За теб, незнайно сърце, което любиш българската старина и виждаш повече отколкото очите виждат

Из книгата "Между Царевец и Трапезица"- 1931г.
Любомир Владикин

Един грамаден железен мост прави салтомортале над Янтра и свързва Марно поле със Света гора. Гледан откъм гарата, неговият широк свод образува стройна рамка, в която като картина се включва част от амфитеатъра на града.   
Какво несъответствие между математическата измереност на моста и своеобразната архитектура на тези полуразкривени къщи! И все пак картината изненадва с оргиналната хармония между модерната техника и старината между романтичното минало и грубото настояще.
— На какво най-много биха се учудили царете ни ако можеха да възкръснат из гробовете си? — запита някой от нас, когато вечеряхме на една трапеза над Янтра и гледахме как влакът изкочи из тунела, притропа по моста и пак се гурна под земята, за да се появи след миг отвъд Света гора, събуждайки урвите с острото си свирене.
Всички помислихме за техническия напредък. Че днес ние като на шега създавам чудеса, за които прадедите ни дори не са могли да мечтаят.
- На какво най-много биха се учудили? - повтори един от компанията и след малко добави.
- На развалините! . . .
Да, той имаше право.
Всеки ден, от всички краища на Третото царство идат юноши на поклонение тук. Те разглеждат, слушат разкази за старината и в душите на едни от тях, развалините почват да се съживяват: позлатени кубета заместват жалките покриви, мрамор и пъстри мозайки заблестяват ... мяркат се боляри и болярки в богати одеяния ... чува се рог и звяк от щитове ... цар Асен влиза с велможите си в ... Свети Четиресе“ и коленичи да благодари Богу за Клокотнишката победа ...
А други — горките, те се отекчават. Те виждат само съборени зидове и не чуват шепота на вековете . . . Щастливци! Те ще станат богати и ще занесат в гроба добре охранени меса. 

А ти, младо девойче, което гледаш унесено и сълзи овлажняват хубавите ти очи, приготви се за тежки разочарования. Ти ще търсиш приказни палати и ще чакаш млад болярин със сребърен шлем, да те приласкае. Но животът ще ти отреди един от онези, които сега се отегчават, и ти ще се топиш, ще страдаш, докато се умориш да бленуваш..
— За теб, незнайно сърце, което любиш българската старина и виждаш повече отколкото очите виждат, аз написах тази книга, и на теб я посвещавам.
* * *
Свечерява се, и аз се прибирам дома, за да видя от високия балкон как залязващото слънце хвърля златочервени петна по каменните венци на четирите хълма— Трапезица, Гарван, Къзхисар и Царевец. Те стоят пред очите ми, един до друг, отделени само от кривулиците на Янтра, като четири огромни замъци, заключени в своите отвесни стени.
Лобът на Гарван е гол и може би затова неговия правилен венец тъй ясно личи. Сякаш чело на римлянин, увенчано с тъмносребърна диадема.
Трапезица и Царевец са по-приветливи. В подножието им множество дървета издигат зелени върхари; горе бедна растителност се стели по сивите скали; в пукнатините виреят храсти с изкривени като корени клони. И всичко се сплита в зелено и сиво, сякаш окичено със зеленина желязо, пред бой или след победа.
Все по-низко нощта спуща тъмни криле. Цветовете се топят в сиво, подробностите се губят. Пъстрите хълмове се превръщат в закръглени силуети — tri-navis — като изгубени в мъгла три кораба, пълни с приказни тайни.
Огледалото на Янтра изчезва. В глъбината под мен се вижда само черна, като че ли с въглен отбелязана кривулица. Но шумът по-ясно долита до ухото, като старинна песен, като шепот на хиляди сенки. Реката разказва, своята повест — разказва за Царевград, Търново, и сякаш ликува, смее се, сърдито бучи и тихо-тихо ридае.
— Открий се като пред Бога, моя душа, и слушай шепота на вековете. Скоро бледа луна ще огрее свещените хълми и ще ги насели с видения . . . 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

За родната къща на П. Р. Славейков

Из книгата "Между Царевец и Трапезица"- 1931г.
Любомир Владикин

Има една малка вехта къщица на улица „Драгоман“, пред която всеки българин сваля шапка, като преди светиня, родната къща на дядо Славейков. Двуетажна паянтова къщурка, някак изглежда разкривена затулена от нови високи постройки, които сякаш искат да хвърлят в сянка, да я унищожат със своето високомерие. Като че ли и къщите са като хората.
Но само една дума, казана или написана върху паметна плочка, стига, за да обърне в прах натрапниците: - "Тук е роден поета П. Р. Славейков“! И словото превръща бедната колиба в народен храм, както Витлеемската звезда превърна Богобелязаната ясла във всевечно светилище.

Старинен строеж с тесни стълбички, низки тавани и мрачни стаи. И все пак нещо много мило, нещо от душата на дедите ни, които са строители на Възраждането и ратници на Освобождението. Такава е и поезията на дядо Славейкова: непристорена и проникваща до сърцето, като искрена дума.
Старицата, която сега обитава скъпата за българина къщичка разказва, че Петко Славейков като дошъл в Търново от Стара Загора, завел жена си да ѝ покаже бащината къща и, посочвайки стаята в която се родил казал:
—„Виж, Радке, къде съм се измътил!“
Дали скромният дядо Славейков някога е мислил, че два града Трявна и Търново — ще си оспорват честта да бъдат негово отечество? Сигурно не. Само съдбата е имала грижата да свърже звездата му със старата столица на България.

Рождената къща на П. Р. Славейкова

Из спомени на Т. Янков 1939 г. 

Редакторът на местния в. „Най-ново време", г. Д. п. Михайлов има любезността да ме заведе да видя къщата, в която се е родил народният поет, учител и народен деец Петко Рачов Славейков и за която, макар и търновец, не подозирах дори съществуването ѝ. По повод сто годишнината от раждането на Славейкова, Михайлов е написал няколко хубави статии във вестника си, от които, между другото се ползувам: „Преди сто години на 17 октомврий 1827 г. — се роди в гр. В. Търново Петко Рачов Славейков, син на Рачо Казанджията, който заедно с баща си се преселили от с. Якоруда, Мехомийско (Разлога) на постоянно местожителство във В. Търново, където до края на живота си е живял и упражнявал занаята си — казанджилък. Къщата на Рача, в която се е родил син му Петко (Рачов Славейков) е горе, където е сега махалата „Св. Атанас", но самата църква с това име — не била още въздигната", пише в една от статиите си г.  Михайлов. Както казах, тръгнахме с него и се отзовахме на ул. „Драгоман" пред къща № 1887. Днешната ѝ притежателка г-жа Зойка Д. Василева—една побеляла старица, но твърде приказлива — ни прие любезно, с готовност да ни разведе из цялата къща. Къщата е типична старотърновска сграда — паянтова, двуетажна, многоъгълна, с низки тавани, патоми и стълбички, тънещи в полумрак. Развеждайки ни из къщи, словоохотливата г-жа Зойка успя да се пооплачи от съседа си, който в „дружбашко време" можал да издигне голяма масивна къща, долепена до нейната и много да ѝ повреди. И наистина, стаята, в която е роден П. Р. Славейков е изгубила много, понеже е останала с един прозорец, който е много малък. Стаята е доста малка, низка и полутъмна. Щом става дума за този прославен търновец — поет и борец за църковна и политическа свобода, трябва нещо повече да се каже за него. Г-н Г. П. Христов, като отбелязва в книгата си „Свищов в миналото", че П. Р. Славейков се е учил и в Свищов при знаменитите на времето учители: Емануил Васкидович и Неофит Бозвели, казва на стран. 70 и следното: „Достатъчно е да се спомене за двамата техни ученици П. Р. Славейков и Др. Цанков, най-характерните личности в черковната борба. Те се явяват като истински последователи и на своите учители Н. Бозвели и Еманул Васкидовича".

ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ АЛБУМА

Ето какво пише г-жа Нели Николова-Ляскова на страницата Старо Търново:

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Книжарница "ПРОСВЕЩЕНИЕ“ на Иван Владов - гр. Търново

 Много достоен издател на търновските илюстровани пощенски картички, който работи в периода 1902-1903 г. е Иван Владов – собственик на книжарница “Просвещение”. На търновските пощенски картички, освен че изписва своето име на издател, изписва и фотографа, а това най-вече били Адолф Бронфен, Димитър Василев и Онорий Марколеско.

 

 В стар училищен алманах срещаме следната реклама:

"Подвижната агентска кантора „Просвещение“ на Иван Владов, с постоянно седалище Търново, известява всички ония, които се интересуват от нашата литература, че тя доставя по най-износни условия почти всички български списания, между които: "Учител", "Мисъл", "Медицинска Беседа", "Право Дело", "Ново Време", "Илюстрация", "Светлина", "Български Преглед", „Съвременен Преглед“ и пр. Има изданията на г. г. книжарите: Хр. Г. Данов, Е. И. Христов, Коста Евстатиев, Стефан Георгиев, Генков — Басан (театрални издания) и на други частни издатели и че е най-износно изписването чрез нея всички списания и книги за девически и мъжки гимназии, класни училища, ученически и детски библиотеки, градски, общински и дружествени библиотеки и читалища, офицерски и унтер-офицерски клубове и събрания, също и за частни лица.
Кантората доставя всякакви училищни пособия за средните и основните училища, като карти, глобуси и други уреди; портретите на нашите велики мъже за политическото ни и духовно освобождение, а също и картини от европейските знаменити художници за украшение на къщи и салони.
При изписването на книги и списания от някои библиотеки или училища чрез контората ни, се икономисват маса разноски и труд, които се изразходват при отделното изписване на тях (книги и списания) от разни места и лица. Освен това, за поръчка по-голяма от 30 лева, пощенските разноски по изпращането на парите, са за сметка на кантората. При изписване на книги се прави прилична отстъпка.
Но, за  по-голяма сигурност, нашата контора изпълнява поръчките на училищни библиотеки, градски, общински и частни дружества и читалища, на офицерски и унтер-офицерски клубове и събрания, отправени с писмо от учреждението до нас, без да се внася предплата. Изплащането ще става след като се получат няколко книжки от списанието или след като се доставят книгите.
Нашата агентска кантора работи вече от 4—5 години и досега тя е изпълнявала всички свои задължения и поръчки най-акуратно и честно. Нейната 4—5 годишна деятелност е единствена гаранция, на която могат да се доверят тия, които се интересуват от нея. Представителят на контората Иван Владов обхожда един път в годината градовете и някои села на цяла България по събиране на абонаменти.
Всичко, което се отнася до кантората като: поръчки, пари, и др. се отправя на адрес: Търново — Подвижна кантора „Просвещение“ на Иван Владов.
Всички поръчки се изпълняват, най-точно и бързо.
Кантората моли всички частни издатели и книжари да ѝ изпращат по 1 екз. от издадените си книги, за да ги има в списъка си и когато ѝ потрябват да се обръща към тях с поръчките си.

Ето някои картички из колекцията на Павел Енчев, издадени от книжарница "Просвещение" на Ив. Владов - Търново.
Със съдействието на Петя Големанова

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Търновски дружества след Освобождението

 

 Според Пътеводителя на В. Търново от 1907 г. в града съществуват следните дружества: 

1) Читалище „Надежда“

2) Женско благотворително дружество „Радост“

3) Туристическо дружество „Трапезица“

4) Гимнастическо дружество „Юнак“

5) Археологическо дружество „Трапезица“

6) Музикално дружество „Струна“

7) Есперантско дружество „Lumo“

8) Колоездачно дружество 

9) Дружество на Червения кръст

Първите две дружества са най-стари, те продължават съществуването си от турско време и са много спомогнали за развитието на гражданите и от двата пола.

Читалището „Надежда“ има за цел: умственото и нравственото развитие на членовете му и въобще на другите граждани и възбуждането на обществения живот. Към тази главна цел има и втора: развитието на естетическия вкус у гражданите. То изникна по общата инициатива на младежите в турско време и първоначално е броило 70 члена, които са подарили по 60 и 100 гроша. Първите инициатори на читалището са: Тодор Шишков, Анастас Симеонов, Петър Василев Гюмишев, Никола П. Икономов, Стефан х. Пенчев, П. П. Димов и Давид х. Пенков. Тия лица са влизали в първото настоятелство на читалището. Читалището е открито на 22 юний 1869 година. Помещавало се е с кирия в частни здания. Имало е скромна библиотека и читалня, за които са получавани съвременните български вестници и списания. След освобождението книгите на библиотеката му значително се увеличиха, а читалнята се сдоби, освен с български вестници и списания, още с много руски и няколко немски и френски. Читалището е съществувало и съществува днес на дружествени начала — с членски внос. Всякой може да бъде негов член действителен, който плаща месечно по 1 лев. Има още членове почетни, които се провъзгласяват в главното годишно събрание на членовете, и благодетелни, които се провъзгласяват от настоятелството. Н. Ц. Височество, царствующвят ни Княз, е почетен председател. Почетни членове читалището брои 6 и благодетелни 6. В 1885/86 година то си построи собствено здание, благодарение на грижите и настояванията на членовете: Ст. Стамболов, Илия Симеонов, К. Тулешков, Д. Атанасов и М. Рачев. Мястото, върху което е построено зданието, е подарено от общ. управление. Това здание, оценено за 60356 лева, има дълг, който за сега е 12400 лева. Дългът е към Търновската земеделска банка с годишно погашение 600 лева, като се изплаща и припадающата се лихва. То има един твърде голям театрален салон с богат гардероб на сума 15000 лв. и мебилировка за 10000 лева; има зала за читалня и стая за библиотека. В читалнята се получават 16 български вестници, 1 руски, 1 френски, и списания: 26 български, 4 руски, 2 френски и 1 немско. Ежедневно тя се посещава от 40 — 60 души, преимуществено чиновници, учители н ученици. Библиотеката брои 4290 екз. книги, оценени за 27000 лева. Годишно се вземат за прочит вън от библиотеката около 3000 екз. На първо място се чете белетристика, списания, и др. Ползуват се от книгите само членове, съгласно устава на читалището. В читалищния салон се дават балове, концерти, представления, държат се научни и политически сказки. Делата на читалището се водят от изборно настоятелство, което служи безплатно. Бюджететът на читалището за 1906 /907 година възлиза на 828262 лева. Зданието на читалището е историческо. На 1886 г. (окт. — ноем.) и на 1887 г. (юни, юли и август) в него ставаха заседанията на 111 велико народно събрание по избирането на княз след абдикирането на княз Александра. Тука стана първият избор на Валдемара, Датският принц, който не прие да заеме вакантния български престол, а сетне— и на Н. Ц Височество, сега царствующият Княз Фердинанд. Последният след дохождането си в България тука положи на 2 август 1887 г. тържествено клетва за вярно служене на народа и за пазене на конституцията. В същото здание ставаха заседанията на IV велико народно събрание през месец май 1903 год. по изменението някои членове от конституцията за улесняване оженването на княза. В тази зала стана представянето на царските младоженци, Княза и Княгинята, пред представителите на народа. Тука в публично заседание на съда се разгледа през м. юли 1903 г. процесът на Митрополита Климента по обвинението му в подстрекателство на народа към правителството. Прочетете още

 
Женското благотворително дружество „Радост“ има за цел: 

а) да помага на недъгави и неспособни за работа лица и на бедни ученици в местните градски училища; 

б) да се грижи за поддържането и усъвършенствуването на Стопанското училище; 

в) да се грижи за умственото и нравственото повдигане на женския пол въобще, и 

г) да си уреди библиотека и читалня. 

Във време на война дружеството помага на "Червения кръст". Дружеството, което е уредено още от турско време по инициативата на някои по-събудени гражданки начело с г-жа Кисимова, е твърде много спомогнало с поддръжката си за уреждането на девическите училища в града в турско време и за уреждането на сегашната девическа гимназия до превръщането ѝ в държавна. На 1 септември 1898 год. дружеството отвори и Стопанско училище „Трудолюбие“, което е с двегодишен курс по шев на горни и долни дрехи. Училището е с 3 учителки и 89 ученички: 27 по отдела за бели дрехи и 62 по отдела за горни дрехи. Дружеството в края на 1906 год. имаше наличен капитал 27363-25 лева, даден под лихва. Приходът му е 6184-96 лева, а разходът — 6339-85 лева. Прочетете още

 

Туристическото дружество „Трапезица“ е основано през 1902 г. То има за цел да приучва младежта към близки и далечни разходки из околността на града и другаде из отечеството ни, като я запознава в с красотите на последното. Освен това, то се грижи и за разхубавяването на града и околността му. Дружеството брои 80 членове от двата пола и с разни професии. Членовете плащат годишно по 6 лева. Излети се правят годишно средно от 8—12. Дружеството, за да улесни през ваканциите престояването в града на външни ученици, наредило е при училището „Братя Евстатиеви Паница“ безплатна ученическа спалня с 25 легла. Спалнята съществува от лятото на 1905 г. и е бивала добре посещавана. Прочетете още

 
Гимнастическото дружество „Търновски юнак“ е основано на 1897 година и има 158 юнаци (63 — действителни, 27 — свободни, 16 — юноши и 52 деца). Прочетете още

 
Археологическото дружество има за цел да събира стари ценни предмети, както и да се грижи за запазването на старините в града и около него. То брои около 30 члена. Възобновено е през 1905 год., но проявява слаба дейност: живее, колкото да не издъхне. Прочетете още

Музикалното дружество „Струна“ е основано на 1904 г. и има за цел да развие между членовете си музикалното изкуство, а между гражданите любов към музиката. То брои около 30 члена, има добре нареден струнен оркестър, развива се правилно, крепне и оркестърът му е почнал вече да дебютира.
Есперантското дружество е основано в 1906 г. и брои около 50 члена. То има за цел да разпространява между гражданите международния език. Прочетете още

Колоездачното дружество брои около 40 члена.

В един стар училищен Алманах се дават основаните дружества и читалища за целия Търновски окръг. Прочетете още

 

Прочетете за дружество на Червения кръст

 

Прочетете за дружество "Стара столица"

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Стихотворения, посветени на българското училище отпреди Освобождението

— Търново — През декемврий Търновският паша Джемал обиколил всичките училища в Търново и това събитие се описва от учителя П. Давидович в едно стихотворение, напечатано в „Цариградски вестник“, бр. 79, което има следните любопитни редове:

Към Елена се стичат ученици от различни краища. Забележително е съдържанието на съчинената от Петко Славейков песен, която пеят дошлите с него от Търново единадесет ученици:

“Оставай сбогом Търново.

Оставями те изново,

за миличка наука

днес тръгваме оттука.

 

Ти мен си, Търнов, много мил,

защото у теб съм се родил...

За тебе сълзи проливам

и към Елена отивам.

 

Догде бях ученик по нов,

седях да се уча на Свищов.

Елена сега намирам

и тичам не ся спирам.

 

В спомените си Иван Кършовски пише, че Никола Михайловски “пръв учен българин по това време, придума еленчани да отворят висше училище в Елена, в което да следват възрастни ученици и повече бивши учители, не по-млади от 20 години, които можаха да удовлетворят голямата въпиюща нужда от учители в България...”

 

Песня, която малките деца пеят в Търновското Еснавско Бояджийско училище кога вечерта си отхождат

Дечица мили
не сте добили
в млади години
книжно учение.

Сега е време
всякий да вземе
мила наука
синца ви тука.
Що сте собрани
в школо прибрани,
вий мили чеда
сега се пада.

От вашто племе
всякий да земе,
със прилежание
книжно учение.

Милички деца
с разна кръвчица,
с млади ви лица
с ревниви сърца.

От сън скочете
в школо ходете
в младост учете
леност хвърлете.

Иванчу Стоянов- учител в това училище

Цариградски вестник- http://www.bashtina.org

“Цариградски вестник” от  24.01. 1848 г.
“Цариградски вестник” от 15.03. и 27.03.1848 г.
“Цариградски вестник” от  18, 23 и 30.09.1850 г.
“Цариградски вестник” от 08.09., 15.09., 22.09., и 29.09.1851 г.
“Цариградски вестник” от 23.08. и 30.08.1852 г.
“Цариградски вестник” от 31.10. 1853 г.
“Цариградски вестник” от 25.12.1854 г.
“Цариградски вестник” от 07.01., 14.01., 21.01. и 28.01.1856 г.
“Цариградски вестник” от 17.11. и 24.11.1856 г.
“Цариградски вестник” от 07.09., 14.09., 21.09. и 28.09.1857 г.
“Цариградски вестник” от 27.09.1858 г.
“Цариградски вестник” от 05.09., 12.09., 19.09., и 26.09.1859 г.
“Цариградски вестник” от 13.09., 20.09., 27.09., и 04.10. 1862 г.

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Търново след Освобождението-статистически данни

Пътеводителят на В. Търново от 1907 г. ни дава малко статистически данни за периода след Освобождението. 

Градът в сегашно време брои номерирани сгради всичко 3120, заедно със сградите, които се намират и в лозята. Според числото на жителите си сегашното Търново заема 20-то място в Княжеството, а второ място в Търновския окръг (първото е на гр. Свищов, който брои 13408 ж.). Как се е движело населението на града от освобождението до днес, показват ни долните числа, взети от статистиката по преброяване на населението. Градът е показал:
на 1880 г. 5871 мъже, 5376 жени, всичко 11247 души;
     1887     5873     5441      11314
     1892     6805     5754      12559
     1900     6695     5970      12665 
     1905     6203     5968      12171
Дадените числа показват, че населението на Търново твърде малко се е изменявало. Увеличението през петилетното 1887—1892 год. с 1245 души повече е станало, без съмнение, от дохождането за единия от двата квартируещи в града полкове. Намалението пък през последното петилетие (1900—1905 г.) с 494 души се обяснява с временното разпущане на войниците за през коледните празници в края на 1905 г. Незначителното увеличение в числото на Търновските жители през първото 25-летие се обяснява с туй, че цели семейства или отделни техни членове постепенно са се изселили главно в София, Русе, Варна и др., както и с туй, че повечето от младежите, щом излезат от Търново, по едни или по други причини, не се възвръщат вече в родния си град.
От резултатите по преброяване населението в Княжеството през 1900 год. се вижда, че гр. Търново с 12665 души е имал 2803 домакинства.

В хигиенично отношение градът е поставен много по-добре отколкото в турско време. Премахнаха се старите чешми с хавните и са направени нови, металически, с пружини. Водата чрез железни кюнци се събира в резервоар и от там по железни тръби се разпраща по чешмите в равните части на града. Тя е достатъчна за пиене, но недостатъчна за всички домашни нужди. Недостигът се попълва от водата на Янтра. За премахване каловете от улиците вземат се мерки за постилането им с правилни четвъртити камъни, с каквито една част от главната улица е вече постлана. 

Гробищата, които до освобождението бяха в града, при всяка църква, наредиха се вън от града, зад Марнополската махала.  За ползуване с чист въздух на открито служи, освен градската градина със своя хубав павилион и буфет, още Св. гора, която се планира и ще стане един хубав парк — „Стамболов“, както и лозята, в които има издигнати къщи — „колиби“, много от които са твърде красиви. В три от тези колиби Н. Ц. В. Князът прекара през 1893 год. първия месец след оженването си.
Държавни здания, освен на финансовото управление и зданията на двете гимназии, други в града няма. Казармите са построени от окръжния съвет и са дадени на Военното министерство. Общината притежава няколко здания, но от тях по големината си обръща внимание Градският дом. В това здание се помещават: 1) Окръжното управление, 2) Окръжният съвет, 3) Окръжният съд с прокурорския паркет, с нотариуса, с съдебните следователи и съдебните пристави, 4) Двете мирови съдилища (първо и второ) и 5) Общинското управление. Държавните учреждения за помещаване в зданието плащат на Градската община годишен заем 12860 лева. Градското общинско управление, което се грижи за преуспеването на града, както и за посрещане нуждите му, разполага с бюджет, който за 1907 год. е утвърден, както следва:
I. Редовен приход . . . лева 253880.50
                  разход . . .          244422.68
                  Излишък . . .         9467.82

II. Извънреден приход. . . лева 117594.22
                          разход . . .         127052.04   
                      Недостиг    . . .         9457.82
При този бюджет общината има да погасява дългове: 1) 450000 лева към Б. Н. Б. в срок от 30 години, считан от 1893 год.; 2) 70000 лева към същата банка за 24 години, считан от 1906 г.; 3) 30000 лева за 30 години, считан от 1907 г., и 4) 15000 лева за 30 години, който скоро ще се сключи. Двата последни заема са за постройка на училища. Срещу този дълг гр. община ежегодно плаща лихви и погашение 49567 лева.
Сегашният град се още не може да се освободи от физиономията на турски град, макар да разполага с такъв голям бюджет от 371474.72 лева и да са се изминали от освобождението му 30 години. За да добие Търново изглед на модерен европейски град, изисква се от гражданите правилно разбиране на градските интереси, спазване на общ план по застрояването и в уреждането на града от всеки общински съвет — сегашен и бъдещен, като при това интересите на града се поставят винаги по-горе от личните и партийни интереси.
От 8 октомврий 1900 год. сегашното Търново е в близко съобщение с Дунава чрез ж.п. линия Русе-Търново. При града Горна-Оряховица тази линия се свързва с централната ж.п. линия, която съединява столицата  морето при Варна. За в бъдеще строящата се линия Търново-Борущица ще свърже града и с линиите в Южна България. За линията Търново-Русе са прокарани под града два тунела — № 1 под Св. гора и № 2 под центъра на самия град Търново.

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Един забравен търновец и забранен от комунистите писател Атанас Русев- Сам

Благодарение на г-н Душков може да наднигнем в неговата биография. Той е роден в Търново през 1909 година, така че напълно подходяща е 2019 година за припомняне на онова, което той е направил през живота си.

През 1927 година търновецът Атанас Русев завършва Държавната русенска мъжка гимназия „Княз Борис“. Оттук си обяснявам интереса му към живота в Русе, който проявява през десетилетията, и в частност към творчеството на своя учител Тодор Хр. Дашков. През 1929г. заминава за Чехия. Първоначално учи два семестъра литература при д-р Йозеф Хорак. Ат. Русев обаче записва и завършва медицина.
Заниманията му с журналистика / литература започват още по време на младежките му години - в Търново сътрудничи на ученическото литературно списание „Лилии“ (1929), вече от Чехия изпраща свои материали до редакциите на „Нови дни“ (София), „Обнова“ (София), „Светлоструй“ (с. Щръклево, Русенско) и др. Интересна е статията му „Българските писатели в провинцията“, поместена не къде да е, а точно в списанието на Съюза на писателите от провинцията „Гребец“ (бр. 13, 1 юли 1936). В Прага е съредактор на „Факел на славянството“ и на „Славянско сътрудничество“. От 1935 година все по-често публикува в „Narodni stred“ и „Polldni list“ и др.
Първата си книга – стихосбирката „Златен прашец“, издава в Русе през 1936г. (на корицата авторът се представя като А. Р. Сам). През същата година в софийското издателство „Шуманов“ е отпечатан романът му „Баща и син“. През 1939-а излиза сборникът му „Човешки силуети“. За нуждите на Пражкия университет Атанас Русев съставя „Чешка граматика и чешко-българска читанка“. Превежда на чешки сборник с разкази на български писатели „Златен клас“. (Тук именно е поместен и разказът „Чучулигата“ на неговия учител от Русе Т. Хр. Дашков). Книгата излиза като № 15 от „Добро слово“ – библиотека за преводна литература на издателство „Матица словенска“. Година по-късно вече като книга 61 на поредицата е отпечатан и сборникът „Приказки на един дядо“, като подборът и преводът на приказките от български писатели у дело на А. Русев-Сам. В списъка на забранените книги откривам две заглавия на негови книги – „Песни на един българин“ (Поезия, 1938) и „Словашко през очите на българин“ (1940).
От писмо на Атанас Русев до Димитър Добрев узнавам, че е бил подготвил за печат преведените от него книги – романа „Бабичка“ на Божена Немцова, сборника с разкази „ Послушница Райна“, „Чешки народни приказки“ и пр., но каква точно е съдбата на тези ръкописи, не е известно (едва ли са отпечатани). Също не зная и нищо за съдбата на лекаря Атанас Русев, на твореца Атанас Русев-Сам. През 1994 година Българското землячество в Прага издава поетичната му книга „Живот като песен“, а на корицата е поставен и неговият портрет. Прочетете забранената от комунистите негова стихосбирка "Песните на един българин"

Живодар Душков

 
СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ТЪРНОВО
Търново 
Сънят на Асеня I
Момина крепост 
Балдуин

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ