ТОДОР ФЪРТУНОВ- достоен търновски кмет, репресиран от комунистите

(1935-1938; 1939-1944)
С прекъсване от близо две години Тодор Фъртунов бил два пъти кмет на Търново. По продължителност кметуването му е най-дългото, но като назначен, а не изборен кмет. Търновецът Т. Фъртунов бил бивш сговорист, от известна търновска фамилия на печатар. Баща му Стефан Фъртунов бил помощник-кмет на Търновската община и допринесъл за възстановяването на Конака, когато пожар го изпепелил през 1906 г.
Още като дете Т. Фъртунов въртял колелото на бащината печатница. Учил във военно училище, на него не му допаднала военната кариера. Като общински съветник и помощник-кмет на Димитър Раев натрупал опит в общинската работа. Дословно записаното за него е следното:
„Разтропан човек, познаваше доста висши чиновници и все него пращаха да урежда важни неща в София. Имаше поглед върху работата на всички чиновници и затова по негово време работата в Общината вървеше като по часовник. Търновци го уважаваха. Той имаше гальовен прякор Фъртунката. Нежен и дребен на ръст, той избягваше да застава до дългия на ръст Сава Яранов - негов помощник-кмет. “
По негово време се поставил основният камък на библиотеката и музея в Търново (1940 г.) и основният камък на модерната кланица (1941 г.). Открила се и сградата на БНБ. Имал идея в Търново да се направи покрит пазар и да се построи работническа болница, но политическите събития не позволили реализирането им. След излизане на Закона за обществено подпомагане (1934) с негово съдействие и под патронажа на търновския владика се провеждали големи акции за набиране на помощи от богати търновци за бедни и болни граждани. С тези акции се раздвижили благотворителните религиозни дружества. През 1939 г. се открива първата автобусна линия, обслужвана от немска кола „Ханза Лойд“ с двадесет и пет места, собственост на дружество „Царевец“, с крайни спирки гара Трапезица и търновските лозя (чешмата „Качица“). При Фъртунов за последен път преди Девети септември се напомнило на държавата за историческото ни наследство - реставрация на средновековните старини. За последен път бил създаден пореден Комитет за стопанско и културно повдигане на града, без да има някакъв резултат. Напразно търновци разчитали на съгражданина си Петър Габровски - министър на вътрешните работи и на народното здраве. По време на обиколките му из Търновския край кметът Фъртунов му устройвал голямо посрещане. На срещи с него видни търновци и общественици го молили за помощ: построяване на работническа болница и реставрация на старините, но той не откликнал на молбите им. Голяма била разликата между него и Янко Стоенчев. Припомняло се за възстановяването на мъжката гимназия, за пътища, за мостове - всичко това благодарение на Я. Стоенчев. При кметуването на Фъртунов се предложило църквата „Св. 40 мъченици“ да се превърне в царска гробница, в която да бъде погребан и цар Фердинанд след неговата смърт. Като всяка идея и тази имала своите привърженици и противници. Терзанията на старите стамболовисти избили в тайни подмятания. Всичко си дошло на мястото, когато след няколко месеца в общинския вестник се появил голям портрет на Стамболов като държавник. След прекъсване, през което време кмет на града бил архитект Никола Русев, Т. Фъртунов отново бил назначен на кметския пост и останал на него до 9.1Х.1944 г.
Като кмет той е посрещал и изпращал гости от Германия, писал писма, съпровождащи колети и подаръци за германските войници на Източния фронт. ОФ властите считали това за престъпление и го арестували.
Той трябвало да бъде ликвидиран, но го спасява брат му д-р Пенчо Фъртунов, лекувал детето на партизанина Българенски. Последният се застъпил пред търновските ОФ власти. Това станало в последния момент, преди камионът с обречените да потегли: извикали името му и Фъртунов слязъл от камиона.
По-късно с постановление за задържане, подписано от Гр. Кънев, той е арестуван с група журналисти. В затворническото му досие (ДА -В. Търново, ф. 1152, оп. 1, а.е. 111) четем:
Т. Фъртунов - 44 г., има присъда № 1/1945 г. от съда в състав: председател - П. Георгиев, и обвинители - Гр. Кънев и Сотир Бранков. Осъден на 8 г. тъмничен затвор, изтърпяващ присъда от 26 януари 1945 г. С указ от 12.ХII.1945 г. присъдата е намалена на 6 години.  От досието е видно, че със секретаря на Общината са били на кариерите на с. Самоводене. От роднини на Т. Фъртунов научаваме, че е бил на лагер на Белене. Последния път се върнал толкова изнемощял, по думите им „въшлясал и червясал“, че се свлякъл пред дома си. На ръце го внесли. Чергата и някои дрехи били нагласени за нов лагер.
Търновският владика Софроний настанил бившия търновски кмет на работа в църковния магазин. Пазаруващите в магазина търновци се очудвали на паметта му - помнел преписки, с които се занимавал в миналото като кмет. Такъв случай разказва Надежда М. Шишманова. Към 1964 г. Т. Фъртунов й казал, че познава нея и брат й от времето, когато баща й - даскал Матей Данев, бил убит от гръм през 1936 г. Като кмет той бил председател на настойническото дело и защитавал интересите им като деца (разпределение на пари, останали след смъртта на баща им) след втория брак на майка им. Т. Фъртунов се интересувал от съдбата им и знаел, че брат ѝ станал лекар (д-р Т. Данев).
 Из книгата на Олга Цанкова "Търновските кметове" (1919-1945) 
Прочетете още- За хаджи Тодор Ст. Фъртунов- дядото на търновския кмет Т. Фъртунов

Няма коментари:

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Последвайте блога