Олга Цанкова 
Настоящата работа представлява опит да се изследва есперантското движение в Търново. Частично проучване на темата е правено от Антон Помаков, който по спомени на стари есперантисти написва статия. В книгата си „Спомени на есперантиста“ Атанас Д. Атанасов отделя място на дейността на търновските есперантисти, която не е лишена от някои субективни преценки. Д-р Панайот Хитров написва книгата „Есперанто и един есперантски живот“, в която представя издирванията си върху началния период на есперантското движение в старопрестолния град и свои спомени. Тази книга е често използувана от по-късните изследвани на българското есперантско движение, които премълчават името на д-р П. Хитров и той остава неизвестен.
Есперантското движение във Велико Търново има предесперантски период. В града е имало привърженици на езика волапюк с пропагандатор гимназиалният учител Михаил Сеизов. Унгарският историк на есперанто д-р Арпад Радкай даде нова интерпретация на световното есперантско движение. Като разглежда предесперантския период на движението за международен език, цитирайки Иван Сарафов, той обръща внимание на факта, че привържениците на езика волапюк в Нюрнберг и Велико Търново най-рано и в една и съща година — 1888 г. — възприемат новия международен език есперанто, създаден от д-р Заменхоф през 1887 г. Нюрнбергският клуб решава да започне пропаганда на есперанто през м. декември и издава в. „Ла Есперантисто“. Не се посочва месеца, а само годината, в която търновските волапюкисти стават есперантисти, поради което Велико Търново се нарежда на второ място в света след Нюрнберг.
Към предесперантския период на България проявяват интерес чужди изследвачи, като американският археолог и есперантолог Бернард Голден. Първи привърженици на идеята за международен език, изучавали волапюк в Търново, са митрополит Климент (Васил Друмев), племенникът му Димитър, аптекарят Никола Златев и гимназиалният учител М. Сеизов. Но по-късно, виждайки предимствата на новия международен език, всички с изключение на М. Сеизов стават есперантисти. Други пионери на есперанто в града са началните учители Михаил Ковачев и Александър Маждраков. Снимка на М. Ковачев е била публикувана в Русия през 1897 г. по повод десетгодишнината от създаването на есперанто. Името на Маждраков се среща в дневника на известния български есперантист Христо Попов. По всяка вероятност това е Александър Маждраков,, който заедно с М. Сеизов е между основателите на дружество- „Юнак“.
В Адресника на Заменхоф под номера в серии са поместени имената на всички есперантисти, които са кореспондирали със създателя на езика есперанто: От 1893 до 1902 г. 19 търновци са писали писма на д-р Заменхоф. Това са: Георги Ковачев, Хараламби Бъчваров, Анастасия Маринова, Илия Златев, Марко Юрданов, Христо Хараламбев, Петко Юрданов, Георги Т. Лазаров, Стилян Кръстев, Димитър Ганчев, Христо П. Кръстев, Петър Бобев, Никола Хараламбев, Георги Хараламбев, Димитър Симеонов, Петко Ганчев,14 Пенко Р. Стойнев, X. Джеферов, Паскал Паскалев.
През 1898 г. група търновски младежи есперантисти са се снимали в местността Ксилифор. Между тях са Ангел Мирчев, Параскева Мутафова, Димитър Касабов, А. Каназирски, Петко Медникаров, Стефан Върбанов.
Всички есперантисти са представители на интелигенцията — ученици, чиновници, учители, търговци. През 1891 г. по инициатива на Никола Златев се образува есперантско дружество „Фулмо („Светкавица“), с което се поставя „началото на един твърде деен есперантски живот“ в Търново. Като подрежда в списък първите есперантисти, бивши вотапюкисти, д-р А. Радкай поставя на второ място Никола Златев и Леополд Айнщайн — от Германия. Това е едно признание за приноса на града в световното културно движение за международен език.
В Окръжния държавен архив - Велико Търново където се съхранява не напълно оцелялата архива на есперантското движение, има устав на дружество „Лумо“ („Светлина“) от 1907 , че г., в който се сочи, че джеството е основано през 1896 г. В дописка от 1911 г. на сп. „Данубо“ по случай 15 години от основаването на „Лумо“ се споменава датата 11 маи. Този устав с малки изменения е ползуван при следващите възобновявания на дружеството. В годишник от 1909 г. за година на основаване на дружеството е написана 1898 г., а в статията на А. Помаков - 1900 г. От изложеното става ясно, че началният период на есперантското движение в Търново е с чести прекъсвания. Причина за това може да се приеме процесът срещу един от ръководителите на движението — митрополит Климент. Процесът, според д-р П. Хитров, е попречил той да блесне като световноизвестен първи български есперантист. Друга причина, валидна за всички страни, е влиянието на езика волапюк. В лицето на М. Сеизов и Петър К. Сапунов от Свищов този език има сериозни разпространители. Не е без значение, че последният става пътуващ пропагандатор, и чрез сестра си, живуща в Търново е доставял учебници на желаещите да изучават волапюк. Сам П. Хитров се снабдява с такъв учебник от съученика си Иван Панайотов — племенник на Сапунов.
Голяма заслуга за разпространението на есперанто има долнооряховският учител Христо Попов - "интелектуален водач на движението“ до към 1910 г. който издава учебници пише статии и изнася сказки. Първата му сказка в Търново е през 1897 г., а след 1900 г. често е канен да изнася лекции за значението на международния език есперанто. През май 1903 г., след сказката му „Приемлив ли е един изкуствен международен език“, изнесена пред 300 души в читалище „Надежда“, е изпратено писмо до д-р Заменхоф, подисано от 80 граждани.
След настъпил застой в движението импулс за съживяването му става сп. „Рондиранто“ (1902-1904) с редактор Георги Орешков. Като чиновник в Г. Оряховица той има възможност да посещава Търново и да се среща с местните есперантисти. Те подкрепят инициативата му след преместването си в Пловдив да издава илюстровано списание за пропаганда на есперанто и запознаване в чужбина с културата, историята и красотите на България. Търновските есперантисти сътрудничат в списанието с дописки и литературни преводи. В брой 1 на това списание учителката Анастасия Маринова от Търново пише: „Понеже бъдещето се намира в ръцете на младите, ние трябва да се мъчим да работим заедно с тях.“
Първият пълен състав на ръководството на есперантското дружество, достигнал до нас, е от 1902 г., когато при поредното му възобновяване са избрани: Александър Йорданов за председател, Никола Хараламбев за подпредседател, Христо Хараламбев за секретар, П. Паскалев за касиер и Г. Лазаров за библиотекар. На следващата година председател става учителят Йордан Кулилиев. Наред със София и Пловдив, Търново е един от центровете на есперантското движение. В Управителния съвет на образуваното през 1903 г. Българско дружество за пропаганда на есперанто влизат търновците Георги Ахтаржиев, Хараламби Бъчваров, Илия Златев и Петър Йорданов. За изучаването на езика се уреждат безплатни курсове с ръководител Хр. Хараламбев. За популярността на есперанто говори фактът, че местният хотел „Роял“ е давал 10 процента отстъпка на есперантисти.
Кореспонденцията с чужбина е едно доказателство за годността на езика за общуване на хора с различна националност. В първите години на разпространение на есперанто тя е използувана с пропагандна цел. Така например професорът по математика Мерей от университета в гр. Дижон, Франция, по време на сказка за есперанто показва кореспонденцията си на присъствуващите. Между писмата от България е имало и от Търново. С този учен е кореспондирал като ученик Хар. Бъчваров. П. Паскалев е имал писмовна връзка с руския писател есперантист Михаил А. Кузмин, а Хр. Хараламбев — с видния руски есперантист д-р Островски. С много известни есперантисти е кореспондирал д-р П. Хитров, с някои от които е имал възможност да се срещне по време на пътуванията си в чужбина.
През 1904 г. есперантското движение в Търново има около 70 организирани членове. По време на обиколката си из България, която включва и този град, Хр. Ряховски намира силна морална и материална подкрепа у местните есперантисти и започва да издава в печатницата на П. М. Церовски безплатния есперантски вестник „Трумпетисто“ („Тръбач“). Чрез него той си поставя за цел да спечели за есперанто българската интелигенция. В петчленния състав на дружеството за пропаганда на есперанто „Фулмо“, основано по негова инициатива през лятото на 1904 г., влизат Георги Хараламбев и Мария Абаджиева от Търново. Това дружество не развило особена есперантска дейност, но е било повод за чести посещения в града на основателя му Хр. Ряховски, който е социалист.
Голяма заслуга за извеждането на великотърновското есперантско дружество "Лумо" като водещо в страната има Христо Хараламбев — душата на търновските есперантисти. След завръщането си от Русия той се отдава напълно на есперантското поприще: ръководи курсове в училищата и в Момчовия хан, организирва сбирки „барчо“ (борш), екскурзии, томболи. В клуба на социалистите, където води курс по есперанто, той организирва тамбурашки състав. През октомври 1906 г. излиза органът на дружеството — сп. „Лумо“, на което той е редактор, а Иван Ненков - уредник. За осъществяване на тази стара идея принос имат още Младен Георгиев, Хр. Тритякин и Паскал Паскалев. От бр. 6 списанието е печатно и илюстровано. По външен вид и оформление то прилича на канадския есперантски орган „Ла Лумо“. Съдържа пропагандни статии, литературни преводи на български писатели и поети, оригинална есперантска поезия от Петър Йорданов, вести и рецензии.
След неуспешни опити да се обединят българските есперантисти в съюз търновци поемат осъществяването на това дело. Още в уводната статия на бр. 1 на сп. „Лумо“ се посочва: „С това издание ний, търновските есперантисти, между които Есперантската искра даде най-напред резултати, имаме за цел да можем да обединим около нас си българските есперантисти за една плодотворна работа. В циркуляр от м. март, с който дружеството призовава българските есперантисти на конгрес, не е пропуснато да се посочи, че Търново е „майка на есперантизма в България“. С втори циркуляр се съобщава, че много групи и индивидуални есперантисти приветствуват тази идея. „Хвала и чест на търновските есперантисти, "първи пионери на идеята в България. Тям се пада най-после жребието“ — пише Йонко Давидов от Силистра. Определя се датата на конгреса, а предварително изготвеният проектоустав на Лигата (съюза) се разпраща до всички групи за одобрение. Предстоящото събитие засилва интереса към есперанто и Хр. Хараламбев открива голям курс със 100 души ученици.
На 5 и 6 август 1907 г. в училище „Йосиф I“ се събират 24 делегати от София, Шумен, Русе, Плевен, Харманли, Варна, Пловдив, Чипровец, Велико Търново, Казанлък, Нова Загора, Силистра, Д. Оряховица и много гости. Основава се Българската есперантска лига със седалище Търново и председател Хр. Хараламбев. Никола Златев подарява 100 златни франка на Лигата и е избран за неин почетен член.
Като редактор на сп. „Лумо“ — станало орган на Лигата, Хр. Хараламбев продължава започналата в България защита на идеята за неутрален международен език срещу нейните противници. Безпощадна е критиката му срещу реформистите на есперанто, които искат да прокарат новия език идо. „Да му се посочи вратата, защото той няма работа в нашия есперантски дом“ — пише той за маркиз дьо Бофрон.
В Търново излиза Българска есперантска библиотека „Есперантски свят“ с редактори Хр. Хараламбев и Мл. Георгиев. От предвидените 4 книжки излизат две: „Международния език“ от Ернест Навил и „Червената брошура" кратко ръководство за изучаване на есперанто, добила популярност у нас наред с учебника на Т. Карт.
Изучаването на есперанто от учащите се довежда до образуването през 1909 г. на отделна секция „Младежки есперантски кръжец“. От август същата година излиза безплатният младежки есперантски вестник „Юнуло“ („Младеж“) с редактор гимназиста П. Хитров. Вестникът, от който излизат няколко броя, си поставя за цел не само пропаганда на есперанто сред младежта, но и обединение на младите български есперантисти в единна организация. Членове на кръжеца стават и ученици от Шумен, София, а така също гимназистът от Букурещ Арнолд Розенфелд, с когото П. Хитров вероятно се запознава на Първия конгрес на румънските есперантисти.
Въпреки някои недоразумения, възникнали към 1910 г. между „Лумо“ и Лигата, есперантското движение в Търново се развива възходящо. Дружеството има свое знаме, закупува инструменти за тамбурашкия състав, който се ръководи дълги години от учителя по музика в мъжката гимназия Борис Пилатов. Широката демократична основа на търновското есперантско движение е благоприятно условие за спечелване на нови привърженици на езика и за пропагандна дейност на социалистите есперантисти. През 1910 г. членове на „Лумо“ стават Леон Филипов, Стефан Куманов, Васил Табаков, който с Димитър Малчев издава в. „Семо“. С него се продължава започналата пропаганда на есперанто сред работниците в България. До м. май 1911 г., когато редакторите се преместват в Габрово, в печатницата на Ст. х. Панайотов излизат четири броя.
Грижа на „Лумо“ е издигане езиковото равнище на есперантистите. Под ръководството на Хр. Хараламбев се организира литературен кръжок за изучаване на оригинална есперантска литература, правят се преводи на български автори. Тази форма на усъвършенствуване не е останала незабелязана от софийските есперантисти, тъй като великотърновската група се сочи за пример. Голямо събитие за града е посещението през 1911 г. на голяма група румънски есперантисти, посрещнати изключително сърдечно от местните есперантисти и гражданството. За авторитета на движението в града говори фактът, че то е признато от официалните власти, а свещеникът Пеню Петков, води богослужението на есперанто в църквата „Св. Богородица“ в присъствието на царя, царицата и министри, които са в града по държавни дела. Отглас за това събитие дава руският есперантски печат.
Съзнавайки ролята на родния печат, Хр. Хараламбев е против сливането на българския и румънския орган, което става на Първия румънски конгрес в Букурещ. Затова през 1912 г. заедно с Мл. Георгиев започват да издават в. „Светлина“, който запознава българската интелигенция с успехите на есперанто.
Край на неуморната всеотдайност на Хр. Хараламбев слага Балканската война, в която той загива заедно с още трима търновски есперантисти. Д-р П. Хитров, който отблизо го познава, заслужено го нарича „апостол на есперанто в предвоенна България“.
С писмо от 8 май 1914 г. се прави опит да се съживи движението, но едва през 1919 г. Иван Ненков успява да възстанови групата. На 24 август същата година се избира ръководство в състав: Илия Златев — председател, Хар. Бъчваров — зам. председател, Ив. Нейков — секретар, Георги Пенчев — касиер, Сталян Койчев, Ганчо Атанасов и Ив. Гайтанжиев — съветници. Групата се присъединява към Българското есперантско дружество (съюз). В „Лумо“ се вливат нови сили: Георги Дончев — кореспондент на групата, братята Антон и Георги Помакови, Пенка Попова, Сталян Данисков, Стефан Ганчев, детският писател Васил Стоянов, Димитър Кисимов, Ганчо Мусински, Стоян Братоев, Ибрям Фериков, Борис Паскалев, Мария Събева, Петър Атанасов. Всички откликват на общия апел на българските есперантисти за подпомагане на гладуващите в Русия и построяване паметник на д-р Заменхоф. С чл. 143 от Закона на народното просвещение, приет от Народното събрание, министърът на просвещението Стоян Омарчевски въвежда факултативно есперанто в училищата. За лектори в града са определени Хар. Бъчваров в Мъжката гимназия и Мария Събева в Девическата гимназия. Отделни курсове, особено в навечерието на X юбилеен конгрес на българските есперантисти, са ръководени от Г. Дончев, Ан. Помаков, В. Стоянов и П. Атанасов.
Традицията да се правят литературни преводи се възобновява, като най-много се изявяват Г. Дончев, Хар. Бъчваров, Ст. Данисков, Ан. Помаков. За клубно помещение се ползува горният етаж на къщата на Ст. Данисков (до Паметника на обесените). През 1923 г. Хар. Бъчваров издава своя речник. Дружеството обогатява библиотеката си с книги, доставяни от София, есперантското бюро „Световник“ на Гунчо Гунчев от Плевен и чрез големия пропагандатор на есперантска литература у нас Димитър Туджаров от Пазарджик. Бащата на д-р П. Хитров — Станчо Хитров, има голям есперантски склад, който се счита за най-големия на Балканския полуостров. Той издава свой каталог и разпространява книги, издадени от д-р П. Хитров в Германия.
Голямо активизиране бележи есперантското движение в Търново в навечерието на X конгрес на есперантистите, който се провежда в града. За тамбурашкия оркестър се закупуват нови инструменти от Загреб и Прага. Засилват се връзките на дружеството с градските дружества „Юнак“, „Трапезица“ и „Радост“. През април 1923 г. на посещение в града е видният есперантист и голям въздържателен деец д-р Лонг от Виена.
На конгреса, който се провежда от 11 до 15 юли 1923 г. в Търново, присъствуват румънски гости: известният педагог Андрео Че, Тиберио Морариу, Енрико Фишер, К. Киш и членът на Сената Балаш, който изнася лекция на тема: „Пътят към мира“. Той изтъква кооперативното дело като условие за мирно сътрудничество, особено по използуването на водните ресурси. От Търново в ръководството на конгреса са избрани Илия Златев и Хар. Бъчваров. На този конгрес се вземат решения за провеждане на агитационни (зелени) седмици и за присъединяване на младежките секции към местните групи и дружества. Специално поздравително писмо е изпратено до проф. д-р Иван Шишманов — почетен член на съюза, за големите му заслуги към есперанто у нас. Пионерите на есперанто Христо Попов, Георги Орешков, Георги Актаржиев, Ил. Златев, Хр. Ряховски и Сим. Петков са избрани за почетни членове на съюза. По време на конгреса се провежда заседание на комунистите есперантисти под ръководството на Панайот Колев — родом от Търново, секретар на съюза и представител на България пред Международната есперантска работническа организация САТ. На него участвуват около 100 души, между които Захари Захариев, Борис Тютюнков, Венелин Друмев, Игнат Николов и Иван Сарафов. След конгреса, поканени от румънските гости, голяма група посещава конгреса на румънските есперантисти. Хар. Бъчваров поздравява конгреса от името на българските есперантисти.
За да се засилят връзките между есперантистите от окръга, през 1826 г. „Лумо“ провежда голяма окръжна конференция с участието на представители от Дряново, Килифарево, Лисичери, Г. Оряховица, Чаир (Камен), Калтинец, Дебелец, гара Г. Оряховица. Избира се Окръжен комитет за пропаганда на есперанто в състав: Хар. Бъчваров, Г. Дончев и Ан. Помаков и се създава Окръжна есперантска библиотека.
За авторитета на ученическото есперантско движение в Търново говори фактът, че на дружество „Фламо“ („Пламък“) при Мъжката гимназия се възлага провеждане на първата ученическа есперантска конференция. Преминала при голям успех, на нея присъствуват 60 души от 10 ученически есперантски групи, между които са Петър Динеков, Васил Бозаров, Васил Шекерджиев.
Тежкото политическо положение слага отпечатък върху есперантското движение.
Петгодишното прекъсване дейността на есперантското дружество „Лумо“ се компенсира с активност на левите есперантисти. Отделни членове помагат на русенските есперантисти да се проведе в Туристическата хижа на Царевец национална конференция, която взема решение центърът на движението да се премести в Русе.
През този период се прави опит да се обединят всички свободни организации — вегетарианци, въздържатели, квакери и др., но есперантистите не са се съгласили. Причината навярно е, да не се счита есперантското движение като секта, още повече че на страниците на в. „Международен дух“ започва да се публикува същността на някои учения.
На 25 януари 1932 г. във Вегетарианската гостилница се събират старите членове на „Лумо“ и се избира ръководство в състав: Хар. Бъчваров — председател, Ив. Вълчанов — секретар, Ст. Христов — касиер, Александър Пенчев, Иван Денев и д-р Б. Недков — контролна комисия. По-късно са включени и учителката Невяна Ангелова, зъболекарката Андони Маринова и Ив. Дервишева. През следващия месец окръгът е посетен от секретаря на съюза и гл. редактор на „Булгара есперантисто“ Сим. Хесапчиев, който изнася беседата „Есперанто като идея“ и показен урок в Девическата гимназия пред ученици от града. С успех минава през следващата година гостуването на големия пропагандатор на есперанто Петър Памгюров.
Въпреки неблагоприятните политически условия и отрицателното отношение към есперанто местните власти се отнасят добре към посещението на Хуго Щайнер — гл. редактор на австрийския есперантски орган и основател на Международния есперантски музей във Виена. Той идва в Търново през 1935 г. и придружен от Хар. Бъчваров, д-р П. Хитров, художника А. Каранешев и Ал. Пенчев се запознава с забележителностите на града.
На 19 и 20 юли 1936 г. в новия Модерен театър на Велико Търново се провежда XXIII есперантски конгрес. На откриването му, в присъствието на кмета на града, е направено предложение една от улиците на града да носи името на д-р Заменхоф. В ръководството на конгреса от Търново са избрани Ил. Златев, Хар. Бъчваров и Г. Дончев. Приветствия поднасят Хар. Бъчваров и Нейко Пиперов. В станалите оживени разисквания по предложението XXX световен есперантски конгрес да се проведе в България се изказва д-р П. Хитров.
През този период се изявяват ремсистите есперантисти. Тяхната есперантска дейност се ръководи от учителите Хар. Бъчваров, Ив. Вълчанов, Невяна Ангелова и Борис Тютюнков. Конференцията на учителите от търговските училища през 1937 г. е добър повод Ил. Златев да приветствува участниците, изтъквайки приноса на Б. Тютюнков и съдействието на учителя Андреев за разпространението на есперанто в Търговската гимназия.
Благодарение дългогодишния опит на старите есперантиски дейци и ентусиазма на младите като Ив. Дервишева, Васил Шишков, д-р П. Хитров, през 1938 г. дружество „Лумо“ е на второ място в страната по културно-просветната дейност. През 1936 г. на литовския есперантист А. Пошка не е разрешено да изнесе сказка в града. Шивашкият работник Павел Николов е викан в полицията да дава обяснения за кореспонденцията си с чужбина. Въпреки всичко В. Шишков съумява да ръководи работнически курс по есперанто през 1936 г. в дюкянчето на ул. „Пиколо“. В този курс участвувал и интернираният от Добрич (Толбухин) Добри Ат. Орлов. Курсът включва и преподаване на българска граматика от учителя Ст. Христов.
Голямо културно събитие за града се явява чествуването през 1937 г. на 50-годишнината от създаването на есперанто. Организирано като съвместно мероприятие с учениците есперантисти, това чествуване продължава една седмица с изнасяне на реферати и литературно-музикална вечер в читалище „Искра“.
През юбилейната година за „вярност към есперантското движение от 1905 г.“ са наградени двама български есперантисти — Иван Кръстанов и Иван Ненков, който е дългогодишен делегат на Световната есперантска организация. През 1908 г. той организира голяма изложба в Шумен по случай II конгрес на Българската есперантска лига, представяйки писма, марки и други материали. Такава юбилейна награда е можело да получат и други живи по това време есперантисти от Търново, които, както и наградените, са второ поколение български есперантисти. Буди обаче недоумение, че са забравени Хр. Попов и Г. Орешков — първо поколение есперантисти от 1889 г., живи по това време, на които не е присъдено такова отличие.
Последно мероприятие на есперантското дружество до 9 септември 1944 г. е посещението на българския есперантист Иван Кръстанов, който изнася сказка на 9 и 10 декември 1941 г. в читалище „Надежда“ за пребиваването си на островите Исландия и Малта. Същата сказка се посреща с интерес от учениците есперантисти в Мъжката гимназия.
След 9 септември 1944 г. Христо Григоров Камбуров събира в дюкянчето на ул. „Пиколо“ старите есперантисти Хар. Бъчваров, Г. Дончев, Ив. Ненков, Ан. Митев, Павел Николов и поставя въпроса за възобновяване пропагандата на есперанто. По-късно в Градската градина местните есперантисти възобновяват дружеството. Открива се курс към Отечествения фронт за изучаване на международния език с ръководител В. Шишков.112 През 1956 г. в България има общо 30 есперантски групи, между които е и „Лумо“. Павел Николов подпомага с парична сума есперантското списание „Интернациа Културо“ и предава на Иван Ненков съхранената от него библиотека. Като културно-патриотична организация дейността на дружеството се координира с другите обществени организации. През 1960 г., по време на XXXVI конгрес на българските есперантисти, проведен във Велико Търново, една улица се наименува „Есперанто“. През 1978 г. градът посреща участниците на Световния младежки есперантски конгрес, който е оценен като „златен“ в историята на световните младежки есперантски конгреси.
След факултативното му въвеждане в училищата есперанто се изучава от учащата се младеж по-организирано. Учениците есперантисти кореспондират с много страни по света и успешно се представят на национални есперантски конкурси по художествено слово. През 1981 г. театралната есперантска група при Образцово СПУ „В. Друмев“ участвува на фестивалите в Кубрат и Русе.
По инициатива на великотърновските есперантисти във Велико Търново се провежда ежегодно Международен летен есперантски университет. Неговото първо занятие се провежда през лятото на 1983 г. с ректор проф. Ангел Давидов. Като чуждестранни лектори присъствуват проф. П. Неергард от Дания и д-р А. Мате от Унгария. Оценка за тази българска инициатива дава проф. П. Неергард — зам. председател на Академията на есперанто.
Историята на великотърновското есперантско движение доказва приноса на старопрестолния град както в националното, така и в световното есперантско движение.
Към предесперантския период на България проявяват интерес чужди изследвачи, като американският археолог и есперантолог Бернард Голден. Първи привърженици на идеята за международен език, изучавали волапюк в Търново, са митрополит Климент (Васил Друмев), племенникът му Димитър, аптекарят Никола Златев и гимназиалният учител М. Сеизов. Но по-късно, виждайки предимствата на новия международен език, всички с изключение на М. Сеизов стават есперантисти. Други пионери на есперанто в града са началните учители Михаил Ковачев и Александър Маждраков. Снимка на М. Ковачев е била публикувана в Русия през 1897 г. по повод десетгодишнината от създаването на есперанто. Името на Маждраков се среща в дневника на известния български есперантист Христо Попов. По всяка вероятност това е Александър Маждраков,, който заедно с М. Сеизов е между основателите на дружество- „Юнак“.
В Адресника на Заменхоф под номера в серии са поместени имената на всички есперантисти, които са кореспондирали със създателя на езика есперанто: От 1893 до 1902 г. 19 търновци са писали писма на д-р Заменхоф. Това са: Георги Ковачев, Хараламби Бъчваров, Анастасия Маринова, Илия Златев, Марко Юрданов, Христо Хараламбев, Петко Юрданов, Георги Т. Лазаров, Стилян Кръстев, Димитър Ганчев, Христо П. Кръстев, Петър Бобев, Никола Хараламбев, Георги Хараламбев, Димитър Симеонов, Петко Ганчев,14 Пенко Р. Стойнев, X. Джеферов, Паскал Паскалев.
През 1898 г. група търновски младежи есперантисти са се снимали в местността Ксилифор. Между тях са Ангел Мирчев, Параскева Мутафова, Димитър Касабов, А. Каназирски, Петко Медникаров, Стефан Върбанов.
Всички есперантисти са представители на интелигенцията — ученици, чиновници, учители, търговци. През 1891 г. по инициатива на Никола Златев се образува есперантско дружество „Фулмо („Светкавица“), с което се поставя „началото на един твърде деен есперантски живот“ в Търново. Като подрежда в списък първите есперантисти, бивши вотапюкисти, д-р А. Радкай поставя на второ място Никола Златев и Леополд Айнщайн — от Германия. Това е едно признание за приноса на града в световното културно движение за международен език.
В Окръжния държавен архив - Велико Търново където се съхранява не напълно оцелялата архива на есперантското движение, има устав на дружество „Лумо“ („Светлина“) от 1907 , че г., в който се сочи, че джеството е основано през 1896 г. В дописка от 1911 г. на сп. „Данубо“ по случай 15 години от основаването на „Лумо“ се споменава датата 11 маи. Този устав с малки изменения е ползуван при следващите възобновявания на дружеството. В годишник от 1909 г. за година на основаване на дружеството е написана 1898 г., а в статията на А. Помаков - 1900 г. От изложеното става ясно, че началният период на есперантското движение в Търново е с чести прекъсвания. Причина за това може да се приеме процесът срещу един от ръководителите на движението — митрополит Климент. Процесът, според д-р П. Хитров, е попречил той да блесне като световноизвестен първи български есперантист. Друга причина, валидна за всички страни, е влиянието на езика волапюк. В лицето на М. Сеизов и Петър К. Сапунов от Свищов този език има сериозни разпространители. Не е без значение, че последният става пътуващ пропагандатор, и чрез сестра си, живуща в Търново е доставял учебници на желаещите да изучават волапюк. Сам П. Хитров се снабдява с такъв учебник от съученика си Иван Панайотов — племенник на Сапунов.
Голяма заслуга за разпространението на есперанто има долнооряховският учител Христо Попов - "интелектуален водач на движението“ до към 1910 г. който издава учебници пише статии и изнася сказки. Първата му сказка в Търново е през 1897 г., а след 1900 г. често е канен да изнася лекции за значението на международния език есперанто. През май 1903 г., след сказката му „Приемлив ли е един изкуствен международен език“, изнесена пред 300 души в читалище „Надежда“, е изпратено писмо до д-р Заменхоф, подисано от 80 граждани.
След настъпил застой в движението импулс за съживяването му става сп. „Рондиранто“ (1902-1904) с редактор Георги Орешков. Като чиновник в Г. Оряховица той има възможност да посещава Търново и да се среща с местните есперантисти. Те подкрепят инициативата му след преместването си в Пловдив да издава илюстровано списание за пропаганда на есперанто и запознаване в чужбина с културата, историята и красотите на България. Търновските есперантисти сътрудничат в списанието с дописки и литературни преводи. В брой 1 на това списание учителката Анастасия Маринова от Търново пише: „Понеже бъдещето се намира в ръцете на младите, ние трябва да се мъчим да работим заедно с тях.“
Първият пълен състав на ръководството на есперантското дружество, достигнал до нас, е от 1902 г., когато при поредното му възобновяване са избрани: Александър Йорданов за председател, Никола Хараламбев за подпредседател, Христо Хараламбев за секретар, П. Паскалев за касиер и Г. Лазаров за библиотекар. На следващата година председател става учителят Йордан Кулилиев. Наред със София и Пловдив, Търново е един от центровете на есперантското движение. В Управителния съвет на образуваното през 1903 г. Българско дружество за пропаганда на есперанто влизат търновците Георги Ахтаржиев, Хараламби Бъчваров, Илия Златев и Петър Йорданов. За изучаването на езика се уреждат безплатни курсове с ръководител Хр. Хараламбев. За популярността на есперанто говори фактът, че местният хотел „Роял“ е давал 10 процента отстъпка на есперантисти.
Кореспонденцията с чужбина е едно доказателство за годността на езика за общуване на хора с различна националност. В първите години на разпространение на есперанто тя е използувана с пропагандна цел. Така например професорът по математика Мерей от университета в гр. Дижон, Франция, по време на сказка за есперанто показва кореспонденцията си на присъствуващите. Между писмата от България е имало и от Търново. С този учен е кореспондирал като ученик Хар. Бъчваров. П. Паскалев е имал писмовна връзка с руския писател есперантист Михаил А. Кузмин, а Хр. Хараламбев — с видния руски есперантист д-р Островски. С много известни есперантисти е кореспондирал д-р П. Хитров, с някои от които е имал възможност да се срещне по време на пътуванията си в чужбина.
През 1904 г. есперантското движение в Търново има около 70 организирани членове. По време на обиколката си из България, която включва и този град, Хр. Ряховски намира силна морална и материална подкрепа у местните есперантисти и започва да издава в печатницата на П. М. Церовски безплатния есперантски вестник „Трумпетисто“ („Тръбач“). Чрез него той си поставя за цел да спечели за есперанто българската интелигенция. В петчленния състав на дружеството за пропаганда на есперанто „Фулмо“, основано по негова инициатива през лятото на 1904 г., влизат Георги Хараламбев и Мария Абаджиева от Търново. Това дружество не развило особена есперантска дейност, но е било повод за чести посещения в града на основателя му Хр. Ряховски, който е социалист.
Голяма заслуга за извеждането на великотърновското есперантско дружество "Лумо" като водещо в страната има Христо Хараламбев — душата на търновските есперантисти. След завръщането си от Русия той се отдава напълно на есперантското поприще: ръководи курсове в училищата и в Момчовия хан, организирва сбирки „барчо“ (борш), екскурзии, томболи. В клуба на социалистите, където води курс по есперанто, той организирва тамбурашки състав. През октомври 1906 г. излиза органът на дружеството — сп. „Лумо“, на което той е редактор, а Иван Ненков - уредник. За осъществяване на тази стара идея принос имат още Младен Георгиев, Хр. Тритякин и Паскал Паскалев. От бр. 6 списанието е печатно и илюстровано. По външен вид и оформление то прилича на канадския есперантски орган „Ла Лумо“. Съдържа пропагандни статии, литературни преводи на български писатели и поети, оригинална есперантска поезия от Петър Йорданов, вести и рецензии.
След неуспешни опити да се обединят българските есперантисти в съюз търновци поемат осъществяването на това дело. Още в уводната статия на бр. 1 на сп. „Лумо“ се посочва: „С това издание ний, търновските есперантисти, между които Есперантската искра даде най-напред резултати, имаме за цел да можем да обединим около нас си българските есперантисти за една плодотворна работа. В циркуляр от м. март, с който дружеството призовава българските есперантисти на конгрес, не е пропуснато да се посочи, че Търново е „майка на есперантизма в България“. С втори циркуляр се съобщава, че много групи и индивидуални есперантисти приветствуват тази идея. „Хвала и чест на търновските есперантисти, "първи пионери на идеята в България. Тям се пада най-после жребието“ — пише Йонко Давидов от Силистра. Определя се датата на конгреса, а предварително изготвеният проектоустав на Лигата (съюза) се разпраща до всички групи за одобрение. Предстоящото събитие засилва интереса към есперанто и Хр. Хараламбев открива голям курс със 100 души ученици.
На 5 и 6 август 1907 г. в училище „Йосиф I“ се събират 24 делегати от София, Шумен, Русе, Плевен, Харманли, Варна, Пловдив, Чипровец, Велико Търново, Казанлък, Нова Загора, Силистра, Д. Оряховица и много гости. Основава се Българската есперантска лига със седалище Търново и председател Хр. Хараламбев. Никола Златев подарява 100 златни франка на Лигата и е избран за неин почетен член.
Като редактор на сп. „Лумо“ — станало орган на Лигата, Хр. Хараламбев продължава започналата в България защита на идеята за неутрален международен език срещу нейните противници. Безпощадна е критиката му срещу реформистите на есперанто, които искат да прокарат новия език идо. „Да му се посочи вратата, защото той няма работа в нашия есперантски дом“ — пише той за маркиз дьо Бофрон.
В Търново излиза Българска есперантска библиотека „Есперантски свят“ с редактори Хр. Хараламбев и Мл. Георгиев. От предвидените 4 книжки излизат две: „Международния език“ от Ернест Навил и „Червената брошура" кратко ръководство за изучаване на есперанто, добила популярност у нас наред с учебника на Т. Карт.
Изучаването на есперанто от учащите се довежда до образуването през 1909 г. на отделна секция „Младежки есперантски кръжец“. От август същата година излиза безплатният младежки есперантски вестник „Юнуло“ („Младеж“) с редактор гимназиста П. Хитров. Вестникът, от който излизат няколко броя, си поставя за цел не само пропаганда на есперанто сред младежта, но и обединение на младите български есперантисти в единна организация. Членове на кръжеца стават и ученици от Шумен, София, а така също гимназистът от Букурещ Арнолд Розенфелд, с когото П. Хитров вероятно се запознава на Първия конгрес на румънските есперантисти.
Въпреки някои недоразумения, възникнали към 1910 г. между „Лумо“ и Лигата, есперантското движение в Търново се развива възходящо. Дружеството има свое знаме, закупува инструменти за тамбурашкия състав, който се ръководи дълги години от учителя по музика в мъжката гимназия Борис Пилатов. Широката демократична основа на търновското есперантско движение е благоприятно условие за спечелване на нови привърженици на езика и за пропагандна дейност на социалистите есперантисти. През 1910 г. членове на „Лумо“ стават Леон Филипов, Стефан Куманов, Васил Табаков, който с Димитър Малчев издава в. „Семо“. С него се продължава започналата пропаганда на есперанто сред работниците в България. До м. май 1911 г., когато редакторите се преместват в Габрово, в печатницата на Ст. х. Панайотов излизат четири броя.
Грижа на „Лумо“ е издигане езиковото равнище на есперантистите. Под ръководството на Хр. Хараламбев се организира литературен кръжок за изучаване на оригинална есперантска литература, правят се преводи на български автори. Тази форма на усъвършенствуване не е останала незабелязана от софийските есперантисти, тъй като великотърновската група се сочи за пример. Голямо събитие за града е посещението през 1911 г. на голяма група румънски есперантисти, посрещнати изключително сърдечно от местните есперантисти и гражданството. За авторитета на движението в града говори фактът, че то е признато от официалните власти, а свещеникът Пеню Петков, води богослужението на есперанто в църквата „Св. Богородица“ в присъствието на царя, царицата и министри, които са в града по държавни дела. Отглас за това събитие дава руският есперантски печат.
Съзнавайки ролята на родния печат, Хр. Хараламбев е против сливането на българския и румънския орган, което става на Първия румънски конгрес в Букурещ. Затова през 1912 г. заедно с Мл. Георгиев започват да издават в. „Светлина“, който запознава българската интелигенция с успехите на есперанто.
Край на неуморната всеотдайност на Хр. Хараламбев слага Балканската война, в която той загива заедно с още трима търновски есперантисти. Д-р П. Хитров, който отблизо го познава, заслужено го нарича „апостол на есперанто в предвоенна България“.
С писмо от 8 май 1914 г. се прави опит да се съживи движението, но едва през 1919 г. Иван Ненков успява да възстанови групата. На 24 август същата година се избира ръководство в състав: Илия Златев — председател, Хар. Бъчваров — зам. председател, Ив. Нейков — секретар, Георги Пенчев — касиер, Сталян Койчев, Ганчо Атанасов и Ив. Гайтанжиев — съветници. Групата се присъединява към Българското есперантско дружество (съюз). В „Лумо“ се вливат нови сили: Георги Дончев — кореспондент на групата, братята Антон и Георги Помакови, Пенка Попова, Сталян Данисков, Стефан Ганчев, детският писател Васил Стоянов, Димитър Кисимов, Ганчо Мусински, Стоян Братоев, Ибрям Фериков, Борис Паскалев, Мария Събева, Петър Атанасов. Всички откликват на общия апел на българските есперантисти за подпомагане на гладуващите в Русия и построяване паметник на д-р Заменхоф. С чл. 143 от Закона на народното просвещение, приет от Народното събрание, министърът на просвещението Стоян Омарчевски въвежда факултативно есперанто в училищата. За лектори в града са определени Хар. Бъчваров в Мъжката гимназия и Мария Събева в Девическата гимназия. Отделни курсове, особено в навечерието на X юбилеен конгрес на българските есперантисти, са ръководени от Г. Дончев, Ан. Помаков, В. Стоянов и П. Атанасов.
Традицията да се правят литературни преводи се възобновява, като най-много се изявяват Г. Дончев, Хар. Бъчваров, Ст. Данисков, Ан. Помаков. За клубно помещение се ползува горният етаж на къщата на Ст. Данисков (до Паметника на обесените). През 1923 г. Хар. Бъчваров издава своя речник. Дружеството обогатява библиотеката си с книги, доставяни от София, есперантското бюро „Световник“ на Гунчо Гунчев от Плевен и чрез големия пропагандатор на есперантска литература у нас Димитър Туджаров от Пазарджик. Бащата на д-р П. Хитров — Станчо Хитров, има голям есперантски склад, който се счита за най-големия на Балканския полуостров. Той издава свой каталог и разпространява книги, издадени от д-р П. Хитров в Германия.
Голямо активизиране бележи есперантското движение в Търново в навечерието на X конгрес на есперантистите, който се провежда в града. За тамбурашкия оркестър се закупуват нови инструменти от Загреб и Прага. Засилват се връзките на дружеството с градските дружества „Юнак“, „Трапезица“ и „Радост“. През април 1923 г. на посещение в града е видният есперантист и голям въздържателен деец д-р Лонг от Виена.
На конгреса, който се провежда от 11 до 15 юли 1923 г. в Търново, присъствуват румънски гости: известният педагог Андрео Че, Тиберио Морариу, Енрико Фишер, К. Киш и членът на Сената Балаш, който изнася лекция на тема: „Пътят към мира“. Той изтъква кооперативното дело като условие за мирно сътрудничество, особено по използуването на водните ресурси. От Търново в ръководството на конгреса са избрани Илия Златев и Хар. Бъчваров. На този конгрес се вземат решения за провеждане на агитационни (зелени) седмици и за присъединяване на младежките секции към местните групи и дружества. Специално поздравително писмо е изпратено до проф. д-р Иван Шишманов — почетен член на съюза, за големите му заслуги към есперанто у нас. Пионерите на есперанто Христо Попов, Георги Орешков, Георги Актаржиев, Ил. Златев, Хр. Ряховски и Сим. Петков са избрани за почетни членове на съюза. По време на конгреса се провежда заседание на комунистите есперантисти под ръководството на Панайот Колев — родом от Търново, секретар на съюза и представител на България пред Международната есперантска работническа организация САТ. На него участвуват около 100 души, между които Захари Захариев, Борис Тютюнков, Венелин Друмев, Игнат Николов и Иван Сарафов. След конгреса, поканени от румънските гости, голяма група посещава конгреса на румънските есперантисти. Хар. Бъчваров поздравява конгреса от името на българските есперантисти.
За да се засилят връзките между есперантистите от окръга, през 1826 г. „Лумо“ провежда голяма окръжна конференция с участието на представители от Дряново, Килифарево, Лисичери, Г. Оряховица, Чаир (Камен), Калтинец, Дебелец, гара Г. Оряховица. Избира се Окръжен комитет за пропаганда на есперанто в състав: Хар. Бъчваров, Г. Дончев и Ан. Помаков и се създава Окръжна есперантска библиотека.
За авторитета на ученическото есперантско движение в Търново говори фактът, че на дружество „Фламо“ („Пламък“) при Мъжката гимназия се възлага провеждане на първата ученическа есперантска конференция. Преминала при голям успех, на нея присъствуват 60 души от 10 ученически есперантски групи, между които са Петър Динеков, Васил Бозаров, Васил Шекерджиев.
Тежкото политическо положение слага отпечатък върху есперантското движение.
Петгодишното прекъсване дейността на есперантското дружество „Лумо“ се компенсира с активност на левите есперантисти. Отделни членове помагат на русенските есперантисти да се проведе в Туристическата хижа на Царевец национална конференция, която взема решение центърът на движението да се премести в Русе.
През този период се прави опит да се обединят всички свободни организации — вегетарианци, въздържатели, квакери и др., но есперантистите не са се съгласили. Причината навярно е, да не се счита есперантското движение като секта, още повече че на страниците на в. „Международен дух“ започва да се публикува същността на някои учения.
На 25 януари 1932 г. във Вегетарианската гостилница се събират старите членове на „Лумо“ и се избира ръководство в състав: Хар. Бъчваров — председател, Ив. Вълчанов — секретар, Ст. Христов — касиер, Александър Пенчев, Иван Денев и д-р Б. Недков — контролна комисия. По-късно са включени и учителката Невяна Ангелова, зъболекарката Андони Маринова и Ив. Дервишева. През следващия месец окръгът е посетен от секретаря на съюза и гл. редактор на „Булгара есперантисто“ Сим. Хесапчиев, който изнася беседата „Есперанто като идея“ и показен урок в Девическата гимназия пред ученици от града. С успех минава през следващата година гостуването на големия пропагандатор на есперанто Петър Памгюров.
На 19 и 20 юли 1936 г. в новия Модерен театър на Велико Търново се провежда XXIII есперантски конгрес. На откриването му, в присъствието на кмета на града, е направено предложение една от улиците на града да носи името на д-р Заменхоф. В ръководството на конгреса от Търново са избрани Ил. Златев, Хар. Бъчваров и Г. Дончев. Приветствия поднасят Хар. Бъчваров и Нейко Пиперов. В станалите оживени разисквания по предложението XXX световен есперантски конгрес да се проведе в България се изказва д-р П. Хитров.
През този период се изявяват ремсистите есперантисти. Тяхната есперантска дейност се ръководи от учителите Хар. Бъчваров, Ив. Вълчанов, Невяна Ангелова и Борис Тютюнков. Конференцията на учителите от търговските училища през 1937 г. е добър повод Ил. Златев да приветствува участниците, изтъквайки приноса на Б. Тютюнков и съдействието на учителя Андреев за разпространението на есперанто в Търговската гимназия.
Благодарение дългогодишния опит на старите есперантиски дейци и ентусиазма на младите като Ив. Дервишева, Васил Шишков, д-р П. Хитров, през 1938 г. дружество „Лумо“ е на второ място в страната по културно-просветната дейност. През 1936 г. на литовския есперантист А. Пошка не е разрешено да изнесе сказка в града. Шивашкият работник Павел Николов е викан в полицията да дава обяснения за кореспонденцията си с чужбина. Въпреки всичко В. Шишков съумява да ръководи работнически курс по есперанто през 1936 г. в дюкянчето на ул. „Пиколо“. В този курс участвувал и интернираният от Добрич (Толбухин) Добри Ат. Орлов. Курсът включва и преподаване на българска граматика от учителя Ст. Христов.
Голямо културно събитие за града се явява чествуването през 1937 г. на 50-годишнината от създаването на есперанто. Организирано като съвместно мероприятие с учениците есперантисти, това чествуване продължава една седмица с изнасяне на реферати и литературно-музикална вечер в читалище „Искра“.
През юбилейната година за „вярност към есперантското движение от 1905 г.“ са наградени двама български есперантисти — Иван Кръстанов и Иван Ненков, който е дългогодишен делегат на Световната есперантска организация. През 1908 г. той организира голяма изложба в Шумен по случай II конгрес на Българската есперантска лига, представяйки писма, марки и други материали. Такава юбилейна награда е можело да получат и други живи по това време есперантисти от Търново, които, както и наградените, са второ поколение български есперантисти. Буди обаче недоумение, че са забравени Хр. Попов и Г. Орешков — първо поколение есперантисти от 1889 г., живи по това време, на които не е присъдено такова отличие.
Последно мероприятие на есперантското дружество до 9 септември 1944 г. е посещението на българския есперантист Иван Кръстанов, който изнася сказка на 9 и 10 декември 1941 г. в читалище „Надежда“ за пребиваването си на островите Исландия и Малта. Същата сказка се посреща с интерес от учениците есперантисти в Мъжката гимназия.
След 9 септември 1944 г. Христо Григоров Камбуров събира в дюкянчето на ул. „Пиколо“ старите есперантисти Хар. Бъчваров, Г. Дончев, Ив. Ненков, Ан. Митев, Павел Николов и поставя въпроса за възобновяване пропагандата на есперанто. По-късно в Градската градина местните есперантисти възобновяват дружеството. Открива се курс към Отечествения фронт за изучаване на международния език с ръководител В. Шишков.112 През 1956 г. в България има общо 30 есперантски групи, между които е и „Лумо“. Павел Николов подпомага с парична сума есперантското списание „Интернациа Културо“ и предава на Иван Ненков съхранената от него библиотека. Като културно-патриотична организация дейността на дружеството се координира с другите обществени организации. През 1960 г., по време на XXXVI конгрес на българските есперантисти, проведен във Велико Търново, една улица се наименува „Есперанто“. През 1978 г. градът посреща участниците на Световния младежки есперантски конгрес, който е оценен като „златен“ в историята на световните младежки есперантски конгреси.
След факултативното му въвеждане в училищата есперанто се изучава от учащата се младеж по-организирано. Учениците есперантисти кореспондират с много страни по света и успешно се представят на национални есперантски конкурси по художествено слово. През 1981 г. театралната есперантска група при Образцово СПУ „В. Друмев“ участвува на фестивалите в Кубрат и Русе.
По инициатива на великотърновските есперантисти във Велико Търново се провежда ежегодно Международен летен есперантски университет. Неговото първо занятие се провежда през лятото на 1983 г. с ректор проф. Ангел Давидов. Като чуждестранни лектори присъствуват проф. П. Неергард от Дания и д-р А. Мате от Унгария. Оценка за тази българска инициатива дава проф. П. Неергард — зам. председател на Академията на есперанто.
Историята на великотърновското есперантско движение доказва приноса на старопрестолния град както в националното, така и в световното есперантско движение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар