СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

За произхода на името на град Търново

Съществуват различни мнения относно етимологията на името Търново. Аз ще се спра само на тези, които според мен са по-правдиви. Тринов е името, с което св. Патриарх Евтимий Търновски нарича града в житията, които съставя. Във всички стари жития името на града е Трьнов и Трiнов, което неправилно е преведено на Търнов. В старите речници числото "три" се е пишело не „три”, а "трь", от там и Трьнов, а по-късно неправилно наречен Търнов. В ранни византийски извори, градът се споменава като Триновос или Тринавос- от лат. Тринавус- трите кораба. Любомир Владикин пише в книгата си "Между Царевец и Трапезица" от 1931г. :"Три полуострова, но тъй силно издадени напред, чрез толкова тясна ивица свързани с планински масив, че изглеждат на острови, или на три исполински кораби, с отвесни стени, потънали в дълбоките процепи на Янтра. Тъй силна е илюзията, щото човек е готов да повярва, че името на града произлиза от латинските думи tri-navis — три кораба..."
"Търновските хълмове са привлекли вниманието още на най-старите жители на земята ни — траките. По тях мъдрите прадеди са строили оброчища, крепости и жилища. Намерените по Къзхисар (Момина крепост) монети от Филипа Македонски и син му Александър Великий са неопровержими доказателства за това. До неотдавна, селяни са изравяли по тези места мраморни плочки с изображения на тракийски конници, които считали за икони с ликът на св. Георги. И днес още личат следите на водопроводи, резервоари и крепостни зидове, които не са научно изследвани, но предполага се да са от римско време, особено като се съди по латинските и гръцки надписи върху някои плочи, жертвеници, постаменти и др."
Древният произход на Търновград обаче в официалната историята не се свързва с българите, а с траките, но още преди около един век българският историк проф. д-р Ганчо Ценов, професор по стара история в Берлинския университет, обръща внимание, в своя основополагащ труд „Готи или българи“, че готите са наследници на траките-гети и че заедно с тях "българите се споменават не само преди славяните, но и преди хуните в Илирия и Тракия, че българите са живели още през 350 г. покрай долния Дунав и южно от него във Византийската империя и че те са били един могъщ народ, не само в Мизия, но и в Тракия и Илирия"... Той се позовава на значителен обем древни източници, за първи път или повторно преведени и критично проверени от него, което впечатлило и получило признанието на германските му колеги. И за Паисий Хилендарски- готи и българи са един и същи народ. В своята история той пише: "Тъй писали за Уалент в неговите деяния:" Обезумя цар Уалент и пусна готите, преминаха Дунава и се населиха в Тракия. После беше победен и изгорен от тях.“ Тук е явно, че българите по онова време се наричали готи и конен народ и досега пребивават покрай Дунав и Тракия, а по онова време именували ги готи поради татарите. Така българите се вдигнали в това време и завладели много място от гърците – цялата Търновска, Видинска и Нишка епархия, – станали независими и се заселили нашироко по тия епархии." Също прави много важно уточнение:" По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали готи всички народи, които произхождали от север, както днес ги наричат татари." 
 Професор Чилингиров пише (с.52): … наличието на често употребявани “славянски” думи и лични имена в “тракийския” език, и то още от най-ранната засвидетелствувана от писмените извори историческа епоха, също не ни дава никакви основания да приемем, че така наречените “славяни” и “траки” са два различни етноса, говорещи на разни езици, а не един етнос, проявяващ се в два твърде близки по своя физически тип варианта, чиито езици явно са наречия на един общ език.” Като се има предвид, че името "славяни" се появява в руския панславизъм през 16 век. Дотогава никъде, в нито един документ или паметник не се споменава това име. Навсякъде в старите източници се споменава името склавини-гети. Склавините не са нов народ, склавини е само алтернативното название на тракийското племе гети, населяващо Балканите поне от времето на Неолита. А. Чилингиров поясни в “Готи и Гети”, че хилядите топоними оставени от склавините в Гърция (а и в Тракия) са типични за българския език, а не за руски, украински и т.н. Това е наистина така, названията Българец, Търново, Кожани, Трън, Чернозем са си чисто български. Селища с такова име съществуват на много места в т.нар. "славянски" страни: Малко Търново, с. Тарнава (две на брой), Търново Сеймен (дн. Симеоновград), с. Търново (днешна Македония), Терново (Украйна), Tirnau (Чехия), Tarnava (Словакия), Tarnów (две селища в Полша, укр. Тарнiв,), Tarnawa (Полша). Според изследователя Павел Серафимов изследвайки документи, летописи и карти езиковедите Ф. Малингудис и М. Фасмер са успели да намерят по земите на южните ни съседи доста селища с български названия. Особен интерес представляват следните: Τέρνοβα, Τούρνοβον, Τρίνοβον, Τύρναβος, Τέρνοβον, Τέρροβον, Τύρνοβον(Тернова, Турново, Триново, Терново, Терово, Тюрново). Учените предполагат, че имената са оставени между VI-ти -VII-ми век когато предците ни заливат като море цяла старата Елада и основават хиляди селища там (всъщност не се касае за нашествие, а за завръщане в свои земи). Безспорно десетината топонима, сродни на нашия Търново са нещо заслужаващо вниманието ни.
Източници: Готи и Гети - Изследвания, проф. д-р Асен Чилингиров, Берлин, 2005 г. http://www.artsloi.com , http://nauka.bg/forum , http://bg.wikipedia.org
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар