СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Музей „Възраждане и Учредително събрание”- стар турски конак

Конакът във Велико Търново е бил построен през 1872г. на мястото на стария конак (от този комплекс бил запазен само затвора). Строежът е изпълнен от най-добрия за времето майстор - Уста Колю Фичето. Средствата и строителните материали били събрани като ангария от населението с известно участие от официалните турски власти. Конакът в завършен вид бил внушителен и стилен – възрожденските майстори показали по категоричен начин възможностите си да построят и такава голяма сграда с по-специална функция и предназначение. Сравнително едрия обем на конака се е вписвал изключително сполучливо в заобикалящата го архитектурна среда. Това се постига не само с овладяното пластично решение, но и с подходящото цветно изписване и украса на фасадите, които са превръщали големия обем в красива и нежна дантела в панорамата на града. Запазените архивни фотографии подсказват за тъмен цвят на фасадите: вероятно червено и ли тъмно синьо. Светли, навярно бели са били само богатите пиластри, корнизи, рамки и др. Таблите под всички прозорци са били изписани с красив орнамент. Сградата е имала четири етажа. Първи и втори сутерен са под нивото на основния етаж и терен към север, но всъщност са открити и използваеми от към южната страна на сградата. Помещенията вероятно са имали спомагателни и складови функции. Те нямат вътрешна връзка със сградата. Първи и втори етаж са най-богато и артистично решени. Главният вход на сградата се намира на средата на северната фасада и се подчертава посредством петостепенен начупен портик, завършващ при главния корниз с двойно огънат „кобиличен” корниз – любим похват на Колю Фичето. Каменните колони и капители от този портик са запазен в оригиналния си вид. Характерен за първия етаж е обширен вестибюл с разположени край двете му страни 12 по малки по квадратура помещения. Конструкцията на вестибюла се носи от 26 кръгли дървени колони. Осветлението е оскъдно – то идва главно от двете тесни страни на сградата (източна и западна). За вторият етаж е известна една графична рисунка вероятно от 1879г., която изобразява интериора му. Цялото пространство е ограничено от външни зидове и е освободено от разпределителни вътрешни такива. Централното пространство, отговарящо на вестибюла от първия етаж, вече е освободено от носещи колони и завършва с много пропорционален хонкел, обрамчващ тавана с видими надлъжни греди. Оптически този вестибюл се ограничава от двоен ред дървени колони с обшивки във вид на сегментни рамки. Осветлението обилно прониква от всички прозорци и създава тържествено настроение. По всяка вероятност този етаж е бил използван за тържествени церемонии. Архитектурният образ на сградата е бил изключително сполучлив с равномерно разположени прозорци, отговарящи почти на пълно симетрично решение. Хоризонтално етажите са с бели измазани корнизи. Полетата около прозорците са рамкирани с пиластри с различна ширина. Те изпъкват върху оцветените плоскости на стените. Цокълните части на етажите са изградени от дялан камък и са общо взето запазени в оригинал. Покритието е с турски керемиди. Конакът е бил най-внушителната и красива постройка в тогавашния Туна вилает. Населението и създателите на сградата съзнавали, че тя няма да служи дълго на поробителите. И наистина, непосредствено след Освобождението конакът бил превърнат във временна канцелария на руския главен консул - княз Дондуков- Корсаков. Тази сграда е свързана с важни за нашата история събития. В нея са съдени въстанниците от 1876г. - Цанко Дюстабанов, Бачо Киро, Петър Пармаков, Георги Измирлиев и много други. В сградата на Конака - като една от най–представителните за цялата страна сграда - заседава Първото учредително събрание, което изработило и приело на 16.04.1879г. Търновската конституция, както и други много важни решения. В следващите години сградата на бившия конак се ползва като административна сграда на Търновската община, мировите съдилища и Окръжен съд. В оригиналния си вид сградата на бившия конак е просъществувала само до 18.12.1906г. , когато стихиен пожар почти напълно я унищожава. Върху запазените първи и втори сутерен сградата била възстанована в променен отчасти вид по проект и под ръководство на местното техническо бюро на арх. Г. Козаров. Сумата от застраховката, изплатена от акционерно дружество "Балкан” била достатъчна не само за завършване на строежа, но и за изграждане на първата за страната инсталация за парно отопление. След 9-ти септември 1944г. до края на 1979г. сградата на конака се предоставя за ползване на Великотърновския градски народен съвет и Окръжния народен съд . Въз основа на одобрено планово задание, изработено от Съюза на архитектите в България през 1987г., арх. Илия Лефтеров изработва проект за реставрация и адаптация на конака. Имало е 8 варианта, Експертният съвет на Националния институт за паметниците на културата с протокол №6 от 13.02.1980г. приема четвъртия. Арх. Н. Тулешков в своята книга „Преминал майстор през земята” по повод 200 годишнината от рождението на Майстор Колю Фичето пише: ”По проекти на арх. Илия Лефтеров се извърши нова пълна реконструкция, вследствие на която Конакът беше възстановен във вид, максимално доближаващ се до оригинала.”
В момента в сградата на конака се намира музеят „Възраждане и учредително събрание” (открит е на 16.11.1985г.) В него се пазят множество снимки, оригинални документи и материали, свидетелстващи за богатото минало на Велико Търново. Оригиналната експозиция пресъздава цялостно онези славни векове с тяхната култура, бит, борба за църковна и национална независимост. На последния етаж на сградата на бившия турски конак е възстановена залата, където през 1879г. Учредителното събрание приема Търновската конституция. 
Бел. авт. - Данните за първобраза на конака са взети от Обяснителната записка към проекта на арх. Лефтеров за реставрация и адаптация от 31.12.1979г. 
Източник: http://bolgari.net
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар