Паметник "Майка България"

Снимка- ДА- В. Търново

На 6-ти май 1935 г. /Гергьовден/ се открива Паметник на падналите войни в четирите войни: Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., Сръбско-българската война 1885г., Балканските войни 1912-1913 г. и Първата световна война 1915-1918г. Наричан е първоначално „Паметник на победите”, а днес е известен като „Майка България”. 

Началото е поставено на 9 март 1926 г., когато по инициатива на дружеството на запасните офицери „Бунар Хисар”, е създаден Комитет за въздигане на паметник на всички войни, паднали за освобождението и обединението на българското племе. За място е избран центъра на Марно поле в Търново, а Общинският съвет на града отстъпва безплатно терена. За паметника в общински вестник "Велико Търново" от 1935 г. пише: 

"Издигнат е на площада Марно-поле. Има височина 17 м., а основа 14,30 метра. Паметникът включва: една площадка (основа), до която се стига с четири противоположни стълби от по четири стъпала. В четирите ъгъла площадката включва градинки, оградени откъм нея с каменна ограда, а от външната страна с нисък бордюр. Пръв цокъл шилиран напречно. Втори ставен цокъл, на който в ъглите са поставени бронзови релефи, с които са застъпени епизоди от последната война, кавалерийска атака, пехотна атака, картечно отделение в бой и артилерийско отделение на позиция. В средата на лицевите страни на двата цокъла са врязани четири портални кулички, носещи годините на четирите войни. Порталите водят към един общ параклис. В средата ще бъде построен мраморен саркофаг, в който ще бъдат положени костите на паднал войник търновец. Костите ще бъдат постоянно осветени. Порталите са притворени с железни врати—църковен стил, над които висят бронзови венци. От двете страни на порталите се издигат пилони, завършващи с блюда, в които при откриването и при тържествени случаи (бойни празници, годишнини и т. н.) ще дими тамян и измир.
Архитектурното съчетание на двата цокъла с прикрепените четири портални кули на паметника заедно с издигащата се върху тях централна кула, символизират еднаквите усилия на българския воин в четирите войни за една и съща кауза — обединението на българския народ. 

Над всеки параклис, прикрепен до централната кула, са поставени единични или групи от две фигури, които дават пълна представа за платоническия дух на героите. За да се подчертае най-светият девиз, с който умираха Великотърновци и въобще българските войници: "Преди всичко България", сложена е на централната купола на паметника женска фигура, олицетворяваща майка България, коленичела с десния крак, с наведена глава, държаща в дясната си ръка наведено бойното знаме, а с лявата поднася лаврово клонче — израз на почит и признателност към паметта на достойните ѝ синове, Великотърновци. Така съчетан паметникът, гледан от всички страни, от близо и далеко, със своята обща фасада, която дава великолепен ансамбъл, идейността в архитектурата и скулптурата, действува на окото поразително и грандиозно. Архитектурната част на паметника е изработена от желязо-бетон, облицован с шеремешки камък. Скулптурната част е от бронз. Паметникът е изработен от скулптора Светослав Йоцов, който е родом от гр. Враца. Свършил художествената академия в Лайпциг. Следвал, между другото, Кунц гевербе шуле (художествено индустриално училище). Ученик е на известните германски скулптори: професорите Щаин и Макс Клингер. На търновци е познат, освен с паметника на падналите воини, още с изработката бюста на Д-р Витанов, поставен във В.Търновската Държавна болница, гробницата на х. Славчеви, намираща се в нашите градски гробища. Освен това, г-н Йоцов е взел най-голямата премия за изработване проекта за Шипченския паметник: най-голямата награда за проекта — паметник за Съединението в Пловдив, станало през 1885 година. Автор е и на много частни паметници, между които и на бюста на първия председател на Софийската Търговско-Индустриална камара — покойния Ив. Грозев." Този текст е написан 1935 г. и се вижда, че първоначалният замисъл за някои детайли е променен.
При самото откриване внушителната композиция е заобиколена само с голяма тревна площ, която по-късно се превръща в чудесна градина и става най-познатият ориентир за великотърновци и гостите им. Известният търновец Леон Филипов е автор на проекта на металната оградка, която съществува и до днес, а Антони Новак през 1936 г., с помощта на Общината, прави общото залесяване на градината. Видът на короната на Майка България е взет от българските царски ордени. Тази корона се появява за първи път през 1893 г. по повод на сватбата на княз Фердинанд Сакс Кобург Гота с принцеса Мария Луиза Пармска и остава в българската хералдика до 1944 г. като корона на царстващата династия в България. Фигурира в личния герб на Фердинанд I и Борис III и върху царските ордени, присъждани от тях. Със закона за българския държавен герб от 1930 г. короната става част от герба на Царство България. 

След Девети септември 1944 г. короната е свалена от главата на Майка България, тъй като е считана за символ на монархията. Но след политическите промени от 1989 г., е върната на старото ѝ място. По повод на 100-годишнината от Балканската война 25-килограмовата корона е реставрирана и позлатена и на 1 ноември 2012 г. е поставена в този вид на паметника.
Източници: Общински вестник "Велико Търново" от 1935 г. и К. Гербов

Прочетете още- Основаване на Комитет и построяване на паметник на "Падналия войн"

Картина на Борис Денев

 

 

 

 

ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ АЛБУМА

 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ