Построяване на нова църква през 1872г.

Из книгата на Йордан Кулелиев-1942г.

В запазената при църквата кондика от 1872 година, още на първата страница четем следното:

Написано от махлени от Анатик, Патрик и част от Дервенската махла. Патрик махала е днешната ул, „Гурко“, а Анатик —къщите на главната улица.

От така записаният текст в кондиката научаваме, първо, че старата църква е „вече достигнала да падне и се събори“. Това нейно състояние наложило на махляните идеята за строеж на нова църква, и както пишат „согласно решихме да подновимъ церквата“, нямало противно мнение. И второто нещо, което отбелязват е, че строежът на новата църква ще стане чрез събиране волни помощи, като всеки според силата си да принесем на този Божи олтар своеволната си помощ. За тази цел набавили нова кондика, на която всеки „своеръчно" ще записва помощта си. И наистина, след текста следват саморъчните подписи и даренията.

Но за нас, които сме отдалечени от този важен момент от живота на нашите махаляни със 70 години, писаното в кондиката е недостатъчно. Ние не виждаме „подновяване“ на църквата, т. е. ремонт, а строеж на нова църква и на ново място, и то строеж на величествен храм.

Издигането на такъв внушителен храм за онова време може да бъде резултат само на станали големи събития и промени в живота на народа ни и частно за града и махалата ни.

И голямото събитие, което е станало в живота на борещия се наш народ за политическа и духовна свобода, е издадения ферман на 28. II. 1870 год. за независима българска църква. Дадената църковна свобода е имала за резултат и свободата в строежа на църковните храмове. И нашите махляни са използували дадените права за издигане подходящ храм.

Второто нещо, което също оказало влияние за издигане на такъв храм, е известието, че за Търновски митрополита е избран всеизвестният борец за самостойна българска църква Митрополит Иларион Макариополски. И третият, не по-малко важен факт е и обстоятелството, че махлянин на църквата е прочутият майстор Колю Фичето. Неговото присътствие и готовност да услужи на махалата е внесло още по-голямо въодушевление и вяра, че замисленото и пожеланото ще стане, щом бачо Никола Фичето е главния майстор-строител.

И видимият резултат от създаденото настроение за строеж на нова църква са записаните дарения:

На  стр. 10 четем, че махляните избрали нови настоятели— строители на църквата, а именно." Ив. С. Пипев, Илия Иванов и Сава х. Иоргов. От записаното на стр. 14 и 15 научаваме, че старият епитроп на църката е бил х. Дамитър х. Станев, който продължавал да епитропствува в старата църква, и каквито суми са постъпили като приход на църквата, той ги е предавал на новите настоятели — строители на църквата. Също тъй чрез записи приемал пари под лихва, които също им предавал. И виждаме, че за година и девет месеца той им е предал сумата 60,165 гроша. На стр. 16 в кондиката са изброени нещата, продадени от настоятелите, които се оказали излишни и неизползувани, като: вар, керемиди, дъски, кириши, желязо, 400 драма сребро от иконата на Св. Богородица за 2975 гроша и пр., всичко на сума 4447 гроша и 30 пар. На стр. 17 е отбелязано, че търновските еснафи чрез своите еснафски организации също са се отзовали в помощ на новостроящата се църква. Ето що е записано: „Църковното настоятелство на същата църква—Иванчу Пипев, Илия Иванов и Сава х. Иоргов—получили волна помощ от градските еснафи, а именно: 

Еснафа терзийски чрез Радана Н Киселов и Д. Габров 1500 -халашки чрез Симеона Рашков 650 

-ковашки чрез Стояна Георгиева 499 

-куюмджийски чрез Петра Балъкчиоглу 203 

-абацийски чрез Михаля Първомайстор 500 

-мутафчийски чрез Пеню Стойнов 500 

-бояджийски чрез х. Димо и Н. Димитров 351 

-чаркчийски чрез Никола Маждраков 100 

                         Всичко гр. 4,300 

Същите гореописани настоятели получили от градската църква Св. Никола год. 1873 

марта 13 от временните епитропи Янку и Стоян 1500 

августа 2 също от същите епитропи 2000 

                 Всичко гр. 3,500 

А на стр. 18 четем: „В година 1872-ра юлия 20 в разстояние до 7 януарий 1874 година, църковното настоятелство на новата църква „Св. Константина и Елена“ Иванчу С. Папев, Илия Иванон и Сава Иоргов, събрали от градските визити и от двата пола от 640 лица сумата гроша 7,752. От този цитат виждаме, че настоятелите—строители на новата църква са прибягнали до помощите на цялото търновско гражданство, като са избрали най-безболезнените случаи —да поднасят честитка по именни дни на лица от двата пола и изпросват по нещо за църквата. А на стр. 19 са изброени имената на лицата, които са закупили женски тронове. 

На стр. 28 е посочен общия приход на суми 208,010 гроша и разхода също на 208,010 гроша. И най-после, след така грижливо вписаните и подредени сметки и прегледани от Пеню Стойнов, Иван Кост. Лещов и Иванчу Маринов, е било свикано махалянско събрание на което присътствували първенците на махалата, а също и представители на църковната и гражданска власти и пред което събрание било дадено отчет за извършеното, начиная от 20. VII. 1872г. до 9 VI. 1874 година. На страници 30 и 31 е написан прихода и разхода и под него четем: „Потвърждавам подлинността на настоящите подписи Архиерейски Наместник и председател на Епархиалния смесен съвет, Архим. Стефан. № 606. „Търново, 10 юлия 1874 год. Срещу подписа на Архимандрита е подписа на Н. Л. Минчоглу и Р. Т. Маждраков. Под заверката на архимандрита и подписите следва текста: „Днес 1874 Иулия 9, неделя, слушаха ся писаните от 1-ва страница до 31 страница в присъствие на махалените от Анатик, Патрик и Дервент махлеси, която и подписват след одобрение и благодарението си на послужившите настоятели." 

След текста следват саморъчните подписи на около 60 души, между които са на: Протонатарий поп Димитър., поп Димитрий х. Николов, иконом х. поп Савва, П. Ч. Архондович, х. Петко Косю, х. Цоню Дедин, х. Петар х. Колюф, Димитър Янулов, х. Петар Д. Стамболоулу, Маргарит Д. Добрув, х. Христу х. Нидялков, Атанас х. Недялков, Стоян Пипиту, Стефан Ц. Кемилев, Петар. С. Пипев, Уста Колю Фичи, Г. М. Мазаков, Стефан Смилов, Радан Николов и др. След тържествено дадения и одобрен отчет от строителите на новата църква; Иванчо С. Пипев, Илия Иванов и Сава х. Иоргов, последните били освободени от грижите за църквата, която започва нормалния си живот под управлението на новоизбрани църковни настоятели. Махлените в знак на благодарност им подарили по един трон. Това дарение е записано на стр. 24 и 25 в кондиката и тук на първо место е поставен първомайстора Коля Фиче- №.30 трон 1. 
 От изнесеното до тук ние се запознахме с финансовата страна по строежа на новата църква и срещнахме доста имена на лица от онова строително време, които са били в услуга на божественото дело да се построи нов храм. След постройката на храма най-важният момент е неговото осветяване. И това важно събитие е извършено на 7 октомври 1873 година и то от всеобщоуважавания български архиерей Търновския Митрополит Негово Високопреосвещенство Г. Г. Иларион Макариополски. Вестта, че ще се освещава новата църква и то от Митрополита Илариона е събрала на уречения ден извънредно много народ. Богомолци изпълнили храма не само от махалата, а от целия град. Архиереят също е преживял едни особени чувства, виждайки новият храм изпълнен с толкова богомолци и че нему Провидението е отредило високата чест да свърже името си чрез неговото освещаване. Всичко това е повишило духа му и той е произнесъл вдъхновено слово, което е трогнало всички. Присътствующите богомолци са изживели в този тържествен час неземна радост, възвисили са душите и сърцата си към Висините небесни, със сълзи и коленопреклонени молитви към Бога и са Му благодарили за великата Му милост, че ги е удостоил с високата чест да са свидетели на това велико събитие, освещаване на новопостроения храм "Св. Константин и Елена".
 Само на създаденото особено настроение на богомолците може да се обясни факта, че в дискута са били събрани 2067 гроша, когато при полагане на основния камък от дискута са събрани 107 гроша. В първият ден от освещаване на новата църква са се извършили следните служби: 
Кръщаване на дете—момиченце на Марин Станев и Мариола х. Недялкова, живущи в Анатик махлеси. 
Венчаване на Никола Налбантина и Стефанка Станкина от Патрик Махлеси. 
Погребение на един момък от Казанлък, който починал в Такир Даглийския хан, на име Денко.

Съдържание: Начало на църквата "Св. св. Константин и Елена“
Старата църква „Св. св. Константин и Елена“
Старата кондика
Икони при старата църква
Старата плащаница
Надгробни плочи
Построяване на нова църква през 1872 г.
Новият иконостас от 1872 г.
Митрополит Панарет Рашев
Възстановяване на църквата след земетресението на 1. VI. 1913 г.
Освещаване, преименуване и дарители на новата църква
Възпоменателни плочи
Почетни и благодетелни енорияши
Свещенослужители, църковни настоятели, певци и хорове при храма

Грета Костова-Бабулкова

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ