Панайот Славков- кметът, който подарява хълма Царевец на Фердинанд

Роден е във Търново през 1846 г. През 1875 г. завършва медицинско училище и Факултета по медицина и фармация в Букурещ. След това работи в аптеката към болницата „Св. Панталеймон“ в Букурещ. Славков дава лекарства и превързочни материали на четата на Христо Ботев. Взема участие в Сръбско-турската война от 1876 г. и Руско-турската война от 1877-1878 г. След войната работи в общинската аптека в Търново и Горна Оряховица. От 1893 г. е кмет на Търново. В периода 1892 – 1893 е министър на правосъдието, а след това и министър на земеделието. Панайот Славков е председател на Петото (1889 – 1890) и Шестото ОНС (1890 – 1892). От 1893 г. е избран за кмет на Търново. Подвизавал се е като верен стамболовист и доживява до 78-годишна възраст. Починал е на 10 март 1924 г. в Търново.
При едно от посещенията на Фердинанд в Търново кметът на града Панайот Славков му подарява хълма, след което прави шеметна политическа кариера. Той е подпредседател на V ОНС, после председател на същото и следващото народни събрания. Последователно става министър на правосъдието и министър на труда и земеделието.
За него д-р Сава Русев в книгата си "Спомени и анекдоти за великотърновци" пише: "Бивш министър, след това кмет на Търново. Имал аптека на Баждарлък, която се казвала аптека «Пчела», и хубава къща на Кая баш. Когато идвал в Търново, цар Фердинанд спирал в къщата на Славков или на Преображенския манастир, където имало запазена стая за него специално. Славков бил богат и бездетен, много горд и сериозен. От къщата до аптеката разстоянието било 200 метра. Отивал си с файтон, много рядко пеш и то ще пристъпя бавно, важно, с бастун в ръка по средата на улицата. Комшия до аптеката му бил Фурнаджиев, който имал бакалница. На Славков му харесали черешите, които продавал Фурнаджиев, и му казал да премери два килограма. Като взел черешите, казал: «После ще ти платя.» Фурнаджиев му отговорил: «На вересия не давам, господин Славков!» Славков се ядосал много, защото за два килограма череши му нямат доверие. После, като се успокоил, казал: «Ашколсун, богат търговец ще станеш.» И наистина Фурнаджиев забогатял и си купил дюкян на главната улица със стаи за живеене.
Славков имал аптека в Горна Оряховица, след това се преместил в Търново. Бил кум на Сребров-адвокат, прокурор, председател на Окръжния съд, минавал за царски човек."

Източници: Протокол на извънредната сесия на Великотърновския общински съвет от 23 юни 1937 г., книга "Спомени и анекдоти за великотърновци"- Сава Русев

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

За хаджи Тодор Ст. Фъртунов- дядото на търновския кмет Т. Фъртунов

Йордан Кулелиев

Големият интерес към нашето училищно дело от преди освобождението ме принуди на 23 август 1928 год. да подиря една среща с нашия стар и известен съгражданин х. Тодор Ст. Фъртунов. Намерих го в добро разположение, казах му желанието си и той ми каза:
— Най-напред се учих при даскал Георги Коджов (Старият и многоизвестен учител на търновци, Георги Ив. Коджов, е роден на 2. III. 1832 г., а умрял на 31. ХII. 1891 г. Погребан, в двора на църквата „Света Богородица“). Той ни учеше в къщата си, която се намира срещу църквата "Св. Спас". Седяхме на дъски край стената учехме началний буквар: аз, буки, веди, глаголи... Не пишехме нищо. Носехме по едно дърво и плащахме по 30 гроша месечно.
Освен него в къщи учеше и даскал Иванчо — Морското пати го наричаха. На пясъка писах, когато се учих при църквата "Св. Никола". Даскал Никола Златарски ни учеше по взаимната метода.
— Дядо Тодоре, кажи ми нещо повече за учителя Никола Златарски!
—Той работи и в Митрополията. Бе разумен човек. Отличен учител и църковен певец.
— Кои други учители си спомняш още?
— Даскал Давид учеше и на псалтикия. Даскал Пеню учеше само момичетата. Женското училище бе на ляво, а мъжкото на дясно, като излизаме от стълбата. И аз учих църковно пение при Даскал Михаил от Долна-махла. При него оставах и да спя. Усърдно се учих и той всеки ден ми преподаваше нов урок. От 10 до 15 годишна възраст се учих. Тогава биеха на фалага. Запираха немирни ученици. Черняха лицата им с мастило и ги развеждаха из улиците, като един ученик викаше, каква беля са направили. Понякога виновният ученик покачваха на магаре и го развеждаха из улиците.
Бащи ми беше бакалин в с. Дол. Липница. И там съм се учил.
Когато в Търново убиха х. Минча, аз бях в село.
Избягах от село и дойдох в Търново. Герги Касапина ме настани терзия при бай Коста, бащата на Мих. Сарафов. За шест месеца аз станах калфа. Първи хак — една година—300 гроша, втори хак—600 гроша, трети хак стоях само шест месеца и станах самостоятелен терзия. После станах търговец на манифактурни стоки. Имах свой дюкян, гдето е дюкяна на Бр. Николови. Ходил съм и в Цариград за стоки. През Освободителната война бях доставчик на хляб за руската войска. След това пък станах търговец на църковни одежди и църковни принадлежности. За доставката на такива съм ходил няколко пъти в Русия. С вагони съм товарил стоки от Синодалната типография: църковни книги, църковни одежди, камбани и др.
Дюкян с подобни стоки държах на Баждарлък. Чрез свои плащани хора разнасях и продавах тези църковни принадлежности навред из България, Тракия и Македония. През 1881 г. бях в Москва, когато бе коронацията на руския император Александър III. През 1886 г. ходих на хаджилък в Йерусалим. Два пъти съм ходил в Св. Гора.
— Дядо Тодоре, ти си много ходил, много си страдал. Твоят живот е цяла Одисея. Освен в Русия, Йерусалим, Атон, ти си обиколил цяла България, Тракия и Македония. Ако обичаш, кажи ми как стана печатар?
— И в тази ми работа бях подтикнат от желанието си да бъда полезен на нашите църкви. Купих печатарска машина, с която и днес си служат в печатницата, от търновския печатар г-н Панайотов. Сливенски букви за чер и червен печат изписах от Виена, защото първата книга, която реших да печатам, бе църковния Типик.
Напечатването на тази книга не бе лесна работа. За изпросване разрешение от Н. Блаженство Екзарх Иосиф I ходихме с учителя Недю Жеков в Цариград.
От там преписката се препрати до „Св. Синод“. От Св. Синод имам официално писмо № 84 от 2 юлий 1890 год.
Ето съдържанието на писмото:
„Св. Синод в заседанието си от 27 юний т. г., протокол XXIX изслуша екзархийското писмо от 6 юний т. г. под № 922, с което Негово Блаженство бе изпратил преписката по прегледания от Духовната цензурна комисия Типик на Великата Христова в Цариград църква, преведен от покойния иеромонах Неофит Рилски и представен за ново препечатвание от вас с прибавка към текста и следванието по службите на Преподобна Параскева, Св. Иван Рилски, Св. Иларион Мъгленский, Св. Мъченик Георги Софийски и Св. Кирил и Методий.
Св. Синод, като взе предвид, че вий сте се съобразили напълно с указанията на Духовната цензурна комисия и като намери, че тая книга така изменена ще може с полза да се употребява, като ръководство по всичките църкви в екзархата, реши: Позволява Ви да препечатате с измененията и поправките внесени от Св. Синод поменатия Типик, с условие, че препечатването му ще стане под ръководството на съставителя му Г-н Жеков“.
Типикът отпечатахме в 4000 екземпляра и освен него, почнахме и Житията на светиите в пълен превод от месец септемврий до месец март 1—17 ден. И от тази работа загубих.
Най-после, уморен от многото несгоди в живота, оставих се от каквато и да е работа и сега живея при сина си Стефана.
Горещо поблагодарих на дядо Тодора за голямата откровеност, с която разкри живота си, и си излязох.
От тогава до 18 март 1935 год., когато го срещнех, все си спомнеях за нашия разговор. Вестта, че той веч се прости с живота и отива при Бога, в Когото силно вярваше, ме дълбоко натъжи и застави да изнеса в негова памет настоящите бележки. Той почина на 18 март н. г. на 95 год. възраст.
Бог да го прости!
Прочетете още за кмета Тодор Фъртунов

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Били сме и ще бъдем

Тези, които посрещнаха Новата година в читалище „Надежда,“ между другото, видяха на сцената на читалището годината 1934 год., а под нея — думите: «Били сме“ и датите: 1186, 1207, 1230, 1885 и 1908 година.

При пението на подходящи песни от народния хор, излизаха на сцената войници с подходящо за времето си облекло и военно снаряжение и напомняха миналата военна слава на България и съответната светла страница от историята на В. Търново. След това дойде Новата 1935 и под нея стояха думите:    Ще бъдем!
„Да, каза председателя на читалище "Надежда", "били сме и ще бъдем"!
Видяното и чутото на първата новогодишна вечер в читалище „Надежда“ има своя дълбок смисъл и високо значение. Ние искаме тук да го напомним и да го направим достояние на цялото В. Търновско гражданство.
Настоятелството на читалище „Надежда“, представляващо най-мощната културно-просветна организация в града, в зората на Новата година издига на своето чисто знаме лозунга: „Били сме — ще бъдем!“
Културно-политическата история на града ни говори, че неговите светли страници са написани с усилията и жертвите на цялото гражданство, подпомогнато и от родолюбивото население на България.
Днес, когато старата столица, средище на най-културното население в северна България, по една или друга причина, е онеправдана, разбира се, че на засегнатото население се налага дълг да заработи за запазване спечелените културни ценности, обществени блага и привилегии.
И в този устрем за запазване и печелене на нови културни ѝ стопански блага, по примера на миналото, читалището пак излиза на първа линия и поема тежката задача да работи и по пътя на културата да възвърне загубените обществени и стопански ценности.
Щом това е така, нека всички бъдем в услуга на нашето читалище! Нека то положи нужните усилия да обедини всички ценни културни сили, нека намери най-широка подкрепа от страна на всички официални и неофициални фактори в града и обединени под чистото и свято знаме на читалището насочим усилията и жертвите си към издигнатия лозунг: "Да бъдем".
Това „да бъдем“! да бъде в нас и между нас и всякога с нас до постигане на нашето съкровено желание.
„Били сме! — Ще бъдем!“

Общински вестник "Велико Търново"- 1934 г.

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Огромна общинска дейност през 1934 г.

Извършените благоустройствени работи от В. Търновската градска община през 1934 година. Една огромна дейност, която заслужава вашето внимание.

 

Из общински вестник "Велико Търново" от 1934 г.

 
  ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

ГАНЧО ПЕЕВ (1934-1935)

Ганчо Пеев е първият правителствен, т.е. назначен кмет след 19-майския преврат на 1934 г. Негов помощник-кмет бил запасният капитан Сава Яранов - един „много кадърен човек“.
Кметуването на Г. Пеев започнало в началото на м. юни 1934 г. и продължило до началото на м. ноември на следващата година. Преди преврата бил радикал (радикалдемократ), а след това сговорист. През 1925 г. министърът на финансите Тодоров, радикал в правителството на Ал. Цанков, го назначил за директор на Сметната палата в Търново. Дотогава работил като учител, училищен инспектор, съдружник на книжарница „Хр. Ботев“ за художествена литература. След това заемал други длъжности. Известен бил като общественик - председател на Окръжния читалищен съюз, секретар на същия бил Йордан Кулелиев.
Няколко месеца въпроси на Търновската община се решавали само от двама души, седнали един срещу друг, което се считало за „странно и смешно“. През есента излязла Наредба за общините, според която се образувало Великотърновското постоянно присъствие. Държавни служители (лекар, лесничей, инженер) „по право“ станали съветници. Имало и духовно лице - свещеник Димитър Радев. Най-активни били д-р Хаджигенчев и инж. Пиперов. В употреба влезли разни каламбури: „Отсъствие на присъствието“, „Присъствието отсъствало, „Великотърновското временно присъствие“. Заседанията имали служебен характер. Но благодарение на активната работа на д-р Хаджигенчев се решил въпросът за кланица на града, модерна за времето си. Тя била построена след посещение и оглед на подобни съоръжения в различни български градове.
При кметуването на Пеев се провела подготвената от предшественика му голяма среща на „софийските търновци“ — кореняци търновци, живеещи в София, известни като „търновлиите“. В продължение на три дни (септември - октомври) те обсъждали съдбата на старопрестолния град. Търновци им устроили шумно посрещане, което напомнило за посрещането на руските ветерани, но имало музика на гарата, откъдето по целия път гостите били обсипани с цветя и мощно „Ура“. Много реферати и предложения прозвучали в читалище „Надежда“ и в Общината. Между присъстващите били авторитетни земляци и търновци. Един от тях бил Никола Станев, известен с книгите си за Френската революция, учебници по история за прогимназиите, книги за българската история, много популярни в миналото, по-късно написал книгата за селата от Търновската предбалканска котловина. На тази среща той бил придружаван все от Тодор Николов. Пристигнал и Христо Хинков - с търновски корен, известен български икономист, завършил в чужбина, заемал висши длъжности. Той се интересувал от занаятите и кооперациите. Търновската среща излязла със специална резолюция, в която се набелязали необходимите мерки, за да се въздигне изоставеният от държавата исторически град. Обърнало се внимание и на околовръстните пътища към града. На тази минала при изключителен интерес среща някои граждани откликнали на призива да се предоставят материали от семейни албуми, за да се напише история на Търново. След години обаче, виждайки, че няма нищо налице, хората си поискали материалите. Но след англо-американските бомбардировки над София (1943-1944) вече било безсмислено да се говори за това.
Кметуването на Г. Пеев съвпаднало с честването на 100-годишнината на Велчовата завера и откриването на паметника на Баждарлък. Учителят историк Тодор Николов - председател на Търновския комитет на честването, имал големи неприятности, но успял да се пребори. Професори от София и племенникът на Г. Мамарчев настоявали в Търново да се издигне паметник на Г. Мамарчев, считан от тях за главен организатор на заверата. Негодувал и ген. Ат. Стефанов, който по този повод внушил на беляковчани да не включват външни хора в техния комитет по издигане на войнишки паметник в селото.
На Гергьовден бил открит най-красивият паметник в Търново - на падналите във войните (днес „Майка България“), издигнат със средства на Окръжната управа и постъпления от продажбата на специалната марка.
За Г. Пеев баща ми разказа още:
„Ганчо Пеев се запомни с една заповед № 130 за чистотата. Съгласно тази заповед се забраняваше да се плюе, храчи и секне по улиците. Не можеше да се изтърсват дрехи от балконите. Дърветата на тротоарите трябваше да се поливат от живеещите на тези улици. Богатите имаха слугини и те вършеха тази работа. Той беше много възпитан човек, с хубави обноски, общуваше с хората. Изискан човек!“
През есента на 1935 г., неизкарал пет години, за изненада на всички тьрновци Г. Пеев бил сменен с Тодор Фъртунов, бивш сговорист. Допускали се две причини за това уволнение.
Не толкова маловажно според тьрновци било отбелязването на 40-годишнината от убийството на Стамблов с обща панихида за него и П. Р. Славейков в църквата „Рождество на Пр. Богородица“. Месеци преди това в града цикъл от сказки за Ст. Стамболов изнесъл Антон Страшимиров (1), автор на „Диктаторът“ - книга за Ст. Стамблов. Той бил поканен от читалище „Надежда“ не без съдействието на известния в миналото стамбловист Йордан Кулелиев. Естествено било присъствието на кмета Пеев. Но както е известно, Стамболов не се нрави на Кобургите.
Другата, считана за главна, причина била, че Г. Пеев станал съпричастен на бурните протести на търновци по повод избора
за владика на Софроний. Изборите за него и Андрей, станал по-късно Нюйоркски митрополит, били фалшифицирани според търновци. Привърженик и защитник на Софроний бил Моско Москов, който считал, че той е най-подходящ като западен възпитаник, познава добре католицизма и ще спазва етичните норми. Андрей - руски възпитаник, бил подкрепян от бившите стамболовисти. Дълго време не стихвала „Владишката кавга“, както нарекли в Търновския край спора за избор на търновски владика след доброволно оттегляне поради заболяване на владиката Филип (2). Кметът Пеев се подписал в официалния писмен протест на търновци, което не се харесало на правителството и на царя.
Г. Пеев починал на 92-годишна възраст през 1970 г. След 9.1Х. 1944 г. той не бил преследван. Зет му - д-р Драгомир Матеев, участвал в ОФ комитета на търновската болница.
* През 1982 г. Цветка Ст. Бейкова от Държавен архив - В. Търново е направила публично достояние архива на Ганчо Пеев Белев под № 940, който включва документи от 1863 до 1964 г. (Издание на Дирекция „Окръжен държавен архив“) От тази публикация научаваме, че Г. Пеев е роден през 1878 г. в Дряново, където учил в прогимназията, а след това в Държавното педагогическо училище в Силистра. Като учител участвал в хорове, а в Търново е следил музикалния живот на града. През 1942 г. влиза в комитет за възстановяване на местното музикално дружество „Струна“ и става негов председател през 1944 г. Дълги години е бил и член на настоятелството на Червения кръст.
Г. Пеев откликва на молбата на специалисти от БАН да проучи и опише музикалния живот в миналото на Търново. В продължение на години той издирва материали и написва изследването: „Музикалният живот във Велико Търново през 1860-1960 г“ от 131 страници, което изпраща на БАН, а в нашия архив се намира копието му. /През 2019 излезе това изследване на Ганчо Пеев в книга- "Музикалният живот на Велико Търново 1860-1960"/
Това изследване на Г. Пеев се явява първо изследване върху музикалния живот на Търново. В книгата на Илияна Николова „Кратка музикална история на Велико Търново“ (2000) 35 пъти е използван фондът на Г. Пеев (за читателите той е анонимен), заимстван е и планът на изложението му. За съжаление ние не знаем какво е станало със закупеното в Париж първо пиано в Търново от Никола Златев през 1870 г. Продадено за последно, то е било притежание на учителката в града Гешева до 1960 г. Същото се отнася и за флейтата на Сава Фичев, откупена от внука му и притежавана до 1960 г. от научния сътрудник Иван Качулев от Музикалния институт, както пише Г. Пеев. Какво се е случило и с възстановената партитура на Златевия марш, който Г. Пеев е изпратил на института по музика на 25 юни 1961 г. Ако авторката притежаваше свои собствени източници, а не се задоволяваше с наготово взетите материали от Г. Пеев, може би щяхме да имаме отговор на тези въпроси.
Биографични сведения за Г. Пеев е публикувала и Виолета Павлова във в. „Времена“ (бр. 155 и 156 на 1994). От същата авторка има материал и за кмета Димитър Раев в същия вестник. От него научаваме, че годината на убийството на този търновски кмет е 1945 г.

БЕЛЕЖКИ
* Според протоколите на ОК на ОФ Сава Яранов е уволнен на 21 септември 1944 г.
1.    Вместо за Ст. Стамболов баща ми „попаднал“ на сказка на Ан. Страшимиров за Съветска Русия. В нея сказчикът говорил за „военно положение“, в което бил принуден да живее руският народ. Той наблегнал и на това, че там църкви били съборени, а свещеници - избити. С това според него се извършвало „опит“ да се принуди руският народ да се откаже от вярата си в Бога. Ан. Страшимиров риторически попитал публиката дали това ще бъде успешен опит.
2.    Владиката Филип бил известен като голям националист. Той преименувал църквата „Св. Константин и Елена“ на „Св. Цар Борис“ (Покръстителя).
Из книгата "Търновските кметове (1919-1945)- Олга Цанкова

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Освещаване, преименуване и дарители на новата църква

Който има роднини в списъците на дарителите моля да сподели..

Съдържание:
Начало на църквата "Св. св. Константин и Елена“
Старата църква „Св. св. Константин и Елена“
Старата кондика
Икони при старата църква
Старата плащаница
Надгробни плочи
Построяване на нова църква през 1872 г.
Новият иконостас от 1872 г.
Митрополит Панарет Рашев
Възстановяване на църквата след земетресението на 1. VI. 1913 г.
Освещаване, преименуване и дарители на новата църква
Възпоменателни плочи
Почетни и благодетелни енорияши
Свещенослужители, църковни настоятели, певци и хорове при храма

Грета Костова- Бабулкова

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Възстановяване на църквата " Св. св. Константин и Елена" след земетресението на 1. VI. 1913 г.

Съдържание:
Начало на църквата "Св. св. Константин и Елена“
Старата църква „Св. св. Константин и Елена“
Старата кондика
Икони при старата църква
Старата плащаница
Надгробни плочи
Построяване на нова църква през 1872 г.
Новият иконостас от 1872 г.
Митрополит Панарет Рашев
Възстановяване на църквата след земетресението на 1. VI. 1913 г.
Освещаване, преименуване и дарители на новата църква
Възпоменателни плочи
Почетни и благодетелни енорияши

Свещенослужители, църковни настоятели, певци и хорове при храма

Грета Костова-Бабулкова

 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ