В дописка на учителя Н. Михайлов през 1927 г. в сп. „Морски сговор“ добре се описва както празника Богоявление в Търново, така и новосъздаденото пристанище в града:
„Хубава традиция от преди Освобождението на България е да се празнува Богоявление в нашия град по най-тържествен начин. На този ден цялото население на града, без разлика на пол, възраст и народност, се стича масово на р. Янтра, за да вземе участие в потапянето на светия кръст. До този ден празника ставаше на две тераси под градската баня, място, вероятно определено от турската власт, доста отстранено от града и с малък хоризонт. Тази традиция да се празнува Богоявление на същите тераси би продължила много години, ако не бе БНМС със своя добре организиран клон в града и енергичния член от управителното тяло г-н Тенекеджиев, който не пожали време и енергия, за да създаде на завоя под моста на махалата „Св. Троица“ великолепно по план и изпълнение речно пристанище. Трябва да дойде тук всеки съотечественик, за да види как, почти без никакви средства, частната инициатива на жадния за полезен труд българин е създал отлични условия за речния спорт. Тук бе една стръмна и разядена от речната вода тераса. Благодарение използване труда на младежите от близкия квартал и трудоваците граждани, терасата се закрепи и на стръмната разнебитена тераса през 1924 г. изникна кокетно пристанище. Реката, обаче, пожела да изпита волята на новите си гости. Не мина месец и Янтра небивало придоде - 8 метра над обикновеното си равнище, нахвърля се върху каменната броня и я помете, а заедно с нея помете и голяма част от терасата, като застраши да вземе и устоите на моста. Картината бе плачевна: на мястото на хубавото речно пристанище - погълнало толкова труд и надежди - стърчаха развалини и речни насипи. Набързо управителното тяло се събра и енергичният г-н Тенекеджиев, започна още по-усилено организирането на работата: трудоваци, арестанти, трудоваци-граждани, с молба, със заплашване; ходатайства в София, Варна и Русе - всичко беше в движение. А колко бяха насмешките и подмятанията на далече стоящите от идеите на БНМС търновски граждани, които до завършването на пристанището не спираха подигравките си! Като феникс от развалините и насипите на разрушеното пристанище през 1926 г. поникна 34-метровото ново такова, по-величествено и по-стройно. Янтра почувства човешката упоритост и ласкаво започна да гали с водите си новото си украшение. Това бе късна есен, зимата идеше, но времето бе топло - то искаше да даде възможност да се завърши едно хубаво дело. Двете тераси по продължение на пристанището се подравниха, украсиха се с борове и се посипаха с настилка. Управителното тяло на Търновския клон на БНМС реши да покани духовната, военната и гражданската власти да дойдат тази година на новопостроеното пристанище на Богоявление и с потапянето на светия кръст да стане кръщението на пристанището. С това се целеше да се покаже на търновското гражданство една от деловите страни на БНМС и да се проагитират идеите на организацията.
Очакваният ден дойде. Рано сутринта младежите-легионери украсиха улиците с емблемите и афоризмите на БНМС. Повече от 50 флага красяха пристанището, а над тях гордо се развяваше флага на БНМС, издигнат на мачтата. Реката пак се понаежи. Размъти се и настръхна и малко излезе от коритото си. Всички плавателни съдове, с които разполагаше клона, бяха на вода. Две хубави лодки -шесторка и четворка, строени във Варна, една Дунавска четворка, три русалки, две плоско дънни лодки, подобни на русалките и една стара лодка на клона, строена в Търново от бивш легионер - това бе цялата ескадра на Търновския речен спортен легион при БНМС. Гост, голям гост на града и на клона бе началника на Дунавската Полицейска служба кап. II р. о.з. Иван Михайлов. Този изпечен във водната стихия моряк, между младежите легионери се почувства на годините им. Спомни си времето, когато като дете и юноша е скачал по пясъчните тераси на р. Янтра, монотонния ѝ напев и страшната ѝ ярост, кога излезе от коритото си. Г-н Михайлов пое командата на лодките. А в това време гражданството, духовенство, войска, учаща младеж и всички културни сдружения бяха заели местата си по терасата над пристанището. По цялото продължение на терасите от двете страни на реката по стръмнините на „Царевец“ и „Света гора“, по моста, на площада на пристанището - всичко бе заето от хиляден народ. Всички знаеха, че Богоявление ще стане на новото пристанище, че легионерите ще вземат живо участие в празненството. След божествената служба, когато Митрополита Н. В. Преосвещенство Филип дойде на подготвената естрада, 10 обучени от по-рано младежи се наредиха по брега на реката. Потапянето на кръста стана необикновено тържествено, като в различие от миналото, вместо случайни хора, в реката се хвърлиха на 6 м дълбока вода 10 стройни младежи, облечени в еднообразни бански костюми. Последваха множество салюти и ракети, дадени от легионерите. Стана парад на войските. Пред началника на гарнизона, застанал на пристанището, минаха стройно 2 пъти в гребане легионерите - първия път по течение на реката, втория път срещу течението. При минаването край началника на гарнизона - първия път всички гребла от лодките красиво бяха издигнати „на вальок“. Легионерите бяха поздравени както от него, тъй и от цялото гражданство. Ръководните лица поднесоха поздравите си на главния виновник на великолепното пристанище и хубавото дело г-н Ст. Тенекеджиев. С тези си поздрави те отдадоха почитта си пред делата на БВМС и пред творческия български дух.
В. Търново, 27.V.1927 г.“
Пристанището на следващата година се разширява с още една трета тераса и заедно с образувания пред него голям площад става един красив кът. А спортният легион към Търновския клон на БНМС, основан през 1924 г., има дамски и мъжки клон и наброява 92 човека. Собствеността на легиона, цитирана в описанието по-горе, се изчислява на 150 000 лв.
Из книгата "Морето на българина" на Радка Пенчева
Картичка из колекцията на Павел Енчев
Очакваният ден дойде. Рано сутринта младежите-легионери украсиха улиците с емблемите и афоризмите на БНМС. Повече от 50 флага красяха пристанището, а над тях гордо се развяваше флага на БНМС, издигнат на мачтата. Реката пак се понаежи. Размъти се и настръхна и малко излезе от коритото си. Всички плавателни съдове, с които разполагаше клона, бяха на вода. Две хубави лодки -шесторка и четворка, строени във Варна, една Дунавска четворка, три русалки, две плоско дънни лодки, подобни на русалките и една стара лодка на клона, строена в Търново от бивш легионер - това бе цялата ескадра на Търновския речен спортен легион при БНМС. Гост, голям гост на града и на клона бе началника на Дунавската Полицейска служба кап. II р. о.з. Иван Михайлов. Този изпечен във водната стихия моряк, между младежите легионери се почувства на годините им. Спомни си времето, когато като дете и юноша е скачал по пясъчните тераси на р. Янтра, монотонния ѝ напев и страшната ѝ ярост, кога излезе от коритото си. Г-н Михайлов пое командата на лодките. А в това време гражданството, духовенство, войска, учаща младеж и всички културни сдружения бяха заели местата си по терасата над пристанището. По цялото продължение на терасите от двете страни на реката по стръмнините на „Царевец“ и „Света гора“, по моста, на площада на пристанището - всичко бе заето от хиляден народ. Всички знаеха, че Богоявление ще стане на новото пристанище, че легионерите ще вземат живо участие в празненството. След божествената служба, когато Митрополита Н. В. Преосвещенство Филип дойде на подготвената естрада, 10 обучени от по-рано младежи се наредиха по брега на реката. Потапянето на кръста стана необикновено тържествено, като в различие от миналото, вместо случайни хора, в реката се хвърлиха на 6 м дълбока вода 10 стройни младежи, облечени в еднообразни бански костюми. Последваха множество салюти и ракети, дадени от легионерите. Стана парад на войските. Пред началника на гарнизона, застанал на пристанището, минаха стройно 2 пъти в гребане легионерите - първия път по течение на реката, втория път срещу течението. При минаването край началника на гарнизона - първия път всички гребла от лодките красиво бяха издигнати „на вальок“. Легионерите бяха поздравени както от него, тъй и от цялото гражданство. Ръководните лица поднесоха поздравите си на главния виновник на великолепното пристанище и хубавото дело г-н Ст. Тенекеджиев. С тези си поздрави те отдадоха почитта си пред делата на БВМС и пред творческия български дух.
В. Търново, 27.V.1927 г.“
Пристанището на следващата година се разширява с още една трета тераса и заедно с образувания пред него голям площад става един красив кът. А спортният легион към Търновския клон на БНМС, основан през 1924 г., има дамски и мъжки клон и наброява 92 човека. Собствеността на легиона, цитирана в описанието по-горе, се изчислява на 150 000 лв.
Из книгата "Морето на българина" на Радка Пенчева
©️Съдържанието
в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за
авторското право. Използването и публикуването на част или цялото
съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено
Няма коментари:
Публикуване на коментар