С КРАСИВ „ХАНЗА ЛОЙД“ ПОЕЛ ПЪТЯ СИ ГРАДСКИЯТ ТРАНСПОРТ

Из книгата“СТАРО ТЪРНОВО- ДУХЪТ И ЛИКЪТ НА ВРЕМЕТО“, ИЗД. 2009 г. 
Иван Тодоров 

 Днес из Търново автобусите и тролеите сигурно са стотици. И - както във всеки друг наш град, където се използват - не правят впечатление никому. Защото са се превърнали, както се изразяваше покойният Станислав Стратиев, в „подробност от пейзажа“. Не така било обаче преди седемдесет /вече осемдесет/ години. 

През есента на 1939-та, по-скоро в края на лятото - на 1 септември, из града започнала редовно да се движи красива немска кола „Ханза Лойд“ с двадесет и пет места. Тя била притежание на дружество „Царевец“, чийто капитали се намирали в ръцете на търновски граждани. (Ще вплета на това място многозначителен факт: първите градски автобуси тръгват из София през април 1935-та, само четири години по-рано!). 

Автобусът обаче не бил внесен специално от чужбина, а измайсторен на място - в града. За това свидетелства разказът на един съвременник на събитието, който по онова време бил ученик на петнайсетина години: ... В началото на лятото в нашата махала - Маринополската, в една голяма работилница, разположена малко след Паметника на Левски на главната улица, в отсечката преди днешната Съдебна палата, се работеше непрекъснато. Това помещение бе високо към четири метра, собственост на една жена, останала вдовица, която по същото време стана тъща на известния футболист на „Левски“ Васил Спасов - Валяка. Той се ожени за дъщеря ѝ. В работилницата автомонтьори и тенекеджии, използвайки шасито на голям камион, изработиха и монтираха седалките, натъкмиха и купето и така бе създаден автобусът, който тръгна из града. Седалките бяха тапицирани, колата - боядисана в тъмночервено, малко прихлупена, по тогавашната мода на тия возила, и бях много щастлив, когато ми купиха карта, за да пътувам с нея с автобуса до училище...“ Като се имат предвид стръмните пътища и отдалечените градски части, нововъведението било наистина полезно. Още повече, че и маршрутът бил наистина внимателно промислен. Той включвал петнадесет спирки: гара „Трапезица“, мостът в Асенова махала, Сметната палата (точно срещу входа за Царевец), Общината (старият конак, съграден от Колю Фичето), Баждарлък, Пощата (старата), „Модерният театър“ (нявгашното търновско кино), гостилница „Балкан“ (тя се намирала малко по на запад от старите Хали), Паметникът на обесените, Девическата гимназия, Градската градина, площад „Ризов“ или училището на Марино поле (названието идва от съществувалата в онова време кръчма „Зелено дърво“, държана от питиепродавеца Ризов), Институтът (вече в лозята), вилата на Н. Петров и чешмата „Качица“ (тя била в западния край на парцела на съвременната Нова болница). До последните три места колата отивала само сутрин, обед и вечер. Спирките осигурявали връзка на пътуващите и идващи откъм Горна Оряховица с влака с диаметрално противоположно разположени квартали, маршрутът пресичал центъра, спирайки пред всички най-често посещавани административни и развлекателни сгради и стигал до западните окрайнини. Разстоянията между спирките били малки, а цената на пътуването - също: само три лева (почти толкоз струвал и брой на излизащия три пъти месечно общински вестник „Велико Търново“). Времетраенето на движението било от 6.20 до 21.47 часа (в София днес - през 2008-2009-та, тия часове са 5 и 23, почти същите!). Предлагали се и абонаментни карти - и за ученици, а купуването на карта от възрастните смъквало платата на 1.20. С хубавото бързо се свиква и търновчани започнали все по-често да използват автобуса. Това накарало дружеството да поръча и втора кола с около четиридесет места. А населението от Чолакова махала, Леденик и Шемшево, чиито мери стигали до някогашните градски лозя, направили постъпки новият автомобил да обслужва и техните села. Още един щрих. Общината още от есента решила движението на автобуса зиме да не продължава към опустяващите в студа вили на запад, а от площад „Ризов“ колата да се спуща към гробищата (сега-парк „Дружба“), сетне - към Бирената фабрика (за да е от полза и за работещите в нея), после - със спирка пред долните врати на казармата (офицерите били паралии) - към Девическата, и - по изредения вече път. До откритата на Ивановден 1906-та гара Трапезица...

Ето, вече 80 години от появата на първия автобус в Търново, който слага началото на търновския градски транспорт.

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ