"Преди 5 години бе основано първото гимнастическо дружество в столицата което има за цел да развие и укрепи енергията и бодроста в българските граждани, да всели дружелюбието между тях и да ги подготви по такъв начин да окажат с най-голяма готовност своето съдействие за защита на отечеството в минути на опасност. След първото гим. дружество, без да се гледа на липсата от подготвени главатари и добри салони, почнаха бързо да възникват и се развиват, свободно вън от всяка опека на правителството подобни дружества, по всички краища на нашето отечество".
Юнaшкaтa оргaнизaция в Бългaрия е първaтa общественa пaтриотичнa оргaнизaция в България. Тя си постaвя зa зaдaчa дa подготви физически здрaви, доблестни и смели бългaрски грaждaни, облaдaни от безпределнa обич към своятa родинa. Дaлечнaтa ѝ цел е дa възпитa едно млaдо поколение - достоен нaследник нa нaшите възрожденци. Нa 25 aвгуст 1895 г. по идея на родоначалника на юнашката организация Тодор Йончев в София се създава първото гимнастическо дружество "Юнак". Съюзът "Юнак" започва своя живот през 1898 г. със 17 дружества и около 1000 членове. За парадно облекло се възприема униформата на Ботевите четници. Първият събор се е състоял във Варна през 1900 г. С избора на името на гимнастическата организация „Юнак”, нашите гимнастически деятели съзнателно са искали да подчертаят българския народностен идеал и дух на организацията. Именно затова, макар и да не се знае, и до днес всички наши изяви на спортната арена се посрещат от зрителите с прочутото „Българи, юнаци!”. Този призив е единственото останало от културата на Юнашката организация в съвременния спорт, но разбира се, без да се знае неговият произход.
Съюзно гимнастическо дружество “В. Търновски юнак” било основано на 20 октомври 1896 г. и носело името Българско гимнастическо дружество “В. Търновски юнак”. Първият устав е приет на 26 октомври 1896 г.; Дружеството влизало в съюза на Българското гимнастическо дружество “Юнак” от 1898 г. (Устав, 1926). Уреждало гимнастически упражнения и народни игри; езда, плуване и спортни игри; излети и летовища, публични игри, срещи и събори; участие в народни тържества; организиране на хор и оркестър при дружеството; подпомагане народополезни дела и др. Член на дружеството можело да стане всяко лице от българско поданство, което не е ученик, навършило най-малко 17 години, а възрастта за спомагателен член - 30 години. Титлата благодетелен член се давала на лице, което е принесло на дружеството материална помощ не по-малко от 2000 лв., а почетен член - лице, което е допринесло особени морални заслуги за преуспяването на дружеството с болшинство 2/3 от присъстващите редовни членове (чл. 7). При дружеството се уреждали чети за юноши и девойки, за ученици и ученички от основните и средните училища, а също така и за младежи неученици, които не са навършили 17 години. Всеки член трябвало да има установената от съюза юнашка форма. Освен членския внос всеки член бил длъжен да предплаща и да получава съюзния орган “Здраве и сила”. Председател на дружеството - Р. Бораджиев, библиотекар-дописник В. Янкова, главатар Йос. Велинов, главатарка Р. Петкова, съветници д-р Я. Георгиев, арх. Христо Тотев и др.
Правилникът за четите при дружество “В. Търновски юнак” (1929) съдържа самия правилник, указанието “Какъв трябва да бъде днес моралният катехизис на юнака?” и “Юнашка форма”. В юношеския морален катехизис е записано: “обичай баща си и майка си; обичай братчетата и сестричетата си; учи се добре; помагай на бедните и болните; гордей се, че си юначе, като всеки ден извършваш най-малко по едно добро дело; запомни, че си българин и потомък на славни юнаци, деди и прадеди”. За девойките специално е казано: “Научи се всяка сутрин и всяка вечер да се молиш на Бога да станеш най-добра; труди се да извършваш само ценни и добри дела”. В указанието на с. 17 е записано за юношите: “Върви само след добрия пример на възрастните, мъчи се да бъдеш самостоен в делото; научи се да бъдеш прозорлив, бъди тактичен; научи се да пестиш; бъди още по-добър”; специално за девойките: “Не забравяй преди всичко, че и ти си човек с много задължения, проклинай люто родоотстъпниците и предателите, пази всякога своето достойнство и своята лична чест, и честта и достойнството на българката въобще”. В понятието “юнак” (с. 14-15) се включват качества като: самопожертвувателност, обществена солидарност, смелост, откровеност, чистосърдечие, религиозност, въздържание, привързаност към семейство, държава и църква. “Юнакът е нещо повече и от английския джентълмен, и от средновековния рицар, и от всички, които не са стигнали до едно по-високо народностно съзнание и най-висши морални добродетели”. Отбелязано е, че членовете на дружество “Юнак” са чужди на “днешната злоба, завист и злорадство на мнозина”.
Гимнастическите дружества в България в 1900 г. са 33 на брой (вж. Календарче, 1900).
Основният камък още на един юнашки дом е положен в Търново на 27 май 1928 год. и става блестяща дата не само за дружеството в град Търново, но и за цялата организация, защото със сградата за юнашки дом се полага един здрав зид на деятелността на цялата организация. Прочетете повече във вестник "Здраве и сила", орган на Българско гиманстическо дружество "Юнак".
Източници: Вестник " Свободен гражданин" - 19 април 1900 г. , ОТ ДРУЖЕСТВО "РАДОСТ" ДО ДРУЖЕСТВО “ПОЩЕНСКА МАРКА” ИЛИ ЗА ЦЕННОСТНИТЕ ОРИЕНТИРИ НА ТЪРНОВЕЦА-Цанка Константинова, Румяна Недялкова, http://www.sitebulgarizaedno.com
ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ ЦЕЛИЯ АЛБУМ
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар