Паметник "Велчова завера"

Някога преди да има паметник „Велчова завера“ във Велико Търново, площадът е носел името Баждарлък. В началото на XIX век, на това място са стоели и пазели баждарите, които събирали наложените даждии (данъци), за внясяните в града стоки, тук е била баждарницата (митницата). От тогава останало и името на мястото, оформено по-късно като площад. Около него се оформил един от големите стопански центрове на Търново. На Баждарлък били дюкяните, където се продавали занаятчийските произведения на Велчо Атанасов Джамджията, Никола Гайтанджията, Никола Кабакчиолу- кожухар, Георги Кисимов- абаджия и търговец, Пенчо Стоянов- халач. В началото в източната част на Баждарлък се е намирал Балък пазар (рибен пазар). Между двете улици зад паметника, започва стълбище, което води към улиците на Самоводската чаршия. Сега този площад е наречен "Велчова завера" и на него се издига паметника "Велчова завера".  Построен е на мястото, където се е намирала къщата на Велчо Атанасов- Джамджията. Във общински вестник "Велико Търново" от 1935г. пише, че Паметникът — обелиск в чест на Велчовата завера е открит тържествено на 5 май 1935г. по повод на 100 годишнината от Велчовата завера. 

Изработен е от архитектите Васильов и Цолов, а скулпторната част — от Мина Иванов. Основата му е площадка 2,50 на 2,50 метра. Върху този пиедестал се издига една колона — обелиск с обща височина 8,50 метра. Направен е от Арбанашки камък. На източната страна има релефно изображение - символите на заверата: евангелие, меч и кръст, а отдолу ръце, стремящи се към евангелието. Мечът и кръстът — вечният копнеж на народа, а под него — надпис: на мъчениците от Велчовата завера 1835 година. На западната страна има надпис: Признателното потомство 1935г. На северната и южната страна — имената на участвувалите в заверата: На южната — Велчо Атанасов Джамджията от Търново, хаджи Йордан Брадата от Елена, Иванаки Йонков от Враца, Колю Гайтанджията от Търново и мнозина други. На северната — Капитан Георги Стойков Мамарчев от Котел, майсторъ Димитър от София, Отец х. Сергий, игумен на манастира "Св. Илия", Даскал Андон Никопит от Македония и мнозина други.  

Източник: Общински вестник "Велико Търново"- 1935г. и http://strannik.bg

Картичка из колекцията на Павел Енчев
Прочетете още: ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА   

ЗА ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА И ПРЕОБРАЖЕНСКИЯ МАНАСТИР

По Велчовата завера  Първият български книжар- Велчо Джамджията

Грета Костова- Бабулкова 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ