четвъртък, 31 май 2018 г.

Начало на църквата "Св. св. Константин и Елена“

В летописната книга при църквата „Св. св. Константин и Елена" бившият енорийски свещеник Елефтер поп Димитров е написал, че църквата води началото си от второто българско царство. „Най-напред, пише той, като параклис, а по сетне в 1830 год. е поправена“. За да пише така енорийският ни свещеник, ще е имал известно основание. Първите интересни сведения за миналото на църквата той е научил от своя баща, който през 1830 год. е бил първа година учител в Търново, и след 1850 год. учител пак в Търново, а по после и свещеник при църквата Св. Константин и учител в девическото училище при същата църква. Дохождането му за учител в Търново и то в метоха на Преображенския монастир през 1830 год. съвпаднало с извършения ремонт над църквата, което той запомнил и отпосле разказвал на мнозина, между които и на сина си свещ. Елефтер поп Димитров. За нас, в случая, е важно твърдението, че църквата ни е съществувала и преди 1830 година. Същото твърдение ние срещаме и у Отца Неофита Хилендарски (Бозвелията), който в своята книга „Краткое политическое землеописание за обучение на Болгарското младенчество“, печатана в Крагуевце през 1835 година, пише:„Терново или Тринова е бил царствующий град, столнина на Болгарските царие и в сред Болгарията е. Сказват защо и у старо време са наричали и Трапезонд или царска Трапезица.
У старо време имал 40 църкви, а нине остали токмо 9:
1. Святаго Консгантина
2. Пресвятия Богородици
3. Митрополитската, която никога била и патриаршеска, — святих Апостолов
4. Св. Димитрия — срещу Митрополитската, приз Янтра и е срутена, в която патриарх Йоаникий болгарски вЪ.енчал помазал на царство Болгарское Асеня царя Болгарскаго
5. Св. Геория, в табашката махала
6. Св. Петка — тамже
7. Св. 40 мученик, която е отсам реката и е потурчена, у нея са намерва гроба на святителя и перваго просветителя Савви Сербскаго — и св. мощи целокупни на святителя Илариона Менгликскаго — сказа нам един древоделец—който работил у тая суща църква защо видел и прочел много надписи с словенски словия — и множество книги списани, коженнии — и как е св. олтар каменозазидан
8. Св. Параскева Болгарска, която е църква в Исаря, потурчена, оловопокрита, сказват защо и нейния олтар е зазидан.
9.    Храм Св. Вознесение".
И О. Неофит Хилендарски (Бозвелията), като пише, че „у старо време градът имал 40 църкви, а нине (сега) остали токмо 9, и на първо място поставя „Св. Константин", с това и той иде да признае, че енорийската ни църква води началото си от второто българско царство.
Проф. Ив. Снегаров в своята статия „Старият търновски църковен кодекс, печатана в годишника на Софийския университет, VI — Богословски факултет, на стр. 26 изнася един документ — свидетелство, издадено през м. декемврий 1822 год., на който документ са се подписали, между другите лица, и четиритех свещеници при църквата „Св. Константин“, а именно:
Свещ Никола I чредник на Св. Конст.
Никола II    
Георий III Иоан IV 
Иеромонах Кирил- на Възнесение 
Свещ. Иоан    „ Св. Богородица
Никола от Митрополията
От този документ ние научаваме, че нашата църква „Св. Константин“ е била енорийска църква с четири енорийски свещеници още през 1822 год. Пак в тази статия на стр. 28 същите енорийски свещеници са се подписали за свидетели, както и други първенци от града, на едно свидетелство, издадено от Търновската митрополия, с дата 26. VI. 1826 година. През 1832 година единият от тези енорийски свещеници се поминал. То Св. Търновска Митрополия назначила новоизбрания свещеник за овдовялата махала поп Марин от Арбанаси. От тези три документа ние виждаме, че нашата църква през 1822г. е била енорийска църква и то с твърде обширна енория, разделена на четири махали, и всяка махала си е имала и свое наименование. В статията „Стария Търновски църковен кодекс“, печатана в годишника на Богословския факултет, проф. Ив. Снегаров изписа имената на някои от тези махали, а именно: махала „Анатик“, махала „Патрик“ и пр. В нашата енория е влизала и част от Дервенската махала. Тази широта на енорията ни е добивана постепенно. Като се има предвид, че градът ни се разширявал от изток към запад, че по време на второто българско царство той е бил само по хълмовете „Трапезица“, „Царевец“, „Къс хисар“ и в Асенова махала, а след това през робската епоха се започва разширяването по сегашното му местоположение към запад, ще приемем, че първоначално нашата църква е била параклис, издигнат на това гористо място, срещу монастирът „Св. Богородица“ Одигитрия" (пътешественица), намираща се в „Св. Гора". Че е имало подобна църква, посветена на името на равноапостолите "Св. Константина и Елена“ намираме потвърждение и в творенията на Патриарха Евтимий. Между многото му похвални слова, той е написал и „Похвално слово на царица Елена и цар Константин написано по поръка на цар Иван Шишман. И това похвално слово той ще да го е написал по случай храмовият празник— 21 май/3 юни — когато, е служил и произнесъл историческото си похвално слово.
Проф. Ив. Дуйчев в статията си — Държава и църква в средновековна България — пише: „Патриарх Евтимий на няколко места признава, че, за съставянето на едно или друго от своите църковно-нравоучителни произведения, е бил подтикнат от самия цар Иван Шишман. Знаем, че през време на второто българско царство в града и околността е имало много църкви и монастири. И между тези многобройни църкви и монастири е било наложително да има една църква, посветена на многозаслужилите на християнството цар Константин и царица Елена.
Толкова повече, че в Охрид, столичен град през време на първото българско царство, е имало храм, посветен на равноапостолите Константина и Елена. Според твърдението на проф. Б. Филов, тя датира от XIII — XIV век. „Тя, наистина, изглежда да е от XIII век., пише Н. Мавродинов. Защо да не приемем, че и в новата българска столица подобава да се издигне поне един параклис в тяхна чест? И това издигане да е дело на български патриарх?
Г-н проф. Ив. Дуйчев на друго място в поменатата му статия пише: „Българските духовници са изтъквали пред средновековните ни царе, като образ на идеален господар, Константин Велики или за образ на идеална царица—императрица Теодора, възстановителката на иконопочитанието във Византия—две личности, които са били познати тъкмо със своето голямо участие в живота на църквата". В стенописния календар в църквата „Св. 40 мъченици“ от 1230 год. има образите на Св. Константин и Елена, изрисувани в м. май, 21, когато е денят на тяхното чествуване. В построената църква в Милешевския монастир от сръбския крал Стефан Владислав (1233 — 1242), женен за Белослава, дъщеря на Ив. Асен II, почива тялото на сръбския архиепископ Св. Сава, починал в Търново през 1235, а на следната година пренесено в Милешево. В притвора на тази църква, наред с ликът на Ив. Асен II, на сръбското кралско семейство, са и ликовете на Св. Константин и Елена. Всичко процитирано иде да засили твърдението ни, че нашата енорийска църква води началото си от второто българско царство, първоначално като параклис. Този параклис е бил дело на някои от българските патриарси и е носел името патриаршески параклис..
Когато Търново бива завладяно от турците и населението почва да строи къщите си по хълма и над скалите на Янтра, народната памет е продължавала да нарича запазения параклисъПатриаршески, а по турски "Патриков", а образуваната нова махала от новите преселници да се нарича със същото име патриаршеска или патрикова, или „Патрик махлеси“. Това име "Патрик махлеси" ние четем в запазените регистри при църквата от 1867г., а също и в кондиката на църквата от 1872 година.
Каквото и тълкуване да даваме за произхождението на съществующата между другите махли и "Патрик махлеси" патришката махла (че църквата е строена от патриарх, че в нея е погребан патриарх, или е живял тук патриарх и пр.), се в основата на това тълкувание ще поставяме образа и делото на неизвестния ни патриарх при търновската патриаршия. Що се отнася до втората махала, наричана „Анатик“, и тук се допущат разни тълкувания. Според проф. Ив. Снегаров, думата „Анатик“ съответствува на гръцката дума „анатики", което значи приношенние, дарение за църквата. Ние разширяваме това пояснение с предположението, че тези къщи по рано са влизали в състава на съседната църква „Св. Богородица“, (сега катедралната) а после подарени, присъединени към нашата. В по далечното минало главната църква в Търново е била църквата „Св. Константин и Елена“ и като такава е трябвало да има и повече приходи. При нея е открито и първото гръцко училище, което е било смесено. После мъжкото отива при църквата „Св. Богородица“, а девическото остава при църквата „Св. Константин“ и такова си е останало до Освобождението- 1877 - 78 год. 
Съдържание:
Старата църква „Св. св. Константин и Елена“
Старата кондика
Икони при старата църква
Старата плащаница 
Надгробни плочи  
Ако оценявате труда ми и желаете да направите дарение, благодаря Ви!
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар