Ганчо Пеев е първият правителствен, т.е. назначен кмет след 19-майския преврат на 1934 г. Негов помощник-кмет бил запасният капитан Сава Яранов - един „много кадърен човек“.
Кметуването на Г. Пеев започнало в началото на м. юни 1934 г. и продължило до началото на м. ноември на следващата година. Преди преврата бил радикал (радикалдемократ), а след това сговорист. През 1925 г. министърът на финансите Тодоров, радикал в правителството на Ал. Цанков, го назначил за директор на Сметната палата в Търново. Дотогава работил като учител, училищен инспектор, съдружник на книжарница „Хр. Ботев“ за художествена литература. След това заемал други длъжности. Известен бил като общественик - председател на Окръжния читалищен съюз, секретар на същия бил Йордан Кулелиев.
Няколко месеца въпроси на Търновската община се решавали само от двама души, седнали един срещу друг, което се считало за „странно и смешно“. През есента излязла Наредба за общините, според която се образувало Великотърновското постоянно присъствие. Държавни служители (лекар, лесничей, инженер) „по право“ станали съветници. Имало и духовно лице - свещеник Димитър Радев. Най-активни били д-р Хаджигенчев и инж. Пиперов. В употреба влезли разни каламбури: „Отсъствие на присъствието“, „Присъствието отсъствало, „Великотърновското временно присъствие“. Заседанията имали служебен характер. Но благодарение на активната работа на д-р Хаджигенчев се решил въпросът за кланица на града, модерна за времето си. Тя била построена след посещение и оглед на подобни съоръжения в различни български градове.
При кметуването на Пеев се провела подготвената от предшественика му голяма среща на „софийските търновци“ — кореняци търновци, живеещи в София, известни като „търновлиите“. В продължение на три дни (септември - октомври) те обсъждали съдбата на старопрестолния град. Търновци им устроили шумно посрещане, което напомнило за посрещането на руските ветерани, но имало музика на гарата, откъдето по целия път гостите били обсипани с цветя и мощно „Ура“. Много реферати и предложения прозвучали в читалище „Надежда“ и в Общината. Между присъстващите били авторитетни земляци и търновци. Един от тях бил Никола Станев, известен с книгите си за Френската революция, учебници по история за прогимназиите, книги за българската история, много популярни в миналото, по-късно написал книгата за селата от Търновската предбалканска котловина. На тази среща той бил придружаван все от Тодор Николов. Пристигнал и Христо Хинков - с търновски корен, известен български икономист, завършил в чужбина, заемал висши длъжности. Той се интересувал от занаятите и кооперациите. Търновската среща излязла със специална резолюция, в която се набелязали необходимите мерки, за да се въздигне изоставеният от държавата исторически град. Обърнало се внимание и на околовръстните пътища към града. На тази минала при изключителен интерес среща някои граждани откликнали на призива да се предоставят материали от семейни албуми, за да се напише история на Търново. След години обаче, виждайки, че няма нищо налице, хората си поискали материалите. Но след англо-американските бомбардировки над София (1943-1944) вече било безсмислено да се говори за това.
Кметуването на Г. Пеев съвпаднало с честването на 100-годишнината на Велчовата завера и откриването на паметника на Баждарлък. Учителят историк Тодор Николов - председател на Търновския комитет на честването, имал големи неприятности, но успял да се пребори. Професори от София и племенникът на Г. Мамарчев настоявали в Търново да се издигне паметник на Г. Мамарчев, считан от тях за главен организатор на заверата. Негодувал и ген. Ат. Стефанов, който по този повод внушил на беляковчани да не включват външни хора в техния комитет по издигане на войнишки паметник в селото.
На Гергьовден бил открит най-красивият паметник в Търново - на падналите във войните (днес „Майка България“), издигнат със средства на Окръжната управа и постъпления от продажбата на специалната марка.
За Г. Пеев баща ми разказа още:
„Ганчо Пеев се запомни с една заповед № 130 за чистотата. Съгласно тази заповед се забраняваше да се плюе, храчи и секне по улиците. Не можеше да се изтърсват дрехи от балконите. Дърветата на тротоарите трябваше да се поливат от живеещите на тези улици. Богатите имаха слугини и те вършеха тази работа. Той беше много възпитан човек, с хубави обноски, общуваше с хората. Изискан човек!“
През есента на 1935 г., неизкарал пет години, за изненада на всички тьрновци Г. Пеев бил сменен с Тодор Фъртунов, бивш сговорист. Допускали се две причини за това уволнение.
Не толкова маловажно според тьрновци било отбелязването на 40-годишнината от убийството на Стамблов с обща панихида за него и П. Р. Славейков в църквата „Рождество на Пр. Богородица“. Месеци преди това в града цикъл от сказки за Ст. Стамболов изнесъл Антон Страшимиров (1), автор на „Диктаторът“ - книга за Ст. Стамблов. Той бил поканен от читалище „Надежда“ не без съдействието на известния в миналото стамбловист Йордан Кулелиев. Естествено било присъствието на кмета Пеев. Но както е известно, Стамболов не се нрави на Кобургите.
Другата, считана за главна, причина била, че Г. Пеев станал съпричастен на бурните протести на търновци по повод избора
за владика на Софроний. Изборите за него и Андрей, станал по-късно Нюйоркски митрополит, били фалшифицирани според търновци. Привърженик и защитник на Софроний бил Моско Москов, който считал, че той е най-подходящ като западен възпитаник, познава добре католицизма и ще спазва етичните норми. Андрей - руски възпитаник, бил подкрепян от бившите стамболовисти. Дълго време не стихвала „Владишката кавга“, както нарекли в Търновския край спора за избор на търновски владика след доброволно оттегляне поради заболяване на владиката Филип (2). Кметът Пеев се подписал в официалния писмен протест на търновци, което не се харесало на правителството и на царя.
Г. Пеев починал на 92-годишна възраст през 1970 г. След 9.1Х. 1944 г. той не бил преследван. Зет му - д-р Драгомир Матеев, участвал в ОФ комитета на търновската болница.
* През 1982 г. Цветка Ст. Бейкова от Държавен архив - В. Търново е направила публично достояние архива на Ганчо Пеев Белев под № 940, който включва документи от 1863 до 1964 г. (Издание на Дирекция „Окръжен държавен архив“) От тази публикация научаваме, че Г. Пеев е роден през 1878 г. в Дряново, където учил в прогимназията, а след това в Държавното педагогическо училище в Силистра. Като учител участвал в хорове, а в Търново е следил музикалния живот на града. През 1942 г. влиза в комитет за възстановяване на местното музикално дружество „Струна“ и става негов председател през 1944 г. Дълги години е бил и член на настоятелството на Червения кръст.
Г. Пеев откликва на молбата на специалисти от БАН да проучи и опише музикалния живот в миналото на Търново. В продължение на години той издирва материали и написва изследването: „Музикалният живот във Велико Търново през 1860-1960 г“ от 131 страници, което изпраща на БАН, а в нашия архив се намира копието му. /През 2019 излезе това изследване на Ганчо Пеев в книга- "Музикалният живот на Велико Търново 1860-1960"/
Това изследване на Г. Пеев се явява първо изследване върху музикалния живот на Търново. В книгата на Илияна Николова „Кратка музикална история на Велико Търново“ (2000) 35 пъти е използван фондът на Г. Пеев (за читателите той е анонимен), заимстван е и планът на изложението му. За съжаление ние не знаем какво е станало със закупеното в Париж първо пиано в Търново от Никола Златев през 1870 г. Продадено за последно, то е било притежание на учителката в града Гешева до 1960 г. Същото се отнася и за флейтата на Сава Фичев, откупена от внука му и притежавана до 1960 г. от научния сътрудник Иван Качулев от Музикалния институт, както пише Г. Пеев. Какво се е случило и с възстановената партитура на Златевия марш, който Г. Пеев е изпратил на института по музика на 25 юни 1961 г. Ако авторката притежаваше свои собствени източници, а не се задоволяваше с наготово взетите материали от Г. Пеев, може би щяхме да имаме отговор на тези въпроси.
Биографични сведения за Г. Пеев е публикувала и Виолета Павлова във в. „Времена“ (бр. 155 и 156 на 1994). От същата авторка има материал и за кмета Димитър Раев в същия вестник. От него научаваме, че годината на убийството на този търновски кмет е 1945 г.
БЕЛЕЖКИ
* Според протоколите на ОК на ОФ Сава Яранов е уволнен на 21 септември 1944 г.
1. Вместо за Ст. Стамболов баща ми „попаднал“ на сказка на Ан. Страшимиров за Съветска Русия. В нея сказчикът говорил за „военно положение“, в което бил принуден да живее руският народ. Той наблегнал и на това, че там църкви били съборени, а свещеници - избити. С това според него се извършвало „опит“ да се принуди руският народ да се откаже от вярата си в Бога. Ан. Страшимиров риторически попитал публиката дали това ще бъде успешен опит.
2. Владиката Филип бил известен като голям националист. Той преименувал църквата „Св. Константин и Елена“ на „Св. Цар Борис“ (Покръстителя).
Из книгата "Търновските кметове (1919-1945)- Олга Цанкова
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Кметуването на Г. Пеев започнало в началото на м. юни 1934 г. и продължило до началото на м. ноември на следващата година. Преди преврата бил радикал (радикалдемократ), а след това сговорист. През 1925 г. министърът на финансите Тодоров, радикал в правителството на Ал. Цанков, го назначил за директор на Сметната палата в Търново. Дотогава работил като учител, училищен инспектор, съдружник на книжарница „Хр. Ботев“ за художествена литература. След това заемал други длъжности. Известен бил като общественик - председател на Окръжния читалищен съюз, секретар на същия бил Йордан Кулелиев.
Няколко месеца въпроси на Търновската община се решавали само от двама души, седнали един срещу друг, което се считало за „странно и смешно“. През есента излязла Наредба за общините, според която се образувало Великотърновското постоянно присъствие. Държавни служители (лекар, лесничей, инженер) „по право“ станали съветници. Имало и духовно лице - свещеник Димитър Радев. Най-активни били д-р Хаджигенчев и инж. Пиперов. В употреба влезли разни каламбури: „Отсъствие на присъствието“, „Присъствието отсъствало, „Великотърновското временно присъствие“. Заседанията имали служебен характер. Но благодарение на активната работа на д-р Хаджигенчев се решил въпросът за кланица на града, модерна за времето си. Тя била построена след посещение и оглед на подобни съоръжения в различни български градове.
При кметуването на Пеев се провела подготвената от предшественика му голяма среща на „софийските търновци“ — кореняци търновци, живеещи в София, известни като „търновлиите“. В продължение на три дни (септември - октомври) те обсъждали съдбата на старопрестолния град. Търновци им устроили шумно посрещане, което напомнило за посрещането на руските ветерани, но имало музика на гарата, откъдето по целия път гостите били обсипани с цветя и мощно „Ура“. Много реферати и предложения прозвучали в читалище „Надежда“ и в Общината. Между присъстващите били авторитетни земляци и търновци. Един от тях бил Никола Станев, известен с книгите си за Френската революция, учебници по история за прогимназиите, книги за българската история, много популярни в миналото, по-късно написал книгата за селата от Търновската предбалканска котловина. На тази среща той бил придружаван все от Тодор Николов. Пристигнал и Христо Хинков - с търновски корен, известен български икономист, завършил в чужбина, заемал висши длъжности. Той се интересувал от занаятите и кооперациите. Търновската среща излязла със специална резолюция, в която се набелязали необходимите мерки, за да се въздигне изоставеният от държавата исторически град. Обърнало се внимание и на околовръстните пътища към града. На тази минала при изключителен интерес среща някои граждани откликнали на призива да се предоставят материали от семейни албуми, за да се напише история на Търново. След години обаче, виждайки, че няма нищо налице, хората си поискали материалите. Но след англо-американските бомбардировки над София (1943-1944) вече било безсмислено да се говори за това.
Кметуването на Г. Пеев съвпаднало с честването на 100-годишнината на Велчовата завера и откриването на паметника на Баждарлък. Учителят историк Тодор Николов - председател на Търновския комитет на честването, имал големи неприятности, но успял да се пребори. Професори от София и племенникът на Г. Мамарчев настоявали в Търново да се издигне паметник на Г. Мамарчев, считан от тях за главен организатор на заверата. Негодувал и ген. Ат. Стефанов, който по този повод внушил на беляковчани да не включват външни хора в техния комитет по издигане на войнишки паметник в селото.
На Гергьовден бил открит най-красивият паметник в Търново - на падналите във войните (днес „Майка България“), издигнат със средства на Окръжната управа и постъпления от продажбата на специалната марка.
За Г. Пеев баща ми разказа още:
„Ганчо Пеев се запомни с една заповед № 130 за чистотата. Съгласно тази заповед се забраняваше да се плюе, храчи и секне по улиците. Не можеше да се изтърсват дрехи от балконите. Дърветата на тротоарите трябваше да се поливат от живеещите на тези улици. Богатите имаха слугини и те вършеха тази работа. Той беше много възпитан човек, с хубави обноски, общуваше с хората. Изискан човек!“
През есента на 1935 г., неизкарал пет години, за изненада на всички тьрновци Г. Пеев бил сменен с Тодор Фъртунов, бивш сговорист. Допускали се две причини за това уволнение.
Не толкова маловажно според тьрновци било отбелязването на 40-годишнината от убийството на Стамблов с обща панихида за него и П. Р. Славейков в църквата „Рождество на Пр. Богородица“. Месеци преди това в града цикъл от сказки за Ст. Стамболов изнесъл Антон Страшимиров (1), автор на „Диктаторът“ - книга за Ст. Стамблов. Той бил поканен от читалище „Надежда“ не без съдействието на известния в миналото стамбловист Йордан Кулелиев. Естествено било присъствието на кмета Пеев. Но както е известно, Стамболов не се нрави на Кобургите.
Другата, считана за главна, причина била, че Г. Пеев станал съпричастен на бурните протести на търновци по повод избора
за владика на Софроний. Изборите за него и Андрей, станал по-късно Нюйоркски митрополит, били фалшифицирани според търновци. Привърженик и защитник на Софроний бил Моско Москов, който считал, че той е най-подходящ като западен възпитаник, познава добре католицизма и ще спазва етичните норми. Андрей - руски възпитаник, бил подкрепян от бившите стамболовисти. Дълго време не стихвала „Владишката кавга“, както нарекли в Търновския край спора за избор на търновски владика след доброволно оттегляне поради заболяване на владиката Филип (2). Кметът Пеев се подписал в официалния писмен протест на търновци, което не се харесало на правителството и на царя.
Г. Пеев починал на 92-годишна възраст през 1970 г. След 9.1Х. 1944 г. той не бил преследван. Зет му - д-р Драгомир Матеев, участвал в ОФ комитета на търновската болница.
* През 1982 г. Цветка Ст. Бейкова от Държавен архив - В. Търново е направила публично достояние архива на Ганчо Пеев Белев под № 940, който включва документи от 1863 до 1964 г. (Издание на Дирекция „Окръжен държавен архив“) От тази публикация научаваме, че Г. Пеев е роден през 1878 г. в Дряново, където учил в прогимназията, а след това в Държавното педагогическо училище в Силистра. Като учител участвал в хорове, а в Търново е следил музикалния живот на града. През 1942 г. влиза в комитет за възстановяване на местното музикално дружество „Струна“ и става негов председател през 1944 г. Дълги години е бил и член на настоятелството на Червения кръст.
Г. Пеев откликва на молбата на специалисти от БАН да проучи и опише музикалния живот в миналото на Търново. В продължение на години той издирва материали и написва изследването: „Музикалният живот във Велико Търново през 1860-1960 г“ от 131 страници, което изпраща на БАН, а в нашия архив се намира копието му. /През 2019 излезе това изследване на Ганчо Пеев в книга- "Музикалният живот на Велико Търново 1860-1960"/
Това изследване на Г. Пеев се явява първо изследване върху музикалния живот на Търново. В книгата на Илияна Николова „Кратка музикална история на Велико Търново“ (2000) 35 пъти е използван фондът на Г. Пеев (за читателите той е анонимен), заимстван е и планът на изложението му. За съжаление ние не знаем какво е станало със закупеното в Париж първо пиано в Търново от Никола Златев през 1870 г. Продадено за последно, то е било притежание на учителката в града Гешева до 1960 г. Същото се отнася и за флейтата на Сава Фичев, откупена от внука му и притежавана до 1960 г. от научния сътрудник Иван Качулев от Музикалния институт, както пише Г. Пеев. Какво се е случило и с възстановената партитура на Златевия марш, който Г. Пеев е изпратил на института по музика на 25 юни 1961 г. Ако авторката притежаваше свои собствени източници, а не се задоволяваше с наготово взетите материали от Г. Пеев, може би щяхме да имаме отговор на тези въпроси.
Биографични сведения за Г. Пеев е публикувала и Виолета Павлова във в. „Времена“ (бр. 155 и 156 на 1994). От същата авторка има материал и за кмета Димитър Раев в същия вестник. От него научаваме, че годината на убийството на този търновски кмет е 1945 г.
БЕЛЕЖКИ
* Според протоколите на ОК на ОФ Сава Яранов е уволнен на 21 септември 1944 г.
1. Вместо за Ст. Стамболов баща ми „попаднал“ на сказка на Ан. Страшимиров за Съветска Русия. В нея сказчикът говорил за „военно положение“, в което бил принуден да живее руският народ. Той наблегнал и на това, че там църкви били съборени, а свещеници - избити. С това според него се извършвало „опит“ да се принуди руският народ да се откаже от вярата си в Бога. Ан. Страшимиров риторически попитал публиката дали това ще бъде успешен опит.
2. Владиката Филип бил известен като голям националист. Той преименувал църквата „Св. Константин и Елена“ на „Св. Цар Борис“ (Покръстителя).
Из книгата "Търновските кметове (1919-1945)- Олга Цанкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар