В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

ХАДЖИ МИНЧО ХАДЖИ ЦАЧЕВ (1800-1855)

Роден в Дряново през 1800 г., почти едно­временно с Колю Фичето, с когото били добри приятели от детинство. Прадедите му са били състоятелни и влиятелни хора. Занимавали се с обществени работи. Хаджи Минчо Цачев се заселил през 1837 год. в Търново и станал сандък емения на царската хазна, защото тогава имало обичай всеки търговец да служи по две години на тази длъжност. По-после, благодарение на трудолюбието му, присъщо на всеки българин, той разширил търговията си в Австрия, Англия, Влашко, Цариград и други големи градове на турската държава. По това време търговията в Търново е била в своя разцвет, а борбата срещу гръцките владици в своя разгар. Формират се две партии. Начело на народната българска партия застава Хаджи Минчо заедно с Евстати Селвели. Заради смелата му борба срещу гръцкия владика и за това, че е застанал на страната на бедните, той е уважаван от българи и от турци. За него старите търновци казвали: „Той крепеше сиромашията, когато изпадаше в нужда и не оставяше нито един занаятчия без помощта си“; "„Той залягаше за образованието, помагаше на бедните ученици и защитаваше раята“. Дълги години след смъртта му, дори след Освобождението, се носел споменът за него като за най-влиятелния българин, най-силния човек в града, на когото турците правели поклон. Достигнал до длъжността сандък-еминия на турската хазна, получил орден от султана, бил нафузия. В съдружие с Евстати Селвели и с хаджи Николи има фирма и основава кантори освен в Търново и Свищов, още в Цариград и Виена. Търгувал с различни стоки. Известно време откупувал беглика. През 1844г. става хаджия, заедно с Пандели Кисимов и баща му. През 1846г. Хаджи Минчо омъжва дъщеря си за Хаджи Николи, собственик на хан "Хаджи Николи". Хаджи Минчо забогатял, но не се срамувал от своя български род и име, не се отказвал от народността си, не се гърчеел, както започнали да правят някои богати българи от тази епоха. Той изцяло, със средства и на дело, подпомагал все повече засилващата се борба с гръцките фанариоти и станал водач на българската национална партия в Търново. Той бил един от ония българи, които започнали да действуват настойчиво по църковния въпрос. След големия пожар в града през 1849г., когато изгоряло училището при църквата „Св. Никола“, той дал средства за построяването на ново училище. Хаджи Минчо бил много богат и милостив човек и много пъти кредитирал свои съграждани българи. Това събуждало омразата на турските търговци. Най-много го ненавиждал Тюджари Хаджи Мехмед ага – Караманлията, който бил един от най-силните кандидати, за да вземе беглика и да използува с този данък населението, но след като станало наддаването на беглика от каазалиите в мезлиша и след като дошъл тефтердаря от Цариград и съобщил султанската заповед, че се възлага събирането на беглика на Хаджи Минчо, Тюджари Хаджи Мехмед ага Караманлията, решил да премахне своя голям противник. Хаджи Мехмед се наговорил с наемателя на баш хамам Ибраим ага Капиновлията, един от членовете на мезлиша в Търново, за да се намерят убийци, които да премахнат хаджи Минча. Наговорили се за убийството и на убийците арнаути от баш хамам Елмаз, Абдулрахман и още други двама служащи в банята им били обещани 30 000 гроша, от които им били броени 4 000 в предплата. Убийците решили да прострелят хаджи Минчо по Петрови заговезни в 1855 г., когато той ще заговява в колибата на бабалъка си Челеби Янко Евстатиев, която се намирала в местността Мармалия при Търново“.

Звезделин Цонев цитира дописка в „Цариградски вестник“, изпратена от Търново на 24 май 1855 г. и поместена в два последователни броя през юли:„На 22-рий мая, ден неделний, първий наш търновец знаменитий Х. Минчо Х. Цачев беше на лозето си, на лятната си къща, излязъл с всичката си челяд, гдето, както и много други пъти, закъснял да се върне в града. На 2-та часа нощний той се качил на бричката си заедно със съпругата си и две слугини. Трийсет разкрача от вратата на лятната къща на тъста му чорбаджи Янка, гдето били, конете се запрели, сплашени от препречен на пътя дървен клон и гръм ужасен от двете страни на пътя разкръстосал се върху им. Теллия куршум пронизал уплашенаго х. Минча от дясната плешка и дребни сачми пробиха дясната му страна, други откъснали ставицата на лявата ръка на нещастната негова съпруга и се запрели в разпръснатата ѝ гърда. А третий ударил в главата на една от слугините и там мъртва от бричката паднала. Бодрият бричкарин върнал бричката назад, без да оставил време на убийците да довършат таз адска си мисъл. Но уви! Раненият х. Минчо едвам 10 минути живял...“ 
Погребан е при църквата "Св. Спас". Надгробната плоча била зазидана в храма, а от текста се потвърждава уважението и любовта на народа към този голям български родолюбец- „За спомен на почивающего раба Божия х. Минча х. Цачева перваго в Тър­ново гражданина, родом в Дряново, възраст же 55. Беше человек добродетелен, родолюбив, трудолюбив…“
Макар злосторниците да били наказани, това събитие дълго време вълнувало гражданството на Търново. То станало причина да се създаде песен, която по-късно била обработена от учителя Никола Златарски, а мелодията стъкмил търновският аптекар Никола Я. Златев. Причината за подлото убийство е разкрита още в първата строфа:
Във Цариград бегликът се продава,
Хаджи Минчо от Търново наддава,
Хаджи Мехмед иска да сортачи,
Хаджи Минчо ортак турчин не рачи.
Хаджи Мехмед люто му се заканя,
Хаджи Мехмед люто му се разсърди.
Кат' е дошло празник света неделя,
Кинка Хаджи Минчо продума:
- Хайде, Хаджи, да отидем на лозе,
хай да идем на серянлък с файтона.
Хаджи Минчо Кинка дума продума:
- Ах, не мога, Кинке, нийде да ида -
утре ми е делник, Кинке, понделник,
голям мизлиш ще имаме в конака,
а без мене мизлиш, Кинке, не става.
Ах какъв съм съня лошав сънувал!
Черно ме е куче, Кинке, хапало.
Викнала е Кинка виком да плаче:
- Бог да убий мойта майка и татко,
гдет ме мене на вдовеца дадоха!
Хаджи Минчо ясно с вик се провикна:
- Скоро файтон пригответе, впрегнете;
че на серян ще да идем, отидем.
Вървели са много-малко, вървели,
дор три ми са пушки, холам, пукнали,
Хаджи Минча ударили в гърдите,
а пък Кинка във ръката вмерили,
и тяхната ратайкиня в главата...

Различни варианти на песента
Не минавала гощавка на търновци без да запеят песента за хаджи Минчо.
Търновецът Моско Москов определя песента „Хаджи Минчо от Търново” като най-популярната песен едно време в Търново. Може да чуете част от нея..
  
Цялата песен е изографисана върху стените на известната механа „Хаджи Минчо” във Велико Търново зад „Паметника на обесените”. 

За Хаджи Минчо кратка справка дава Петко Рачов Славейков.

Веднъж двамата случайно се срещат в търновската митрополия. Погнат от грижи и неволи, младият Славейков отива да се оплаква на владиката. Откъде владишката стая дочул гласове някакви „и ето оттам, отдето се чуваше глъч и гюрултия, излезе човек с дълъг лисичен кожух“. По хода и по кожуха познал го, че е чорбаджия, но кой, не можал отведнъж да го познае. Като се разговорили, познал го: „Той беше хаджи Минчо, който преди две години беше се преселил да живее в Търново, та баща ми и аз бяхме се срещали с него в една казанджийска къща, дето бяхме канени на гости и ние, както и той, после у дома му, дето бяхме му ходили на посещение; но от то насетне аз бях излягал по селата и хаджи Минчо беше станал голям челяк и забравил бе и баща ми, и комшията си казанджия, както и всички казанджии и казанджийски майки, т. е. принадлежащи на казанджилъка.“ Когато излезли от митрополията, Хаджи Минчо разправил за какво била гюрултията във владишката стая – владиката и писарят му се скарали и се сбили, писарят грабнал стола, замахнал да удари владиката: „Уж гърци, цариграждани. Те били цигани. Уж владици и владишко тербие, пък щя си извадят очите: карат се, бият се като голите цигани... Да не бях ги разтървал, щяха да се избият...“ После попитал Славейков защо иска да влезе при владиката. „Имаше да му се оплаквам нещо“, рекъл Славейков – миналото лято на осем места ходил и се хващал за учител и от осемте места го изпъдили – млад бил, немирен, плюл бил срещу слънцето, „еретичествувал съм, учил съм хората да не постят и съм блажал през велики пости“. Хаджи Минчо пита: „ Ама ти сега ядеш ли блажно през велики пости?“. Славейков: „ Чунким аз за в благ ден имам да ям, ами през великите пости. Аз сух хляб не мога да намеря да ям, а то блажно, и през велики пости! Пък и най-подир да съм ял някога, какво има! Всяка овца за крачето си виси. Той санким не яде ли, или ги не знаем ний какво правят те...“ Хаджи Минчо: „А че туй ви разваля вас я, езикът ви длъжък, че кой ви е крив. И да ядете – вий сте даскали, вярата държите и трябва да се преструвате колкото може, под земята да ходите, а наяве светци да се показвате. И аз ям, хем и през велики пости ям, ама никой нищо не може да ми каже, нито да ми стори“. 
В прошението от Търновската епархия до великия везир пише: „Вярата наша се обърна на разбойническа търговщина и народът истина от вярата си... [Владиците идват] натоварени до уши с борч, знающе само язикат на парите... Търновската епархия аман е викнала от Митрополита Търновски Неофита. Той не е оставил средство безаконно да употреби само да съблеча сиромасите... Не щем го вече за архиереа таквази фисатчия." Движението срещу Неофит в Търново е оглавено от хаджи Минчо Цачов, който действа с врачанските първенци Тодораки и Александър Хаджитошеви. В края на 1853 година за Цариград заминава хаджи Николи Минчоолу, за да действа за изгонването на Неофит. Ето снимка от ПЪРВИЯ ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН СЪБОР през 1871 г.
Източници: Звезделин Цонев- „Хаджи Минчо и песента му от 1855 г.“, https://www.fakel.bg , книгата "Бележити търновци"- Цветана Генчева, Тодорка Драганова, Йордан Димитров
Грета Костова-Бабулкова
Старо Търново 

Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN