Сортачването на хаджи Минчо с хаджи Николи в Търново

 Из историческата повест за Хаджи Минчо от Търново "ЗВЕЗДА КЕРВАНДЖИЙКА" от Змей Горянин

V

Тежките търговци и занаятчиите от по-първа ръка се черкуваха празничен ден в черквата Света Богородица. Тя беше построена с техните щедри иждивения от майстор-башията Колю Фичето. В зидовете и бяха вградени глинени тръбички, които правеха гласовете на поп Димитър и на двамата псалти да отекват в сводовете, като звън на много камбани. За резбата по иконостаса бяха повикани най-добрите марангозчии от Трявна, а иконите и зографисването бяха извършили прочути самоковски зографи.

Черквата беше още съвсем нова, едва преди година беше довършена и осветена — и още миришеше на прясно дърво, на вар и на маслена боя от иконостаса. Когато поп Димитър прикадеше, благоуханието на тамяна се смесваше с тази миризма на чистота и новост и ставаше още по-сладко и хубаво. Тогава търговците и занаятчиите дълбоко поемаха ароматния дим, позадържаха го в дробовете си, а после се поглеждаха, като че ли говореха с очи.

— Виждате ли какво може да направи сговорна дружина? Сговорихме се и ето каква хубава черква си направихме!

Жените, особено по-младите, не се вълнуваха от такива общественически мисли. Наредени покрай оградата на балкона те, или се заплесваха по тънкия трептящ глас на даскал Андон, който извиваше с неподражаемо майсторство херувикото, или с шепот одумваха даскал Петко Бюлбюла, който, очаквайки даскал Андон да свърши песента, хвърляше двусмислени погледи към балкона. Тези двусмислени погледи биваха забелязвани понякога и от някой търговец или занаятчия. Последният се закашляше многозначително и с това даваше знак на даскала да си забие носа в псалтиря или минея.

В такива случаи неколцина от по-младите мъже, разбрали предупредителното кашляне, се усмихваха и побързваха да скрият предателските усмивки зад големите пъстри липискански кърпи.

Тази сутрин хаджи Николи беше необикновено бледен и разстроен. Хаджи Минчо на няколко пъти поглежда към него с любопитство и малка загриженост. После намери време да му прошепне:

—     Николи, да не си нещо болен, а?

—     И таз добра, дядо хаджи! Нищо ми няма, ами не съм си отспал.

—     Тъи, тъй! — усмихна се хаджията. — За много неща имаше да мислиш, та не си могъл да заспиш.

—     Станах рано и слязох до долнята магазия, да видя какво са донесли керванджиите от Свищов, — отклони разговора хаджи Николи.

—     После, после ще ми разкажеш! — рече хаджи Минчо и продължи тихичко да приглася на песента, която пееше даскал Петко.

Николи се дръпна една-две крачки назад и се загледа в иконостаса. В това време поп Димитър застана пред царските двери на олтаря и с висок, ясен глас прочете избраното слово от "Софронието". Богомолците слушаха с благоговейно мълчание, макар че някои по-нетърпеливи мислеха и пожелаваха словото да бъде по-кратко. Словото наистина този път беше по-кратко и свещеникът, като затвори „Софронието“, побърза да раздаде нафората и да благослови енориашите си с „благословление Господне“.

Току сред многократните благословления хаджи Минчо му пошушна тихичко:

— Отче Димитре, като свършиш тука, отбий се у нас. Имам да ти кажа нещо-си.

Същата покана той бе отправил и към някои от първенците на града и сега към дома му се бе упътила една група от почтени хора, натъкмени с празнични дрехи и завъртели в ръце божигробски броеници: Стоенчо Ахтаря носеше тесни европейски дрехи от тъмно-синьо сукно, шити във френк-панталонджийницата на Никола Филиповски, самурен калпак и високи казашки ботуши; до Стоенча пухтеше, като австрийски пампор, нисичкият, твърде пълен за височината си дядо хаджи Димия; зад тях, заловени годенишки под ръка, пристъпяха хаджи Ничо и хаджи Георги Кисима — и двамата дълги и мършави, като хрътките на Ибрахим ага; после идваше едрият, здрав балканджия Атанас Басмаджията, облечен по старата мода: със сини дънести потури, украсени богато с гайтани, с бяла риза с широки копринени ръкави и зелена копринена салтамарка; до Атанаса подскачаше мъничкият и сух Цанко Абаджията, чиито нозе, от дългото стоене алатурка, се бяха извили, като обръчи на плоско ведро. Подир тази пъстра и внушителна група вървяха хаджи Минчо и хаджи Николи. Николи се чувствуваше някак неволно между тези градски първенци, но от снощи той бе преживял толкова най-разнообразни впечатления, че вече не се удивляваше на нищо.

Групата нарочно се движеше бавно, за да успеят жените да се приберат от черква и да се подготвят за гостите. А тази бавна разходка даде възможност на поп Димитър да ги достигне на Башдарлъка и от далеч да подвикне на хаджи Минча:

—     Важна работа трябва да е тази, за която ни викаш, хаджи!

—     Важна, отче! От важна по-важна. Ще я разбереш!

Свещеникът погледна Николи и с очи сякаш го подпита, какво има. Николи повдигна рамене: и той знаеше толкова, колкото и другите поканени.

Кина посрещна гостите в пруста усмихната и приветлива:

—     Добре дошли и заповядайте! Бай Стоенчо, как е булката? Ами у вас, дядо Димия? Как сте? Май че ще имаш скоро внуче, а?

После се обърна към трапезарията, където Славка и Пенка чакаха нареждания:

—     Я, моми, я по-скоро припнете горе да подадете възглавници и столове на гостите!

Двете момичета ловко се промъкнаха покрай гостите и отърчаха горе в приемната стая. Те подредиха удобни тъкани възглавници върху широкия миндер, наместиха и виенските столове и тъкмо когато първенците между търговците в Търново се покачиха в широката светла стая, те засмени и пъргави се спуснаха по стълбата пак долу в трапезарията, за да вземат прасковата ракия и чашките и да стъкнат огъня за кафе.

Но колкото и бързо да се движеха момичетата, дядо Димия успя да разгледа Пенка и да поклати побелялата си глава:

—     Машала, хаджи Минчо!

—     За кое, дядо Димия ?

—     За момето, за Пенка викам... Кога отрасна?! Като си го спомня, какво бръмбарче беше!.. А сега, вече мома и половина! Машала!

—     Растат, дядо Димия, растат, като гъби. Докато ги погледнеш —и отраснали!

Гостите заеха местата си и макар да изгаряха от нетърпение да научат, защо хаджи Минчо ги бе повикал по никое време, от благоприличие подтискаха любопитството си и търпеливо чакаха, разговаряйки за незначителни работи.

Хаджи Николи бе останал прав до прозореца, ала домакинът му направи знак с очи и каза:

—     Седни, Николи. Седни до Атанаса... Тези гости за тебе съм ги повикал.

Любопитството порасна още повече, но дядо Димия пресметна, че приличието изисква още малко търпение и пак измести разговора:

—     Хаджи Николи, ти си най-младият от всички ни. Я налей още по една от хаджи Минчовата ракия! Вярвай Бога, хаджи Минчо, такава ракия само у вас съм пил!

—     И аз ще реча същото, — пропя с тънко гласче хаджи Ничо и от удоволствие млесна с уста. — То не е ракия, а илач! Цяр ти казвам! По едно време, като ме беше залюляла треска, срещам зет ти, дядо Димия, и му викам: „Доктор Павле, заяла ме е една треска, ще ме умори! Какъв цяр да пия?“ А той се смее и вика: "Прати едно шишенце у хаджи Минча да ти налее от неговата ракия. Пий си от нея и ще ти мине!“.

—     Тъй е, — настави Атанас Басмаджията. — Аз от кога се тъкмя да извардя хаджи Минча, когато вари ракия и да видя, какви дяволии и слага, та става толкова хубава...

Хаджи Минчо, видимо поласкан, се разсмя:

—     Никакви дяволии няма, Атанасе. Работата е да знаеш молитвите, които чета, когато я варя. От молитвите става такава. На шегата му се засмяха всички. Николи за трети път напълни чашките.

Тогава хаджи Минчо се покашля и тежко заговори:

—     Драги ми приятели, вие всички ме познавате и като търговец и като човек. И аз ви познавам, та затова ви поканих. Искам да ви изповядам, какво съм решил да правя.

Той замълча няколко мига, като че ли да подготви гостите си за важното решение, което щеше да им съобщи.

—     Думата ми е за хаджи Николи хаджи Димоолу. Вие знаете, че като се поминаха родителите му, всичко що имаха оставиха на мене аз да го стопанисвам, докато отрасне хаджи Николи. Стопанисвах го, колкото и както можех. Сега вече Николи е мъж . ..

—     Мъж и половина! — прекъсна го Цаню Абаджията. — По цялата чаршия няма по-отворен човек от него...

Хаджи Минчо нетърпеливо махна с ръка и продължи:

—     Снощи с хаджи Николи прегледахме неговите сметки и аз му върнах и имотите и парите, оставени от баща му. Така ли е, Николи?

—     Така е, дядо хаджи, — отговори Николи, при все че недостатъчно ясно разбра, за какво го питат.

—     До грош ли ти върнах парите, синко?

—     До грош дядо хаджи!

—    Затова ви събрах приятели: от днес нататък аз нямам грижа за състоянието на хаджи Николи.

—    Честито, хаджи Николи, — протегна ръка дядо Димия, който чувствуваше, че трябва да се каже нещо. От сега насетне ти ставаш вече самостоятелен човек.

—     Е, какво ще започнеш сега? Търговия, като баща си ли, или ще отвориш занаятчийска работилница? — запита хаджи Георги Кисима.

—     Чакай, Георге, — отвърна хаджи Минчо вместо Николи.

—    Не съм ви изказал всичко. Снощи, когато предадох на Николи всички сметки за състоянието му, ние се сговорихме и...

Хаджията замълча, изправи се и високо обяви:

—     Решихме да се сортачим.

Гостите ахнаха.

—     Виж ти! — плесна ръце дядо Димия. — Късмет имал Николи!

—     От сега нататък моята фирма ще бъде „Хаджи Минчо, Селвели и Содружие“. Аз ви приканвам да припознавате Николи за мой съдружник, както се следва, да вярвате на търговската му дума и на търговския му подпис. Каквото подпише той, все едно че съм го подписал аз или Доктор Стат Селвели. Това е! Затова ви виках.

—     Благословление Господне на вас! — измърмори поп Димитър и се приготви да каже подходящо слово. В това време, обаче, се надигна Стоенчо Ахтарът, който дотогава стоеше мълчалив и слушаше с внимание. Стоенчо беше най-образованият и най-просветен човек в своята среда и затова всички го слушаха почитателно.

—     Честито да ви е и на двамата, — започна той словото си.

—     Късмет е за хаджи Николи да се сортачи с хаджи Минча и със Селвелията. Не е работата само до това, че тяхната търговия върви от хубаво по-хубаво и че ще спечели много пари. По-главното е, че между тях ще се научи на честна и порядъчна търговия, която е за доброто на всички хора. Късметлия е и хаджи Минчо, че влиза в съдружие с един човек, който отсега още е спечелил доверието и почитта на всички търговци и занаятчии в Търново. Ето това е хубаво! Аз като чуя за такава работа, просълзявам се, защото виждам сговор и разбирателство. А на нас българите само сговор и разбирателство ни липсва!

Вратата на приемната стая се отвори и на прага застана Славка. Тя носеше голяма писана табла с кафе.

Никой от присъствуващите не я забеляза, защото всички се бяха размърдали да честитят на новите съдружници.

—     Честит ти ортак, Хаджи Минчо. Добре е, че си го избрал толкова млад, та да те отменява вече в работата.

—     И на тебе честито, хаджи Николи! Честит ти ортак и наставник...

—     И побащима го кажете, — престраши се да каже и Николи.

—     Аз него и за баща го имам!

—     Тъй, сине, тъй! — отсече дядо Димия. — От баща повече трябва да го имаш!

Славка остави таблата с кафето на масичката и бързишката слезе долу. Щом захлопна вратата на трапезарията, тя заприказва запъхтяна:

—     Како Кино, Пенке! Всичко разбрах. Разбрах, защо дядо хаджи е повикал тия гости! Знаете ли, какво става горе? Хаджи Николи става ортак на дядо хаджия?

Кина дяволито се засмя. Тя още от вечерта бе научила решението на мъжа си и бе го възприела с радост. И тя бе свикнала с Николи, като с къщен човек.

А Пенка беше побледняла и не знаеше да се радва ли, или да се сърди. Сега Николи още по-често щеше да бъде в къщата им.

Съдържание: Глави I-II, III-IV, V, VI, VII, VIII, IX-X, XI-XII, XIII, XIV-XV, XVI, XVII, XVIII, XIX-XX, XXI-XXII
Прочетете още за Хаджи Минчо Хаджи Цачев 
Хаджи Минчо-спасител на Търново от голям пожар и създател на първата аптека в града
Историческите повести и романи на Змей Горянин
 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ