Роден е във Търново през 1846 г. През 1875 г. завършва медицинско училище и Факултета по медицина и фармация в Букурещ. След това работи в аптеката към болницата „Св. Панталеймон“ в Букурещ. Славков дава лекарства и превързочни материали на четата на Христо Ботев. Взема участие в Сръбско-турската война от 1876 г. и Руско-турската война от 1877-1878 г. След войната работи в общинската аптека в Търново и Горна Оряховица. От 1893 г. е кмет на Търново. В периода 1892 – 1893 е министър на правосъдието, а след това и министър на земеделието. Панайот Славков е председател на Петото (1889 – 1890) и Шестото ОНС (1890 – 1892). От 1893 г. е избран за кмет на Търново. Подвизавал се е като верен стамболовист и доживява до 78-годишна възраст. Починал е на 10 март 1924 г. в Търново.
При едно от посещенията на Фердинанд в Търново кметът на града Панайот Славков му подарява хълма, след което прави шеметна политическа кариера. Той е подпредседател на V ОНС, после председател на същото и следващото народни събрания. Последователно става министър на правосъдието и министър на труда и земеделието.
За него д-р Сава Русев в книгата си "Спомени и анекдоти за великотърновци" пише: "Бивш министър, след това кмет на Търново. Имал аптека на Баждарлък, която се казвала аптека «Пчела», и хубава къща на Кая баш. Когато идвал в Търново, цар Фердинанд спирал в къщата на Славков или на Преображенския манастир, където имало запазена стая за него специално. Славков бил богат и бездетен, много горд и сериозен. От къщата до аптеката разстоянието било 200 метра. Отивал си с файтон, много рядко пеш и то ще пристъпя бавно, важно, с бастун в ръка по средата на улицата. Комшия до аптеката му бил Фурнаджиев, който имал бакалница. На Славков му харесали черешите, които продавал Фурнаджиев, и му казал да премери два килограма. Като взел черешите, казал: «После ще ти платя.» Фурнаджиев му отговорил: «На вересия не давам, господин Славков!» Славков се ядосал много, защото за два килограма череши му нямат доверие. После, като се успокоил, казал: «Ашколсун, богат търговец ще станеш.» И наистина Фурнаджиев забогатял и си купил дюкян на главната улица със стаи за живеене.
Славков имал аптека в Горна Оряховица, след това се преместил в Търново. Бил кум на Сребров-адвокат, прокурор, председател на Окръжния съд, минавал за царски човек."
Източници: Протокол на извънредната сесия на Великотърновския общински съвет от 23 юни 1937 г., книга "Спомени и анекдоти за великотърновци"- Сава Русев
При едно от посещенията на Фердинанд в Търново кметът на града Панайот Славков му подарява хълма, след което прави шеметна политическа кариера. Той е подпредседател на V ОНС, после председател на същото и следващото народни събрания. Последователно става министър на правосъдието и министър на труда и земеделието.
За него д-р Сава Русев в книгата си "Спомени и анекдоти за великотърновци" пише: "Бивш министър, след това кмет на Търново. Имал аптека на Баждарлък, която се казвала аптека «Пчела», и хубава къща на Кая баш. Когато идвал в Търново, цар Фердинанд спирал в къщата на Славков или на Преображенския манастир, където имало запазена стая за него специално. Славков бил богат и бездетен, много горд и сериозен. От къщата до аптеката разстоянието било 200 метра. Отивал си с файтон, много рядко пеш и то ще пристъпя бавно, важно, с бастун в ръка по средата на улицата. Комшия до аптеката му бил Фурнаджиев, който имал бакалница. На Славков му харесали черешите, които продавал Фурнаджиев, и му казал да премери два килограма. Като взел черешите, казал: «После ще ти платя.» Фурнаджиев му отговорил: «На вересия не давам, господин Славков!» Славков се ядосал много, защото за два килограма череши му нямат доверие. После, като се успокоил, казал: «Ашколсун, богат търговец ще станеш.» И наистина Фурнаджиев забогатял и си купил дюкян на главната улица със стаи за живеене.
Славков имал аптека в Горна Оряховица, след това се преместил в Търново. Бил кум на Сребров-адвокат, прокурор, председател на Окръжния съд, минавал за царски човек."
Източници: Протокол на извънредната сесия на Великотърновския общински съвет от 23 юни 1937 г., книга "Спомени и анекдоти за великотърновци"- Сава Русев
Няма коментари:
Публикуване на коментар