6) Музикално дружество „Струна“
Първите две дружества са най-стари, те продължават съществуването си от турско време и са много спомогнали за развитието на гражданите и от двата пола. Останалите дружества са нови и някой от тях още не са закрепнали.
Читалището „Надежда“ има за цел: умственото и нравственото развитие на членовете му и въобще на другите граждани и възбуждането на обществения живот. Към тази главна цел има и втора: развитието на естетическия вкус у гражданите. То изникна по общата инициатива на младежите в турско време и първоначално е броило 70 члена, които са подарили по 60 и 100 гроша. Първите инициатори на читалището са: Тодор Шишков, Анастас Симеонов, Петър Василев Гюмишев, Никола П. Икономов, Стефан х. Пенчев, П. П. Димов и Давид х. Пенков. Тия лица са влизали в първото настоятелство на читалището. Читалището е открито на 22 юний 1869 година. Помещавало се е с кирия в частни здания. Имало е скромна библиотека и читалня, за които са получавани съвременните български вестници и списания. След освобождението книгите на библиотеката му значително се увеличиха, а читалнята се сдоби, освен с български вестници и списания, още с много руски и няколко немски и френски. Читалището е съществувало и съществува днес на дружествени начала — с членски внос. Всякой може да бъде негов член действителен, който плаща месечно по 1 лев. Има още членове почетни, които се провъзгласяват в главното годишно събрание на членовете, и благодетелни, които се провъзгласяват от настоятелството. Н. Ц. Височество, царствующвят ни Княз, е почетен председател. Почетни членове читалището брои 6 и благодетелни 6. В 1885/86 година то си построи собствено здание, благодарение на грижите и настояванията на членовете: Ст. Стамболов, Илия Симеонов, К. Тулешков, Д. Атанасов и М. Рачев. Мястото, върху което е построено зданието, е подарено от общ. управление. Това здание, оценено за 60356 лева, има дълг, който за сега е 12400 лева. Дългът е към Търновската земеделска банка с годишно погашение 600 лева, като се изплаща и припадающата се лихва. То има един твърде голям театрален салон с богат гардероб на сума 15000 лв. и мебилировка за 10000 лева; има зала за читалня и стая за библиотека. В читалнята се получават 16 български вестници, 1 руски, 1 френски, и списания: 26 български, 4 руски, 2 френски и 1 немско. Ежедневно тя се посещава от 40 — 60 души, преимуществено чиновници, учители н ученици. Библиотеката брои 4290 екз. книги, оценени за 27000 лева. Годишно се вземат за прочит вън от библиотеката около 3000 екз. На първо място се чете белетристика, списания, и др. Ползуват се от книгите само членове, съгласно устава на читалището. В читалищния салон се дават балове, концерти, представления, държат се научни и политически сказки. Делата на читалището се водят от изборно настоятелство, което служи безплатно. Бюджететът на читалището за 1906 /907 година възлиза на 828262 лева. Зданието на читалището е историческо. На 1886 г. (окт. — ноем.) и на 1887 г. (юни, юли и август) в него ставаха заседанията на 111 велико народно събрание по избирането на княз след абдикирането на княз Александра. Тука стана първият избор на Валдемара, Датският принц, който не прие да заеме вакантния български престол, а сетне— и на Н. Ц Височество, сега царствующият Княз Фердинанд. Последният след дохождането си в България тука положи на 2 август 1887 г. тържествено клетва за вярно служене на народа и за пазене на конституцията. В същото здание ставаха заседанията на IV велико народно събрание през месец май 1903 год. по изменението някои членове от конституцията за улесняване оженването на княза. В тази зала стана представянето на царските младоженци, Княза и Княгинята, пред представителите на народа. Тука в публично заседание на съда се разгледа през м. юли 1903 г. процесът на Митрополита Климента по обвинението му в подстрекателство на народа към правителството.
- Женското благотворително дружество „Радост“ има за цел:
Читалището „Надежда“ има за цел: умственото и нравственото развитие на членовете му и въобще на другите граждани и възбуждането на обществения живот. Към тази главна цел има и втора: развитието на естетическия вкус у гражданите. То изникна по общата инициатива на младежите в турско време и първоначално е броило 70 члена, които са подарили по 60 и 100 гроша. Първите инициатори на читалището са: Тодор Шишков, Анастас Симеонов, Петър Василев Гюмишев, Никола П. Икономов, Стефан х. Пенчев, П. П. Димов и Давид х. Пенков. Тия лица са влизали в първото настоятелство на читалището. Читалището е открито на 22 юний 1869 година. Помещавало се е с кирия в частни здания. Имало е скромна библиотека и читалня, за които са получавани съвременните български вестници и списания. След освобождението книгите на библиотеката му значително се увеличиха, а читалнята се сдоби, освен с български вестници и списания, още с много руски и няколко немски и френски. Читалището е съществувало и съществува днес на дружествени начала — с членски внос. Всякой може да бъде негов член действителен, който плаща месечно по 1 лев. Има още членове почетни, които се провъзгласяват в главното годишно събрание на членовете, и благодетелни, които се провъзгласяват от настоятелството. Н. Ц. Височество, царствующвят ни Княз, е почетен председател. Почетни членове читалището брои 6 и благодетелни 6. В 1885/86 година то си построи собствено здание, благодарение на грижите и настояванията на членовете: Ст. Стамболов, Илия Симеонов, К. Тулешков, Д. Атанасов и М. Рачев. Мястото, върху което е построено зданието, е подарено от общ. управление. Това здание, оценено за 60356 лева, има дълг, който за сега е 12400 лева. Дългът е към Търновската земеделска банка с годишно погашение 600 лева, като се изплаща и припадающата се лихва. То има един твърде голям театрален салон с богат гардероб на сума 15000 лв. и мебилировка за 10000 лева; има зала за читалня и стая за библиотека. В читалнята се получават 16 български вестници, 1 руски, 1 френски, и списания: 26 български, 4 руски, 2 френски и 1 немско. Ежедневно тя се посещава от 40 — 60 души, преимуществено чиновници, учители н ученици. Библиотеката брои 4290 екз. книги, оценени за 27000 лева. Годишно се вземат за прочит вън от библиотеката около 3000 екз. На първо място се чете белетристика, списания, и др. Ползуват се от книгите само членове, съгласно устава на читалището. В читалищния салон се дават балове, концерти, представления, държат се научни и политически сказки. Делата на читалището се водят от изборно настоятелство, което служи безплатно. Бюджететът на читалището за 1906 /907 година възлиза на 828262 лева. Зданието на читалището е историческо. На 1886 г. (окт. — ноем.) и на 1887 г. (юни, юли и август) в него ставаха заседанията на 111 велико народно събрание по избирането на княз след абдикирането на княз Александра. Тука стана първият избор на Валдемара, Датският принц, който не прие да заеме вакантния български престол, а сетне— и на Н. Ц Височество, сега царствующият Княз Фердинанд. Последният след дохождането си в България тука положи на 2 август 1887 г. тържествено клетва за вярно служене на народа и за пазене на конституцията. В същото здание ставаха заседанията на IV велико народно събрание през месец май 1903 год. по изменението някои членове от конституцията за улесняване оженването на княза. В тази зала стана представянето на царските младоженци, Княза и Княгинята, пред представителите на народа. Тука в публично заседание на съда се разгледа през м. юли 1903 г. процесът на Митрополита Климента по обвинението му в подстрекателство на народа към правителството.
- Женското благотворително дружество „Радост“ има за цел:
а) да помага на недъгави и неспособни за работа лица и на бедни ученици в местните градски училища;
б) да се грижи за поддържането и усъвършенствуването на Стопанското училище;
в) да се грижи за умственото и нравственото повдигане на женския пол въобще, и
г) да си уреди библиотека и читалня.
Във време на война дружеството помага на "Червения кръст". Дружеството, което е уредено още от турско време по инициативата на някои по-събудени гражданки начело с г-жа Кисимова, е твърде много спомогнало с поддръжката си за уреждането на девическите училища в града в турско време и за уреждането на сегашната девическа гимназия до превръщането ѝ в държавна. На 1 септември 1898 год. дружеството отвори и Стопанско училище „Трудолюбие“, което е с двегодишен курс по шев на горни и долни дрехи. Училището е с 3 учителки и 89 ученички: 27 по отдела за бели дрехи и 62 по отдела за горни дрехи. Дружеството в края на 1906 год. имаше наличен капитал 27363-25 лева, даден под лихва. Приходът му е 6184-96 лева, а разходът — 6339-85 лева.
- Туристическото дружество „Трапезица“ е основано през 1902 г. То има за цел да приучва младежта към близки и далечни разходки из околността на града и другаде из отечеството ни, като я запознава в с красотите на последното. Освен това, то се грижи и за разхубавяването на града и околността му. Дружеството брои 80 членове от двата пола и с разни професии. Членовете плащат годишно по 6 лева. Излети се правят годишно средно от 8—12. Дружеството, за да улесни през ваканциите престояването в града на външни ученици, наредило е при училището „Братя Евстатиеви Паница“ безплатна ученическа спалня с 25 легла. Спалнята съществува от лятото на 1905 г. и е бивала добре посещавана.
Гимнастическото дружество „Търновски юнак“ е основано на 1897 година и има 158 юнаци (63 — действителни, 27 — свободни, 16 — юноши и 52 деца).
- Археологическото дружество има за цел да събира стари ценни предмети, както и да се грижи за запазването на старините в града и около него. То брои около 30 члена. Възобновено е през 1905 год., но проявява слаба дейност: живее, колкото да не издъхне.
- Музикалното дружество „Струна“ е основано на 1904 г. и има за цел да развие между членовете си музикалното изкуство, а между гражданите любов към музиката. То брои около 30 члена, има добре нареден струнен оркестър, развива се правилно, крепне и оркестърът му е почнал вече да дебютира.
Есперантското дружество е основано в 1906 г. и брои около 50 члена. То има за цел да разпространява между гражданите международния език.
- Колоездачното дружество брои около 40 члена.
- Туристическото дружество „Трапезица“ е основано през 1902 г. То има за цел да приучва младежта към близки и далечни разходки из околността на града и другаде из отечеството ни, като я запознава в с красотите на последното. Освен това, то се грижи и за разхубавяването на града и околността му. Дружеството брои 80 членове от двата пола и с разни професии. Членовете плащат годишно по 6 лева. Излети се правят годишно средно от 8—12. Дружеството, за да улесни през ваканциите престояването в града на външни ученици, наредило е при училището „Братя Евстатиеви Паница“ безплатна ученическа спалня с 25 легла. Спалнята съществува от лятото на 1905 г. и е бивала добре посещавана.
Гимнастическото дружество „Търновски юнак“ е основано на 1897 година и има 158 юнаци (63 — действителни, 27 — свободни, 16 — юноши и 52 деца).
- Археологическото дружество има за цел да събира стари ценни предмети, както и да се грижи за запазването на старините в града и около него. То брои около 30 члена. Възобновено е през 1905 год., но проявява слаба дейност: живее, колкото да не издъхне.
- Музикалното дружество „Струна“ е основано на 1904 г. и има за цел да развие между членовете си музикалното изкуство, а между гражданите любов към музиката. То брои около 30 члена, има добре нареден струнен оркестър, развива се правилно, крепне и оркестърът му е почнал вече да дебютира.
Есперантското дружество е основано в 1906 г. и брои около 50 члена. То има за цел да разпространява между гражданите международния език.
- Колоездачното дружество брои около 40 члена.
В един стар училищен Алманах се дават основаните дружества и читалища за целия Търновски окръг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар