СЪЗДАТЕЛИ И ДАРИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ЧЕРВЕН КРЪСТ

След Освобождението на България от турско робство съгласно клаузите на Берлинския договор от 1878 г. са създадени Княжество България (васално на турския султан) и автономната област Източна Румелия в рамките на империята. И в Княжеството, и в Източна Румелия още през 1878 г. се учредяват първите червенокръстки дружества. През м. май в София е създадено Софийско областно дружество за подпомагане на болни и ранени с председател софийския митрополит Милетий. В него се включват и работят редица видни граждани на София начело с губернатора на областта В. П. Алабин. На 25 октомври е учредено сливенското дружество на Червения кръст под председателството на митрополит Серафим. Уставът му е утвърден от княз Дондуков-Корсаков - главен губернатор на Източна Румелия. Веднага след Съединението на двете български области на 20-ти септември 1885 г. е създадена и Националната организация с председател митрополит Климент. С княжески указ от 1 окт. 1885 г. държавният глава утвърждава устава и взема под свое покровителство Червения кръст в България. На 20 окт. с. г. Международният комитет на Червения кръст официално признава българското дружество. 
По своята вътрешна структура и задачи червенокръстката организация се различава от благотворителните структури в страната. Съгласно устава главната цел на БЧК е във военно време да съдейства на „военната администрация в прибирането, транспортирането и гледането на ранените и болните“, а в мирно време да оказва помощ на хората при обществени бедствия – наводнения, пожари, земетресения, глад и епидемия. За подпомагане на населението при подобни нещастия дружеството може да открие публична подписка за събиране на средства, да осигури санитарен персонал, да устройва собствени лазарети и подобни помещения, да приготвя нужните превързочни материали и болнични принадлежности. Член на БЧК може да бъде всяко лице, без разлика на пол, вяра, народност. Членуващите в организацията се делят на няколко категории: редовни (действителни), спомагателни и почетни (благодетелни) членове. Допуска се и колективно членство на дружества с благотворителна цел. Висш орган е Общото събрание, което се свиква всяка година. То избира членовете на настоятелството, обявява почетните членове, преглежда сметките на дружеството, решава въпроси, свързани с промени в устава. Оперативното ръководство се осъществява от 8-членно настоятелство, което включва председател, деловодител и ковчежник и е с мандат от две години. За пръв председател е избран митрополит Климент, последван от д-р Пантелей Минчович, д-р Панайот Жечев, д-р Георги Сарафов. През 1898 г. за председател е избран известният общественик, банкер, политик Иван Евстратиев Гешов, който ръководи дружеството до смъртта си през 1924 г. В продължение на 26 години той успява да утвърди БЧК като авторитетна хуманитарна организация, да подобри финансовото и организационното му състояние, да разшири международните му връзки. Капиталът на дружеството се променя, както следва: 50 хил. лв. (1888); 483 994 лв. (1898); 969 365 лв. (1908–1909); 9 658 983 лв. (1920–1921); 21 360 766 лв. (1930–1931); 9,472 млн. лв. (1939); 129 279 154 лв. (1943). БЧК започва своя организационен живот като национална структура с 6 клона в Княжество България. Те са подчинени на Настоятелството и се управляват съгласно устава. Сръбско-българската война (1885) е първото голямо изпитание за дружеството и то бележи организационен подем. Създават се нови 33 клона в цялата страна. Това разрастване е последвано от отлив след края на войната, когато много организации, смятайки, че са изпълнили своя дълг, се саморазпускат, и през 1888 г. БЧК има само 14 клона. През 1893 г. Пловдивското д-во „Св. Панталеймон“ и неговите подразделения в Южна България, заедно с имуществото и капитала му, се присъединяват към българската национална червенокръстка структура. Тенденцията по време на война или при природни бедствия червенокръсткото движение да се активизира, а след тях да има известен отлив или по-скоро затишие, се запазва и през следващите години. Подобно развитие се наблюдава и след Първата световна война като резултат на политическата и стопанската криза и преживените национални катастрофи. Едва през 30-те години отново се наблюдава видим подем.  През 1921 г. се създава Младежки Червен кръст като секция на националната структура. След една година се появява списание със същото име, в което се мотивират нейните идейни насоки и дейността, а именно – безкористната хуманна дейност, възпитание на младите хора в доброто, сближение на младежите, и приема девиза „Аз служа“. В редовете ѝ се привличат младежи в ученическа възраст и членският състав бързо нараства. Към лятото на 1939 г. Младежкият Червен кръст вече има 2500 групи, в които се включват 230 хил. ученици. Дейността им е впечатляваща – събират помощи за гладуващите в Русия (1921), организират кинолектории, развиват активна социална дейност (безплатни кухни и трапезарии за бедни деца и техните родители, събиране на храни и дрехи за бедните и др.). В края на 30-те години на 20 век. Младежкият Червен кръст разширява своите инициативи и създава т.нар. станове – летни лагери (школи), където младежите прекарват един месец сред природата. Там те се обучават да дават първа помощ на хора, пострадали при нещастия или бедствия (пожари, наводнения, земетресения, епидемии) или „в случай на война“, да опознават земеделския труд, но и се запознават с противовъздушна и химическа защита. До 1944 г. между най-важните институции в БЧК са Училището за милосърдни сестри и Болницата „Червен кръст“. Училището за милосърдни сестри е открито на 28 май 1900 г. Неговата дейност се регламентира от устав, изработен от специална комисия и утвърден от ръководството на БЧК. За пръв директор на училището е назначен д-р Петър Ораховац, по чиято инициатива към учебното заведение се създава малка болница с 6 легла, превърнала се в учебна база за курсистките. Първоначално курсът на обучение е едногодишен, през 1920–1923 г. става двугодишен, от 1923–1928 г. се въвежда 9–месечен платен стаж, а от 1929–1940 г. курсът на обучение е тригодишен. До реорганизиране на училището през 1922 г. неговото ръководство се осъществява от Св. Троицката община – организация на милосърдните сестри, създадена паралелно с учебното заведение. Нейната цел е да обучава и издържа милосърдни сестри, които в мирно време да работят в болници или при частни бол­ни под ръководството на лекар, а по време на война – във военните болници, лазарети, превързочни пунктове. Част от своето възнаграждение сестрите внасят в Св. Троицката община като членски внос във фонд „Милосърдни сестри“. Със средствата на този фонд през 1913 г. е построено здание за жилище, училище и пансион на сестрите. За строежа и обзавеждането му са похарчени 95 хил. лв. Впоследствие в тази сграда остава само училището. През 1921 г. БЧК купува здание на стойност 518 хил. лв., което през 1923 г. е преустроено за жилище и пансион за милосърдни сестри –т. нар. сестрински дом. И до днес тази сграда се намира в двора на Института за бърза медицинска помощ „Н. И. Пирогов“ и се ползва за неговите нужди. По време на Балканските войни (1912–1913) БЧК разполага със 79 действащи сестри, 23 запасни и 19 ученички. Към 1928 г. броят на завършилите Училището за милосърдни сестри от неговото основаване е 310 души. В периода 1929–1940 г. училището завършват 359 сестри. През 30-те години необходимостта от Училището за милосърдни сестри е напълно осъзната от държавните институции, а Главна дирекция на народното здраве задължава всички здравни заведения да назначават милосърдни сестри. През 1935 г. в училището се обучават 125 курсистки, от които 30 души са на издръжка на дирекцията, а 2 са стипендиантки на княгиня Евдокия. През 1938–1939 г. още 30 възпитанички получават стипендии от Св. синод (11 души), от МВ, МНП, БНБ и от различни клонове на дружеството. Училището се намира под покровителството на царица Йоанна. За издръжката му към ян. 1940 г. д-во Червен кръст изразходва ок. 1,5 млн. лв. годишно. През 1939 г. сградата на училището е разширена с построяването на още един етаж, за което са изразходвани 1,6 млн. лв. от фондове „Братя Касуто“ и „Ортопедическо училище“ при БЧК.
Създаването на добре уредена болница, с каквато разполагат почти всички червенокръстки структури в Европа, е другата задача, с която ръководството на БЧК, начело с Ив. Евстр. Гешов, успешно се справя. Открита през 1900 г. като база за практическа подготовка на курсистките от Училището за милосърдни сестри, само за няколко години болница „Червен кръст“ става първостепенна с две отделения – вътрешно и хирургическо. Тя разширява своята дейност и цели, служейки за оказване на медицинска помощ на болни и на ранени през време на обществени бедствия и война, както и за лечение на цивилни граждани в мирно време.
През 1907–1909 г. БЧК построява нова болнична сграда на място от 23 825 кв. м, подарено безвъзмездно на дружеството от Столичната община. Само за сградата са изразходвани 335 500 лв. След откриването на новата болница на 15 септ. 1909 г. двете отделения – вътрешно и хирургическо, разполагат с 60 легла (до 1944 г. стават 100), с лаборатории за химическо и бактериологическо изследване, рентгенов кабинет (от 1915 г.), физиотерапевтичен кабинет (от 1925 г.) и амбулатория. Към болницата е създадена една от първите диетични кухни в България. Обзаведена с модерна апаратура и разполагаща с квалифициран персонал, болница „Червен кръст“ става източник на средства за БЧК. В годините след Първата световна война тя реализира печалба между 100 хил. и 1 млн. лв., която е използвана за нуждите на организацията. Същевременно болницата развива и изключително голяма благотворителност. Всички амбулаторни прегледи и болничното лечение са безплатни за бедни бол­ни. Ежегодно в бюджета на медицинското заведение се предвиждат 4500 легла за безплатно лечение. В голяма степен тяхната издръжката се поема от дарителските фондове при БЧК.
По време на англо-американските бомбардировки над София през 1944 г. болница „Червен кръст“ е единственото лечебно заведение в столицата, което не преустановява своята дейност. След 9 септ. 1944 г. болницата се реорганизира, а държавата постепенно я отнема от БЧК. През 1951 г. тя става Институт за бърза медицинска помощ „Н. Ив. Пирогов“ (дн. Многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. Ив. Пирогов“). БЧК има първостепенни болници в още 8 клона в страната – Варна, Шумен, Плевен, Русе, Търново, Стара Загора, Бургас и Пловдив. Войните (1912–1913 и 1915–1918) са истинско предизвикателство за д-во БЧК и атестат за отношението и оценката на обществото и различните институции към него. По споразумение с военномедицинската служба на армията със специален правилник са определени задачите на Червения кръст. По-важните от тях са: откриване на болници, подкрепителни пунктове, подготовка на санитарен персонал и наемане на медицински специалисти, осигуряване на медикаменти и болнично имущество, уреждане на информационна служба за военнопленниците и др. Освен това БЧК, заедно с благотворителните дружества в страната, се грижи за семействата на воюващите, за сираци и бедни болни хора, за бежанци и пленници, стреми се да предпази жителите на селищата от заразни болести и епидемии, бори се със социалната мизерия, породена от войните. През Балканските войни БЧК поставя под командването на военно-санитарната инспекция подготвения от него санитарен персонал (1500 мъже и 1000 жени, в това число 103 милосърдни сестри), осигурява 175 лекари, 27 фелдшери, 89 студенти медици, 20 чуждестранни милосърдни сестри на издръжката на БЧК, поддържа 26 (увеличени на 47) хранителни пунктове, открива и издържа 14 болници с повече от 1370 легла, осигурява транспорт и евакуация на болни и ранени войници и др. За всичко това са изразходвани 3 354 612 лв. Чрез Международния Червен кръст е получена помощта на Червения кръст на 11 държави.
Още по-мащабна е дейността на организацията по време на Първата световна война, когато дружеството открива 32 хранителни и подкрепителни пунктове за преминаващите здрави, болни или ранени войници и офицери, урежда 3 санитарни влака, предоставя в разпореждане на армията 161 милосърдни сестри и 1193 самарянки, които работят в болниците във вътрешността, а някои от тях – близо до фронтова линия. БЧК издържа ортопедическа работилница за изработване на протези в София, отпуска помощи на бедни войници и техните семейст­ва, по празниците раздава подаръци и допълнителна храна за войници и офицери в болниците, оказва парична помощ на Комитета за сираци, урежда бюро за пленници, което помага на чужденците, търси съдействието на Международния Червен кръст в Женева при търсенето на българските пленници. Дружеството привлича чужди мисии (Германска, Австрийска, Унгарска и Малтенска), които уреждат свои болници и складове в България, като ползват свой медицински състав. Изпълнявайки своите задачи, БЧК успява да събере в страната и в чужбина сумата от 18 354 840 лв., а за оказаната помощ изразходва 13 474 419 лв. Зад тези сухи цифри се крие отговорност, всеотдайност, човечност, както и много човешки съдби.
През трите войни – 1912–1918 г., доброволните дарения за БЧК се превръщат в общонационална кауза. В дарителските кампании на дружеството се включват представители на всички социални слоеве на българското общество и от всички етнически български територии. На страниците на печатния орган на дружеството – сп. „Известия на БДЧК„, са публикувани всички постъпили дарения, сред които има суми и по 1 лв. Пример дава председателят на БЧК Иван Евстр. Гешов, който дарява 5 хил. лв. С особена почит в отчета за дейността на БЧК по време на Първата световна война се отбеляза делото на членовете на Варненския клон на дружеството – семейство Руженка и Александър Василеви. Те превръщат собствения си дом в болница, в която оборудват и издържат със собствени средства между 30–50 легла.
През цялото си съществуване, съобразно своите цели и устав, БЧК развива активна хуманитарна и социална дейност и се отзовава на всички национални и чужди страдания. С голяма отговорност дружеството се грижи за пострадалите от природни бедствия и стихии, сполетели България. За целта през 1897 г. към БЧК е основан специален „Фонд за бърза помощ при обществени бедствия“. Със средства, събрани от всенародни подписки и други инициативи, дружеството подпомага пострадалите при големи пожари, които изпепеляват Котел (1894), Банско (1936), при наводненията през 1897, 1939, 1940 г. в различни райони в страната, след голямото земетресение в Търновски окръг (юни 1913). Особено силно чувството за отговорност и хуманните нагласи в дейците на БЧК и на европейската общност се проявяват след разрушителното земетресение в Южна България през април 1928 г. Тогава Червеният кръст успява да събере в България и в странство парични помощи в размер на 37 млн. лв. и големи дарения в предмети и храни, оценени на ок. 8 млн. лв.
Организацията отделя значителни средства и за бежанците от Македония и Тракия. Особено силно се ангажира с този проблем след Илинденското въстание (1903) и след Първата световна война, когато се създава „Изпълнителен комитет за бежанците при БЧК“ и е проведена широка национална и международна кампания за събиране на средства и оказване на материална помощ на бежанците.
С голямо обществено значение е дейността на дружеството в борбата против епидемиите от холера, тифус, малария, против венерическите болести, и особено против туберкулозата, болест, която след Първата световна война е истински бич за страната. През 1912 г. дружеството построява и издържа в Пловдив и Ямбол изолационни бараки (по същество инфекциозни болници) за ограничаване на избухналата в армията епидемия от холера и предпазване на цивилното население. През 30-те години на 20. век оказва активна помощ на местните болници и здравни служби в Брацигово, Плевен, Хасково и др. райони, където избухва епидемия от коремен тиф. БЧК, заедно с клоновете си в Търново, Русе и Пловдив, изгражда павилиони за туберкулозно болни. Червеният кръст е един от основателите на Дружеството за борба с туберкулозата, което получава от червенокръстката организация и финансова помощ. Голямо постижение на дружеството в борбата за опазване на общественото здраве и преди всичко за намаляване на детската смъртност в България са създадените здравно-съвещателни станции. Инициатор за откриването им е проф. д-р Стефан Ватев, ръководител на катедрата по детски болести при Медицинския факултет и активен деец на БЧК, член на централното ръководство и подпредседател на Софийския клон на организацията. Най-активна дейност по откриване на здравно-съвещателни станции има Софийският клон на БЧК, който през 1924 г. отваря първата станция в столицата. До 1933 г. в София са открити 6 здравно-съвещателни станции за деца, три за бременни, една за нервно и психично бол­ни деца и две селски. В тях специалисти лекари, акушерки, сестри осъществяват медицински надзор на бременните жени и децата до 7-годишна възраст, дават безплатни съвети за повишаване на здравната култура на майките и подобряване хигиенните условия за отглеждане на децата, за правилното хранене и .н. В откриването на здравно-съвещателни станции в страната се включват общините, различни дружества и СЗДБ. До 1944 г. здравно-съвещателни станции действат в почти всички по-големи градове и в много села. Така със своята дейност и авторитет БЧК успява да наложи здравно-съвещателните станции като място, където се полагат медицински грижи за социално слабите и нуждаещите се. Грижата за здравето на децата се изразява и в откриването на безплатни ученически трапезарии и детски летни колонии. Самостоятелно или заедно с други организации като Съюза за закрила на децата, до 1944 г. БЧК открива 20 безплатни ученически трапезарии в страната и 18 детски колонии.
снимка на Любомир Юруков

Здравната дейност на БЧК включва и редица други инициативи, имащи за цел повишаване здравната култура на населението, като организирането на лектории, курсове за сестри посетителки, учителки съветнички и др. В това отношение активна роля играе Дамският комитет при БЧК. След Първата световна война, паралелно с благотворително дружество „Самарянка“, организацията се заема с организиране на самарянски курсове, които имат за цел да подготвят помощен доброволчески персонал за оказване на медицинска помощ при природни и обществени бедствия и война. От 1936 г. провеждането на самарянски курсове е възложено изключително на БЧК и това става една от най-големите задачи на дружеството през 30-те години на 20 век.
Като член на Международния Червен кръст, БЧК взема участие в редица хуманитарни инициативи извън България. По време на Руско-японската война изпраща (1905) специална санитарна мисия в Далечния изток и издържа една военна болница. След избухването на Първата световна война БЧК изпраща санитарна мисия в Русия и до 1916 г. поддържа болница със 100 легла. Много активна роля дружеството има в организирането на всенародната акция за подпомагане на гладуващите от Поволжието (1921). БЧК координира дейността на много културни и обществени организации в България по събирането на средствата, с които са разкрити трапезарии в Саратов. За целта се изразходвани в продължение на три години 1 931 424 лв.

Дарители на БЧК са хиляди хора. Сред най-щедрите са:
Евлогий Георгиев, дал 12 хил. лв. за нуждите на БЧК през Сръбско-българската война (1885). През 1911 г. Васил Куцоглу (Лозана) и Георги Куцоглу (София) даряват 40 хил. лв. за „човеколюбивите цели на дружеството“. Братя Златеви от Стара Загора предоставят 20 хил. зл. лв. „за засилване средствата на БЧК“ (1917), а Теофил Томов от Ксанти – 5 хил. лв. (1917). Щедрост проявява и синът на Ив. Евстр. Гешов – Евстрати Иванов Гешов. Със сумата 21 хил. лв. поема ученическите такси на 5 бедни ученички в Училището за милосърдни сестри (1921), издържа 4 стипендиантки в същото училище (1932). Основаната от него фондация „Анка Евстратиева Гешова“ ежемесечно дава по две награди от по 500 и 300 лв. на ученички в учебното заведение за милосърдни сестри, показали най-добър успех и поведение. Значими са филантропичните жестове на царица Йоанна, подарила 25 хил. лв. на Училището за милосърдни сестри за подпомагане на крайно бедни и с отличен успех и поведение ученички и още 50 хил. лв. за закупуване на учебни помагала (1934); на Радка Илиева Илиева от Габрово, дала 5 хил. лв. в знак на благодарност за лечението ѝ в болница „Червен кръст“ (1937); на Алан Хазелтон от Калифорния, САЩ, дарил колекция от ценни български марки на стойност около 30-35 хил. лв., с условие сумата от продажбата на марките да се ползва за някое благотворително начинание на БЧК (1939).
Велко Н. Мадолев, живущ в Оукланд, Калифорния, завещава 1/2 от движимата и недвижимата си собственост и спестяванията си в банка „Американ Тръст Компани“ на БЧК. Стойността на дарението не е уточнена (1939).
Сава Иванов Азманов (15 май 1866, Стара Загора – 30 ноем. 1941), хотелиер и собственик на каменовъглена мина, завещава облигации от БДЗ (1923) на номинална стойност 300 хил. лв.
Тане Иванова Цокова от София дарява 40 хил. лв. на Училището за милосърдни сестри, от които 25 хил. лв. за едногодишна пълна издръжка на една бедна с добър успех и поведение ученичка и 15 хил. лв. – за ученически такси на бедни ученички. Сумата е внесена през 1941 г. от дъщерята на дарителката Невена Т. Шопова.
Маню Тантилов, Карлово, дарява 5 хил. лв. (1941) в памет на възрожденския учител и народен будител Матю П. Тантилов, загинал мъченически за свободата.
Георги Димитров Манов от София прави дарение от 30 хил. лв. (1942) в памет на починалия си син Димитър.
Фирма „Ото Волф“ от Кьолн, Германия – 100 хил. лв., внесени през 1942 г. Върховният комитет на БЧК отличава фирмата с Големия кръст на дружеството.
Тодор Павлов Кабакчиев, о. з. полковник, търговец. Роден в Търново. Дарява 10 хил. лв. за нуждите на БЧК и 50 хил. лв. за фонд към безплатната ученическа трапезария в Панчарево, от лихвите на който да се дава топла храна на бедни ученици (1943).
Крикор Закарян от София – фабрикант. Подарява на БЧК палатки на стойност над 250 хил. лв. и безвъзмездно извършва поправка на палатки на дружеството за 50 хил. лв. (1943).
След 9 септ. 1944 г. тоталитарната държавна машина ограничава обществените функции на БЧК. През 1953 г. с указ на МС се отнема правото на организацията да притежава здравни заведения и благотворителни институции. Създадените с даренията на щедри и състрадателни благодетели социални заведения и дарителски фондове са отнети. За дълги години са изтрити паметта на поколенията и споменът за човеколюбците, облекчили с благородния си жест страданията на много свои сънародници. Спечеленото обществено доверие намира израз в многото дарения от частни лица, с които БЧК учредява дарителски фондове, за които може да прочетете в
Енциклопедия Дарителство
Д. Гоцева, В. Николова

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

Become a Patron!

Няма коментари:

Авторско право

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се, за да ни следите в