средоточни местности щели да се съберат всичките съзаклятници от Стара и Нова Загора, Чирпан, Търново и пр., и пр. Водителите же на това предначертано въстание са били: Андрей Момчев и Димитър X. Генчев - учители в Стара Загора - и Таню от Чирпан. От Търново се очаквали тоже някои съзаклятници на предначертаното това въстание, но по неизвестни нам причини не отишли. Вижда се впрочем, че съзаклятниците са се предварително убедили, че предначертаното им въстание не ще може да се осъществи, според това, вижда се, те и напуснали намерението си да запалят града Стара Загора и вследствие на това си решение те и запалили скрития си склад от газ, що били имали приготвен в местността Немискях. Някои обаче уверяват, че склад от газ не се е палило.
След като турското правителство узнало всичко, що се е вършило, узнало и имената на главатарите на проектираното въстание, нему е било следователно много лесно в същия ден да улови оние от Стара Загора, именно учителите Андрея Момчева и Димитра X. Генчева; а Михаила и брата му Георгя Жекови от Нова Загора турците ги запалили и изгорили в един плевник в Новата махала, дето те са се били скрили по-отпреди и не рачили да се предадат на турските заптиета. При това за голяма жалост учителите Андрей Момчев и Димитър X. Генчев от Стара Загора издадоха на местното турско правителство почти всичките лица и не само от Стара Загора, но и отвред, които са били дотогава взели участие в проектираното въстание; вследствие на това издайничество докарали бяха по него време и бяха затворили в тъмниците, даже след като се те препълниха, и в ханищата в Стара Загора до 800 души бедни българи...
Тогава в Стара Загора се учреди една особена комисия под председателството на един висши чиновник, изпратен от Цариград (ако помним добре, Али Шефик бей, който в 1876 дохожда със същата мисия и тук в Търново), за да изпита затворените тия хора и да се увери, ако действително всичките са виновни. След 2-3-месечно изпитване обаче комисията се увери, че по-многото са невинни хорица и затова ги и освободи; твърде малко же като признати за виновни изпрати за в Едрине, а оттам някои изпратиха в Цариград, между които бяха и Андрей Момчев, Димитър X. Генчев и Таню от Чирпан, които обаче след малко време сполучиха да избягат от там и да отидат през Одеса в Сърбия. Тъй са потуши и това Старозагорско въстание.
Това трая повече от 2 години и, вижда се, че по съдействието и вдъхновението на Търновския тогавашен таен Ц. рев. комитет решило се и се предприело да се устрои и подигне най-напред едно народно въстание в Стара Загора и Чирпан заедно с други ближни околни села, а за да се постигне по-успешно тая цел, решило се било най-напред да се запали и да се изгори градът Стара Загора и в същото време да се изгори Чирпан, а след него и Търново. Тоя проект бе скроен с основна и вероятна надежда, че като се запалят и се изгорят тие градове, жителите им, лишени от всичко, ще достигнат до крайно опропастяване във всяко отношение, ще се свършено отчаят, даже и от самия си живот, и ще се присъединят с въстаниците, за да избият и изтребят всичките турци, що се намират в тие градове. Те са вероятно мислили, че след това ще да могат да се силно укрепят и да се добре устроят, тъй щото да могат да учредят поне едно привременно, доволно яко правителство, от дето да се подпомагат и ръководят отсетне и другите от Цен. и Частните рев. комитети проектирани въстания не само отсам, но и отвъд Балкана. Тъй се поне чуваше по него време тук, в Търново. В съображение на това най-напред се подигна и почна въстанието в Стара Загора и в Чирпан.
Това въстание, или по-справедливо да го назовем опит за въстание, се случи съвременно в Стара Загора и в Чирпан, оно избухна през месец септемврия 1875 година и беше предшествието на едно много по-обширно въстание отвъд и отсам Балкана. По неизвестни причини, вижда се да е било излязло едно неспоразумение между съзаклятниците в Стара Загора и в Търново и че според това неспоразумение не можаха те всичките да се съединят в едно и също време; по тая причина, вижда се, предначертаният им план се развали. При това за голяма жалост средствата, които бяха си избрали и бяха си предначертали да употребят, съвсем не бяха сполучливи, защото и по-горе споменахме, те бяха си предначертали да запалят и изгорят най-напред Заара и Чирпана отсетне и Търново. Това им предначертано намерение подплаши населението в Заара, предизвести се за това на местното турско правителство и се иска от него защита. Разумява се, че турското правителство незабавно се и разпоредило да се вземат нужните мерки, за да се предвари запалянето на града Заара и да се потъпче въстанието.
Съобразно же с предначертания план на съзаклятниците средоточните местности, в които те щели да се съберат и оттам да нападнат на Стара Загора, били следующите: 1. турските гробища при града, Немискях зовими, и 2. Чадър могила. В тия средоточни местности щели да се съберат всичките съзаклятници от Стара и Нова Загора, Чирпан, Търново и пр., и пр. Водителите же на това предначертано въстание са били: Андрей Момчев и Димитър X. Генчев - учители в Стара Загора - и Таню от Чирпан. От Търново се очаквали тоже някои съзаклятници на предначертаното това въстание, но по неизвестни нам причини не отишли. Вижда се впрочем, че съзаклятниците са се предварително убедили, че предначертаното им въстание не ще може да се осъществи, според това, вижда се, те и напуснали намерението си да запалят града Стара Загора и вследствие на това си решение те и запалили скрития си склад от газ, що били имали приготвен в местността Немискях. Някои обаче уверяват, че склад от газ не се е палило.
След като турското правителство узнало всичко, що се е вършило, узнало и имената на главатарите на проектираното въстание, нему е било следователно много лесно в същия ден да улови оние от Стара Загора, именно учителите Андрея Момчева и Димитра X. Генчева; а Михаила и брата му Георгя Жекови от Нова Загора турците ги запалили и изгорили в един плевник в Новата махала, дето те са се били скрили по-отпреди и не рачили да се предадат на турските заптиета. При това за голяма жалост учителите Андрей Момчев и Димитър X. Генчев от Стара Загора издадоха на местното турско правителство почти всичките лица и не само от Стара Загора, но и отвред, които са били дотогава взели участие в проектираното въстание; вследствие на това издайничество докарали бяха по него време и бяха затворили в тъмниците, даже след като се те препълниха, и в ханищата в Стара Загора до 800 души бедни българи...
Тогава в Стара Загора се учреди една особена комисия под председателството на един висши чиновник, изпратен от Цариград (ако помним добре, Али Шефик бей, който в 1876 дохожда със същата мисия и тук в Търново), за да изпита затворените тия хора и да се увери, ако действително всичките са виновни. След 2-3-месечно изпитване обаче комисията се увери, че по-многото са невинни хорица и затова ги и освободи; твърде малко же като признати за виновни изпрати за в Едрине, а оттам някои изпратиха в Цариград, между които бяха и Андрей Момчев, Димитър X. Генчев и Таню от Чирпан, които обаче след малко време сполучиха да избягат от там и да отидат през Одеса в Сърбия. Тъй са потуши и това Старозагорско въстание.
 |
| Панорамна снимка на Стара Загора от 1876 година. |
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар