За въстанието в Габрово и в околните му местности в 1876 година

 Из „Археологически и исторически изследвания“ през 1887 г.- Васил Берон

Въодушевените и родолюбиви младежи в Габрово, душа и сърце на които са били Яким Цанков и Цанко Дюстабанов, не можаха да останат хладнокръвни и равнодушни и според това Яким Цанков, който е бил главатарят на революционния комитет в Габрово, отворил беше още и по-отпреди въстанически заседания; отсетне се усилиха тия заседания на съзаклятниците в Габрово и в околните местности с цел, за да се нареди и приготви добре проектираното въстание. Стремленията обаче на въстаническите дружини отсам Балкана са били да се съсредоточават в Габровските, Севлиевски и Тревненски балкански гори, отдето да могат по-лесно да нападат на турците и да се оттеглюват в случай на голяма турска сила и в съображение на това габровчаните преимуществено не можеха да стоят хладнокръвни и мирни и в едно заседаниу, станало
на 27 априлия, решило се да бъде войвода на габровските чети Цанко Дюстабанов, което той и на драго сърце приел. Вследствие на това и въстаниците поченали да излизат за в Балкана на малки чети и през нощите на 27,28, 29 и 30 априлия излезли от Габрово до 50-60 момчета с оръжие в ръка в Балкана и с тези поборници се присъединили и мнозина други от околните габровски колиби.
На 29 априлия през вечерта излезе сам Цанко Дюстабана из Габрово в Балкана, за да вземе командуването на въстаниците, и няколко дни след заминуването му, пръсна се като молния слух из Габрово, че въстаниците нападнали пощата и ранили заптието, черкезчето, което съпровождало пощата. Яким Цанков же, глава на Габровския ч. р. комитет, държеше в течението на работите другите р. комитети и следваше турските движения. Ударването на пощата нанесе голям страх в града Габрово и не само на населението, но и на турската войска, състояща от един табор анадоллии турци, която, впрочем неизвестно по кои причини, не смееше да излезе в Балкана и да нападне въстаниците, но беше ограничена да варди себе си повече. Разнасяха се при това вести, че въстаниците напредвали и че за скоро време щели да нападнат и Габрово.
В тия обстоятелствени случки, разчува се, че един свиреп турчин и български кръвопиец, Дели Неджиб от Плевен, пристигнал в Севлиево с цел, за да нападне въстаниците с 200-300 черкези и башибозуци, при които се присъединили много други турци от околните села във вид на потеря. Като се известил за това Цанко Дюстабана, потеглил към Севлиево със своето Габровско отделение, за да нападне и разбие Дели Неджиба, с когото той се и срещнал при селото Кръвеник. Тук се отворила една страшна отчаяна и несъразмерна битка. Въстаниците, които били с Цанка Дюстабана, ако и много по-малобройни от черкезите, башибозуците и другите турци, що са били заедно с Дели Неджиба, но въодушевени от святото чувство свобода или смърт, били се като левове и според това и битката при Кръвеник е била отчаяна. В тая битка въстаниците са сполучили да избият от 100-150 и повече турци и черкези, но за голяма тяхна злочестина те били снабдени с кремъкави пушки и с лошав, невреден, измокрен барут, когато турците са имали добри пушки мартинки и много добър барут. В тая битка се убиха няколко от въстаниците, а няколко сполучиха да избягат и за голяма жалост дивата и необуздана сган на Дели Неджиба сполучила да уловят и няколко от въстаниците живи, които за голяма тяхна злочестина, са били изложени на най-немилостивите и безчеловечни мъки и теглила. Като се убедили впрочем, че не ще могат да надвият над сравнително много по-многобройната войска на турците, въстаниците се принудили да се оттеглят, понеже в Ново село те били имали веч построени отбранителни укрепления (табии). Но в Ново село нападнали много турци и въстаниците били принудени и оттам да се оттеглят и потеглили към Балкана, но като достигнали до един планински връх, Мара гидик зовим, близо до който се намира един проход със същото название Мара гидик, (то ще каже Марин проход; тоя проход води към Калофер), то турците пак ги заобиколили и ги нападнали. След една страшна битка под Мара гидик, при Хайдушкото кладенче, дето се е ранил войводата Цанко Дюстабана. Като видели турците, че войводата на въстаниците се е ранил, те се помъчили да го уловят жив, но дружината му се е юнашки била, отблъснала е нападателите и ги е съвършено разпръснала. Но доро ги съвършено разпръснат и изпъдят от заетите им местности (позиции), въстаниците са имали на Мара гидик до 3-4 битки, в които са паднали до 60 души турци, а от въстаниците са паднали тоже до 20 души.
От Мара гидик въстаниците се решили да отидат в Новата махала при Габрово, но като се те разпръснали, кой накъдето е можал, останали били само до 12 души; те пристигнали до Новата махала, дето се надявали, че ще могат да подигнат и други момчета и да отидат в Трявна, за да подигнат и там други момчета и да потеглят пак за в Балкана. Като пристигнали в Трявна, те успели да подигнат до 120 момчета и устроителят и предводителят им е бил Константин Цанов Зограф, и потеглили пак към Новата махала по планинското бърдо. Като вървели впрочем, били нападнати пак от турци, имало е тоже битка и въстаниците сполучили да избият до 40-50 турци и да си пробият път. Но и от тях е имало няколко убити. Като пристигнали обаче докъде Новата махала, те се убедили, че турците там успели всичко да потушат. В таковото едно критическо положение те се смаяли що да сторят и за тая цел те в един совет решили да отидат да се присъединят със Сливенската чета, която под предводителството на войводата Стоила, родом от Сливен, е била решена да нападне на турците; но като пристигнали по планинските бърда докъде Сливен, те узнали, че и тая чета била победена над селото Жеравна, един час далеч от Котел. Тогава, като си те размислили, че където и да отидат ще ги уловя и ще ги обесят, те се решили да отидат къде Айтос. Турците впрочем пак ги усетили, преследвали ги и при село Ченген ги пристигнали, държали ги там 2 дни в обсада и въстаниците решили всеки отделно да си пробие път през турците с оръжие в ръка. Решено и извършено. Разумява се, че това е било доволно трудно и опасно; според това и много от тях са били избити, останалите же момчета успели да избягат. Сливенската же чета, за която по-горе споменахме, е била приготвена в същото време, когато се приготвяха и четите в Горна Оряховица, в Бяла черкова, в Търново и в Габрово; вижда се, че трябва да е имало, както и по-горе споменахме, споразумение с Ц. р. комитет, който по него време се намираше в Горна Оряховица, и тя може да се нарече Сливенско-котленска чета. Устроител на тая чета е бил Нено Господинов. За войвода же бил избран Стоил, а за знаменосец - Стефан Серткостов, и двамата сливненци. Те често походвали в ближните села Нейково, Ичира, Градец и Жеравна, както и в града Котел, и се трудили да устроят въстанически дружества. За тая цел те записвали момчета за проектираното въстание, които да бъдат готови и да чакат сгодния час. Тъй се е изминала тая 1875/76 година в приготвяне за въстанието и освобождението на Отечеството. Вижда се обаче по всичко, че Стоил войвода се е мъчил да се присъедини със записаните и приготвените момчета в Котел, както още от месец февруари 1876 год. са били приготовлявали и устроявали, и за тая цел той се е мъчил да се доближи до Котел, за да се временно установи в балканските гори, що се намират около Котел, и да очаква и приемва там приготвените веч момчета от Котел. Според тоя си предначертателен план той и потеглил от Сливен на 24 априлия 1876 год. заедно със знаменосеца си Стефана Серткостов и със стотина отбор юнаци. На 9 мая те пристигнали в селото Нейково, 3 часа отдалечено от Котел; там той се разпоредил да се съберат записаните болници и незабавно се събрали до 70 души. Свещеникът же отслужил в черковата молебен и ги благословил. От Нейково Стоил войвода потеглил заедно с четата си, за да отиде в Жеравна, 1 час далеч от Котел, за да събере и там записаните момчета и оттам да известят на записаните момчета в Котел, за да се присъединят със Стоиловата чета, понеже един от главните дейци в Котел, Миню Кючюкът, бил съобщил на Стоил войвода, че котленските момчета са готови да се присъединят с четата му и че ще да отидат в ближната гориста северна долинна местност, половин час далеч от Котел, Разбуйна зовима, и там ще ги очакват. Като пристигнал впрочем Стоил войвода с четата си в Жеравна, известил се от своите стражи при Нейково и Гаково, че турска редовна войска и башибозуци пристигнала в Нейково и бавно потеглил заедно със събраните си и в Жеравна момчета към Нейково, но се разказва, че преди да тръгне четата му, убила в Жеравна един турчин. Известен за това, котленският мюдюрин отишъл с доволно число заптии, за да гони въстаниците. Стоил войвода прибързал да тръгне от Жеравна и при тесните местности на Нейково да премине и да отиде в Балкана, за да се присъедини с Габровската или Троянската чета. Но когато четата му преминувала над Нейково, турската войска я съгледала и незабавно се разпоредила, за да й пресече пътя, и в следствие на това близо до Нейково се поченала една страшна битка и от двете страни. Стоил войвода сполучил да убие сотника (юзбашията) на турската редовна войска, която впрочем заедно с башибозуците безпрестанно гърмяла и пристъпвала към въстаниците. В тая неравна и отчаяна битка паднали убити между другите и войводата Стоил, и знаменосецът му Стефан Серткостов. Въстаниците се били цял ден, няколко слив-ненци, нейковчани и жеравняни паднали убити, а от останалите много се завърнали по домовете си. Турската редовна войска впрочем узнала за това, напада на селото Нейково, изловила много от тях, както и свещеника, за когото по-горе споменахме, че той благословил въстаниците, и част от тях изпратила в Сливен, и част в Търново. Освен това разярената турска войска, а особено башибозуците, нападнали, сторили много пакости и извършили много безчеловечни жестокости и насилия в селата Нейково и Жеравна даже и в самия град Сливен: грабили, обезчестявали и насилствено земали пари и проч. - особено в Жеравна, дето селяните, за да се избавят от зверските им насилия, давали мило и драго, което и действително им спомагало донейде.
След тоя разказ за проектираното Сливненско-котленско и пр. въстание да се завърнем към историческите събития, що последуваха Габровското въстание или се съвременно с него случиха и извършиха в Габрово. Ние разказахме по-горе, че в битката под Мара гидик на Хайдушкото кладенче се е ранил войводата на габровските въстаници Цанко Дюстабана, разказахме при това и за жалостните сетнини на неговата чета, за да държим обаче жицата на историческите тогавашни събития редовно и последователно, ние ще разкажем и за злочестите и жалостни сетнини на горещия патриот Цанко Дюстабана, както и за всичките случки, що станаха и се извършиха по онова време в Габрово. Цанко Дюстабана, наранен при хайдушкото кладенче, оттегли се полегка-лека с помощта на някои свои другари в едни колиби близо до Габрово, Трънето зовими, там той, вижда се е разказал на стопанина на къщата, в която е живеел, за всичко и го е молил да отиде в Габрово, за да му купи и намери лекове, за да си цери раната, но се уверява от много съвременници габровци, че тоя изверг българин колибарин е издал Цанка Дюстабана в Габрово на тамошната турска власт и, разумява се, че габровският мюдюрин, от една страна, е известил за това чрез телеграфа търновския мютесарифин, а, от друга страна, е изпратил многобройни заптии, за да уловят Цанка Дюстабана в колибите Трънето, което действително и се извършило, и след като го уловили и го добре вързали, закарали го в Габрово.
Ние ще разкажем по-долу за неговите по-отподирни злочести сетнини, сега ще се завърнем пак в Габрово. По-горе разказахме, че няколко дена след излизането му из Габрово се разчуло, че пощата се ударила от въстаниците. Това е било на 9 мая 1876 год. в неделя. В тоя същия ден началникът на заптиите в Габрово, Ахмед ага, събира всичките учители на габровската гимназия в дома на учителя г. Нестора Маркова и след като ги разпитал за имената им, забележил само името на Ивана Гюзелева и му казал: „Да заповядате на конака“ (полицията). Щом отишъл Ив. Гюзелев на конака, изведнъж го качват на един кон, докарват го тук в Търново и го затварят в тъмницата. Той е бил наклеветен, че като учител на физиката, бил разбирал от телеграфически машини и бил снимал тайно с електрическата машина на гимназията правителствените телеграми от телеграфическите жици и ги бил предавал на въстаническите комитети. По-голяма и по-смешна глупост от тая не може и да бъде. Известията за движенията на въстаниците ставаха впрочем от ден на ден по-неприятни, защото от 1 до 8-9 мая на няколко пъти валя дъжд даже и сняг. Тия временни случки побъркаха твърде много на въстаниците, според дето кремъковите им пушки не работеха, барута им - измокрен, те сами лошаво и скъсано облечени, взеха да се отчайват, по-слабите и по-малодушните от тях взеха да се разотиват по домовете си и въобще положението им е било много критическо и жалостно.
Вътре в Габрово се вършеха разни свирепства и ние ще изложим самите думи на един страдалец в Габрово, че на 3-4 мая 1876 почнали да идат откъм Казанлъшко турски войски и башибозуци, повечето бозаджии арнаути, които, отдето минали, опустошили всичко и когато влезли в Габрово, никой не е смеел да си покаже главата навън; тези башибозуци, разказва това лице, не бяха хора, но те бяха чисти зверове, те бяха дошли да ограбят, те бяха повечето голи и боси арнаути и бяха надошли от Казанлъшко, Ески-Загорско и Хаскюйско. Тази сган от хора, щом влезнала и напълнила града Габрово, произвела в него ужас, страх, трепет и вълнение... При това делото на въстаниците от ден на ден отиваше по-зле, едно, от насилието на турците, друго, от издадничеството на някои изверги българи, и трето, от лошавото и несгодно оръжие, с което те бяха снабдени. Освен това, телеграмите от Цариград ежедневно носеха строги заповеди да се унищожи и потуши всяко едно народно движение, а най-необмислената заповед бе да се обесят всичките учители и попове и въобще всичките по-просветени и по-развити българи без всяко едно разпитване. За Цанка Дюстабана взе твърде малко да се чува и никой веч не знаеше де е он и какво прави. По-горе разказахме, че Фазлъ паша, след като разби, разори и опустоши Дряновския монастир, отиде заедно с всичката си редовна и нередовна войска в Трявна и след като събра и оттам данока, отправи се за в Габрово и това бе на 11 мая, в денят на Св. Кирила и Методия, когато жителите на Габрово, вместо да празнуват паметта на нашите тия просветители, обзеха се от страх и ужас. Съобщенията между Дряново, Габрово и Севлиево бяха прекъснати, нищо според това и не можеше да се узнае положително за въстаниците, чуло се беше само, че проектираното въстание в Горна Оряховица се потъпкало в самото му начало, че Централния р. комитет, що бе там учреден, се разстроил, че уловили главатарите на проектираното това въстание: Ивана Панова и Георгя Македончето и ги затворили в тъмницата в Търново и нищо повече. Като идел впрочем Фазлъ паша от Трявна за в Габрово, по някой си донос, вижда се, улавя двама мирни селяни от село Боженци, що се намира между Трявна и Габрово, Ивана Карадимитров и селския кмет (мухтарин); докарва ги в Габрово и най-безчеловечно и немилостиво ги осъжда на смърт и по неумолимата негова душа обесиха ги в Габрово. И тъй тия двама бедни и злочести боженчани станаха жертва на звероподобния человек Фазлъ паша, ако и те сами и роднините им даваха по него време, преди да ги обесят, мило и драго на Фазлъ паша, за да ги опрости и да не ги обесва, но неговата зверска душа не се насищаше, той бе неумолим и обесиха невинните злочести хорица... Щом пристигна Фазлъ паша в Габрово, най-първата му заповед бе да обърнат и да устремят двата топа, що имаше с него си, връх градеца Габрово; жителите, като видяха това негово разпореждане, обзе ги страх и трепет. Като влязоха войските му, те изпъдиха учениците от гимназията и се настаниха в нея. През нощта между 11 и 12 мая, както и през деня на 12 мая, Габрово ехтеше от редовната турска войска, башибозуци, черкези и всякаква сган турци, които с нетърпение чакаха първия даден знак на Фазлъ паша, за да разграбят доволно богатия градец Габрово и да изколят и избият жителите му. В това критическо време за габровските жители, се разчу, че Цанка Дюстабана го наранили в ръката в едно сбиване със заптиите, но пак не се знаеше де се он намерва. На 11-12 и 13 мая се поченаха и се извършваха запиранията на разни невинни габровци, между които бяха и всичките учители от тамошната гимназия, както и свещеник поп Иванчо. За осветление впрочем и за ясно уразумение на двигателните причини, според които се запряха тия и други още невинни хорица в Габрово, докараха тук в Търново и се затвориха в тъмниците, трябва да споменем, че Фазлъ паша принудил някои габровци първенци да обвинят учителите от гимназията, че те са били подстрекателите на габровското и околно население, за да въстане против турската власт, и да се най-покорно помолят Фазлъ паша, за да ги изтреби и махне от Габрово, даже да ги избеси. Но как това да се изпълни и приведе в действие? За постигането на тая цел те измислили следующето измамчиво средство - да се състави един обвинителен акт (махзар) срещу учителите на габровската гимназия, а на другите граждани да се обяви, че той е един благодарителен адрес към султана за потушаването на въстанието. Решено и извършено. Вижда се впрочем, че Фазлъ паша трябва да е бил предизвестен за това предначертателно намерение на гореупоменатите габровски първенци, понеже, според както ни увериха съвременни свидетели, тоя обвинителен акт е бил написан от един негов чиновник, Риза бея, който е добре знаял арабския и персидския езици и според това и той е можал да състави тоя обвинителен акт на един висок и мъчно понятен стил за гражданите, които го подписали. Като се съставил тоя обвинителен акт, габровските първенци го най-напред подписали, накарали и склонили и други 28 граждани, за да го подпишат и те, но по тяхното излъгване и измамване, уж че е благодарителен адрес към султана, тъй щото тоя обвинителен акт е бил подписан от 33, тъй називаеми габровски първенци. От тия 33 души само 6-мина знаели същото обвинително съдържание на акта, а останалите, както по-горе споменахме, са мислили, че тоя акт е бил един благодарителен адрес към султана. Освен учителите били наклеветени и обвинени още до 60 по-развити младежи и други габровски граждани, между които е бил и един свещник, поп Иванчо. Всичките обвинени или наклеветени са били следователно 72 души, в числото на което е било и училищното настоятелство, състояще от следующите лица: Иванчо Пенчов Златин, Яким Цанков и Цанко Дюстабанов. Наклеветените же учители са били: Нестор Марков, Андрей Манолов, Райчо Каролев, Стефан Калпазанов, Иван Гюзелев, братя Цаню и Петър Гинчеви, свещеник Васил, Димитър от Враца, Андон Попгеоргиев, Никола Саранов и Георги Промков. Между другите же обвинени граждани са били: Стефан хаджи Петров, Паскал Паскалев, Стефан Хесапчиев, Христо Митев, Димитър Денчев и проч. Най-главният же деец и двигател, за да обвинят особено поп Иванча и други по-развити младежи е бил, според най-точните сведения що имаме, Пенчо Христов Селвияла, или както въобще са го називавали в Габрово, Калмукът; той е бил по него време кабзумалин или бирник в Габрово, имал е следователно тесни сношения с местното тамошно правителство. С него заедно е действовал и тогавашният габровски Орман Меймуру (лесничей), Хафъз ефенди, человек развратен във висша степен. Тоя Хафъз ефенди заедно с Пенча Калмука или Калмучето, мъчили и били най-немилостиво злочестите затворници, особено поп Иванча и Якима Цанкова, които бедните, от безчеловечното това биене паднали в несвяст. Страх и трепет бяха се вселили в сърцата на всичките габровски жители, никой не знаеше, даже не беше уверен как ще замръкне или как ще осъмне вследствие на казания обвинителен акт, изловиха всичките учители и ги запряха най-напред в затвора в Габрово, а за да подплашат още повече всичките злочести затворници, донесли фаланга в конака и цели едни кола сурови тояги, с които да бият затворниците, за да се принудят да кажат: 1) че те действително савземали участие във въстанието, и 2) да изкажат и издадат и други хора, които са били тоже вземали таковото участие. За доказателство же на тия безчеловечни и зверски дела на Фазлъ паша и на подчинените му, ние привождаме за пример свещеника поп Иванча, когото били наклеветили, че той бил излязъл с момчетата край Габрово, които на 28 априлия били тръгнали за в Балкана, и там ги благословил. Тия клеветнически обвинения срещу поп Иванча, ако и да не са били истинни, но Пенчо Калмукът и Хафъз ефенди ги засвидетелствовали за истински, а за да принудят поп Иванча да се признае за виновен и че действително той е тъй сторил и хортувал, според както по-горе се спомена, свалят злочестия тоя български свещеник на земята и дотолкова немилостиво го били със сопи, щото, бедният, не е веч можал вижда се да търпи, и от големите болести се принудил да се признае за виновен в гореказаните обвинения. Вследствие на това самопризнание на поп Иванча, докараха го тук в Търново, осъдиха го на смърт и тук го и обесиха... Също тъй безчеловечно и немилостиво биха и Якима Цанкова, Димитра Станева и още други десетина души от обвинените и запрените злочести габровски жители. Освен това солдатите от редовната войска и башибозуците върлуваха най-безсовестно и безчеловечно из града, те нападаха на всекиго, когото срещаха, биеха, обезчестяваха, грабеха и правеха всичко, що бе угодно на тяхната зверска душа.
Да се завърнем сега към учителите на гимназията в Габрово, за които по-горе споменахме, че бяха обвинени и наклеветени от габровските някои първенци, че вследствие на това клеветническо обвинение те бяха затворени в тъмницата в Габрово под предлог уж, че те били образували комитетите и станали били причина да се изпратят въстанически чети в Балкана, и че те били получвали за тая цел пари и наставления от Русия. По него време беше се отредила една изпитателна комисия в Търново под председателството на Али Шефик бея, изпратен нарочно от Цариград за тая цел, и в Габрово се е било решило да се изпратят тук в Търново учителите заедно с другите затворени габровски жители, всички 72 души, и действително на 14 мая се и издала заповед да се те тук докарат. Ужас и трепет били обзели тогава всичките жители в Габрово, а особено злочестите семейства на бедните обвинени затворници! Часът около един след пладне извадили ги всичките на двора в конакът, заобиколили ги с 400 души войници редифи от турската армия и ги предали на търновския военачалник, който, вижда се, трябва да е бил изпратен в Габрово за тая цел. Когато ги изваждали от конака, прозорците на къщята по улиците, през дето щели да ги прекарат или поне отгдето са могли да се видят, били препълнени с мъже, жени и деца; като ги видели, че ги карат, вързани по няколко души наред, и вървели пешком, те всички поченали да плачат, да ридаят и да пищят до Бога! Като пристигнали до първото селце, Байкята, що се намира на един час от Габрово, оставили ги да си поотпочинат малко; а оттам като ги подкарали, спрели се чак в Дряново, дето, като пристигнали, поотпочинали си малко и пак ги покарали и се спрели чак в Дебелец - един час далеч от Търново, и е бил веч 12 час по турски; слънцето е било веч заседнало и поченало да се смръква. Като постояли и там, покарали ги за в Търново. Преди да тръгнат от Дебелец, бинбашията заповядал да се съберат всичките накуп, ако и да били вързани по неколцина наред, подкарали ги на път просто като свини. В Търново те пристигнаха в 1 и половина час вечерта (по турски, а 9 и половина европ.), запрели ги в яхъра (конюшната). На 17 май ги извадиха из яхъра и ги затвориха в тъмницата в най-долния кат (зандан зовим). По него време докарваха тук в Търново всичките лица, които или бяха действително взели участие във въстанието, или пък по едно подозрение само ги улавяха, докарваха тук и ги запираха в тъмниците; имаше до 400 и повече такива злочести българи докарани от разни места: Севлиево, Ловеч, Габрово, Дряново, Трявна, Ряховица, Златарица и пр.
За да се изследова, разгледа и обсъди, ако всичките тия българи са виновни, или не и ако се окажат виновни какво наказание те заслужват, Централното правителство изпрати тук една комисия под председателството на Али Шефик бея. Тая комисия в Търново разгледа всичките обвинителни актове срещу тия затворници; съвременно призоваваше и тях самите, за да ги устно изпитва. Вследствие на тия разновидни изпити комисията реши и осъди: 1) едни да се накажат със смъртно наказание; 2) други да се изпратят на заточение и 3) други да се затворят в тукашните тъмници и да стоят там по 2-3 години. Съобразно с това решение на комисията, осъдени бяха на смърт следующите злочести наши единородци: свещеник поп Иванчо, Цанко Дюстабанов, Яким Цанков - всички от Габрово; Иван Панов от Търново, даскал Киро от Бяла черква, Георги Македончето; Кънчо Йовчев и Петко Станчев от колиби Краковци, Габровска околия; Гавриил Велков, Станю Тодоров, Станчо Петков, Рачо Генков и Петър Тодоров от колиби Тодоровци, тоже Габровска околия; Д. Петюв от Севлиево и Радил поп Михалюв от Ново село. Освен Г. Македончето, когото обесиха в Г. Оряховица, а Д. Пешева - в Севлиево, всичките други ги обесиха тук, в Търново, на местността, Дараджа зовима, която местност се намира на края на града към Марино поле. Другите же, които бяха осъдени да се изпратят на заточение в Диарбекир, са: Димитър Денчев, Христо Митюв от Габрово и проч., и проч. Между ония же, които бяха осъдени да стоят запрени в тукашните тъмници беше учителят от Габрово Н. Саранов и някои други, но за тяхно щастие те не стояха дълго време запрени, понеже вследствие на едно разбунтуване на злодейците разбойници турци, запрени тоже в същите тъмници, те изпочупиха вратите и избягаха от затворът. Тогава турското правителство се принуди да освободи и да пусне останалите в тъмниците българи. Габровските же учители на гимназията, уловени и запрени тук в тъмниците в следствие на гореказания обвинителен акт, изпитателната комисия трябаше да ги изпитва частно и устно, да изследова и да се увери в истинността на тежките обвинения, изложени в тоя акт. Али Шефик бей поиска по него време, според както ни се разказваше от членовете българи в тая комисия, да се потвърдят обвиненията връх учителите с осезателни и точни доказателства, но като не можаха, разбира се, да се доставят такивато действителни доказателства, той убедил изпитателната комисия да остави прошението и обвинителния акт на габровските първенци без последствие и вследствие на това се и освободиха учителите. Тук впрочем трябва да забележим, че изпитателната комисия не щеше негли да се съгласи и да склони, за да се остави прошението на габровските първенци без последствие, ако да не беше се тогава случило да убият султан Азиса и да се възцари султан Мурат, който след възкачването си на султанския престол незабавно прогласи и издаде амнистия за политическите и пр. някои престъпници. След това да споменем и за паметника, въздигнат на гореупоменатата местност Дараджа, на която са бесили турците нашите въстаници във ветите и нови времена. Той е построен в 1883 год. и е осветен на 25 юни 1884 год., тоя достопаметен ден за Велико Търново, в който победоносните руски войски под предводителството на генерал Гурко го освободиха от турското владичество. Това освещение на паметника беше едно от най-тържествените и в него ден събраният многоброен народ доказа най-бляскаво, че в дълбочината на сърцето му има веч отдавна въздигнат един нравствен паметник на душевна благодарност към поборниците и мъчениците за нашето народно освобождение от турско иго. Тоя паметник е направен от един много корав бял камък. Той е доволно висок до 7 метра, подножието му или пиедестала му е четвъртито и до 1 метър и 30 сантиметра дебело в диаметър. Над това подножие е поставена по-отгорнята част на паметника, от четирите страни на която са поставени бели и гладки плочи, предопределени за надписи. На отпреднята плоча към широкия път, що води към града, има написано с големи златни букви следующето:
В ПАМЕТ на погиналите за българската свобода поборници мъченици ВЪЗДИГНАТ от признателното потомство в 1883 година от Р. Хр.
На плочите же от другите три страни ще се напишат имената на ония мъченици, които са били обесени в разни времена на XIX век, когато са подигали въстание в Търново или около Търново, за които ние по-горе доволно обширно разказахме.
След потушаването на Габровското въстание турското правителство беше разпратило тайни заповеди вред по гореупоменатите градове и села, които бяха взели участие във въстаническите движения или в които имаше съмнение, да преследоват и издирят въстаниците в околните им местности и да ги изловят. Вижда се, че според такивато едни преследования бяха уловили в Троянските планини злочестия Каблешкова, като го уловили и вързали, закарали го оттам в Троян, от Троян в Габрово, а оттам докараха го тук в Търново и го затвориха в тъмницата, но той, бедният, от голямото си жалостно отчаяние, вижда се, за несполуката на подигнатото въстание в Тракия, а особено от многото силно и немилостиво биене по главата от турските заптии, беше си донейде изгубил ума. Според това, като го докараха тук, разгледа го добре изпитателната комисия и след като се увери в действителното разстройство на умствените му способности, заповяда да се той незабавно изпрати назад в Тракия, отгдето е дошъл (той е от Копривщица). Вследствие на тая заповед на другия ден го и закараха вързан назад в Габрово, за да го прекарат оттам през Шипченския проход за в Пловдив. В Габрово го оставили да пренощува в тъмницата в една стая в конака (полицията) и му поставили и един стражар (заптия) да го варди. Като излязъл впрочем стражаря за по вън, Каблешков взема му револвера, що бил окачен на стената в стаята, гръмва се и сам се убива. Такава жалостна сетнина е имал горещият патриот Каблешков! ... Вечна му памет! В тия злочести за България обстоятелствени случки бяха докарали тук турските полицейски власти още един въстаник и поборник за българската свобода, Найденова, когото бяха тоже уловили в троянските планински гористи места, забегнал там тоже след потушаването на въстанието в Тракия (той е тоже родом от Копривщица). Той беше запрян в тукашната подземна тъмница, но звероподобните и немилостиви турски заптии дотолкова силно го биеха по главата, щото най-сетне той умря в тъмницата и за срам на человечеството, извлякоха го вън от тъмницата умрял и го влачеха като едно най-гнусно и най-омразно животно и защо? - защото той е горещо обичал своето мило Отечество!...
Ние споменахме по-горе, че през пролетта на 1876 година, се приготовляваше едно общо въстание не само отсам, но и отвъд Балкана и че според предварителните предначертания трябваше да се подигнат въстанията и в двете страни към края на месец априлия 1876 г. в едно и също време. Но по неизвестни нам причини това не се е тъй привело в действие и не е тъй станало. В Тракия се е прибързало и не е било възможно да се очаква определеният срок вследствие на едно издайничество, за което се разказва тъй: „Всичките IV въстанически окрузи изпратили представители в предназначената гориста местност, Оборище зовима, да се споразумеят и да решат как и де най-напред да се подигне въстанието“. Там са се събрали до 60 представители на 16 априлия 1876 год. под председателството на Бенковски. След дълги разисквания най-сетне се решило на 1 май да се подигне въстанието и за тая цел се отредила една комисия, за да отиде в Панагюрище и да приготви всичко за подигането на въстанието на 1-й мая. Но един от представителите, Ненко от Балдюво, отишъл право в Татар Пазарджик и всичко издал на мютесарифина Али бея, който по него време се там намервал. Други представител, Черню от Копривщица, отхожда в Пловдив при пашата и всичко тоже издава. Вследствие на това издайничество на тия изверги българи (уж въстаници?!) на 20 априлия се явила нечаяно по рътищата при Панагюрище турска редовна войска и многобройни башибозуци и черкези и ... се е поченала страшната оная трагическа драма, за която, като си помисли человек, космите му настръхват! Главните виновници следователно на неочакваната тая плачевна и жалостна драма са казаните народни, уж въстанически представители, Ненко Балдювченина и Черню от Копривщица. Всекиму са известни страшните и сърцераздирателни случки и дела, извършени от звероподобните турски низами, башибозуци и черкези в Панагюрище, Копривщица, Батак, Брацигово, Калофер, Карлово и проч., и проч. Въстанието се е подигнало на 19 априлия 1876 г. и най-напред в Панагюрище, а отсетне в Копривщица, Перущица, Брацигово, Калофер, Карлово, Батак и проч. За тия въстания впрочем и за злочестите им и жалостни сетнини се е доволно писало и обнародвало; за да не повтаряме същото, що са обнародвали други списатели по тоя предмет, ние изоставяме засега разказа си за въстаниците в Тракия.

„Габрово“ – живопис от Феликс Каниц.

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ