Из книгата на Йордан Кулелиев-1942г.
Почетни и благодетелни енориаши
В Заамвонната молитва, която свещеника чете в края на литургията, слушаме, между другото, и думите:
„Всяко добро даване и всеки дар е от Бога". Благодарение на тази църковна и историческа истина, виждаме за делото на Бога през всичките времена и народи да са се явявали ревностни служители на Божието дело и достойно оценени от Него и вероющите братя християни. На такива, според думите на Иисуса Христа: имената са написани на небесата. „Радвайте се, каза Той на 70-те ученици, че имената ви са написани на небесата" (Ев. Лука, гл. X, ст. 20).
И ние тук на земята, скромните служители на Божието дело, следваме Неговата повеля и отбелязваме имената на тези наши енориаши, които са имали възможност и по волята на Бога са поднесли в повече пред Божия олтар било нравствени усилия, било материални жертви.
Едните са записани като почетни енориаши, а другите
—като благодетелни.
Почетни енориаши
Към почетните енориаши на първо място поставяме строителите на новата църква през 1872 година. Те са: Иванчо С. Пипев, Сава х Иоргов, Илия Иванов, Колю Фичето и х. Димитъръ х. Станев.
В Заамвонната молитва, която свещеника чете в края на литургията, слушаме, между другото, и думите:
„Всяко добро даване и всеки дар е от Бога". Благодарение на тази църковна и историческа истина, виждаме за делото на Бога през всичките времена и народи да са се явявали ревностни служители на Божието дело и достойно оценени от Него и вероющите братя християни. На такива, според думите на Иисуса Христа: имената са написани на небесата. „Радвайте се, каза Той на 70-те ученици, че имената ви са написани на небесата" (Ев. Лука, гл. X, ст. 20).
И ние тук на земята, скромните служители на Божието дело, следваме Неговата повеля и отбелязваме имената на тези наши енориаши, които са имали възможност и по волята на Бога са поднесли в повече пред Божия олтар било нравствени усилия, било материални жертви.
Едните са записани като почетни енориаши, а другите
—като благодетелни.
Почетни енориаши
Към почетните енориаши на първо място поставяме строителите на новата църква през 1872 година. Те са: Иванчо С. Пипев, Сава х Иоргов, Илия Иванов, Колю Фичето и х. Димитъръ х. Станев.
Иванчо С. Пипев
Той е роден в В. Търново през 1840 г. Неговите родители Стоян и Анастасия Пипеви, са били видни търновски граждани, богати казанджии. Те са имали 5 сина и една дъщеря, на които дали подходящо образование и религиозно възпитание. Посадената от рано религиозност дала отпосле добри плодове: единият син (Петър) става благодетелен енориаш, а другият (Иванчо) - почетен енориаш. При избора на лица, строители на новия храм, енориашите първо посочват него. И тази своя привързаност към църквата той е продължавал да носи в сърцето си до последния ден на земния си живот, починал през 1202 година. Той е бил задомен за Мариола Танкова Иванова, от който брак са имали 8 деца: 5 момчета и 3 момичета. Син му Петър е бил нотариус в Добрич и убит през Балканската война, името му е записано в паметната плоча при църквата. Александър бе секретар при Търновското окръжно управление, сега пенсионер. Анастасия (Сийка Пипева) е десетки години общественица в разните благотворителни организации, в които заема отговорни постове, и е ревностна религиозна енориашка.
За Сава х. Иоргов дадохме сведения на стр. 45 и 46. Той е бил търговец на колониални стоки и е бил неженен.
За Илия Иванов знаем, че бил бирник в градската община, църковен певец на левия клир, а на десния е бил Г. Мазаков и е бил зет на Радана Николов от Патрик махала. Той е писал всичко във водените по време на строежа книги и кондики, защото записаното е на хубав и четлив почерк.
За Сава х. Иоргов дадохме сведения на стр. 45 и 46. Той е бил търговец на колониални стоки и е бил неженен.
За Илия Иванов знаем, че бил бирник в градската община, църковен певец на левия клир, а на десния е бил Г. Мазаков и е бил зет на Радана Николов от Патрик махала. Той е писал всичко във водените по време на строежа книги и кондики, защото записаното е на хубав и четлив почерк.
Четвъртият от строителите е самият майстор Колю Фичето. Неговото име и дела са исторически. Той е бил гордост за града Търново и за енорията, живял е в Патрик махала и днес една от уличките (тази под аптеката на Воденичаров) носи неговото име— Фичева уличка. Името му става известно още от 1836 год,, когато е била строена и осветена църквата „Св. Никола", църквата в „Преображенския манастир“. После с хана на Хаджи Николи.
На голямата снимка на В. Търново от 1850 година, намираща се в кабинета на кмета, хана на х. Николи заема видно място.
През 1865 година той построява Беленския мост. Бележитият унгарски пътешественик и писател Феликс Каниц ето що пише за него: „На случайността се дължи, че аз в 1872 г. се запознах лично в Фидабей, близо при градеца Килифарево, с майстора на тоя мост. Там, в голямата еснафска стая на хана, седеше той, Никола Фичоглу, един простичък българин от Балкана, който нито по облекло, нито по нещо друго се отличава от обикновените селяни. Но той говореше с оправдана гордост за своето дело (Беленския мост); като изтъкваше особено че е струвало 700,000 гроша, сир 70,000 гулдена, за България грамадна сума. Тази постройка, като се изключи Цариград, трябва да бъде назована най-съвършената хидротехническа- постройка в Турция и естествено служеше за почит дори на способни техници".
Както Беленския мост много говори за неговото строително дело, така убедително и внушително ежедневно на нас говори и общинското здание (Полицията), строено от него между годините 1870-1875.
През 1865 година той построява Беленския мост. Бележитият унгарски пътешественик и писател Феликс Каниц ето що пише за него: „На случайността се дължи, че аз в 1872 г. се запознах лично в Фидабей, близо при градеца Килифарево, с майстора на тоя мост. Там, в голямата еснафска стая на хана, седеше той, Никола Фичоглу, един простичък българин от Балкана, който нито по облекло, нито по нещо друго се отличава от обикновените селяни. Но той говореше с оправдана гордост за своето дело (Беленския мост); като изтъкваше особено че е струвало 700,000 гроша, сир 70,000 гулдена, за България грамадна сума. Тази постройка, като се изключи Цариград, трябва да бъде назована най-съвършената хидротехническа- постройка в Турция и естествено служеше за почит дори на способни техници".
Както Беленския мост много говори за неговото строително дело, така убедително и внушително ежедневно на нас говори и общинското здание (Полицията), строено от него между годините 1870-1875.
И днешното здание е вярно копие на старото. То е на три етажа с 56 стаи. В най-горния етаж е открито на 10. II. 1879 г. Учредителното народно събрание, което изработи Търновската конституция. На 17 април 1879 год., е открито в същото здание Първото велико народно събрание, което избра княз Александър Батемберг. В него той положи клетва. В същото здание през 1884 г. заседава IV. О. Н. Събрание. А през 1885 год. от тук бе издаден манифеста по съединението на С. и Ю. България. Стореното от Коля Фичето за града ни е твърде много и той е заслужил признанието от всички за почетен и именит гражданин на В. Търново.
Биографични бележки: Майстор Колю (Никола) Фичето е роден в Дряново през 1806 г. Дошъл в Търново през 1830 год. Бил е женен за Марина и е имал дете Иван. После в Търново му се раждат и други деца. Имал е всичко 4 сина: Иван, Сава, Нено и Никола и 4 дъщери. Живял е в днешната „Фичева“ уличка. Починал е на 18. XI 1881 год., точно преди 60 години, (баба Марина починала на 26 XI 1883 г. ) Опелото му е извършено в църквата „Св. Константин“. Има фотографическа снимка, поместена във в. „Велико-Търново“, год VII бр. 24 от 4. X. 1930 год., с обяснително писмо от покойния бивш нотариус Георги Ганчев, кои лица са фотографирани с покойния и друго обяснително писмо от бившия генерал Фичев, поместено в бр. 26 за фотографираните лица. За него е писал в общ. вестник „Велико-Търново“, год IX, бр. 19 и 2б от 16 II 1933 г., и инж. архитект Т. Козаров, следното: „Уста Колю Фичето застрои в Търново църквите: Св. Никола, Св. Богородица, Св. Атанас, Св. Спас, Св. Цар Борис, Полицията, в Лясковец- Св. Димитър; в Горна Оряховица- Св. Никола; в Свищов- Св. Троица; мостовете в Бяла и Ловеч и пр. За същия има писано и в книгата „Пътеводител на В. Търново", издание на В. Търновското туристическо др-во „Трапезица" — 1907 год., стр. 25, 26, 76, 78. В „Пътеписи от Тодор Янков, стр. 62, 153, и църквата "Св. Марина“ в Марино поле е строена от него.
За х. Димитър х. Станев ще кажем, че той е продължавал да бъде епитроп в старата църква и всички суми, които постъпвали на пангара, е събирал и предавал на строителите. И след направата на църквата той е проявявал жив интерес към църквата и нейния живот. Неговата жена Мариола х. Димитрова, бивша учителка в девическото училище в Горна Оряховица през годините 1858—1860, е била ревностна християнка и общественичка. По примера на своя покоен мъж и тя е съдействувала много за възстановяване съборената от земетръса църква като неведнъж е правила парични дарения на църквата. В памет на сина си Полковник Стефан Димитров тя е подарила през 1919 год 5000 лева на старопиталището „Аника и Ангел Ангелови“. Дъщеря им Люба Михайлова, известна наша голяма общественичка, бивша председателка на женското дружество „Радост“, продължава да следва-примера на своите родители.
В летописната книга при църквата, заведена от 1927 год., покойният свещеник Елефтер поп Димитров е записал: „Предстоятели за построяване на църквата в 1873 год. са били: х. Димитър х. Станев, Алекси Ст. Калпакчиев х. Петко Косев, х. Петър х Колев, Г. М Мазаков, Илия Иванов, Недялко Смилов. Никола Димитров, Иван С. Пипев“. Имената на тези хора ще се помнят от църквата ни и енориашите на вечни времена.
Най-новите почетни енориашки, провъзгласени за такива от църковното настоятелство в заседанието му на 14. XII. 1941 г. (прот. № 17) са сестри Досеви: Марийка и Невянка. Те произлизат от заможен и именит род. Къщата на баба им, „Баба Мота“, на ул. „Гурко“, гдето живее Цаню Хараламбев е била средище на търновските революционери и тук са се крили В. Левски, О. Матей-Миткалото, гдето на тавана са стояли и книгите му; Анг. Кънчев, Ст. Стамболов. Един от основателите на търновския революционен комитет и най-верния другар на Стеф. Стамболов е бил вуйка им Христо Караминков-Бунито. Той е бил един от водачите на поп Харитоновата чета в Дряновския монастир. Брат им Ив. Халачев беше също другар на Стамболов, опълченец, бивш министър и пр. Имайки това предвид, и техните лични качества, като интелигентни и почтени госпожици, става ни понятно, защо подетите от тях инициативи, да събират помощи и снабдят енорийската ни църква с нова плащеница и килим, са увенчани с успех. Всичко това църковното настоятелство има пред вид и изрази голямата си почит и благодарност към тях, като ги провъзгласи за почетни енориашки.
Благодетелни енориаши
Съдържание: Начало на църквата "Св. св. Константин и Елена“
Старата църква „Св. св. Константин и Елена“
Старата кондика
Икони при старата църква
Старата плащаница
Надгробни плочи
Построяване на нова църква през 1872 г.
Новият иконостас от 1872 г.
Митрополит Панарет Рашев
Възстановяване на църквата след земетресението на 1. VI. 1913 г.
Освещаване, преименуване и дарители на новата църква
Възпоменателни плочи
Почетни и благодетелни енориаши
Свещенослужители, църковни настоятели, певци и хорове при храма
За х. Димитър х. Станев ще кажем, че той е продължавал да бъде епитроп в старата църква и всички суми, които постъпвали на пангара, е събирал и предавал на строителите. И след направата на църквата той е проявявал жив интерес към църквата и нейния живот. Неговата жена Мариола х. Димитрова, бивша учителка в девическото училище в Горна Оряховица през годините 1858—1860, е била ревностна християнка и общественичка. По примера на своя покоен мъж и тя е съдействувала много за възстановяване съборената от земетръса църква като неведнъж е правила парични дарения на църквата. В памет на сина си Полковник Стефан Димитров тя е подарила през 1919 год 5000 лева на старопиталището „Аника и Ангел Ангелови“. Дъщеря им Люба Михайлова, известна наша голяма общественичка, бивша председателка на женското дружество „Радост“, продължава да следва-примера на своите родители.
В летописната книга при църквата, заведена от 1927 год., покойният свещеник Елефтер поп Димитров е записал: „Предстоятели за построяване на църквата в 1873 год. са били: х. Димитър х. Станев, Алекси Ст. Калпакчиев х. Петко Косев, х. Петър х Колев, Г. М Мазаков, Илия Иванов, Недялко Смилов. Никола Димитров, Иван С. Пипев“. Имената на тези хора ще се помнят от църквата ни и енориашите на вечни времена.
Най-новите почетни енориашки, провъзгласени за такива от църковното настоятелство в заседанието му на 14. XII. 1941 г. (прот. № 17) са сестри Досеви: Марийка и Невянка. Те произлизат от заможен и именит род. Къщата на баба им, „Баба Мота“, на ул. „Гурко“, гдето живее Цаню Хараламбев е била средище на търновските революционери и тук са се крили В. Левски, О. Матей-Миткалото, гдето на тавана са стояли и книгите му; Анг. Кънчев, Ст. Стамболов. Един от основателите на търновския революционен комитет и най-верния другар на Стеф. Стамболов е бил вуйка им Христо Караминков-Бунито. Той е бил един от водачите на поп Харитоновата чета в Дряновския монастир. Брат им Ив. Халачев беше също другар на Стамболов, опълченец, бивш министър и пр. Имайки това предвид, и техните лични качества, като интелигентни и почтени госпожици, става ни понятно, защо подетите от тях инициативи, да събират помощи и снабдят енорийската ни църква с нова плащеница и килим, са увенчани с успех. Всичко това църковното настоятелство има пред вид и изрази голямата си почит и благодарност към тях, като ги провъзгласи за почетни енориашки.
Благодетелни енориаши
Съдържание: Начало на църквата "Св. св. Константин и Елена“
Старата църква „Св. св. Константин и Елена“
Старата кондика
Икони при старата църква
Старата плащаница
Надгробни плочи
Построяване на нова църква през 1872 г.
Новият иконостас от 1872 г.
Митрополит Панарет Рашев
Възстановяване на църквата след земетресението на 1. VI. 1913 г.
Освещаване, преименуване и дарители на новата църква
Възпоменателни плочи
Почетни и благодетелни енориаши
Свещенослужители, църковни настоятели, певци и хорове при храма
Грета Костова-Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар