Големият интерес към нашето училищно дело от преди освобождението ме принуди на 23 август 1928 год. да подиря една среща с нашия стар и известен съгражданин х. Тодор Ст. Фъртунов. Намерих го в добро разположение, казах му желанието си и той ми каза:
— Най-напред се учих при даскал Георги Коджов (Старият и многоизвестен учител на търновци, Георги Ив. Коджов, е роден на 2. III. 1832 г., а умрял на 31. ХII. 1891 г. Погребан, в двора на църквата „Света Богородица“). Той ни учеше в къщата си, която се намира срещу църквата "Св. Спас". Седяхме на дъски край стената учехме началний буквар: аз, буки, веди, глаголи... Не пишехме нищо. Носехме по едно дърво и плащахме по 30 гроша месечно.
Освен него в къщи учеше и даскал Иванчо — Морското пати го наричаха. На пясъка писах, когато се учих при църквата "Св. Никола". Даскал Никола Златарски ни учеше по взаимната метода.
— Дядо Тодоре, кажи ми нещо повече за учителя Никола Златарски!
—Той работи и в Митрополията. Бе разумен човек. Отличен учител и църковен певец.
— Кои други учители си спомняш още?
— Даскал Давид учеше и на псалтикия. Даскал Пеню учеше само момичетата. Женското училище бе на ляво, а мъжкото на дясно, като излизаме от стълбата. И аз учих църковно пение при Даскал Михаил от Долна-махла. При него оставах и да спя. Усърдно се учих и той всеки ден ми преподаваше нов урок. От 10 до 15 годишна възраст се учих. Тогава биеха на фалага. Запираха немирни ученици. Черняха лицата им с мастило и ги развеждаха из улиците, като един ученик викаше, каква беля са направили. Понякога виновният ученик покачваха на магаре и го развеждаха из улиците.
Бащи ми беше бакалин в с. Дол. Липница. И там съм се учил.
Когато в Търново убиха х. Минча, аз бях в село.
Избягах от село и дойдох в Търново. Герги Касапина ме настани терзия при бай Коста, бащата на Мих. Сарафов. За шест месеца аз станах калфа. Първи хак — една година—300 гроша, втори хак—600 гроша, трети хак стоях само шест месеца и станах самостоятелен терзия. После станах търговец на манифактурни стоки. Имах свой дюкян, гдето е дюкяна на Бр. Николови. Ходил съм и в Цариград за стоки. През Освободителната война бях доставчик на хляб за руската войска. След това пък станах търговец на църковни одежди и църковни принадлежности. За доставката на такива съм ходил няколко пъти в Русия. С вагони съм товарил стоки от Синодалната типография: църковни книги, църковни одежди, камбани и др.
Дюкян с подобни стоки държах на Баждарлък. Чрез свои плащани хора разнасях и продавах тези църковни принадлежности навред из България, Тракия и Македония. През 1881 г. бях в Москва, когато бе коронацията на руския император Александър III. През 1886 г. ходих на хаджилък в Йерусалим. Два пъти съм ходил в Св. Гора.
— Дядо Тодоре, ти си много ходил, много си страдал. Твоят живот е цяла Одисея. Освен в Русия, Йерусалим, Атон, ти си обиколил цяла България, Тракия и Македония. Ако обичаш, кажи ми как стана печатар?
— И в тази ми работа бях подтикнат от желанието си да бъда полезен на нашите църкви. Купих печатарска машина, с която и днес си служат в печатницата, от търновския печатар г-н Панайотов. Сливенски букви за чер и червен печат изписах от Виена, защото първата книга, която реших да печатам, бе църковния Типик.
Напечатването на тази книга не бе лесна работа. За изпросване разрешение от Н. Блаженство Екзарх Иосиф I ходихме с учителя Недю Жеков в Цариград.
От там преписката се препрати до „Св. Синод“. От Св. Синод имам официално писмо № 84 от 2 юлий 1890 год.
Ето съдържанието на писмото:
„Св. Синод в заседанието си от 27 юний т. г., протокол XXIX изслуша екзархийското писмо от 6 юний т. г. под № 922, с което Негово Блаженство бе изпратил преписката по прегледания от Духовната цензурна комисия Типик на Великата Христова в Цариград църква, преведен от покойния иеромонах Неофит Рилски и представен за ново препечатвание от вас с прибавка към текста и следванието по службите на Преподобна Параскева, Св. Иван Рилски, Св. Иларион Мъгленский, Св. Мъченик Георги Софийски и Св. Кирил и Методий.
Св. Синод, като взе предвид, че вий сте се съобразили напълно с указанията на Духовната цензурна комисия и като намери, че тая книга така изменена ще може с полза да се употребява, като ръководство по всичките църкви в екзархата, реши: Позволява Ви да препечатате с измененията и поправките внесени от Св. Синод поменатия Типик, с условие, че препечатването му ще стане под ръководството на съставителя му Г-н Жеков“.
Типикът отпечатахме в 4000 екземпляра и освен него, почнахме и Житията на светиите в пълен превод от месец септемврий до месец март 1—17 ден. И от тази работа загубих.
Най-после, уморен от многото несгоди в живота, оставих се от каквато и да е работа и сега живея при сина си Стефана.
Горещо поблагодарих на дядо Тодора за голямата откровеност, с която разкри живота си, и си излязох.
От тогава до 18 март 1935 год., когато го срещнех, все си спомнеях за нашия разговор. Вестта, че той веч се прости с живота и отива при Бога, в Когото силно вярваше, ме дълбоко натъжи и застави да изнеса в негова памет настоящите бележки. Той почина на 18 март н. г. на 95 год. възраст.
Бог да го прости!
Прочетете още за кмета Тодор Фъртунов
Няма коментари:
Публикуване на коментар