Из книгата на Йордан Кулелиев-1942г.
Старата църква „Св. св. Константин и Елена“ се е намирала югоизточно от сегашната, в двора на Търговската гимназия. Кога е съборена тази вековна светиня, нямаме положителни сведения. От запазените църковни регистри научаваме, че в нея се е служило и са се извършвали разни християнски треби: кръщаване, венчаване, опяване на покойници и пр. до освещаването на новопостроената църква, което се извършило на 7. X. 1873 година. Последната служба в старата църква е била на 5 октомврий, в който ден са кръстили две деца: едно момче и едно момиче. След това е преустановено служенето в старата църква. Безспорно, новата църква е получила за своята украса и нужди разни дарения, но все пак голяма част от инвентаря на старата църква е преминал и в новата. След отнемането ѝ на всички важни и ценни принадлежности, последвало и събарянето ѝ. Кога е извършено разрушаването ѝ, за да се разшири двора на училището и църквата, не ни е известно. А следвало е да се отбележи в църковната кондика последните дни на старата светиня, която векове е сгрявала душите и сърцата на вероющите наши махаляни. Нещо повече, трябвало е да бъде фотографирана, преди събарянето ѝ, за да остане за спомен на бъдните поколения. Ако днес бихме разполагали с подобна фотография, колко би ни услужила при определяне нейния външен вид и архитектура. Наистина, имаме още живи хора, които я помнят, които са се черкували в нея, палили са своите свещици, отправили горещи молитви към Бога, към Иисуса Христа, Св. Богородица и разните светии, но колко бледи са спомените им за същността на самата църква, спомени, запазени случайно в съзнанието им. Но все пак, при липса на автентични сведения, от техните спомени узнаваме, че старата ни църква е била по малка от сегашната. Била е еднокорабна и без купол, без камбанария и без притвор. От двора на църквата, по няколко стъпала, се е влизало в самата църква (наоса). Входната врата е била откъм западната част. Пред входа е имало дърво (салкъм), на което е било окачено клепалото на църквата. Понеже ние приемаме, че църквата води началото си от второто българско царство и то като параклис, ще приемем и установените научни истини за тези църкви, водещи началото си от тази епоха. Така, г-н И. Мавродинов твърди, че без притвори първоначално са строени църквите № 17 и 18 на Трапезица, а после им е прибавен притвора. Без притвор е църквата „Св. Георги“ в местността „Кайлъка“ в Плевен; параклисът в Мадарската крепост; параклисът „Св. Димитър“ в с. Слокощица (Кюстендилско), малкият параклис въ с. Беренде (Царибродско), издигнат по желание на цар Ив. Асен II, в който параклис е имало запазен изографисан образът му. Също и църквата „Св. Иван Предтеча“ в Станимъка, малка еднокорабна църква без притвор. Без притвор е и църквата „Св. Константин и Елена“ в Охрид, която е от XIII — XIV век, според проф. Б. Филов. Църквата „Св. Иван Богослов“, също в Охрид, "Св. Иван" в Месемврия, църквата на Земенския монастир и пр.
Старата църква „Св. св. Константин и Елена“ се е намирала югоизточно от сегашната, в двора на Търговската гимназия. Кога е съборена тази вековна светиня, нямаме положителни сведения. От запазените църковни регистри научаваме, че в нея се е служило и са се извършвали разни християнски треби: кръщаване, венчаване, опяване на покойници и пр. до освещаването на новопостроената църква, което се извършило на 7. X. 1873 година. Последната служба в старата църква е била на 5 октомврий, в който ден са кръстили две деца: едно момче и едно момиче. След това е преустановено служенето в старата църква. Безспорно, новата църква е получила за своята украса и нужди разни дарения, но все пак голяма част от инвентаря на старата църква е преминал и в новата. След отнемането ѝ на всички важни и ценни принадлежности, последвало и събарянето ѝ. Кога е извършено разрушаването ѝ, за да се разшири двора на училището и църквата, не ни е известно. А следвало е да се отбележи в църковната кондика последните дни на старата светиня, която векове е сгрявала душите и сърцата на вероющите наши махаляни. Нещо повече, трябвало е да бъде фотографирана, преди събарянето ѝ, за да остане за спомен на бъдните поколения. Ако днес бихме разполагали с подобна фотография, колко би ни услужила при определяне нейния външен вид и архитектура. Наистина, имаме още живи хора, които я помнят, които са се черкували в нея, палили са своите свещици, отправили горещи молитви към Бога, към Иисуса Христа, Св. Богородица и разните светии, но колко бледи са спомените им за същността на самата църква, спомени, запазени случайно в съзнанието им. Но все пак, при липса на автентични сведения, от техните спомени узнаваме, че старата ни църква е била по малка от сегашната. Била е еднокорабна и без купол, без камбанария и без притвор. От двора на църквата, по няколко стъпала, се е влизало в самата църква (наоса). Входната врата е била откъм западната част. Пред входа е имало дърво (салкъм), на което е било окачено клепалото на църквата. Понеже ние приемаме, че църквата води началото си от второто българско царство и то като параклис, ще приемем и установените научни истини за тези църкви, водещи началото си от тази епоха. Така, г-н И. Мавродинов твърди, че без притвори първоначално са строени църквите № 17 и 18 на Трапезица, а после им е прибавен притвора. Без притвор е църквата „Св. Георги“ в местността „Кайлъка“ в Плевен; параклисът в Мадарската крепост; параклисът „Св. Димитър“ в с. Слокощица (Кюстендилско), малкият параклис въ с. Беренде (Царибродско), издигнат по желание на цар Ив. Асен II, в който параклис е имало запазен изографисан образът му. Също и църквата „Св. Иван Предтеча“ в Станимъка, малка еднокорабна църква без притвор. Без притвор е и църквата „Св. Константин и Елена“ в Охрид, която е от XIII — XIV век, според проф. Б. Филов. Църквата „Св. Иван Богослов“, също в Охрид, "Св. Иван" в Месемврия, църквата на Земенския монастир и пр.
В кабинета на г-н на кмета в града ни има голяма фотография на В. Търново от 1850 година. На тази картина е видно старата църква, която е без купол и камбанария, белосана и изглежда обикновена постройка за живеене. Ако и през 1830 год. да е извършен ремонт, той не е променил външният вид на църквата. Турската власт лесно е разрешавала поправки на съществуващи (стари) църкви и параклиси. В архивата на „Св. Преображенския монастир" е запазен ферман, издаден през 1832 год. от Султан Махмуд Хан, в който е казано : „Ако старата църква в някои град се разнебити, могат ли раите в този град да поправяте нещо в нея. — Отговорът е — могат". Това не било противно на Шерията. Това за външния вид. Що се отнася до вътрешното и разпределение и украса, ще кажем, че въ нея е имало две отделения: мъжко и женско. Г-жа Поликсена Ив. Бачоварова, родена в 1849г., майка на бившия директор на м. гимназия Хар. Бачоваров, която е сега на 92 години, казва: „Църквата беше на два етажа: горе стояха жените, а долу мъжете. Жените гледаха през кафези (рашетки) долу в църквата. Г-жа Зафири Т. Бостанджиева, родена през м. април 1857, която е сега на 84 години, казва: „Тронови имаше горе и долу и се закупуваха, както и сега. Имаше два клира, един олтар. По-рано се е служило на гръцки, но в наше време, когато аз се учех в девическото училище при църквата, в църквата се служеше на славянски, а в училището се преподаваше само на български“.. Кина х. Петкова, която помни много важни нeща из миналото на града ни, също казва, че църквата имала и балкон и там стояли жените.
Старите църковни богослужебни книги, които са били на гръцки език, са били захвърлени, като непотребни. Едно лице ги взело и понесло из улиците. Вижда ги директора на Народната библиотека в града ни Г-н Пенчо Крусев и ги купува за библиотеката. От описа на гръцките книги при народната библиотека, направен от Г-н Илия Кожин, научаваме, че от църквата „Св. Константин“ са изнесени следните гръцки книги:
1) Миней за април — август, съдържащ цялото последование с добавление празнични служби. Във Венеция— 1761 год.
2) Миней за август, съдържащ подобаваща служба с добавление на службите в празнични дни. Венециия— 1777 год.
3) Миней за май—съдържащ последование на службите с добавление на празнични служби. Венеция — 1778 год.
4) Миней за м. ноемврий, съдържащ последование и добавление на празничните служби. Венеция 1801 год.
5) Миней за февруарий, съдържащ подобаващо последование с добавление празнични служби. 1802.
6) Миней за юлий, съдържащ подобаващо последование с добавление на празничните служби. Венеция 1805 г.
7) Октоих от 1802 год.
Проф. Ив. Снегаров цитира следното от спомените на П. Кисимов, брат на Евгени Кисимова, чийто дом и семейство са влизали в състава на енорийската ни църква Св. Константин" :
„П. Кисимов ни уверява, че в Търново по онова време (между 1830 и 1840г.) в всичките църкви се е чело и служило на гръцки от свещеници търновци и от околните села (Лясковец, Беляковец, Самоводене и др ). Гръцкият език е бил проникнал в висшето градско общество. Всички, напр. в църквата „Св. Константин" изговаряли „Кирие елейсон“ или други кратки гръцки молитви, заучени от слушане, но без да разбират значението им. Ако и думата „грък“ да е станала синоним на гражданин, а „българин“ — на селянин, но гражданите изобщо не са знаели гръцки". (П Съч 1 стр. 9. 10). Дори около 1848 и 1850г. имало благочестиви граждани, които не разбирали нищо от гръцки, но по навик искали да се извършил богослужението на гръцки език“. (стр. 534) — Снегаров цитира от П. Кисимов.
Щом църковната служба се е извършвала на гръцки език, то и църковната преписка и архива при същата църква ще да са били водени на гръцки език. Това най-добре се вижда от запазената стара църковна кондика от 1823 година, водена на гръцки език, от която, според превода на Г-н Илия Кожин, бивш учител по класическите езици при тукашната мъжка гимназия „Св. Кирил“, научаваме, че първо в кондиката е записано текстуално митрополитското окръжно, с което се повелява при всяка църква в епархията му да се заведе подобна кондика, в която да се впише всичкия инвентар на църквата, нейното движимо и недвижимо имущество и текущите ѝ приходи и разходи. За това окръжно на Търновския митрополит Иларион Критски, споменува и проф. Йордан Трифонов в своята книга — История на града Плевен, стр. 106, понеже през него време градовете Плевен и Враца са влизали в състава (диоцеза) на Търновската епархия. Понеже самото окръжно от 1823г. представлява за нас голям интерес, като исторически документ, ние предаваме значителна част от него, според превода на г-н Ил. Кожин.
Съдържание: Начало на църквата "Св. св. Константин и Елена“
Старата църква „Св. св. Константин и Елена“
Старата кондика
Икони при старата църква
Старата плащаница
Надгробни плочи
Построяване на нова църква през 1872 г.
Новият иконостас от 1872 г.
Митрополит Панарет Рашев
Възстановяване на църквата след земетресението на 1.VI.1913 г.
Освещаване, преименуване и дарители на новата църква
Възпоменателни плочи
Почетни и благодетелни енорияши
Свещенослужители, църковни настоятели, певци и хорове при храма
Съдържание: Начало на църквата "Св. св. Константин и Елена“
Старата църква „Св. св. Константин и Елена“
Старата кондика
Икони при старата църква
Старата плащаница
Надгробни плочи
Построяване на нова църква през 1872 г.
Новият иконостас от 1872 г.
Митрополит Панарет Рашев
Възстановяване на църквата след земетресението на 1.VI.1913 г.
Освещаване, преименуване и дарители на новата църква
Възпоменателни плочи
Почетни и благодетелни енорияши
Свещенослужители, църковни настоятели, певци и хорове при храма
Няма коментари:
Публикуване на коментар