В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Икони при старата църква

Из книгата на Йордан Кулелиев-1942г.
Когато влезете в сегашната църква, погледът ви веднага е привлeчен от олтара. Той е нов, с нова конструкция и нови икони. Има нещо особено в неговата направа, което рядко се среща по другите църковни иконостаси, и заслужено е привлякъл вниманието ви. Но, отправите ли поглед към северната стена, възлезете ли на балкона, влезете ли в камбанарията, в олтара, навред ще забележите поставени и изоставени икони. Това изобилие на икони подсказва, че те са остатък от минало време. И наистина, разгледаме ли по-внимателно тези изоставени икони, ще открием, че едни са останали от най-старата ни църква; други от построената през 1872 година, а трети, най-новите, които сега са на темпото, и спират погледа на всички ни.
Най-старата датирана икона е от 1808 година— Иисус Христос, рисувана, според мнението на г-н Н. Мавродинов, от зографа Папа Витан от Трявна. От този български художник-зограф, живял по времето на Отца Паисия, може би е имало и има и други икони, но поради преголямата му скромност, не носят името му. Посочената икона се пази в олтара на църквата. Тя има размери на широчина 62см., а на дължина 101см. От същия иконописец има една икона и в музея при читалище "Надежда“. От запазените икони, останали от старата ни църква, най-добре са проучени и вярно посочен авторът им, са четирите икони, рисувани от художника Николай Павлович. Две от тези икони са поставени на балкона в църквата ни, като ненужни, и стоят неизвестни за голяма част от енорияшите ни, че те са дело на първият български академик-художник: иконите Св. Богородица и Св. Николай.
На 24. IX. 1941г. църквата ни бе удостоена с посещението на именития наш съгражданин и художник Г-н Борис Денев. Разглеждайки иконостаса, множеството икони, той спря повече вниманието си на двете посочени икони на Н. Павлович и каза:" Тези икони са рисувани от едно и също лице, от академик, от художник-любител, а не от истински художник-иконописец. Те са рисувани с маслени бои.“ Те са рисувани на дъски и имат размери на широчина 76 -78см., а на дължина 139 — 137см.
На 24. X. 1241 год., петък, след обед, Г-н Никола Мавродинов, уредник на художествения отдел при Народния археологически музей— София, придружен от Г-н Тодор Николов, учител по история при м. гимназия „Св. Кирил“, и завеждащ търновските старини и музея при читалище „Надежда“, и Г-н Леон Филипов, посетиха църквата ни и, разглеждайки иконостаса и иконите в олтара, откри и трета икона рисувана от Николай Палович. И тя е рисувана с маслени бои и има същите размери, както първите две. Г-н Т. Николов каза, че има и четвърта икона, „Св. Стефан“, която по-рано била поставена на иконостаса. Тази икона заедно с иконите „Св. 40 мъченици" и „Св. Архангел Махаил" са подарени от църковното настоятелство (прот. № 4 отъ 6 VI. 1937г.) на историческата църква "Св. 40 мъченици" и са поставени на иконостаса. И тази четвърта икона от Ник. Павлович има същия размер, както и другите три. След определяне на четирите икони, притежание на старата ни църква, рисувани от Николай Павлович, поставя се въпроса: Кога ги е рисувал? П. Р. Славейков в в. „Гайда“, год. 1, бр. 13 от 14 XII, 1863 год., като съобщава имената на настоятелите на в. ,Гайда“ в разните градове на поробена България (изброява 40 града) за Търново пише— „У Г-на Николая Павлович". Това посочване художника Ник. Павлович за настоятел на в. „Гайда“ показва уседналост, т. е., че той е бил в Търново на постоянно, или на продължително местожителство. И ще трябва да допуснем, че той през цялата 1863 година е бил Търновски жител. Според проф. В Златарски, той е бил в Търново и през 1862г., дошъл в града ни, за да открие художествено училище. И докато излезе и получи разрешение от турското правителство, той е рисувал, за да изкарва средства за живеене. И е рисувал светски портрети и църковни икони. На „Св. Константин"нарисувал 4 икони, на „Св. Богородица“ иконата „Възнесение“. А светски портрети е рисувал на доста хора. Между тях са и портретите на тогавашния търновски учител Никола В. Златарски и жена му. Тези портрети са от такава голяма художествена стойност, че синът, проф. Васил Златарски, ги бе дал на изложбата — Сто години българско изкуство. В Народната библиотека Търново има портрета на Анастас х. Николов, рисуван от Н. Павлович. В женското дружество „Радост“ има портрета на Г-жа Мария Ангел Попова, рисуван също от него. Тя е родена в 1843 год., омъжена през 1859 год, а рисувана през 1863 год, И този женски портрет е една голяма ценност, която дружеството пази като светиня. Рисувал е и Христо Петров Гунев, роден на 8 III. 1835 година, а починал на 11. XI. 1889 година. Рисунката е извършена в края на 1874 и началото на 1875г. Също е рисувал и Д-р Стат Антонов и др. Историографът на българските читалища Стил. Чилингиров в своята монументална книга — Българските читалища преди Освобождението — на стр. 519 пише: „Не отказва помощта си и на живописеца Ник. Павлович и откупува две картини, за да украси своето помещение“. Най-после считаме за необходимо да процитираме изнесеното във в. "Просветно единство" год. VIII. бр. 8 от 20. XI. 1941 год. за художниците Папа Витан и Николай Павлович, свързани с живота и историята на нашата църква: „За развитието на българския дух са допринесли много отлични и вдъхновени иконописци и светски майстори художници, имената на които днес се споменават само от специалисти и любители: Папа Витан, Молеровците. Цв. Николов, Димитър и Захарий Зограф, Станислав Доспевски, Никола Образописец, Николай Павлович и други, които имат не по-малка цена от имената на ония народни будители, които споменаваме толкова често.
С право казва един наш художник-историограф., напр., за делото на Николай Павлович: „Чрез изкуството си той спомогнал на народното дело, като чрез редица картини вдъхновявал сънародниците си. Цикълът Райна Княгиня“, „Аспарух минава Дунава“, „Цар Крум" и др. са изиграли подобна роля, каквато и историята на Паисия“. За Папа Витан и за тревненските родове художници-иконописци има в книгата „Трем на българското възраждане". За Николай Павлович ще кажем, че той е син на бележитият свищовски учител Христаки Павлович, дупничанина. Роден 1833г., починал в 1894г. Учил живопис във Виена 4 години и две години в Мюнхен, после в Дрезден, Париж. „Той е създал първите ни исторически картини, портрети и илюстрации от европейски стил. Бил е в близки връзки с Д-р П. Берон, Г. С. Раковски и П. Р. Славейков". 
Най-после, нека кажем нещо и за иконата на най-почитания български светител Иван Рилски (876- 946). Кой е авторът на тази икона, ние не можахме да открием. Тя е рисувана на липова дъска и има размери 64см. дължина и 46см. широчина. Почитта към „Св. Иван Рилски" сред нашия народ е хилядолетна. През 1946 година цяла България ще чествува хилядолетието от неговата блажена кончина. Търновци имат особеното задължение при това чествуване, като се знае, че мощите на светията са били пренесени от София в Търново през 1195 година от Цар Асен, който ги е поставил в специално построена църква на Трапезица. Тук мощите са престояли през всичкото време на второто българско царство (1186 — 1593г.) и тържествено пренесени от Търново в Рилския монастир през 1469 година и то с разрешението на турското правителство. Това пренасяне мощите на Св. Иван Рилски е описано в повестта на Владислав Граматик през 1479 год.) И в историческата църква „Св. Петър и Павел“, издигната от Цар Калояна през 1204год,, на десния стълб стенописно е изобразен „Св. Иоан Рилски". Най- стария стенописен образ на светеца се пази и до наши дни в тази наша светиня, останала от далечното и славно минало. Светецът е изобразен в цял ръст. С кръст в дясната ръка и с книжен свитък и с текст в лявата. На пръв поглед, той има вид на отшелник, наподобява образа на Св. Иоан Предтеча, с разлика, че е с едно живописно, царско облекло, с царска мантия. С Кирилица и с бели букви е написано: „Сти Ioанъ Рильскьi“. Освен тези икони, от старата ни църква има иконата Иисус Христос в размери широчина 60см , а дължина 85см. Този размер на главната икона от стария иконстас подсказва и големината на самия иконостас, а също и за височината на самата църква. И с право е твърдението на тези наши стари енорияши, които я помнят, че тя е била малка, сравнително със сегашната. Запазени са и около 10-на малки икони в размер 18 на 20см., които са бивали поставяни на иконостаса под големите икони, за целуване. Има една икона ,Св. Богородица“, подарена на 5. XII. 1860г., в размери 31 на 36см., на лицевата страна с текст на славянски: „Верою во единаго Бога.....", а на гърба името на дарителя е написано на гръцки език. Има и икона „Св. Николай“ в размери: дължина — 85см., широчина 60см. Тази икона е подарена от Николай х. Минчев. Има и други текст, написан с мастило на дъската, но е замацан и не може да се прочете. Следва: Старата плащаница
Грета Костова-Бабулкова
Ако оценявате труда ми и желаете да направите дарение, благодаря Ви!
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар